Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. А. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [жк], [улица], бл. 1, вх. „А“, ет. 3, ап. 6, срещу Решение № 146/ 22.12.2025 г. по АНД № 20254120200566/ 2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0350-000395/ 18.08.2025 г., издадено от ВПД началник на Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново. С потвърденото наказателно постановление на В. А. Т., за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лв. и на основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети 10 контролни точки.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка, обусловила и неправилно приложение на закона. Твърди, че от районния съд не са били събрани поискани доказателства – записи от камерата на патрулния автомобил, ползван от служителите на в РУ – Стражица при извършване на проверката и установяване на нарушението и от персоналната камера на полицейския служител, съставил АУАН. По същество твърди недоказаност на съставомерното деяние чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, в приложимата редакция, санкционирано с потвърденото от районния съд наказателно постановление. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и да реши спора по същество като отмени наказателното постановление на началника на сектор в РУ – Стражица към ОД на МВР – Велико Търново. В съдебно заседание касаторът заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания. Изтъква и че е бил заблуден от съставителя на АУАН относно обстоятелството, че няма да му бъдат отнемани контролни точки при налагането на санкция. Не претендира присъждане на разноски.

 

Ответникът – началникът на ВПД „Началник на Районно управление – Стражица“ към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, обусловила и съответните законосъобразни правни изводи, при обсъждане на направените от нарушителя възражения. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че обратно на твардяното от касатора, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата 31.07.2025 г., около 10:01 часа, в община Стражица, на път I-4 от републиканската пътна мрежа, км 161+900 в посока от [населено място] към [населено място], В. А. Т. управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Бенкомерс“ ООД с [ЕИК], като извършил маневра „изпреварване“ при наличието на пътен знак В24 /забранено изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош/. Това му поведение било възприето от служители в РУ – Стражица, движещи се по същото време в същия пътен участък по посока от кръстовището на ПП 1-4 с път [населено място] – [населено място], към [населено място] /посока [населено място] – [населено място]/, зад автомобила, управляван от В. Т.. Полицейските служители спрели автомобила и обяснили на водача, че е извършил нарушение. От присъствал на място полицай в РУ – Стражица на касатора е бил съставен АУАН серия GA № 1292589/ 31.07.2025 г., за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на В. Т. на датата на съставянето му, като в него не са вписани възражения. Писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН, от ВПД началник на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 25-0350-000395/ 18.08.2025 г., с което на В. А. Т. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лв. и и на основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети 10 контролни точки. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 27.08.2025 г. и е обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, вкл. заповеди на министъра на вътрешните работи и на директора на ОД на МВР – Велико Търново, служебно приобщени от съда - справка за собственост на МПС, списък на пътищата в обхвата на процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура. След изискване допълнително са представени и писмени доказателства от неучастващо в производството лице Областно пътно управление – Велико Търново – схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 от км 161+000 до км. 164+000. Извършен е разпит на свидетеля С. Р. С. и обясненията на санкционирания водач. Последният не е оспорил от фактическа страна констатациите в АУАН, но е навел твърдения, че става въпрос за изпреварване на техника, чистеща храсти и клони над пътя и придружаващ я пилотен автомобил. Тъй като се образувала опашка от автомобили, почистващата храстите техниката, отбила встрани от пътното платно, за да пропусне автомобилите, като за това бил подаден нарочен сигнал от пилотния автомобил. Колоната, вкл. управляваното от Тетев МПС преминали, тъй като товарният автомобил не е високоскоростен, не успял да развие необходимата скорост и да се прибере до започване зоната на действие на знака, забраняващ изпреварването. Навлязъл в тази зона и се прибрал безопасно, но бил спрян от полицаите и му е съставен АУАН, като бил заблуден, че няма да му се отнемат контролни точки. Никой от останалите автомобили в колоната не бил спрян. В показанията си свидетелят С. е възпроизвел фактите, отразени в АУАН, като в допълнение е заявил, че не помни да е имало почистваща техника и образувана колона от автомобили, а Тетев е започнал изпреварването за което е наказан още в кръстовището на път I-4 с пътя [населено място] – [населено място], като при проверката обяснил, че бърза да се прибира. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП, съответствие на същото с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването му от компетентен орган. Изложени са мотиви, че деянието, извършено от водача на МПС е надлежно установено, осъществява от обективна и субективна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗДвП и като такова е наказуемо по административен ред. Преценено е че от АНО е дадена правилна квалификация на деянието и законосъобразно е проведена дейността по индивидуализиране на административното наказание, както и че не са налице основания за прилагане разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, за което са изложени нарочни мотиви.

