Производството е по реда на чл. 204, ал.4 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от К. И. А. чрез пълномощника му - адв. И. С. - САК срещу ОДМВР- Пирдоп, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от издаден незаконосъобразен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Исковата молба е изпратена за отговор с разпореждане на съда № 1612/10.09.2025 г.

Отговор от ответника е депозиран с вх.№ 6137/09.10.2025 г.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с материалите на делото и с направените възражения в отговора на исковата молба, намира че същата е недопустима по следните съображения:

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са произтекли за ищеца от издадената заповед за задържане на лице за срок от 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.1 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, която била отменена със Заповед за отмяна на ПАМ.

Според приложимите в случая разпоредби на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, иск може да се предяви или след отмяната на административния акт и то като незаконосъобразен по съответния ред, т. е. след влизане в сила акт на горестоящия административен орган – при обжалване по административен ред, или на съдебното решение – при обжалване по съдебен ред, или едновременно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото.

Преценката за допустимост на производството, която съдът дължи в съответствие с нормата на чл. 130 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се основава на фактическите твърдения на ищеца, обективирани в исковата молба и отправеното към съда искане. Наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, е предпоставка, обуславяща допустимост на сезирането, поради което този факт съдът преценява във фазата на проверка на допустимостта на иска, а не при изследване на неговата основателност. Когато още изначално, при самото предявяване на иска се установи липсата на тази предпоставка, а именно, че актът, от който се твърдят вредите, не е отменен като незаконосъобразен по съответния ред, а напротив – налице е влязъл в сила и изпълнен административен акт, или същият е бил потвърден, като жалбата срещу него е отхвърлена, актът не е оттеглен и няма твърдения той да е нищожен, не следва да се провежда цялото исково производство.

В конкретиката на настоящия казус издадената срещу ищеца ЗППАМ № 24-0347-000126/29.10.2024 г. не е била оспорена и същата е влязла в сила на 14.11.2024 г.

Аналогичен е случаят и с описаната в исковата молба Заповед за задържане на лице рег. № 347 зз-112/29.10.2024 г., издадена по отношение на ищеца на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по законоустановения ред пред Районен съд - Пирдоп, поради което не е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.

Предвид гореизложеното производството подлежи на прекратяване, поради недопустимост на предявения иск.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК вр. чл. 203, ал. 2 от АПК, Административен съд София –област

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба на К. И. А. срещу ОДМВР- Пирдоп, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от издаден незаконосъобразен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 881/2025 г. по описа на Административен съд София –област.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.