Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Й. П. от ВТАК, като пълномощник на И. Л. П. с [ЕГН], адрес ***, [улица], срещу Заповед № 3286з-4219/ 17.10.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерството на вътрешните работи. С оспорената заповед на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е отказано снемането на полицейска регистрация с рег. № 6194/ 29.07.2012 г. на РУ – Несебър към ОД на МВР – Бургас, извършена на И. Л. П.. Съгласно отразеното в заповедта, посочената полицейска регистрация е извършена за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК – притежаване на наркотични вещества, като с Протоколно определение № 173/ 21.09.2012 г., постановено по НОХД № 812/ 2012 г., Районен съд – Несебър е одобрил споразумение, по силата на което И. Л. П. се е признал за виновен в извършване на посоченото престъпление и е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца и „глоба“ в размер на 1 000,00 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. В заповедта е отбелязано, че прекратяването на делото поради сключване на споразумение не е основание за заличаване на полицейската регистрация. За посоченото престъпление И. П. е реабилитиран по право на 17.09.2020 г., но е признат за виновен и осъден по АНД № 1635/ 2011 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и по АНД № 172/ 2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, отново за държане на наркотични вещества. От ответния орган е посочено и че от директора на ОД на МВР – Бургас е постъпило мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация. В заповедта са изложени мотиви, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1от ЗМВР, осъществявана на основани чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Посочено е и че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. С тези мотиви и позоваване на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, чл. 21, ал. 1 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация и съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на съвета, директорът на ГДНП е постановил оспорения отказ.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че съгласно формираната съдебна практика, при наличието на реабилитация по право и постъпило искане за снемане на полицейска регистрация, МВР следва да направи конкретна индивидуална проверка за необходимостта от продължаващо съхранение на данните за лицето и съпостави важността на преследваната с полицейската регистрация цел с тежестта на ограничението. Счита, че в случая такива проверка, анализ и съпоставка не са извършени. По същество намира, че от административния орган е извършено изолирано и формално тълкуване на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, в противоречие и с правото на ЕС, включително с цитираното от самия ответник решение на СЕС. На последно място оспорващото лице твърди неспазване на принципа на пропорционалност и съразмерност при намесата в правото му на личен живот чрез поддържане на полицейската регистрация. С тези доводи от съда се иска оспореният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната за произнасяне на административния орган за ново произнасяне по искането му, с указания по тълкуването и прилагането на закона претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище, именовано „бележки“ с вх. № 5865/ 03.12.2025 г., в което се оспорва като неоснователна подадената жалба, развиват се доводи в тази насока и се иска същата да бъде отхвърлена. Прави се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя хонорар за един адвокат.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В Областна дирекция на МВР – Велико Търново е постъпило искане от И. Л. П. за снемане на полицейска регистрация с вх. № 366000-12844/ 10.06.2025 година. Във връзка с писмо с рег. № 366000-12844-П/ 17.06.2025 г. на началника на РУ – Велико Търново от ОСлО при ОП – Велико Търново е изготвено уведомително писмо с № ОСло 79/25.06.2025 г. на завеждащ ОСлО в ОП – Велико Търново. Съгласно същото, след извършена проверка в Централизирана информационна система на НСС на лицето И. Л. П. се констатира, че са водени следните досъдебни производства: ДП, образувано на 29.08.2011 г. от РУ – Несебър - № 14-1959/ 2011 г., пр.пр. № 2363/ 2011 г. по описа на РП – Несебър за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК. На 11.04.2012 г. е било образувано НАХД № 172/ 2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, по което е регистрирано прекратяване с налагане на административно наказание; ДП, образувано на 24.07.2012 г. с № 14-1178/ 2012 г. по описа на РУ – Несебър, пр. пр. № 1562/ 2012 г. по описа на РП – Несебър за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. На 21.09.2012 г. било образувано НОХД № 812/ 2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, по което било регистрирано прекратяване със споразумение, с наложено наказание – лишаване от свобода – условно, с тригодишен изпитателен срок, считано от 21.09.2012 г. и глоба в размер на 1000 лв.; ДП образувано на 30.06.2011 г. с № 2210/ 2011 г. от РП – Велико Търново. На 01.07.2011 г. било регистрирано предложение за прекратяване с налагане на административно наказание от РП – Велико Търново. На 04.07.2011 г. било образувано НАХД № 1635/ 2011 по описа на Районен съд – Велико Търново, по което на 19.12.2011 г. било регистрирано прекратяване с налагане на административно наказание. В отговор на писмо рег. № 366000-12844-П/ 17.06.2025 г. от началника на РУ – Велико Търново, от страна на Районна прокуратура – Велико Търново е изготвено писмо с № 2210/2011 от 23.06.2025 година. От същото се установява, че бързо производство № ЗМ – 744/2011 г. по описа на РУ – Велико Търново в ОД на МВР – Велико Търново, водено срещу И. П. е приключило с внесено в РС – Велико Търново на 25.07.2011 г., постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. 78а от НК. С влязло в сила Решение № 1313/19.12.2011 г. по АНД № 1635/2011 г. по описа на ВТРС, на И. П. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

