РЕШЕНИЕ
№ 4561
Пловдив, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 20257180701368 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО.
Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, [ЕИК](с променено наименование от 13.11.2024 г., преди „*****“ ЕООД), със седалище: гр. Пловдив, [улица], чрез адв. Л. К., срещу Заповед № РД-26-ЗСПС-1/24.09.2024 г. на директора на РЗОК - Габрово, с която на основание чл. 23а, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 24а, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договор № 070648/30.06.2022 г., сключен между НЗОК и дружеството на последното е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 12 900 лв.
Производството е по чл. 226, ал. 1 от АПК по ново разглеждане на делото, във връзка с Решение № 7169 от 26.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4688/2025 г. на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 1672/20.02.2025 г. по адм. д. № 2267/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „******“ ЕООД, [ЕИК], срещу Заповед № РД-26-ЗСПС-1/24.09.2024 г. на директора на РЗОК – Габрово. В решението си Върховният административен съд е приел, че при първоначалното разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нередовно призоваване на жалбоподателя за проведеното съдебно заседание. Посочено е, че дружеството не е било надлежно уведомено по предвидените в закона способи, включително на посочения електронен адрес, поради което е било лишено от възможността да участва в производството и да организира защитата си, вкл. да направи доказателствени искания след запознаване с административната преписка. Върховният административен съд е приел, че не е спазена поредността на връчване по чл. 137 от АПК, липсва преценка от страна на съдията-докладчик относно редовността на връчването, както и че не е отчетена настъпилата промяна в представителството на дружеството. С оглед на това е направен извод, че е налице съществен процесуален порок, който не може да бъде отстранен в касационното производство и обуславя отмяна на постановеното решение, поради което е отменил последното и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В жалбата дружеството посочва, че заповедта е незаконосъобразна, като се оспорва изцяло – както в частта относно наложената санкция в размер на 12 900 лв., така и относно констатацията за неоснователно получени суми в размер на 950 лв. Твърди се, че административният орган неправилно е приел за установени описаните в констативния протокол нарушения, като същите се оспорват като неверни и недоказани. Навеждат се доводи, че не са обсъдени направените от дружеството възражения срещу констатациите, както и че липсва яснота в какво конкретно се състои нарушението, доколкото не са представени доказателствата, на които органът се позовава. Счита, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора, като предоставените помощни средства са достигнали до правоимащите лица и е постигната целта на договора и закона, поради което наложената санкция е в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност. Претендират се разноски.
Ответникът – Директор на РЗОК – Габрово, е представляван от главен юрисконсулт Н., а в съдебните заседания от 05.02.2026 г. и 19.03.2026 г. – от главен юрисконсулт С., които оспорват жалбата като неоснователна и обосновават законосъобразността на издадената заповед. Представят се съображения, че при проверките са установени случаи на предоставяне на ортопедични помощни средства, при които предписани ортопедични обувки са заменяни със стелки, което според административния орган е довело до разходване на средства от бюджета на НЗОК и до отклонение от медицинските предписания на правоимащите лица. Твърди се, че констатациите са направени въз основа на писмени доказателства по административната преписка, включително извлечения от специализирания софтуер на НЗОК, приемо-предавателни протоколи, декларации и анкетни листове, както и на допълнително представени в хода на съдебното производство документи, част от които са представени и с цел оспорване на свидетелски показания. Ответникът изразява становище относно исканията на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства, като поддържа, че спорът следва да бъде изяснен въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски, включително командировъчни и разходи за явяване в съдебни заседания, като заявява, че същите са направени във връзка с участието в процеса. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорената заповед е връчена на управителя на дружеството-жалбоподател на 24.09.2024 г., видно от отбелязването на заповедта на л. 10 от а.д. № 2267/2024г., а жалбата е подадена, чрез административния орган на 08.10.2024 г.
Като разгледа възраженията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задълженията по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между жалбоподателя - „******“ ЕООД и НЗОК, чрез директора на РЗОК – Габрово, е сключен договор № 070648/30.06.2022 г. (л. 39 от а.д. № 2267/2024г.) за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия /ПСПСМИ/, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. Сключено е и допълнително споразумение № 1 от 11.07.2023 г. (л.66 от а.д. № 2267/2024г.) към договора.. Към това допълнително споразумение са приложени като неразделна част: Приложение № 1 – образец на приемо-предавателен протокол за получени ПСПСМИ/ремонтни дейности и Приложение № 2 – образец на приемо-предавателен протокол за предоставяне на ПСПСМИ за ремонт.
