РЕШЕНИЕ

№ 1540

Стара Загора, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20267240700279 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от К. С. Д. с посочен адрес в град Казанлък против Заповед № РД-09-00-189/ 18.02.2026г. на Управителя на НЗОК, която се оспорва като нищожен административен акт на осн. чл.177, ал.2 от АПК, в условие на евентуалност се твърди незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в несъответствие с приложение закон – чл.82, ал.1, т.8 от ЗЗДр. и неговата цел, вкл. и като издадена в нарушение на установени в Конституцията права на гражданите, съставляващи съотв. и задължение на Държавата. Жалбоподателят претендира разноски.

Ответникът представляван от упълномощен процесуален представители пледира да неоснователност на жалбата с доводи за валидност и законосъобразност на заповедта на Управителя на НЗОК.

Съдът при съобразяване на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

От К. С. Д. от град Казанлък е подадено заявление вх. № Е113-02-53/ 08.10.2025г. по образец, Приложение №1, към чл.10, ал.1, за заплащане на медицински и други услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето на български граждани над [възраст] възраст, в което е посочил основна диагноза – високостепенен глиален тумор, четвърта степен, за което е заявено лечение с лекарствен продукт Анастин, 25 мгр. и размер на заплащането – 6320,80лв. месечно. В заявлението е посочено, че лечението на онкологичното заболяване е започнало след навършване на 18 г. Към заявление са приложени – декларация по образец /л.17/, проект на договор за заплащане на медицински и други услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от ЗЗдр., уведомление за обработване на лични данни /л.24/. Към заявление е приложена медицинска документация.

По повод на заявлението от Управител на НЗОК на осн. чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО и чл.17, ал.1, т.5 от ПУДНЗОК със Заповед № РД-17-34/ 21.10.2025г. е разпоредено създаване на работна група, на която е възложено изготвяне на проект на административен акт. /л.54/. От така определената работна група на 28.10.2025г. е проведено заседание, на което присъстват всички членове и за което е съставен Протокол № РІ-13-945 /л.55-62/, като е взето решение за издаване на акт от Управителя на НЗОК за прекратяване на административното производството, поради не компетентност на този орган и да се изпрати преписката на Министерство на здравеопазването. По повод на тези решение от Управителя на НЗОК е издадена Заповед № РД-Е113-02-68 от 31.10.2025г. /л.63/, с която е разпоредено прекратяване на производството, образувано по заявлението на К. Д., като в нея са възприети мотивите на работната група. Тази заповед е отменена с посоченото в жалбата Определение № 73/ 06.01.2026г., постановено по ад № 1154/2025г. на АССЗ и преписката е върната на Управителя на НЗОК със задължителни указания този орган да се произнесе по същество на заявлението на К. Д..

На 20.01.2026г. от Управителя на НЗОК /л.67/ е издадена на осн. чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО и чл.17, ал.1, т.5 от ПУДНЗОК и в изпълнение на Решение № 6933/ 27.02.2025г. по ад № 10697/ 24г. на АССГ и Решение № 7335/ 03.07.2025г. по ад № 4687/2025г. на ВАС заповед № РД-17-00, с която е създадена работна група в посочения в заповедта състав и е разпоредено същата да подготви проект на административен акт при съобразяване на мотивите на горепосочените съдебни актове на АССГ и ВАС.

На 16.02.2026г. в ЦУ на НЗОК е проведено заседание на работна група в състав определен с визираната по горе заповед и Заповед № РД-17-2/ 05.02.2026г. на Управителя на НЗОК /не представена с преписката/, в присъствието на посочените длъжностни лица от НЗОК, на което заседание е разгледано заявлението на К. Д. от 08.10.2025г. Видно от протокола, съставът на работната група приема, че от приложената към заявлението медицинска документация е потвърдено заболяването на г-н Д., коментиран е Протокол за предписване на лечение с препарата Авастин, издаден от МБАЛ в град Панагюрище, сочещо и препоръчителната доза. Работната група сочи, че лекарственият препарат в посочените две дози е част от Позитивния лекарствен списък и се заплаща от НЗОИ за посочените терапевтични показания и с посочените кодове по МКБ, като приема, че заявеният препарат от К. Д. за лечение на посоченото заболяване е не приложимо, съобразно кратката характеристика на препарата и не са налице предпоставки за прилагане изключението по чл.266б, ал.1 и ал.7 от ЗЛПХМ. В заключение е прието решение да се предложи на Управителя на НЗОК да издаде заповед за отказ от заплащане на заявения от К. С. Д. лекарствен препарат за лечение на заболяването му. Протоколът е подписан от всички членове на работната група с валидни електрони подписи.

