Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. чл. 171, т. 1, б. „з“ дд от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. А. Ю. от гр. Велико Търново, чрез адв. М. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1739-000070/18.11.2025 г., издадена от началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново (ЗППАМ), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ дд от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС [номер], образец Белгия, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, считано от 17.11.2025 г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и иска нейната отмяна. Твърди, че не е шофирал по начина, описан в заповедта, а автомобилът му имал механична повреда на разпределителния вал, като при подаване на газ от ауспуха излизал сериозен дим от неизгорелите газове, който облак може да е заблудил полицейските служители. Излага подробни съображения, че описанието на нарушението било непълно, неясно и неточно, с което правото му на защита било нарушено. В съдебно заседание се представлява от адв. М. Б., който представя и писмена защита. Моли за присъждане на разноски, за което прилага списък.

Ответникът по жалбата – началникът на Районно управление – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, оспорва жалбата като неоснователна в представено по делото писмено становище. Поддържа възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На Г. А. Ю. е съставен АУАН серия GA №3529220 от полицейски служители при РУ – Велико Търново за това, че на 17.11.2025 г. около 22:43 ч. в гр. Велико Търново, на [улица]до хотел „Панорама“ в посока към [улица], управлява собствения си лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег. №[рег. номер], като по време на движение водачът на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като форсира двигателя и поднася задницата си от дясно наляво по посока на движението си, придружено със свистене на гуми – нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС и СРМПС.

Последвало е издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1739-000070/18.11.2025 г. от началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ дд от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС [номер], образец Белгия, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, считано от 17.11.2025 г. Обстоятелствената част на заповедта преповтаря съдържанието на АУАН. Същата е връчена на Г. Ю. на 18.11.2025 г. Недоволен от приложената ПАМ последният я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 27.11.2025 г., като въз основа на нея е образувано настоящото административно дело.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети документите, приложени към жалбата и тези, съдържащи се в административната преписка. Направен е оглед на видеозаписите от камерата в патрулния автомобил и от бодикамерите на полицейските служители. Допуснатите от съда свидетели са заличени поради отказ на процесуалния представител на жалбоподателя от това доказателствено средство.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима и основателна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ – в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед №366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта са посочени началниците на РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ. Следователно оспорената заповед е издадена от оправомощен за това административен орган в пределите на неговата териториална и материална компетентност и е валидна.

Заповедта е съставена в писмена форма, като в нея се съдържа описание на фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаването й, както и мотивите, обосновали приложението на тази норма. Същата съдържа изискуемите реквизити, като не могат да бъдат споделени възраженията за непълно, неясно и неточно описание на нарушението. Не са налице обстоятелства, затрудняващи съдебния контрол за законосъобразност, както и възпрепятстващи правото на защита на адресата на оспорения акт.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по прилагането на ПАМ, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Съдът намира заповедта за материално незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона, по следните мотиви:

Преди всичко следва да се посочи, че противно на съображенията на жалбоподателя настоящият състав не е обвързан от доказателствата, събрани по адм. дело №981/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и тяхната преценка от решаващия съд. Цитираното съдебно решение няма задължителен характер за настоящата инстанция, доколкото не попада в обсега на решенията и постановленията по чл. 130 от Закона за съдебната власт. Както се посочи, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът дължи въз основа на представените от страните по конкретното дело доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ дд на ЗДвП (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) предвижда налагането на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2 от ЗДвП.

Според чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. На това основание се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който наруши забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Тоест за прилагането на процесната ПАМ законът изисква доказано от фактическа страна използване от страна на водач на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Именно върху това е концентриран спорът по делото – дали управлението на собствения на жалбоподателя лек автомобил рег. №[рег. номер] на 17.11.2025 г. около 22:43 ч. до хотел „Панорама“ в гр. Велико Търново, в посока към [улица]е извършено по начина, описан в заповедта и това представлява ли ползване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Законът не съдържа определение за „ползване на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“, като за този вид нарушения в практиката се е наложило понятието „дрифт“, за което е прието разбирането, че представлява специфична техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съзнателното опасно шофиране посредством занасяне на автомобила в различни посоки в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това – превоз на хора и товари. Управлението на автомобила чрез приплъзването на задните му колела, при което купето се поднася в посоки, различни от посоката, в която е насочен автомобила, е ярък пример на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на уменията на конкретния водач да управлява съответното МПС екстремно, което управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел, описано в случая като форсиране, поднасяне, свистене.

В настоящия казус съдът намира, че констатацията, че водачът е форсирал двигателя и поднасял задницата на автомобила от дясно наляво по посока на движението си, придружено със свистене на гуми, е опровергана от прегледа на записите от камерата на полицейския автомобил. Огледът по чл. 204 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК потвърждава движението на процесния автомобил пред хотел „Панорама“, като се установява еднократно излизане на облак тъмен дим от задната част на автомобила на жалбоподателя, който продължава ускорено движението си право напред без видимо превъртане на предни или задни колела и поднасяне на задната част на автомобила от дясно наляво или обратно. Въпросният дим може да се дължи на ред причини, като хипотетичното еднократно форсиране на двигателя на движещия се автомобил и ускоряването, не може да бъде еднозначно прието за ползване на пътищата, отворени за обществено предназначение за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По тези съображения съдът намира, че заповедта е издадена при липса на фактически основания за нейното налагане, което обуславя отмяната ѝ като незаконосъобразна.

Жалбата следва да бъде уважена, а като последица от основателността й на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските в производството за държавна такса в размер на 5,11 евро (10 лева) и хонорар за един адвокат в размер на 500 евро (977,92 лева), които се дължими от ЮЛ, към което се числи издателят на процесната заповед (доколкото последният няма свой бюджет, с което да отговаря и с който да се разпорежда), в случая ОД на МВР – Велико Търново.

Неоснователно се поддържа бланкетното възражение на ответната страна, дадено в съпроводителното писмо, с което административната преписката е изпратена в съда, и в представеното писмено становище. Настоящият състав присъжда исканото в пълен размер съобразно фактическата и правна сложност по делото, извършените процесуални действия с участието на пълномощник, включително направеното искане за спиране на изпълнението на ПАМ, както и предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. А. Ю. от гр. Велико Търново Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1739-000070/18.11.2025 г., издадена от началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ дд от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС [номер], образец Белгия, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, считано от 17.11.2025 г.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да плати на Г. А. Ю. от гр. Велико Търново с ЕТН 0642051440, сумата от 505,11 (петстотин и пет евро и единадесет евроцента), представляваща разноски за настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.