Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал 5 от Закон за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на Г. Д. П. гр. Г. Оряховица, ул.“Сидер войвода“ № 39 чрез адв. М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-1775856/4.1.2026г. издадена от Т. А. мл. Автоконтрольор РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, на основание чл. 171,т.1,б е от ЗДвП, с която за нарушение управление на МПС без сключена валидна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилиста“ му е временно е отнето СУМПС до сключване на такава валидна застраховка, но не повече от 6 м.

В същата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт, като постановен при съществени процесуални нарушения, при невярно установена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал.2,т. 4 от АПК. След като е било установено при спиране за проверка на водача на 4.1.2026г. управлявал собственото си МПС [Марка] с рег. № [рег. номер], че същият е с прекратена служебно регистрация, тъй като за него няма сключена валидна застраховка ГО е съставен АУАН за а нарушение на чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДвП. За това нарушение са му наложени три различни ПАМ както следва:

1.За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред поради служебно прекратена регистрация ЗППАМ №260269-000001/41.2026г.предмет на адм.д. 73/26г. по описа на АСВТ, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 6 м.

2.За управление на МПС без валидно сключена застраховка гражданска отговорност с настоящата ЗППАМ, временно отнемане на СУМПС до сключване на валидна застраховка, но не повече от 6м.

3. За управление на МПС регистрирано в РБ, без договор за ГО, нарушение по чл. 483,ал.1, т.1 от ЗДвП прекратяване регистрацията на МПС до сключване на договор за ГО.

След като е сключил на 5.1.2026г. такава застраховка, на жалбоподателя му е било върнато СРМПС, но не и СУМПС.

Тъй като в самата ЗППАМ не са посочени дата, място на нарушението, то не са изложени фактическите установявания на органа, вкл. Досежно срока на действие на застраховка ГО, което е нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта, доколкото е нарушено съществено правото на защита, тъй като жалбоподателят не е знаел срещу какви факти следва да се защитава. Освен това не са изложени никакви мотиви, които да обосновават необходимостта от издаване на ЗППАМ, доколкото чл. 172,ал.1 от ЗДвП изисква това да става с мотивирана Заповед. Освен това в самия ИАА не е посочен срокът на действие на мярката, посочен е само законовият такъв до 6 м. Поради липсата на този съществен елемент от съдържането на ЗППАМ, същата се явява незаконосъобразна. Освен това целта на ПАМ е изпълнена, тъй като още на следващата дата жалбоподателят е сключил валидна застраховка ГО, но въпреки това СУМПС не му е било върнато. С това му се нанасят съществени имуществени вреди, доколкото, той е таксиметров шофьор в Република Австрия. От съда се иска да отмени оспорвания индивидуален административен акт.

В о.з. се представлява от адв. М., която поддържа подадената жалба с направените в нея оплаквания. Допълнително посочва, че са едно и също нарушение са издадени две ЗППАМ, с които е отнето СУМПС, поради което същите се намират в колизия и това е достатъчно основание за отмяна на същите. В този смисъл е и представеното Решение на АСВТ по адм. д. 73/2026г.

Ответник жалба Мл. Автоконтрольор РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, не се явява, не заема становище по жалбата.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените и изискани писмени доказателства намира за установено следното:

Фактическата обстановка реално не е спорна. На жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 4555018/4.1.2026г. от надлежно оправомощен мл. Автоконтрольор в РУ гр. Г. Оряховица за това, че 4.1.2026г. около 23,15 в град Г. Оряховица, по ул. Отец Паисий Хилендарски посока на движение ул. Я., е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], с прекратена служебно регистрация, тъй като за него няма сключена валидна застраховка ГО. За това нарушение на чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДвП е издадена ЗППАМ №260269-000001/41.2026г за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 6 м. Тази ЗППАМ е била предмет на адм.д. 73/2026г. по описа на АСВТ, като съдът с Решение № 826/24.2.2026г. е отменил същата като незаконосъобразна и Решението е влязло в сила на същата дата.