В резултат на горната фактическа установеност от Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ - МВР е издадена Заповед № 3286з-4219/ 17.10.2025 г., с която се отказва снемането на полицейската регистрация с рег. № 6194/ 29.07.2012 г. на РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас, извършена на И. П.. Прието е от административният орган, че полицейска регистрация с № 6194/ 29.07.2012 г. е извършена на И. Л. П. в РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас за деяние по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, за притежание на наркотични вещества – канабис в Слънчев бряг, хотел „Феникс“, по ЗМ/ДП № 1178/ 2012 г. по описа на РУ – Несебър. Образувано е НОХД № 812/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, по което било регистрирано прекратяване със споразумение, с наложено наказание – лишаване от свобода – условно, с тригодишен изпитателен срок, считано от 21.09.2012 г. и глоба в размер на 1 000 лева. Направен е краен извод, че прекратяване на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основание за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал.6 от ЗМВР, вкл. при настъпила реабилитация. Отказът е обоснован с необходимостта, правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, вкл. при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал.1 от ЗМВР, осъществена на осн. чл. 6, ал.1, т.1 от с.з. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

По делото са приети като доказателства представените с жалбата документи, които заедно с тези формиращи административната преписка, са представени от ответника с писмо вх. № 5371/13.11.2025 година. Допълнително от жалбоподателя са представени доказателства за регистрацията му като едноличен търговец и за осигуряването му като такъв, както и удостоверение от ВТОП, че към 15.12.2025 г. срещу него няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. Снети са свидетелските показания на К. В. – позната на оспорващото лице и от 2 години служител в търговския му обект, която дава положителни характеристични данни относно начина му на живот и навиците му. С оглед направени доказателствени искания, първоначално от ответника е представена писмена молба с вх. № 6125/ 12.12.2025 г., в която е заявено, че исканите доказателства, а именно справка от информационните фондове на главната дирекция не може да бъде представена, тъй като съгласно чл. 5, ал. 3 от Вътрешните правила за реда и условията за осъществяване на контрол върху извършваните от потребителите на автоматизирани информационни фондове на МВР дейности съхранението е за срок от 2 години назад, а исканата информация касае период, предхождащ тези две години момент. Впоследствие от ответника е представена справка от Автоматизираните информационни фондове на МВР, отразяваща всички случаи на търсене, проверка или използване на данни от полицейска регистрация с рег. № 6194/ 29.07.2012 г. на И. Л. П., за периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2025 година. От началника на РУ - гр. Велико Търново е представена – Справка - характеристика по местоживеене на И. Л. П..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

 

В настоящото производство съгласно чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като извършва преценка дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - директорът на Главна дирекция „Национална полиция“. Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, полицейската се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена чрез Заповед № 8121з-267/ 10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, директорът и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ са оправомощени да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 59, ал. 2от АПК и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/, които да обуславят нейната отмяна.

 

Заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

 

Регистрацията на лица е основен източник на информация за полицейските органи и други държавни органи в страната и чужбина по отношение на лица, спрямо които са били събрани достатъчно доказателства за виновността им в извършване на престъпление от общ характер. Регистрацията на лица е едно от регламентираните полицейски правомощия, с които се подпомага реализирането от органите в системата на МВР на поставените цели по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазването на обществения ред. Прилагането на правомощието от органите чрез актовете и действията, свързани с него, във всички случаи е задължително да става при спазване на предвидените в нормативните актове основания и ред за това.

При наличие на предвидените в закона условия активността и законосъобразните актове и действия на органите са показател от съществено значение, определящ моментното състояние и перспективите за развитие на изградената система за гарантиране и охрана на правата и свободите на гражданите в рамките на държавата. Поставянето на отделната личност в позиция да упражнява и защитава гарантираните й от законите права и интереси на равни начала с държавните органи чрез активното й участие в държавните дела представлява едно стриктно придържане към възприетите международни стандарти в тази сфера. Деликатен момент при осъществяване на държавната власт е постигането на равновесие между личните и обществените интереси, което да позволи да се гарантира сигурността на обществото и правата и свободите на отделната личност.

В конкретния случай административният орган е направил извод, че не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, основания за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя.

Във връзка с това трябва да се съобрази тълкуването, осъществено в Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 година. Според посоченото решение на СЕС, чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977 ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Посоченото означава, че сама по себе си констатацията, че прекратяването на НОХД № 812/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър с протоколно определение № 173 от 21.09.2012 г., влязло в сила 21.09.2012 г., с което е одобрено споразумение между страните по делото, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал.6 от ЗМВР, включително при настъпила реабилитацията, не е сред изчерпателно изброените причини да се снеме полицейската регистрация на И. П., не е достатъчна, за да се приеме, че оспореният отказ е законосъобразен. Принципно схващането на ответната страна, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, не съответства на съюзното тълкуване. Полицейска регистрация може да се снеме, и ако вече не е абсолютно необходимо да се съхраняват личните данни.

