Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Д. З. Ц. – Хараламбус против Република България, представлявана от министър на финансите, с цена на иска от 50 000 евро, причинени неимуществени вреди, от незаконосъобразни действия и бездействия на държавни органи- МВР , прокуратура и съдебна система в продължение на години, които са причинили тежък психически и емоционален стрес, продължителна несигурност, разкъсване на семейните връзки, накърняване на човешкото й достойнство , страх и безсилие пред институциите

С Разпореждане №698/13.2.2026г. съдът е оставил без движение подадената искова молба като нередовна и е дал указания на ищцата за отстраняване на изрично посочени нередовности.

В срока ищцата е подала искова молба само от свое име за сумата от 50 000 евро против Прокуратурата на РБългария, като е посочила и незаконосъобразните действие и бездействие на прокуратурата за периода от 2022-2026г, изразяващи се в отказ да се извърши проверка по нейни жалби, свързани с установяване самоличността на лице, което се представя за баща.

Препис от исковата молба е връчен на ответника Прокуратура на РБългария, която в срок е депозирала писмен отговор, в който се твърди недопустимост на така предявения иск. Аргументите на ответника са, че дейността на прокуратурата не е такава на АО , съгласно определението в §1, т.1 от ДР на АПК. В тази разпоредба се посочва, че това е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Макар Прокуратурата да може да действа и като АО в определени хипотези напр. по ЗДОИ и други закони, в случая се касае за упражняване на законоустановените й правомощия, което означава, че дейността не е административна, а правораздавателна. Приложените към исковата молба Постановления на Прокурори от съответната прокуратура, са именно в резултат на тези правомощия, и не представляват административни актове. На следващо място намира, че исковата молба е нередовна, тъй като не са конкретизирани претенциите в петитума, чрез посочване на конкретната жалба или сигнал до ПРБ , оставени без разглеждане, не е посочен и вида на претърпените неимуществени вреди.

Излагат се алтернативно и възражения за неоснователност на претенцията.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приобщените доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Ищцата е подала няколко сигнала до ВТРП, както следва:

1.За образуване на досъдебно производство против ЧСИ Д. С. за действия на помощник ЧСИ Ш., и други длъжностни лица, които в началото на м. юли 2021г. в гр. Лясковец са извели децата й А. Х. и Д. А. и са ги предали на баща им А. Х., гражданин на РКипър, тъй като тези длъжностни лица са действали без правно основание, при липса на ясна индентификация на взискателя по делото, в резултат на което са превишили правата си.Прокурорска проверка № 2718/2025г.

2. За образуване на досъдебно производство против Х. Х. за неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка на децата й , въз основа на Решение № 123/29.3.2019г. по гр. Д. 1278/2018г. на Районен съд Горна Оряховица прокурорска преписка № 640/2026г.

3.За отказ да се образува предварително производство против лицето В. М., която незаконно се е присъединила към електрическата система. Твърди се, че са налице и незаконосъобразни действия на И. И. И., на длъжност разузнавач в Сектор КП при РУ гр. Г. Оряховица, който не е изпълнил задълженията си и незаконосъобразно е посетил дома й в гр. Лясковец- Прокурорска преписка № 638/2026г.

По всичките преписки са издадени Постановления на наблюдаващите прокурори за отказ да се образува досъдебно производство, както следва:

По т.1 Постановление на ВТОП от 13.1.2026г. по пр. пр. 2718/2025г., потвърдено с Постановление от 29.1.2026г. на ВТАП

По т.2. Постановление от 29.1.2026г. на ВТРП по пр. пр. 640/2026г. , потвърдено с Постановление от 10.2.2026г. на ВТОП

По т.3. Постановление на ВТРП от 9.2.2026г. по пр. пр. 638/2026г.