За управление на МПС без валидно сключена застраховка гражданска отговорност е издаден втори АУАН Серия GA № 4555019/4.1.2026г. от надлежно оправомощен мл. Автоконтрольор в РУ гр. Г. Оряховица за нарушение на чл. 483,ал.1,т.1 от ЗДвП и е издадена процесната ЗППАМ, с която временно е отнето СУМПС до сключване на валидна застраховка, но не повече от 6м. За същото нарушение, управление на МПС регистрирано в РБ, без договор за ГО, нарушение по чл. 483,ал.1, т.1 от ЗДвП е издадена ЗППАМ № 26-0268-000001/4.1.2026г., с която е прекратена регистрацията на МПС до сключване на валидна застраховка.

След като е сключил на 5.1.2026г. такава застраховка, стр. 11 от делото, на жалбоподателя е било върнато СРМПС, но не и СУМПС.

Не е спорно, че жалбоподателят има австрийско СУМПС, приложени са копие и превод от немски стр. 12,13 от делото.

В административната преписка се съдържа справка за нарушител.

В хода на съдебното дирене е представено горепосоченото Решение на АСВТ по адм. д. 73/2026г., както и Мотивирана резолюция за прекратяване на административно- наказателното производство от 22.1.2026г. от ВПД Началник Сектор в РУ гр. Г. Оряховица, започнало с издаване на втория АУАН Серия GA № 4555019/4.1.2026г , тъй като деянието в АУАН не е извършено.

За доказване надлежното оправомощаване на органа издал ЗППАМ е приложена:Заповед № 812з-1632/2.12.2021г. на МВР, с която в т.1.3 ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор на ОД на МВР В. Търново, в която в т.2.2 е посочена длъжността на издателя на акта с правомощието да издава ЗППАМ по чл. 171, т.1 от ЗДвП. Издадено е и удостоверение, че мл.ин-р А. заема горепосочената длъжност към датата на съставяне на АУАН и издаване на процесната ЗППАМ.

Същата е връчена на жалбоподателя на 4.1.2026г, а на 9.1.2026г. е подадена до АСВТ жалба чрез АО, издател на акта.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл.171,т.1,б"е" от ЗДВП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца;

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,приложена по делото, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.2.2. изрично е посочено, че това са мл. Автоконтрольори в съответните РУ на МВР. От ответник жалба е представено Удостоверение, че издателят на Заповедта заема длъжността мл. Автоконтрольор в РУ на МВР гр. Г. Оряховица. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, поради което се явява валиден административен акт.

Процесната Заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща предпоставките за прилагане на посочената ПАМ- временно отнемане на СУМПС при наличие на извършено нарушение, изразяващо се в управление на МПС без валидно сключена застраховка ГО на автомобилистите, което неправилно в АУАН е квалифицирано като такова по чл. 483, ал.1,т.1 от ЗДвП. Съответната норма от ЗДвП е тази на чл.100, ал.1,т. 3 която задължава водача на МПС да носи валидна застраховка ГО. А посочената норма на чл. 483, ал.1,т.1 е от КЗ и същата гласи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; В самата ЗППАМ се препраща и към издаденият АУАН, приложен в административната преписка, поради което съгласно Тълкувателно решение № 16/31.3.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на ИАА могат да се съдържат и в други приложени в преписката материали, какъвто в случая е съставения АУАН. Самото нарушение е подробно описано, индивидуализирано е по време и място, посочено е изпълнителното деяние- управление на МПС без сключен договор ГО, като е сгрешена правната квалификация на нарушението, доколкото неправилно е посочен нормативния акт ЗДвП, а такъв е КЗ. Въпреки това съдът намира, че нарушението е подробно описано, и същото се явява фактическо основание за издаване на ИАА. С оглед на това не е налице твърдяното нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Съответствието на установените от органа факти на посоченото в Заповедта основание е въпрос за нейната материална законосъобразност, а не на изискването за форма.