Със Заповед № 07/РД-25-470/20.08.2024 г. на директора на РЗОК – Габрово (л. 22 от а.д. № 2267/2024г.) е разпоредено да се извърши проверка от 20.08.2024 г. до приключване на проверката на „*****“ ЕООД( с променено наименование от 13.11.2024 г. на „******“ ЕООД) в обект за предоставяне на ПСПСМИ за хора с увреждания, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани или доплащани от НЗОК в гр. Габрово, [улица]. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка по изпълнението на договорите, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ № 467/03.09.2024 г. (л. 12 от а.д. № 2267/2024г.). В т. 9 от протокола е установено, че при извършената проверка на предоставените приемо-предавателни протоколи е констатирано, че в част от тях не са нанесени дата и час на отпускане на ПСПСМИ, както и дата и час на въвеждане на дейностите в специализирания софтуер на НЗОК непосредствено след извършването им. Посочено е, че това обстоятелство представлява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Договор № 070648/30.06.2022 г., като същото е установено по отношение на 6 бр. приемо-предавателни протоколи, подробно индивидуализирани в протокола. В т. 10 от протокола е прието, че въз основа на декларации на лица/техни представители, както и проведени телефонни разговори с контрольори на РЗОК – Габрово, е установено нарушение на чл. 7, ал. 1 от договора, изразяващо се в отпускане на ПСПСМИ извън търговския обект, за който е сключен договорът. Констатирано е, че дейността е осъществявана на адреси в гр. Севлиево, включително в търговски обект на „*****“ ЕООД и в ДКЦ „Здраве“. Нарушението е установено въз основа на данни за множество лица, подробно изброени в протокола, които са декларирали получаване на помощните средства на посочените адреси, различни от договорения обект. В т. 11 от протокола е установено, че въз основа на подадени декларации от лица или техни законни представители, част от отчетените като предоставени ПСПСМИ не съответстват на одобрените по съответните заявления или решения на ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, като са били заменени с други видове помощни средства. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от договора. Установено е също, че тези помощни средства са получавани в обекти, различни от вписания в договора. В т. 12 от протокола е констатирано, че в конкретен случай помощните средства са предадени на лице, различно от вписания в заявлението законен представител, без да е представено изискуемото нотариално заверено изрично пълномощно. Това е прието за нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 2 от договора.
Протокол от извършената проверка е връчен на Д. М. Д., отговорник на търговския обект, на 03.09.2024 година. Срещу констатациите в протокола „******“ ЕООД е депозирало възражение до директора на РЗОК – Габрово, в което изразява несъгласие с направените при проверката изводи. В същото дружеството оспорва констатациите по т. 9, като твърди, че отпускането на ПСПСМИ за посочените лица е надлежно отразено в системата на НЗОК с конкретни дати и часове, като за един от случаите се сочи и наличие на вътрешно-фирмена документация, свързана с предоставяне на помощните средства за проба. По отношение на констатациите по т. 10 дружеството изразява съмнение относно достоверността на събраните декларации, като акцентира върху обстоятелството, че част от тях са получени чрез телефонни разговори и според него противоречат на официално подписани документи. Посочва се също, че ДКЦ „Здраве“ – гр. Севлиево представлява обект, в който се извършват прегледи, консултации, диагностика и проби на ПСПСМИ, но не и тяхното окончателно отпускане, което се извършва в търговския обект, по договора, в гр. Габрово. Относно търговския обект на „******“ ЕООД се сочи, че посещенията там са били с цел извършване на прегледи и консултации от специалист, поради липса на необходима апаратура при другото дружество. По т. 11 от протокола се възразява, че след извършена вътрешна проверка е установено, че лицата са получили одобрените им ПСПСМИ съгласно изискванията, като в един от случаите е посочено, че е налице допълнително закупуване на помощни средства извън одобрените. По отношение на констатацията по т. 12 дружеството заявява, че при получаването на ПСПСМИ се е явило лице, което се е легитимирало като законен представител, поради което не е било налице съмнение относно представителната му власт и не е установена подмяна на лицето, получило помощните средства.
С процесната Заповед № РД-26-ЗСПС-1/24.09.2024 г. на директора на РЗОК – Габрово въз основа на Протокол № 467/03.09.2024 г., са приети за установени нарушения на договорни задължения по договор № 070648/30.06.2022 г. за отпускане на ПСПСМИ. В заповедта са обсъдени констатациите по т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от протокола, като възражението на „******“ ЕООД е прието за неоснователно по т. 9, т. 10 и т. 12, а частично основателно по т. 11 – за един от случаите. Въз основа на това административният орган е приел, че са налице нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 3 и чл. 16, ал. 3, т. 2 от договора, като за всяко от установените нарушения е наложена съответна санкция „финансова неустойка“, формираща общ размер от 12 900 лв.