В контекста на изложеното, Решение от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 и по-конкретно тълкуването в него има задължителен характер за съдилищата и за административните органи и трябва да бъде съобразено както от ответния орган, така и от настоящия съдебен състав при преценка основателността на жалбата. Към настоящия момент няма данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, съобразно които (в тази връзка и съображение (26) от директивата) администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриването на събраните лични данни или периодичен преглед. Съюзният акт изисква националната уредба да гарантира, че събраните лични данни не надхвърлят необходимото и че не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, като те се обработват единствено ако целта на обработването не може разумно да бъде постигната с други средства. Според т. 70 от Решението на СЕС, чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т. 45 от Решението следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва - в съответствие с чл. 4, § 1, букви в) и д) от директивата и в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата /ХОПЕС/ - в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо.

По този аргумент извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР.

Това означава, че в хода на административното производство административният орган трябва да извърши проверка на необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените в чл. 19 от НРИСПР действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1 – т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и са относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /в този смисъл т. 67, вр. т. 62 и т. 69 от коментираното по-горе решение на СЕС/, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. В този смисъл, административният орган е провел административното производство в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС.

Националното право урежда предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и сред тях действително не е предвидена изрично възможност за снемането на такава регистрация, в случаи като настоящия – настъпила е реабилитация, но наказателното производство срещу регистрираното лице е било прекратено със споразумение. Тоест при буквално тълкуване на националната уредба, в такива случаи тя дава на практика неограничено право на обработване на данни от компетентните органи за целите, посочени в чл. 1, § 1 от Директива 2016/680, без право на регистрираното лице да поиска ограничаване обработването, заличаване или унищожаване на данните му, тъй като конкретната хипотеза не попада сред изрично изброените в закона.

При съпоставка между Правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й, СЕС достига до извод, че не е допустима подобна национална правна уредба и че тя противоречи на принципите Директива (ЕС) 2016/680. Дело № С-118/2022 г. на СЕС е образувано по повод преюдициално запитване на Върховен административен съд на РБ по дело, с предмет оспорване на отказ за снемане на полицейска регистрация, обоснован именно с това, че случаят не попада сред основанията за снемане на полицейска регистрация, изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

От друга страна, Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26, посветено на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни, изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В съображение 34 изрично се сочи, че обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното разследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 /подходящи срокове за съхранение и проверка/, чл. 10 /съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни/ и чл. 13 /допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните/ от Директивата.

В цитираното решение на СЕС, т. 45, т. 70 и т. 71 се прави извод, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете трябва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

Основен принцип на правото на Европейския съюз е приматът му над действащото национално право в случай на противоречие. В разглеждания случай обжалваният отказ е основан на разпоредба на националния закон, която като предвижда в конкретната хипотеза съхранение на данните от полицейската регистрация на лице, извършило престъпление от общ характер, дори и след реабилитацията му и на практика до смъртта му, без да се прави преценка за пропорционалност, чрез подходящи срокове за съхранение или периодични проверки за необходимост от съхранение, не е съобразена с принципите и конкретните цитирани разпоредби на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и поради това е незаконосъобразен.

Ответникът, отказвайки снемане на регистрациите на жалбоподателя, не е изследвал въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. С оглед спазване принципите на Директивата, независимо от празнотата в националния закон, до привеждането му в съответствие с правото на ЕС, административният орган трябва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквато преценка в случая не е направена.

Изложеното налага извода, че обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на искането за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението. При новото разглеждане на искането органът следва да съобрази изложеното в цитираното по-горе решение по дело № С-118/2022 г. на СЕС, като конкретно се извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано и изминалото време, все още е необходимо съхраняване на данните от тази регистрация за целите, за които са събрани и дали толкова продължителното им съхраняване е пропорционално на преследваната с регистрацията цел и не засяга ли повече от необходимото правата на жалбоподателя.

 

С оглед изхода на спора и своевременното й заявяване, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно доказателствата за извършването на такива /договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане на л. 10 и л. 12 от делото. Главна дирекция „Национална полиция“, като юридическо лице, в чиято структура е ответният административен орган /чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 5,11 евро /10,00 лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 383,47 евро /750,00 лева/ – платено изцяло в брой и съобразено с разпоредбата чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя по жалба на И. Л. П. с [ЕГН], адрес ***, [улица], Заповед № 3286з-4219/ 17.10.2025 г., издадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерството на вътрешните работи.

 

Изпраща делото като преписка на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне по искане за снемане на полицейска регистрация вх. № 366000-12844/10.06.2025 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново, подадено от И. Л. П., при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, като на основание чл. 174 от АПК определя 30-дневен срок за произнасяне.

 

Осъжда Главна дирекция „Национална полиция“ с административен адрес [населено място], бул. „Александър Малинов“ № 1, да заплати на И. Л. П. с [ЕГН], адрес ***, [улица], разноски по делото в размер на 388,58 евро /триста осемдесет и осем евро и петдесет и осем евроцента/ с равностойност 760,00 /седемстотин и шестдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.