От жалбоподателя се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и се явяват самостоятелно основание за отмяна на акта, но същите са бланкетни. Доколкото се касае за производство, предвидено в чл.22 от ЗАНН и чл. 171, т.1 от ЗДвП, не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал.1 от АПК за неговото започване. В случая в нормата на чл.171, т.1 от ЗДвП е предвидена възможност административният орган сам да се сезира за постановяване на индивидуален административен акт, при което това негово правомощие е от категорията на тези на оперативна самостоятелност, доколкото законодателят е използвал глагола може. т. е. по собствена преценка. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. Настоящата инстанция не намира, че е налице съществено нарушение на правото на участие на страната в производството, доколкото на жалбоподателя е връчен съставеният редовно АУАН, дадена му е възможност да прави възражения. Органът е изяснил съгласно изискванията на чл. 35 от АПК фактическата обстановка, преди да постанови акта си.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. За материалната законосъобразност на същите нито общия закон АПК, нито ЗДвП изискват да е налице влязъл в сила акт, с който окончателно да се решава въпросът с отговорността на адресата на акта за извършеното административно нарушение. Това обстоятелство, както е посочено и в самата ЗППАМ касае единствено срока на действие на мерките, но не е условие за издаване на същата.

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо жалбоподателя представлява управление на МПС, без валиден договор ГО. По делото е представена Мотивирана резолюция за прекратяване на административно- наказателното производство от 22.1.2026г. от ВПД Началник Сектор в РУ гр. Г. Оряховица, започнало с издаване на втория АУАН Серия GA № 4555019/4.1.2026г , тъй като деянието в АУАН не е извършено. С оглед на горното, след като горестоящият орган е приел, че не е налице твърдяното нарушение, то ЗППАМ се явява материално незаконосъобразна и като такава същата след постановяване на тази Резолюция е следвало да бъде оттеглена на основание чл. 156 от АПК. Освен това на 5.1.2026г. е била сключена такава застраховка, поради това ПАМ е приложена без законова цел преустановяване на закононарушението, защото то вече е преустановено. В този смисъл е напр. Решение на Решение № 4612 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13636/2013 г.

Споделят се изцяло мотивите на съда по Решение № 826/24.2.2026г. по адм. д. 73/2026г.на АСВТ, които не е необходимо да се приповтарят, тъй като са служебно известни на страните.

Възражението на жалбоподателя относно неконкретизиране срока на действие на ПАМ Съдът намира за неоснователно, тъй като както се посочи по- горе не е налице нарушение, което да се явява фактическо и правно основание за издаване на ЗППАМ. Но дори да не бе налице тази хипотеза, сам по себе си срокът е правилно е определен, доколкото е посочено прекратителното основание за това, а именно сключване на договор за застраховка, което изцяло зависи от волята на жалбоподателя. Посочването на максималния срок от 6 м. е вече направената индивидуализация на последния с оглед установените факти и е изцяло в правомощията на АО.

С оглед на така изложеното, Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целите на закона, което налага нейната отмяна.

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, каквото право е визирано в чл. 143, ал.1 от АПК, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Тъй като от страна на ответник жалба не се правят възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК СЪДЪТ не може да намалява разноските по своя инициатива. Съгласно чл. 3 от ЗВЕРБ, датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140§2 от ДФЕС, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140§3 от ДФЕС и Решение ЕС 2025/1407 на Съвета е 1 януари 2026 г.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Д. П. гр. Г. Оряховица, ул.“Сидер войвода“ № 39, Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-1775856/4.1.2026г. издадена от Т. А. мл. Автоконтрольор РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, на основание чл. 171,т.1, б е от ЗДвП, с която за нарушение управление на МПС без сключена валидна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилиста“ му е временно е отнето СУМПС до сключване на такава валидна застраховка, но не повече от 6 м.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –В. Търново, [улица] да заплати на Г. Д. П. гр. Г. Оряховица, ул.“Сидер войвода“ № 39 разноски в производството в размер на 505,11 евро- петстотин и пет евро и единадесет цента.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.