В хода на административното производство е съставен Протокол № 143/03.09.2024 г. за неоснователно получени суми (л. 19 от а.д. № 2267/2024г.), с който е прието, че „******“ ЕООД е получила без правно основание средства в общ размер на 950,00 лв., ведно със законна лихва в размер на 54,52 лв., или общо 1 004,52 лв. Протоколът е изготвен въз основа на извършената проверка и констатациите, че на трима правоимащи лица са предоставени помощни средства, различни от одобрените по съответните решения на ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, както и че част от изделията не съответстват на предписаните по вид и предназначение.
По делото като доказателства са представени административната преписка, включваща: Заповед № 07/РД-26-ЗСПС-1/24.09.2024 г. за налагане на санкция, възражение вх. № 07/18-00-66/10.09.2024 г., Протокол № 467/03.09.2024 г. от извършена проверка, оригинал на 4 бр. декларации и 4 бр. анкетни листи на лица, чиято истинност е оспорена в настоящото съдебно производство , 6 бр. приемо-предавателни протоколи за получени ПСПСМИ/ремонтни дейности(л. 31-37 от а дм.д. № 226782024г.), Протокол за неоснователно получени суми № 143/03.09.2024 г., Заповед за възлагане на проверка № 07/РД-25-470/20.08.2024 г., както и договор № 070648/30.06.2022 г. с приложенията към него и Допълнително споразумение № 1/11.07.2023 г. с приложенията към него, както и 4 бр. заповеди за извършване на проверки на жалбоподателя и протоколи от извършените проверки по последните заповеди, предхождащи проверката, въз основа на която е издадена процесната заповед.
В съдебни заседания са разпитани като свидетели лицата Д. М. Д. и Р. В. Д..
От показанията на свидетелката Д. Д. се установява, че същата е служител на жалбоподателя и е присъствала при извършена през месец август 2024 г. проверка от служители на РЗОК. Свидетелката сочи, че при проверката е предоставила както архивни, така и текущо обработвани документи, част от които към момента не са били окончателно оформени, включително без нанесени дата и час. Посочва, че документите са били преглеждани, копирани и подпечатвани от проверяващите, като впоследствие именно тези обстоятелства са послужили за констатиране на нарушения. Дава обяснения относно организацията на работа, включително въвеждането на данни в системата на НЗОК и начина на предаване на помощни средства, като заявява, че изделия се предоставят след реалното им получаване от пациента. Свидетелката сочи също, че след проверката пациенти са били търсени по телефон с въпроси относно получените от тях изделия.
От показанията на свидетелката Р. Д. се установява, че същата е ползвател на помощни средства, отпускани от НЗОК за нейното дете. Свидетелката сочи, че през 2023 г. и 2024 г. е получавала ортопедични обувки чрез жалбоподателя, като изделията са били заявявани и получавани в офис на дружеството, в присъствието на детето, след извършване на проба и подписване на документи. Посочва, че е закупувала и допълнителни стелки на частни начала. Свидетелката казва, че е била потърсена по телефон от лице, представило се като служител на Здравната каса, което ѝ е задавало въпроси относно използваните помощни средства, начина и мястото на получаването им.
От страна на „******“ ЕООД е направено оспорване по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на истинността на декларация от 31.07.2024 г. на Г. Х. П., [ЕГН]; декларация от 02.08.2024 г. от М. Н. Н., [ЕГН]; декларация от 05.08.2025 г. от З. Ю. И., [ЕГН] и декларация от 06.08.2024 г. от И. И. Й., [ЕГН], както и на анкетен лист на М. Ц. Г., [ЕГН]; анкетен лист на И. Е. Г.; анкетен лист на М. Н. Д., [ЕГН] и анкетен лист на П. М. Ц.. Оспорва се датата и подписа на лицата, като се твърди, че не са подписани от лицата. В съдебно заседание на 05.02.2026г. адвокат К. оттегля направеното оспорване на документите. Остава възражението й, че изразеното в тях е неистинно.
С оглед на оттегленото оспорване на частните документи, съдът е отменил определението си по чл. 193 от ГПК, с което е открито производството по оспорване на документите.
При тези фактически констатации, съдът достига до следните правни изводи:
Оспорената в настоящото производство Заповед № РД-26-ЗСПС-1/24.09.2024 г. на директор на РЗОК Габрово е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Заповедта е издадена в установената форма, при спазване на административно - производствените правила - налична е заповед за извършване на проверка, протокол, в който са оформени резултати от проверката, и присъствие на отговорник на обекта - чл. 23, ал. 4 от Договор № 070648/30.06.2022 г.
