Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба с вх. № 1079/16.02.2026г. в АСВТ, подадена от името на търговско дружество „М.-И.-3“ЕООД, [ЕИК], гр. В. Търново, действащо чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0308-000014/22.01.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ Омуртаг на ОДМВР-Търговище. С тази Заповед е прекратена регистрацията на товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството, за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита оспорената Заповед за незаконосъобразна, като постановена при лиса на мотиви и липса на доказателства за нарушение от страна на дружеството. ПП настоява, че управителят на дружеството не е допуснал нарушение ЗДвП, нито товарният автомобил да се управлява от неправоспособен водач. Водачът към този момент също не е знаел, че е загубил правоспособност, поради което и управителят не е знаел за това. Макар мярката да е за минималния срок по закона, това затруднява дейността на дружеството, която е свързана с дистрибуция и доставка на хранителни стоки. По тези съображения оспорващият моли съда да отмени Заповедта. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата-полицейският служител, издал оспорената Заповед не се явява. От упълномощения юрисконсулт е представен писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и прилага писмени доказателства.

Доказателствената тежест е указана върху ответника, който следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Като доказателства по делото са приети тези, приложени към жалбата, представените с административната преписка и приложените към писмения отговор на ответника доказателства за оправомощаването на АО да издава ЗППАМ.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 26-0308-000014/22.01.2026г. на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е постановена ПАМ със съдържание прекратяване регистрацията на ППС - товарен автомобил М. С. с рег. № [рег. номер]. Мярката е насочена към собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Времетраенето на ПАМ е определено на 6 месеца. В същата е записано, че са отнети СРМПС № 007033696 и два бр. регистрационни табели.

Като фактическо основание за издаване на Заповедта е посочено обстоятелството, че водачът на посочения товарен автомобил – И. П. С. с [ЕГН] е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, т.к. са му отнети всички контролни точки, което е настъпило след влизане в сила на 10.07.2025г. на НП № 25-1739-000316/03.06.2025г. на РУ В. Търново. В Заповедта не се посочва ТД да е осъществило нарушение, а се излагат съображения, че законният представител на същото е допуснал неправоспособен водач да управлява т.а., собственост на дружеството. Установените факти са подведени под нормата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, като е наложен минималния по закон срок на мярката от 6м.

Заповедта е връчена на ТД на 04.02.2026г. Оспорена е в срок пред АСВТ, за което е образувано настоящото дело.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на Заповедта, при наличие на правен интерес от оспорването. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед, с която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Поради което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв, както и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение/за краткост Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР/.

Заповедта за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на ИААкт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, при постановяването й се прилага редът на Глава пета, Раздел I-ви от АПК.

Обхватът на съдебната проверка е за законосъобразност на оспорения ИАА, на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. Преценката за съответствието на ИАА с материалния закон е към момента на издаването му, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК.

Съдът намира, че оспорената Заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“. Със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия.

Според представената Заповед № 366з-1773/05.09.2025г. на ВПД директор на ОДМВР - Търговище, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – [населено място] да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Съответно в т.1.4. от Заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските служители на длъжност „началник група“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Търговище. Служителят, издал оспорената Заповед е заемал посочената длъжност към този момент. Поради това оспорваната Заповед е издадена от орган, оправомощен по предвидения в закона ред, който е действал в кръга на вменените му правомощия и същата се явява валиден ИАА.

Съдът намира, че е спазено изискването за форма на акта. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП ЗППАМ Заповедта е мотивирана. Спазена е разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на АО. Съдът счита че в Заповедта са посочени изчерпателно установените факти, които са послужили като основание за прилагане на ПАМ. Неправоспособен водач е управлявал т.а., собственост на дружеството. Водачът е загубил правоспособност на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП при влизане в сила на НП № 25-1739-000316/03.06.2025г. на РУ В. Търново, на 10.07.2025г. Нормата, от която АО е почерпил своето правомощие е нормата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП. Същата гласи, че се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тоест, налице са мотиви на Заповедта, като между посочените фактически основания и правната им квалификация е налице съответствие.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт.

По отношение съответствието на оспорената Заповед с материалния закон съдът прие следното:

Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Това е горе посочената Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Предвид стажа си, водачът е притежавал 39к.т. Съгласно чл.3, ал.1 от тази Наредба, контролни точки се отнемат въз основа на влезли в сила: наказателно постановление; фиш по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП или електронен фиш. Отнетите и оставащите к.т. на водача се отразяват в самите НП и подлежат на контрол при обжалване на самото НП.

Видно е от посоченото в чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, че правната норма предписва на АО да постанови ПАМ от вида на процесната, когато е установил, че МПС се управлява от неправоспособен водач. Пред АСВТ са представени доказателства, че товарният автомобил е собственост на дружеството, а лицето, което го е управлявало в деня на проверката е загубило правоспособност, поради това че са му отнети всички контролни точки, което обстоятелство е настъпило на 10.07.2025г. с влизане в сила на горепосоченото НП. Представените от ответника доказателства не се оспорват и потвърждават фактите, посочени в АА. От представените з.к. от 5бр. НП и Справката за нарушенията на водача се установява, че при издаване на НП № 25-1739-000316/03.06.2025г. на РУ В. Търново на водача са отнети 10к.т., а към този момент същият е имал само 7к.т. Поради това при влизане в сила на посоченото НП на 10.07.2025г., отчетът показва, че водачът е с минус три контролни точки. Съгласно чл.157,ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Загубата на правоспособност настъпва по силата на закона, без нарочен акт, а водачът не е изпълнил задължението да върне СУ и е продължил да шофира близо 7м. след настъпване на това обстоятелство. Това поведение на водача е противоправно и съставлява адм. нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП, за осъществяването на което срещу водача е издаден АУАН. За неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП срещу него е издадена ПАМ – по чл.174, т.1 от ЗДвП – изземване на СУМПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Поради това, липсата на дисциплина у водача е довела до ограничаване на правната сфера на собственика. Постановената спрямо собственика ПАМ е в охрана на обществения интерес. Когато полицейските органи установят, че МПС е управлявано от водач, който е загубил правоспособност те са длъжни да постановят ПАМ, от вида на процесната. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. в защита на живота и здравето на участниците в движението. Действат при условия на т.нар. „обвързана компетентност“. Видно от фактическия състав на нормата, същата не взема предвид субективния елемент, дали собственикът на МПС е знаел за загубената правоспособност на водача, нито начина на предоставяне на автомобила.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената Заповед е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника, т.к. е защитаван от юрисконсулт и същите са своевременно поискани. На основание чл.25а, ал.3 от НЗПП, доколкото е представен ПО, но страната не се представлява в о.с.з., съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 50,00 евро.

Решението на АСВТ не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.

Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, седми състав на Адм.съд –В. Търново

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на търговско дружество „М.-И.-3“ЕООД, [ЕИК], гр. В. Търново срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0308-000014/22.01.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ Омуртаг на ОДМВР-Търговище.

Решението е окончателно.