Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от Община Костинброд против решение за налагане на финансова корекция по административен договор BG06RDNP001-19-691-002-С01 от 18.10.2024г. по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“, с което е наложена финансова корекция в размер на 25% от разходите, които са поискани от Бенефициента за възстановяване по договор в размер на 210676,12лв., без ДДС на основание чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 и чл.70, ал.1, т.9 от СУСЕФСУ. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на постановеното решение на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Липсват конкретни и ясни мотиви за вида, степента и продължителността на твърдяните нарушения, за последиците за дейността, предмета на договора. Решението е постановено в нарушение на европейските правни норми, тъй като общината е добросъвестен бенефициент. Излагат се подробни съображения, че общината не е извършило твърдяното нарушение по ЗОП. Молят да се отмени решението за налагане на финансова корекция и се присъдят сторените разноски.

Ответникът не е взел становище по жалбата.

Административен съд София област, след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, съобрази следното:

Административен договор BG06RDNP001-19-691-002-С01 от 18.10.2024г. по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ по подмярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ за бенефициенти, възложители по ЗОП е сключен между ДФ“Земеделие“, Местна инициативна група Костинброд-Своге и Община Костинброд.

Във връзка с изпълнение на договора, Община Костинброд е възложила обществена поръчка след събиране на оферти с обява по Глава 26 от ЗОП, открита на 01.07.2024г. с предмет „Реконструкция, смяна на предназначението и преустройство на сграда в [УПИ] „За туристическа база“, кв.24, Безден, община Костинброд, за туристически информационен център“.

С писмо №07-0800/7473 от 14.04.2025г., ДФ“Земеделие“ е открил производство по налагане на финансова корекция на основани ечл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Производството е открито във връзка със следните установени нарушения, допуснати от община Костинброд при възлагане на обществена поръчка с предмет „Реконструкция, смяна на предназначението и преустройство на сграда в [УПИ] „За туристическа база“, кв.24, Безден, община Костинброд, за туристически информационен център“-нарушение на чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП като е сключен договор за изпълнение на строителство №53 от 18.02.2025г. с участника „Капитол Груп“ЕООД, вместо същият да бъде отстранен от участие като неотговарящ на изискванията на бенефициента.

Постъпило е възражение от жалбоподател с вх.№ BG06RDNP001-19-691-002-С01-М006-А001 от 28.04.2025г.

С решението, предмет на оспорване изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е приел с мотиви подаденото възражение и е наложил финансова корекция в размер на 25% от разходите поискани от бенефициента за възстановяване в размер на 210676,12лв. без ДДС за нарушение на чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП като е сключен договор за изпълнение на строителствос участника „Капитол груп „ЕООД . Посочено е, че на основание чл.107,т.2, б.“а“ във връзка с чл.2, ал.1, т.1 от ЗОП оценителната комисия е следвало да предложи на възложителя участникът „Капитол груп“ЕООД да бъде отстранен от участие в обявената обществена поръчка, което попада в т.14“Критерии за подбор, техническите спецификации, основанията за отстраняване или други условия в документацията са променени след отваряне на офертите или са приложени неправилно“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ, за която следва да се наложи финансова корекция в размер на 25%. Приел е, че основанието за налагане на финансова е корекция е чл.70, ал.1, т.9 от ЗЕСЕФСУ.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена в срок и субект, чиито права и законни интереси са накърнени с оспорения административен акт, поради което се явява допустима.

Съдът след като извърши проверка по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съобрази следното:

По делото няма спор, а и при служебната проверка съдът намира, че административният акт е издаден от материално и функционално компетентен орган.

На основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовите корекции се определят по основание и размер от ръководителя на Управляващия орган, одобрил проекта.

В случая решението е постановено от компетентен орган. На основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на Финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на ФК по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, (в приложимата редакция съобразно § 70 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ) определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от МЗ и от ДФЗ-РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. По см. на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. В случая по делото, оспореното решение е издадено от изпълнителния директор и обективира наложена на оспорващия ФК по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ за нарушения по подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" по програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанията за налагане на финансова корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Според чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ финансова корекция се налага за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ;

"Нередност" по смисъла на чл. 2, (36) Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2, (7) Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152, (1) Регламент № 1303/2013), означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Решението за налагане на финансовата корекция е издадено на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ във връзка с параграф 70 от ЗУСЕФСУ, както и въз основа на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекция.

Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) Регламент № 1303/2013), съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент (ЕС) 1303/2013/. Именно Регламент (ЕС) 1303/2013 е относимият към правния спор европейски законодателен акт.

Както се посочи по-горе понятието „нередност“ включва в състава си три самостоятелни елемента, кумулативното установяване и доказване на които е задължителна и необходима предпоставка за налагане на финансова корекция. В конкретния случай, от приобщените по делото доказателства се установява, че в проведеното административно производство административният орган не е извършил необходимата преценка и не е доказал наличието на всеки един от елементите от фактическия състав на понятието нередност, обуславящо налагането на финансова корекция. В тази насока в административния акт липсват изцяло мотиви, като в частност не е обоснован и на практика изобщо не е засегнат въпросът по какъв начин установеното от органа нарушения на ЗОП има или би имало като последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, чрез начисляването на неправомерен разход. В практиката се приема, че не всяко нарушение на разпоредба на европейското или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на европейското право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея /справка – решение 2163/08.03.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11431/2021 г. /. В случая административният орган се е задоволил да посочи извършени нарушения на чл.56, ал.1, т.6 от ЗОП, но никъде в решението му не се анализира наличието на нередност , а единствено е посочен текста на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ.

Липсват каквито и да било мотиви относно наличието на елементите от състава на нередността, които са квалифицирани като нарушения по т.14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности , представляващи основания за извършване на на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Според практиката, невъзможността за определяне на количественото изражение на вредата /действителна или потенциална/ не изключва задължението на органа да се произнесе по този въпрос, като отсъствието в акта за налагане на финансова корекция на каквито и да било съображения в тази насока прави волеизявлението на изпълнителния директор на ДФЗ немотивирано и опорочава издаденото решение.

В тази връзка и съдът счита, че без да индивидуализира наличието на нередност и да обоснове дали е нанесена конкретна вреда на бюджета на ЕС или е налице потенциална такава, то и не би могло да се направи извод от УО за приложението на пропорционалния метод за изчисляване на финансовата корекция. След като не са налице мотиви за наличието на нередност/действие или бездействие на стопанския субект/, което има или би имало финансово отражение, както и наличието на причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея, то и съдът не би могъл да осъществи контрол за правилното приложение на пропорционалния метод при изчисляване на размера на финансовата корекция.

По изложените мотиви настоящият съдебен състав счита, че установените пороци на акта за налагане на финансова корекция безспорно сочат на неговата незаконосъобразност поради липсата на мотиви относно наличието на нередност, което е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. /Р. по адм.д.№2912/2024г. на ВАС/.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да се присъдят сторените разноски на жалбоподателя съобразно представения списък от пълномощника му в съответния размер- ДТ в размер на 421,35лв. и адвокатски хонорар от 5832лв., доколкото не енаправено възражение за прекомерност.

Водим от горното, Административен съд София област

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение за налагане на финансова корекция №03-РД/1858 от 28.05.2025г. по административен договор BG06RDNP001-19-691-002-С01 от 18.10.2024г. по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“, с което е наложена финансова корекция в размер на 25% от разходите, които са поискани от Бенефициента за възстановяване по договор в размер на 210676,12лв., без ДДС на основание чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 и чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ.

ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ да заплати на Община Костинброд сторените разноски в размер на 5832лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дн. срок от получаване на съобщението за изготвянето му.