След като исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищцата, същата е депозирала уточняваща искова молба с вх. № 1160/18.2.2026г., в която изрично е посочила, че правното основание на иска е чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с ответник Прокуратура на Република България, за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се тежък и продължителен психически и емоционален стрес, чувство за правна несигурност и беззащитност, накърняване на човешкото достойнство, трайно разстройване на семейния живот, страх и недоверие към институциите, причинени от бездействия на различни прокурори, постановили откази да се образуват досъдебни производства по подадени от нея сигнали, за периода от 2022г. до 2026г. Конкретизира, че подадените сигнали касаят единствено извършване на задълбочена проверка на фактите по установяване самоличността на лицето, което се представя за баща на децата й, липсата на проверка за автентичността на документите за самоличност на това лице, използвани пред държавни органи. От страна на съответните прокурори е бил налице формален подход, механично приповтаряне на мотиви, отказ да се обсъждат факти по същество, позоваване на предходни произнасяния без проверка дали са налице нови и съществени факти, което бездействие при наличие на данни за засягане на нейни основни права вкл. Право на личен живот и правото на ефективна защита е довело до причиняване на горепосочените неимуществени вреди.

С оглед на така изложеното съдът прави следните правни изводи:

В предметния обхват на ЗОДОВ са включени няколко паралелни вида отговорности на държавата и общините в зависимост от характерните особености на вредоносния факт. В чл.1 от закона е уредена отговорността за вреди, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията, в чл.2 от същия - от дейност на правозащитните органи, в чл.2а - от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в чл.2б - от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и в чл.2в – от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Съгласно чл.203,ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди- ЗОДОВ. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК.

Административна е дейността, която се осъществява от органите на държавната власт във връзка с управлението на държавата и се характеризира с властнически правомощия - Тълкуватлено постановление ТП №2/19.5.2015г, постановено по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК на Върховния касационен съд, и ОСС, I и II колегия на Върховния административен съд, т.е. административната дейност по смисъла начл.1, ал.1 от ЗОДОВ се осъществява от административни органи. Това следва и от заглавието на разпоредбата – "Отговорност за дейност на администрацията" В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/10.12.2008 г. на ВАС. Като такава може да се определи дейността, която се изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт или приравнен нему орган със закон, който е овластен специално с административни (властнически) правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи отделни граждани или организации или определена или неопределена група правни субекти, като при необходимост разпорежданията му бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда, както и да е овластен да извършва административни услуги - решение № 67/02.02.2009 г. на ВКС по гр. дело № 269 от 2008 г. При или по повод изпълнение на административна дейност - важими са мотивите към Постановление № 9 на Пленума на ВС от 28.12.1966 година."При изпълнение" означава, че вредите трябва да са причинени през времето, когато се извършва дейността. Поначало дейността се извършва в рамките в определено работно време. Това не е достатъчно за възникване на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Необходимо е тези вреди да са причинени от действия, които са изпълнение на административни правомощия, възложени по силата на служебно или трудово правоотношение в държавната или общинската администрация. Ако в рамките на работното време длъжностно лице причини на ФЛ и ЮЛ вреди, които не са свързани с изпълнението на възложените административни правомощия, отговорността няма да се търси по чл. 1 от ЗОДОВ. В този случай отговорността следва да се търси или по реда на чл. 49 от ЗЗД, ако вредите са в резултат на възложена работа, която няма административен характер - от възложителя й, или от дееца по реда на чл. 45 от ЗЗД.Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ възниква, когато е налице хипотезата на чл. 4 от ЗОДОВ - вредите да са пряка и непосредствена последица от вредоносните действия, бездействия или административен акт."По повод" изпълнението на административна дейност указва на други действия, които се извършват преди, по време и след изпълнението на административната дейност. Тези действия не съставляват изпълнение на преките административни правомощия, но са пряко свързани с тях. Това са действия по подготовката за извършване на административните правомощия, действия по улесняване на извършването на същите, по запазване на резултата от тях.Пряка и непосредствена връзка между акта, действието или бездействието и причинената вреда - чл. 4 от ЗОДОВ. Не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод извършването на административна дейност, макар да има, когато тя не е пряка. Следователно употребените в чл. 1 и 4 от ЗОДОВ изрази "при или по повод" и "пряка и непосредствена връзка" са отделни елементи от фактическия състав на отговорността.ВКС и ВАС в практиката си, която е непротиворечива, правят разграничение на хипотезите, в които ЮЛ носи отговорността за актове, действия или бездействия на лица, които в една хипотеза действат като длъжностни лица, натоварени с административни правомощия, а в друга упражняват дейност по занятие, т.е. същото ЮЛ им е възложило изпълнението на определена работа. Вредите в първия случай следва да се търсят по реда на ЗОДОВ, а във втория - по реда на чл. 49 от ЗЗД.

