Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Д. А. и Х. Х. против Република България,по- конкретно Министерство на вътрешните работи,ГД Гранична полиция, с цена на иска от 30 000 евро за всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в страх, несигурност, психически срив, социална изолация, постоянен институционален натиск, пропуски в образованието, в резултат на незаконосъобразни действия, ограничаващи правото на свободно предвижване , липсата на проверка самоличността на лице, което се представлява за баща, без да се изиска валиден документ за самоличност, както и при липса на проверка на правното основание, въз основа на което то е поискало ограничаване правата на ищците.

Съдът следва да извърши служебно проверка за допустимост на производството, поради което с Разпореждане от 19.2.2026г. съдът е оставил без движение исковата молба като нередовна, при което е дал указания на ищците какви са нередовностите, в какъв срок същите следва да бъдат отстранени, както и последиците от неизпълнение на дадените указания в срок.

С този акт СЪДЪТ е приел, че така подадена исковата молба се явява нередовна по следните съображения:

1.В исковата молба не са посочени конкретните обстоятелства, на които се основава искът – нередовност по смисъла на чл. 127,т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Посочено е единствено, че се касае за действия и бездействия, без да са посочени конкретно какви са те и от кой орган са извършени. Не е посочен и периодът, за който се твърди, ищците са претърпели гореописаните неимуществени вреди.

2.Към исковата молба не е представен документ за платена държавна такса за разглеждане на делото по сметката на Административен съд – гр. Велико Търново, която е в размер на 10 лв. за всеки от ищците, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл. 205а от АПК.

3.Към исковата молба не са приложени преписи за ответните страни съгласно чл. 128, т.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

4. В исковата молба не се съдържат доказателствени искания.

Настоящата инстанция намира, че с оглед така изложеното подадената искова молба следва да бъде оставена без движение, като на ищците се даде срок за отстраняване на описаните нередовности.

За улеснение на ищците СЪДЪТ е посочил и относимите правни норми:

1.За да бъде разгледан иск за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ по реда, установен в чл.203 и сл. от АПК, действията, респективно бездействията, от които се претендира да произтичат причинени вреди, следва да са осъществени от държавни или общински органи при или по повод на изпълнявана от тях административна дейност. Това е условие за допустимост на съединените искове. Според легалната дефиниция на §1 т.1 от АПК, „административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

2. По силата на чл.204 ал.2 от АПК, искът за обезщетение за вреди от административен акт се предявява след отмяна на същия или едновременно с иска по чл. 203 ,ал.1 от АПК да се заяви и оспорването на административния акт.

3.Ако се касае за неимуществени вреди от действия или бездействия на АО тяхната незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Чл. 204, ал.4 от АПК.

4.Съгласно чл. 205, ал.1 от АПК ответник по иска е ЮЛ, в чиято структура се намира АО, който е издал незаконосъобразния акт или е извършил незаконосъобразното действие или е бездействал, в случай че нормативен акт го задължава да извърши конкретно действие. Напр. ако се касае за бездействие на Началник на РПУ, ответник по иска следва да бъде ОД на МВР.

5.Ищците могат да бъдат освободени от заплащането на д.т. и разноски при липса на имущество и доходи при условията на чл. 83, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съобщението до ищците е получено лично на 26.2.2026г. В указания от съда срок е постъпила допълнителна молба от тяхната майка и от тяхно име, в което част от нередовностите се отстраняват.

С Разпореждане от 4.3.2026г.по делото СЪДЪТ е указал на Д. Х., че следва да представи пълномощно от пълнолетните си деца по настоящото дело, като уведомлението за това е връчено на 17.03.2026г., а на ищците на същата дата. Срокът за отстраняване на посочените нередовности е изтекъл на 24.3.2026г. работен ден, като по делото не е постъпила редовна искова молба.

Съдът преценява, че поведението на ищците, изразяващо се в неизпълнение на съдебните указания, влече порок на исковата молба, проявяващ се в ненадлежно сезиране на съда и обуславящ недопустимост на учреденото въз основа на нея производство.

Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Предвид така констатираната нередовност на исковата молба, с която е сезиран и редовно проведената процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, соченото неизпълнение на съдебните указания за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон съставлява основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото по смисъла на чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на Д. А. и Х. Х. против Република България,по- конкретно Министерство на вътрешните работи,ГД Гранична полиция, с цена на иска от 30 000 евро за всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в страх, несигурност, психически срив, социална изолация, постоянен институционален натиск, пропуски в образованието, в резултат на незаконосъобразни действия, ограничаващи правото на свободно предвижване , липсата на проверка самоличността на лице, което се представлява за баща, без да се изиска валиден документ за самоличност, както и при липса на проверка на правното основание, въз основа на което то е поискало ограничаване правата на ищците.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. 179 /2026г. по описа на Административен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с частна жалба, подадена в седемдневен срок от съобщението до ищците.

Препис от същото да се връчи само на ищците Д. А. и Х. Х.,но не и Д. Х..