Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, поададена от адв. И. М. от ВТАК, като пълномощник на Х. И. И. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 300/ 03.09.2025 г. по АНД № 20244110201374/ 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 2024-01-000009/ 03.09.2024 г., издадено от началника на Районно управление – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, с което на Х. И. И., за извършено нарушение по чл. 64, ал. 4, от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, в нарушение на закона и при явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Счита, че районният съд не е събрал доказателства за компетентността на административнонаказващия орган, както и че е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, без да изложи съответстващи мотиви. Намира, че последното е било наложително с оглед липсата в АУАН и НП на конкретика относно действията, които са били възприети като нарушение на полицейско разпореждане и противоречията между изслушаните свидетелски показания. Изтъква и че от въззивната инстанция неправилно не е отдадено значение на допуснатото в административната фаза на производството нарушение на процесуални правила, изразяващо се в нередовно връчване на АУАН или евентуално невръчване на същия, при липсата на надлежно удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, отказ на нарушителя да го получи. По същество твърди недоказаност на съставомерно деяние по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, а при евентуално приемане наличието на такова – приложимост на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ВТРС и да реши спора по същество като отмени наказателното постановление на началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания. Претендира осъждане на ОД на МВР да заплати на представляващия го адвокат, възнаграждение на основание на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – началникът на Районно управление – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в открито заседание, и не ангажира становище по касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на районния съд е постановено при изяснена фактическата и правилно приложение на материалния закон. Предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че обратно на твардяното от касатора, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата 04.08.2024 г., във връзка с подаден сигнал от ОДЧ относно гърмежи от фойерверки в центъра на [населено място] и втори такъв за лице в нетрезво състояние, притесняващо кмета на града в сградата на кметството, служители в РУ – Велико Търново отишли в [населено място]. На посочената дата, около 01:00 часа в [населено място], на [улица]до № 64, пред сградата на кметството същите отправили многократни разпореждания към лицето Х. И. И., да преустанови агресивното си и неадекватно поведение, в състояние на силно алкохолно опиянение и да съдейства при извършване на проверката и за изясняване на обстоятелствата по сигналите. Х. И. отказвал да преустанови действията си, изразяващи се в опити да напусне мястото, да снима служителите и други присъстващи лица без тяхно съгласие, агресивно поведение и демонстрации на пренебрежително отношение спрямо извършващите проверката. В резултат от участвал в проверката служител на РУ – Велико Търново, на същия е бил съставен АУАН серия АД № 173900-16078/ 04.08.2024 г. /бланков № 450238/, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Актът е съставен в сградата на РУ – Велико Търново, където И. бил отведен след задържането му по реда на чл. 72 от ЗМВР. АУАН е предявен на нарушителя на датата на съставянето му. Последният е вписал, че иска препис от акта, не отказва да се разпише, че го е получил, отказва да разпише на съдържанието от другата страна на листа /първата страница на АУАН, бел. моя/ и се е подписал под това си изявление. В акта е отбелязано, че И. отказва да го подпише и да получи препис от него, което е удостоверено с подписа на Х. Т. П., свидетел на извършване на нарушението и на съставянето на АУАН. Писмени възражения срещу акта не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН, от началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 2024-01-000009/ 03.09.2024 г., с което на Х. И. И. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и на основание 257, ал. 1 от същия закон, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 10.09.2024 г. и е обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка Извършен е разпит на свидетелите Г. П. Г. - актосъставител, Х. Т. П. и С. Б. П. - кмет на кметство [населено място], изслушани са и обясненията на Х. И.. Показанията на първите двама свидетели установяват посочените по-горе факти, а свидетелката П. е посочила, че не помни дали е присъствала на проверката, тъй като преди това е била обект на физическа агресия от страна на Х. И. в самата сграда на кметството и е била под силен стрес. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП, съответствие на същото с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването му от компетентен орган. Изложени са мотиви, че деянието, извършено от И. е надлежно установено, осъществява от обективна и субективна признаците на административни нарушения по съответната хипотеза на ЗМВР и като такова е наказуемо по административен ред. Преценено е че от АНО е дадена правилна квалификация на деянието и законосъобразно е проведена дейността по индивидуализиране на наказанието, както и че не са налице основания за прилагане разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново потвърдително решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