За да възникне право на иск за обезщетение следва да са налице кумулативни предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Вредата е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед тази обща нормативна рамка, следва да се изложат конкретни мотиви за недопустимост на настоящата претенция.

В предявения пред настоящата инстанция иск е уточнено, че конкретното правно основание за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ е чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Както е посочено в отговора на ответника, ПРБ не се явява орган на изпълнителната власт, съгласно легалното определение по §1, т.1 от ДР на АПК, а по аргумент от чл.11, ал.2 от КРБ е част от съдебната власт, и съгласно чл.144 и сл. От ЗСВ осъществява правозащитни функции. Поради което нейната дейност, осъществявана чрез съответните актове на прокурорите не се явява административна, т.е. тя не отговаря на определението актовете да са постановени при или по повод административна дейност. Независимо, че като орган на власт прокурорът може да действа и в качеството на административен орган, в случая оспореното произнасяне е процесуален, а не административен акт. В този смисъл Определение № 4268 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2025 г.,

Ето защо и дейността, която извършва, не може да се квалифицира като административна, а оттам и да подлежи на евентуално обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ което на свой ред да предопредели родовата подсъдност на спора на административните съдилища. В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в в чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ настоящата искова претенция следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата напр. Определение № 14 от 27.05.2025 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 12/2025 г., 5-Определение № 8 от 18.03.2025 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 6/2025 г., 5 Определение № 14 от 27.05.2025 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 12/2025 г., 5- Определение № 8 от 18.03.2025 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 6/2025 г

Единственото изключение,при което компетентен би бил Административен съд Велико Търново е хипотезата на чл. 2в от ЗОДОВ, който предвижда , че вредите трябва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Никъде в исковата молба и в уточненията към нея не се съдържат доводи за нарушаване на норми от правото на ЕС. За пълнота следва да се посочи, че не съществува нормативна уредба за търсене на имуществена отговорност за вреди от правораздавателната дейност на съдилищата/ прокуратурата извън случаите, уредени в чл.2, чл. 2б и чл. 2в от ЗОДОВ. Органите на правораздаване могат да отговарят само в случаите по чл.2в от ЗОДОВ за вреди, възникнали от нарушаване на правото на Европейския съюз, а такива твърдения не се съдържат в исковата молба. В този смисъл е и Определение №13457/11.12.2024г по адм. дело № 10859 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд Определение № 512 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2024 г., III Определение № 365 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2024 г., III о.

Пълнотата изисква да се отбележи, че исковите претенции по отношение на ПРБ предявена по реда на ЗОДОВ, по арг. на чл. 2, ал.3 от ЗОДОВ се разглеждат от общите съдилища по реда на ГПК, а не пред административните съдилища, тъй като по реда на АПК не е допустимо разглеждането на искове за вреди свързани с дейността на правозащитните органи. В този смисъл Определение № 8781 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2018 г., VIII Определение № 9896 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2009 г.,

Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим, предявения иск от Д. З. Ц. – Хараламбус с правно основание чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Прокуратура на Република България, с цена на иска 50 000 евро за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се тежък и продължителен психически и емоционален стрес, чувство за правна несигурност и беззащитност, накърняване на човешкото достойнство, трайно разстройване на семейния живот, страх и недоверие към институциите, причинени от бездействия на различни прокурори, постановили откази да се образуват досъдебни производства по подадени от нея сигнали, за периода от 2022г. до 2026г. по установяване самоличността на лицето, което се представя за баща на децата й, липсата на проверка за автентичността на документите за самоличност на това лице, използвани пред държавни органи.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 146/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Определението, подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд .