Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по депозирана в законния срок жалба от А. Т. М. с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет.3, ап. 8 против Решение № 49 от 05.06.2025 г. постановено по АНД № 20251850200078 по описа за 2025 г. на Районен съд – Костинброд. Посочва, че РС – Костинброд частично е приел изложените в жалбата доводи, поради което е изменил наказателното постановление като е намалил размера на наложената глоба от 2500 лв. на 1250 лв. Недоволен от решението на РС касационният жалбоподател счита, че подобен тип нарушение съгласно Наредба № 11 на МРРБ (Наредбата), може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС. Твърди, че водачът няма отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим. Сочи, че съгласно същата наредба в чл. 15, ал. 3 длъжни да подадат заявление за издаване на необходимото разрешително са собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното решение, както и да отмени Наказателно постановление /НП/ № 9118/07.02.2025 г.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки поддържа касационната жалба.

Ответникът – Началник „Оперативен контрол на републиканска пътна мрежа“ към АПИ, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище оспорва подадената касационна жалба, като неоснователна. Моли решението на РС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура изразява становище, че оспореното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение № 49 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 078 по описа за 2025г. на Районен съд - Костинброд, с което решаващият съд е изменил Наказателно постановление № 9118/07.02.2025 г. издадено от Началник „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ - [населено място], с което на А. Т. М. за извършено нарушение по чл. 26, ал, 2, т, 1. Б. „а“, предл. 2 от ЗП във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. “в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т. 1, предл. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни или тежки ППС е наложена „глоба“ в размер на 2500 лева, като съдът е намалил размера и на 1250 лв.

За да постанови решението си, въззивният съд, е приел за установено, че на 15.01.2025 г., в 14:43 ч. на път П-81, км 5+700, в посока на движение от [населено място] към [населено място], А. Т. М. е управлявал и извършвал превоз на товар фракция 0163 с МПС с 4 оси с две управляеми оси, марка „Волво“, с peг. № СВ 92 08 РМ, като извършвал превоз на асфалт, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. Необходимостта от разрешение се изисква, доколкото, при извършено измерване на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна, модел DFW - [рег. номер] и ролетка № 1311/18 /5м. /, е констатирано, че натоварването на ос на двойната задвижваща се ос е 27.055 т., при максимално допустимо натоварване на оста от 19Тт. като превишението е 8.055 т., което прави ППС - то тежко, съгласно чл. 7. ал, 1. т. 5. б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г, на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съдът е приел, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено лице по смисъла на чл. 56. ал. 3 ЗП и Заповед № РД - 11 - 06/29.01.25 г. на Председателя на УС на АПИ и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 57 ЗАНН. РС е достигнал до извод, че управляваното от касатора тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, каквото не е представено, както изрично е отразено в АУАН и в НП, поради което е намерил, че правилно е прието от АНО, че е нарушена забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,.а“ ЗП. На последно място съдът се е аргументирал, че предвид факта, че се касае за първо административно нарушение на жалбоподателя, целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да се постигнат и с налагането на размер близо до минимума на наказанието „глоба“, а именно 1250 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относимите и допустими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата.

Въз основа на вярно установените релевантни за спора факти въззивният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Изводите на РС са изведени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящия касационен състав не намира за необходимо да ги преповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях.

Предвид гореизложеното, настоящия състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд София - област, IV – ти касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/05.06.2025г., постановено по АНД № 078/2025 г. по описа на Районен съд – Костинброд.

Решението е окончателно.