На 18.02.2026г. Управителят на НЗОК издал обжалваната в това производство Заповед № РД-09-00-189 /л.78-84/, с която и на осн. чл.19, ал.7, т-2 от ЗЗО и чл.82, ал.1, т.8 от ЗЗдр. отказал заплащане по заявление № Е113-02-53/ 08.10.2025г. на К. С. Д., при идентични фактически и правни доводи, с тези, посочени от работната група в Протокола от 16.02.2026г. Заповед е съобщена на жалбоподателя на 02.03.2026г. чрез изпращането й по пощата. Жалбата до съда е подадена на по пощата на 13.03.2026г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима с оглед и поддържаното искане за отмяната й като незаконосъобразна /искането за обявяването и за нищожна не е обвързано със срок/, вкл. като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. В писмени бележки на процесуален представител на ответника за първи път се поддържа становище за недопустимост на жалбата, което не е аргументирано, но то е неоснователно предвид по-горе изложеното от съда. Ето защо жалбата следва да се разгледа по съществото си.

Оспорването е неоснователно по наведеното искане за обявяване на заповедта за нищожен административен акт на осн. чл.177, ал.2 от АПК. Това е така, защото с обжалвания акт за първи път е налице разглеждане и произнасяне по същество на искането на К. Д. от компетентния административен орган – Управителя на НЗОК, като това е изцяло съобразено с постановеното в Определение № 73/ 06.01.2026г., по ад № 1154/25г. на АССЗ. С този съдебен акт не е разрешен спора по съществото му, т.е. дали К. Д. има правото да получи заплащане от НЗОК на лечението си с посочения лекарствен препарат, а единствено е постановено, че именно настоящият ответник е материално компетентния и поради това той дължи произнасяне по същество на отправеното от г-н Д. искане за заплащане на въпросното лекарство за лечение на заболяването от което страда. Именно в изпълнение на така постановеното от съда е произнесена и обжалваната в това дело заповед. В случая липсва и основанието некомпетентност на органа, тъй като е безспорно, че именно Управителят на НЗОК притежава по закона да се произнесе по подадено заявление на осн. чл.82, ал.1, т.8 от ЗЗдр., съгласно Наредба №2/2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, в който ясен смисъл е произнасянето на АССЗ по ад № 1154/25г. Дали изложените в заповедта фактически и правни мотиви обосновават правилното приложение на закона, е преценка, която се дължи по същество на спора.

Съдът, преценявайки заповедта на всички основания по чл.146 от АПК, намира следното: заявлението е за разрешаване на заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването, т.е. по чл.8, ал.1, т.8 от ЗЗДдр., който ред е установен в Наредба № 2/ 2019г. /доколкото и съгласно §5 от ЗР на наредбата, тя е издадена на основание чл.8, ал.1, т.8 от ЗЗДр. и др./. Това прави приложим процесуалния ред, който е установен в този подзаконов нормативен акт по отношение на процесното заявление. Доказателствата от преписката сочат, че особеното производството е инициирано от жалбоподателя с подадено от него по утвърден образец заявление, Приложение №1, което е окомплектовано с необходимата за обосноваването му медицинска документация, като видно от Протокола на подпомагащия орган, то е прието за редовно.