 

Постановеното от Районен съд – Горна Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването, че от съда не са изискани и приобщени по делото като веществени записите от камерата на служебния полицейски автомобил и/или персоналната камера на служителя, съставил АУАН. Обратно на соченото в касационната жалба, за доказване на твърденията си за различна фактическа обстановка, направени за пръв път в съдебно заседание, в производството пред районния съд санкционираното лице не поискало събирането на никакви доказателства, вкл. коментираните записи от камери. Видно от протокола от проведеното открито заседание, В. Т. изрично и няколкократно е заявил, че не държи на разпита на неявилия се свидетел Н. Т. К. /актосъставителят/ и че няма искания за събиране на доказателства. В хода на делото пред ГОРС В. Т. не е оборил фактическите установявания от административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

Неоснователни са възраженията за недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Фактическите констатации в АУАН, които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП имат обвързваща доказателствена сила, изцяло са подкрепени от свидетелските показания на полицейския служител, подписал АУАН като свидетел, а конкретно в частта им за фактически извършено неправилно изпреварване – и от обясненията на нарушителя. От своя страна свидетелските показания в съответните им части /наличие на кръстовище, в което е предприето изпреварването, зоната на действие на забраната за изпреварване и др./, съответстват на отразяванията в схемата на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на процесния пътен участък, за разлика от обясненията на санкционирания водач. Така напр. последният твърди, че движейки се в посока към [населено място], след изпреварването на „техниката“ е навлязъл в забранения за изпреварване участък при км. 161:900. Това практически е невъзможно, доколкото според отразяванията в схемата, представена от ОПУ – Велико Търново, въпросният участък е обозначен и с надлъжна пътна маркировка M1 „Единична непрекъсната линия“, започва от км 161+620 и завършва след км. 162+000 /с две къси зони за престрояване/. Съобразно последното, правилно обясненията на В. А. Т. не са били кредитирани с доверие, вкл. в частта им относно наличието на МПС и техника, извършващи почистване на клони и расти. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросните обяснения са били дадени едва в съдебно заседание, без на по-ранен етап от производството да са навеждани подобни твърдения, вкл. при предявяването на АУАН или с подаването на жалбата пред ГОРС. Същевременно коментираните показания не кореспондират с останалите налични в делото доказателства, вкл. с коментираната по-горе схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация.

 

Съставомерното деяние правилно е било възприето от районния съд като доказано от обективна и субективна страна, към момента на извършването им касаторът е имал качеството „водач“ на ППС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР към ЗДвП, и като такъв е субект на административнонаказателна отговорност по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, в приложимата редакция. Нарушението е извършено виновно, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в посочената разпоредба. След издаването на наказателното постановление посочената норма е отменена, но е съставомерността на деянието не е отпаднала, доколкото текстът на предишната чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е възпроизведен дословно в чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Еднаква по вид и размер е и предвиденото за нарушението административно наказание, при което не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Наложеното наказание е в определения от закона абсолютен размер и се явява съответно на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Санкцията представлява адекватна мярка, предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. Поведението на касатора не може да се квалифицира и като такова с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд правилно е приложил закона.

 

Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 146/ 22.12.2025 г., постановено по АНД № 20254120200566/ 2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.