Обратно на твърденията на касатора, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички релевантни обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването, че от съда не са изискани нарочни доказателства за компетентността на АНО, доколкото този въпрос не е бил поставян като спорен до подаването на касационната жалба. Във въззивното производство И. А. не е оборил фактическите установявания от административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

 

Както и районният съд е приел, установява се, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Конкретно по наведените възражения за липса на компетентност на АНО ноторно известен в [населено място] факт е, че към момента на провеждане на административнонаказателното производство и издаването на НП, длъжността „началник на Районно управление – В. Търново към ОД на МВР – В. Търново“ е заемана от гл. инспектор В. Р.. Не е спорно, че имено той е издал наказателното постановление, с което е санкциониран касаторът, а на настоящия състав е служебно известен от други разглеждани дела фактът, че със Заповед № 8121К-14/ 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на районни управления при ОД на МВР, са оправомощени да налагат административни наказания от вида на процесното.

Не се споделят доводите на касатора за допуснати съществени нарушения при започването и провеждането на административно-наказателната процедура. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, вкл. текстово описание на визираното в тях административно нарушение. Както е отбелязал и въззивният съд, описанието, макар и лаконично, съдържа обстоятелствата, релевантни към съставомерността на претендираното деяние от обективна и субективна страна. Същото изцяло кореспондира както с посочената като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, така и с приложената санкционна норма. Санкционираното лице е имало възможност да научи какво конкретно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено. Този извод не се променя от обстоятелството, че наред с процесното нарушение И. е извършил и други противоправни деяния, по отношение на които са били предприети отделни мерки за преустановяването и санкционирането им.

Основателно е оплакването, че в АУАН не е посочен точният адрес на свидетеля на отказа на нарушителя да го подпише, в нарушение на изискването по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В случая обаче това нарушение не е от категорията на съществените, доколкото въпросният свидетел е служител в РУ – Велико Търново, бил и надлежно призован и разпитан, както относно обстоятелствата по отказа от подписване, така и относно тези, касаещи самото извършване на деянието. Не намират опора в общия или в специалния закон, доводите на касатора, че свидетелят на отказа от подписване трябва да е непременно лице, различно от свидетелите на извършване/установяване на нарушението. Обратно на изложеното в касационната жалба, такова изискване не може да се извлече и по тълкователен път от нормите на чл. 42, ал. 1, т. 7, чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

 

Неоснователни според настоящата инстанция са и възраженията за недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Показанията на свидетелите Г. и Паунчев са безпротиворечиви в частта им, касаеща неизпълнението от Х. И. на даденото му, при това няколкократно, полицейско разпореждане да остане на място и да съдейства при извършването на проверката по сигнал. Що се отнася до показанията на С. П., те действително не са допринесли съществено за изясняване на конкретното деяние, но както вече се посочи, самата свидетелка е заявила, че няма ясен спомен от тези събития, тъй като е била стресирана от предхождащото ги поведение на касатора. Що се отнася до обясненията на Х. И. И., същите правилно са възприети от районния съд единствено като защитна теза, целяща избягване на административнонаказателната отговорност и не са били кредитирани с доверие. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросните обяснения са били дадени едва след като нарушителят е имал възможност да се запознае с показанията на служителите на МВР и на кмета на [населено място], без на по-ранен етап от производството да са навеждани подобни твърдения, вкл. при предявяването на АУАН.

Съставомерното деяние правилно е били възприето от районния съд като доказано от обективна и субективна страна, извършено е виновно, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма на чл. 267, ал. 1 от ЗМВР и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Както правилно е преценил районния съд, не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Всъщност, описаното поведение на Х. И. преди и по време на проверката от органите на МВР, сочи най-малкото на крайно пренебрежително отношение към установените задължителни правила за поведение, като същевременно наложеното от АНО наказание като вид и размер е в определения от закона минимум. Предвид характер и степента на обществена опасност на деянието, този проявен от наказващия орган подход, се възприема от настоящия състав като неоправдано снизходителен. Независимо от това, предвид общата забрана за влошаване положението на касатора, следва да се приеме, че наложената санкция е правилно индивидуализирана от административнонаказващия орган. Като се е произнесъл в аналогичен смисъл и е потвърдил наказателното, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

 

Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Съобразно изхода на делото, на пълномощника на касатора не се дължи поисканото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 300/ 03.09.2025 г., постановено по АНД № 20244110201374/ 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.