Особените процесуални правила в случая намират регламентация в Глава трета на наредбата, Раздел първи. Съобразени писмените доказателства по делото, Съдът приема извода, за допуснато съществено процесуално нарушение на тези особени процесуални правила за издаване на обжалвания акт, които повлияват правилността на крайния акт. В случая заявлението е разгледано от комисия, чийто състав е определен с нарочна заповед на ответника /л.67/, която Съдът приема, че това е тази по чл.13, ал.1 от Наредбата, която първоначално следва да осъществи единствено преценка на редовността и допустимостта на заявлението. След тази преценка и по силата на чл.14 от Наредбата ответникът има императивно установено задължението да изпрати незабавно заявлението и документацията на един или няколко външни експерти с медицинско образование по одобрен от НЗОК списък на такива, съобразно профила на заболяването на заявителя, исканото лечение и квалификацията на експерта. Това е особен случай на общия императив на чр.35 от АПК, задължаващ компетентния орган да постанови акта, след събиране на доказателства за всички релевантни за разрешаване на случая факти и на правилото на чл.36 от АПК, че това се извършва служебно от органа. В случая обаче по преписката не се съдържат доказателства за изпълнението на това задължение от ответника, поради което Съдът приема, че то не е спазено и съотв. пред органа не са събрани изискуемите се доказателства /в случая медицинска експертиза/, за да се постанови правилно решение по подаденото заявление от К. Д.. След постъпване на доклада по чл.15, ал.2 от наредбата, едва тогава, сформираната на осн. чл.13, ал.1 от наредбата комисия разглежда заявлението и прави мотивираното предложение по чл.20, ал.1 от наредбата. В случая напълно формално и без каквато й да е медицинска експертиза по см. на чл.15 от наредбата заявлението е разгледано от сформираната комисия /в състава на която няма данни да са включени лица с медицинско образование и със съответната на заболяването на г-н Д. специалност/. Т.е., „мотивите“ на комисията, не могат нито да заместят експертното становище по чл.15 от наредбата, нито да служат за мотив на крайното решение от ответника, защото нямат онази специфично изискуема се от закона и необходима /с оглед конкретиката на заболяването/ експертиза. Още повече се касае за случай, в който именно медицински специалисти с необходимата и адекватна на заболяването експертиза, са дали становище относно нуждата от провеждане на лечение с лекарствения препарат Авастин, което е следвало и органът е бил длъжен да прецени именно, като потърси експертизата на външен или външни експерти, за да може да се обоснове правилно решение по подаденото заявление за запащане на това лекарство.

В случая Съдът също не разполага с необходимата експертиза, за да разреши спора по същество с това решение. Допуснатото нарушение, като съществено по естеството си, на осн. чл.173, ал.2 от АПК налага връщане на преписката на органа за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания, дадени в това решение.

При това произнасяне органът следва да отчете и следното: съгласно чл. 82, ал. 1а от ЗЗдр. „извън медицинските услуги по ал. 1 българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за Финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение". Съгласно конституционната разпоредба на чл.52, ал.1, правото на здравно осигуряване гарантира на гражданите право на достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинско обслужване при условия и ред, установени в закон. Правото на здравни грижи (на медицинско обслужване) е изрично прокламирано, като основно човешко право във Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, чл. 25, § 1, в Международния пакт за икономически, политически и културни права, чл. 12, в Конвенцията за правата на детето, по които България е страна и които са част от вътрешното право при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В този смисъл следва да се счете, че основното човешко право на здравеопазване означава право на всеки гражданин да има достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, доколкото опазването на здравето на гражданите се прокламира /и установява изрично/ за национален приоритет, вж. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗдр. Не на последно място и доколкото сам органът сочи, че се произнася с оглед визираните актове на АССГ /ад № 10697/24г./ и на ВАС /ад № 6487/ 2025г./, то в същите е дадено ясно тълкуване на относимите за случая правни норми, поради което при новото произнасяне органът следва да съобрази своя акт с това тълкуване.

С оглед изхода на спора и като съобрази, че жалбоподателят доказва заплащане на разноските за държавна такса в размер на 6,18 евро, то същата следва да му се присъди.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. С. Д. за обявяване нищожността на Заповед № РД-09-00-189/ 18.02.2026г. на Управителя на НЗОК.

ОТМЕНЯ по жалба на К. С. Д. от град Казанлък Заповед № РД-09-00-189/ 18.02.2026г. на Управителя на НЗОК, постановена по заявление вх. № № Е113-02-53/ 08.10.2025г. и

ВРЪЩА делото като преписка на Управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по заявление вх. № Е113-02-53/ 08.10.2025г. на К. С. Д. от град Казанлък при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ четиринадесет дневен срок за новото произнасяне от Управителя на НЗОК.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на К. С. Д. деловодни разноски в размер на 6,18 /шест и 0,18/ евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