Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от зам. директора при ТД на НАП София, чрез гл. юрисконсулт М. Е., срещу Решение № 129/27.04.2025 г. постановено по А.Н.Д № 32/2025 г. по описа на РС - Ботевград, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 742529– F712374/07.12.2023 г. на зам. Директора на ТД на НАП София, с което за извършено нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на „СИЙ” ЕООД, с ЕИК: № 175023893 е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева. С касационната жалба се оспорва решението на РС- Ботевград като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо дружеството за нарушение установено по безспорен начин, за което са издадени АУАН и НП в съответствие с всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Оспорва мотивите на районния съд, с които е изменил наказателното постановление. Иска отмяна на решението на РС- Ботевград и потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Претендира разноски и възразява срещу исканията за разноски на ответната страна като по размер така и по основание.

В с.з. касацаионният жалбоподател- Зам. директора на ТД на НАП София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена по делото писмена защита, поддържа касационната жалба и изложените в нея доводи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу исканията за разноски на ответната страна като по размер така и по основание.

Ответникът по касационна жалба – „СИЙ” ЕООД, редовно призован се представлява от адв. М. Й., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. В представен по делото отговор на касационна жалба излага съображения за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че правилно въззивният съд е индивидуализирал нарушението и е преквалифицирал санкционната норма в привилегирования състав по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС като е наложил наказание в минимално допустимия размер. Моли съда да потвърди решението на РС-Ботевград като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – София, счита че решението на РС- Ботевград следва да бъде потвърдено.

Административен съд –София област, II-ри касационен състав след като прецени събраните доказателства , приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал.1 от АПК и отговоря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение № 129/27.04.2025г. постановено по А.Н.Д. № 32/2025 г. по описа на РС - Ботевград, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 742529– F712374/07.12.2023 г. на зам. Директора на ТД на НАП София, с което за извършено нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС на „СИЙ” ЕООД, с [ЕИК] е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, като същата е намалена в размер на 250 лв., след като санкционната норма е преквалифицирана в такава по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.

Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

Въззивният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи материална компетентност. АУАН е съставен в предвиденият от ЗАНН тримесечна месечен срок от откриването на нарушителя, респ. едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна, обжалваното НП е постановено в шестмесечният преклузивен срок. Спазени са всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, с оглед на което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „СИЙ” ЕООД. Районният съд е установил фактическата обстановка, отразена както в АУАН така и в НП, а именно:

Нарушението, заради което е реализирана административнонаказателната отговорност на „СИЙ” ЕООД , е било установено при сезиране на органите на НАП от страна на самото дружество. След извършване на проверка на предоставените от дружеството документи и анализ на същите било установено, че дружеството е издало два броя фактури /подробно описани във въззивното решение/. Като данъчнозадължено по ЗДДС „СИЙ” ЕООД, в качеството си на доставчик по облагаеми доставки е осъществило облагаема доставка с предмет – наем на офис, за период от 01.08.2020 г.,до 20.08.2020г., с което е настъпило данъчно събитие по см. на чл.25 от ЗДДС. За тази доставка, от страна на „СИЙ” ЕООД, е издаден данъчен документ по см. на чл.112 от ЗДДС – Фактура с № 0000000362 от 01.08.2020 г. В дневник за продажби за данъчен период месец август 2020г.,обаче „СИЙ” ЕООД, не е отразил издадена от него Фактура с № 0000000362 от 01.08.2020 г., а е включило Фактура с № 0000000362 от 01.08.2020 г. в дневник за продажби на справка – декларация по ЗДДС за месец май 2023г.- като дружеството е нарушило чл.124,ал.2 от ЗДДС. На дата 07.10.2021 г. „СИЙ” ЕООД е осъществило облагаема доставка с предмет – комисионна за наемане на офис, с което е настъпило данъчно събитие по см. на чл.25 от ЗДДС. За тази доставка, от страна на „СИЙ” ЕООД, е издаден данъчен документ по см. на чл.112 от ЗДДС – Фактура с № 0000000398 от 07.10.2021 г. В дневник за продажби за данъчен период месец октомври 2021 г., „СИЙ” ЕООД, не е отразил издадената Фактура с № 0000000398 от 07.10.2021 г., а е включило Фактура с № 0000000398 от 07.10.2021г. в дневник за продажби на справка – декларация по ЗДДС за месец юни 2022г., като дружеството така е нарушило чл.124,ал.2 от ЗДДС.

По издадените фактури дружеството е следвало да начисли данъка по реда на чл. 86, ал.1 от ЗДДС, като посочи издадените фактури в дневника си за продажби и СД по ЗДДС, за съответния данъчен период и включи размера на данъка по Фактура с № 0000000362 от 01.08.2020 г. в Справка – Декларация по ЗДДС с вх.№ 22121273360/10.09.2023г., за данъчен период месец август 2020г., а за Фактура с № 0000000398 от 07.10.2021 г. включи размера на данъка в Справка – Декларация по ЗДДС с вх.№ 22121320343/15.11.2021г. за данъчен период месец октомври 2021 г. Въпреки това фактурите са били включени в дневник - продажби и е била подадена справка - декларация за различен данъчен период. За установеното нарушение на дата 23.06.2023 г., С. Х. М. – старши експерт по приходите в НАП при ТД –НАП – [населено място] съставила срещу дружеството – жалбоподател АУАН с № F712374 за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Въз основа на АУАН на 07.12.2023 г. е издадено процесното НП, с което при идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация на „СИЙ” ЕООД на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция за всяка една фактура поотделно, а именно а именно – 2000 (две хиляди) лв. за две фактури общо или „Глоба в размер на 1000 (хиляда) лв.“за всяка една фактура поотделно.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв.

В мотивите на въззивното решение напълно неясно е прието, че нарушението се явява първо за дружеството и следва да се наложи имуществена санкция в минимален размер, по привилегированият състав съгласно чл.182, ал. 2 от ЗДДС в минималния законоустановен размер от 250 лева за двете фактури общо, а не по 1000 лв. за всяка фактура поотделно.

Съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 250 лв. "

Декларирането на данъка по издадените две фактури е извършено в последващ период, но не в следващия данъчен период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, поради което правилно отговорността е ангажирана по ал. 1 на чл. 182 от ЗДДС. За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. В разглеждания случай се касае за нарушение на просто извършване, с което се засяга системата на функциониране на ДДС като некумулативен, косвен и многофазен данък досежно регистриране пред приходната администрация на облагаемите / и необлагаеми доставки.

При така изложените неясни съждения, касационната инстанция не може да провери волята на районния съд дали приема наличието на извършено едно нарушение и защо, как прилага разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и при какви правни мотиви и съображения е установил своя съдебен акт. Така изложените мотиви са равни на липса на мотиви. Което е съществено процесуално нарушение обуславящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото следва съставът на съда да постанови своя акт излагайки ясни, логични и непротиворечиви мотиви.

Изложеното обуславя основания за отмяна на оспорения съдебен акт на осн.чл. 222 ал. 2 т. 2 от АПК- поради допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви в постановения съдебен акт- Решение № 129/27.04.2025 г. постановено по А.Н.Д. № 32/2025 г. по описа на РС – Ботевград.

При този извод на делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора на същия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 130 лв. на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.27е (Нов - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – София област, IІ-ри касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 129/27.04.2025г. постановено по А.Н.Д. № 32/2025 г. по описа на РС – Ботевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА „СИЙ” ЕООД, с ЕИК: № 175023893 да заплати на НАП за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.