Съдът намира, че заповедта е постановена при правилно прилагане на материалния закон.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и спазването на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в административното производство, запазват доказателствената си сила и в съдебната фаза. В конкретния случай съдът счита, че административният орган е установил по безспорен начин описаните в оспорената заповед нарушения, въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, приобщени и в настоящото съдебно производство. От своя страна жалбоподателят не е ангажирал убедителни доказателства, с които да обори констатациите в административния акт.
По отношение на нарушенията, уредени в т. 1 от процесната заповед, съдът приема, че същото е доказано по несъмнен начин. От представените по делото шест броя приемо-предавателни протоколи(л.33-37 адм.д. № 226782024г.) се установява, че в тях липсват данни за дата и час на предоставяне на ПСПСМИ, което представлява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора, съгласно който дружеството е задължено да отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускане на ПСПСМИ непосредствено след извършването им. В конкретния случай, дружеството не е отразило в съответните протоколи дата и час на въвеждане в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по представяне на ПСПСМИ непосредствено след извършването им, което е довело и до правомерното налагане на санкцията. Възраженията на жалбоподателя, че протоколите съдържат всички необходими реквизити, не се подкрепят от съдържанието на представените по делото писмени доказателства, от които се установява липсата на част от изискуемите данни. В тази връзка съдът счита, че констатациите на административния орган се основават както на събраните в административното производство свидетелски показания, така също и на писмените документи по преписката.
Относно нарушенията по т. 2 от заповедта, изразяващи се в отпускане на ПСПСМИ извън договорения търговски обект, съдът намира, че същите също са доказани. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от договора има императивен характер и не допуска изключения, тъй като разпорежда, че отпускането на ПСПСМИ се извършва само в търговския обект на търговеца. В случая той следва да е в гр. Габрово, [улица]. От събраните по делото доказателства – декларации, анкетни листове и отразените в административната преписка обстоятелства, се установява, че за всяко едно лице по т. 2 от заповедта помощните средства са предоставяни на адреси, различни от договорения обект, а именно в обекти на дружеството в гр. Севлиево на [улица] на [улица]сградата на ДКЦ „Здраве“. В тази връзка не се доказа тезата на жалбоподателя от възражението му срещу констативния протокол, че в посочените обекти са извършвани единствено прегледи, консултации, диагностика и проби на помощните средства, без тяхното реално отпускане, тъй като събраните по делото доказателства сочат на фактическото им предоставяне извън договорирания обект.
По отношение на нарушенията по т. 3 от заповедта, изразяващи се в предоставяне на ПСПСМИ, различни от предписаните, чрез замяна на одобрените индивидуални помощни средства с други видове, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от договора, съгласно който изпълнителят се задължава да отпусне точно определените индивидуални ПСПСМИ за лицето с увреждания. Съдът намира, че същите се потвърждават от събраните по делото доказателства. Видно от декларациите, подадени от Г. П. Х., З. Ю. И. и И. И. Й., се установява несъответствие между предписаните и отчетените като предоставени помощни средства.
Относно нарушението по т. 4 от процесната заповед, съдът намира, че същото е доказано. Установява се, че помощното средство е предоставено във връзка с непълнолетното лице И. П. Г. на лице, различно от посочения в заявлението законен представител – И. Х. Х. (майка на детето), без да е представено пълномощно съгласно изискванията на чл. 16, ал. 3, т. 2 от Допълнителното споразумение № 1/11.07.2023г. От събраните по делото доказателства се установява несъответствие относно лицето, получило помощното средство, като в приемо-предавателния протокол като получател е вписана майката на непълнолетното лице, а в представена декларация на трето лице – Г. П. Х. – се сочи, че именно тя е получила помощните средства. При това положение съдът приема, че изпълнителят е нарушил задължението си да предоставя помощни средства само на лицата с увреждания или на посочените в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно.
Съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения в административното производство, изразяващи се в необсъждане на направените възражения и ограничаване на правото на защита. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че възраженията на жалбоподателя са били обсъдени, като част от тях дори са приети за основателни. Това опровергава твърденията за формално или непълно разглеждане на същите.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че санкцията противоречи на целта на закона. Макар помощните средства да са предоставени, установените нарушения засягат реда и условията за тяхното отпускане и отчитане, които са обективирани в Договор № 070648/30.06.2022 г., сключен между жалбоподателя и НЗОК. Поради това наложената санкция не се явява формална и е съобразена с целта на закона. Изводът на съда не се променя и от твърденията на жалбоподателя, че е постигната целта на закона чрез фактическо предоставяне на помощните средства на правоимащите лица. Спазването на договорните и нормативните изисквания е задължително условие за законосъобразното разходване на публични средства, поради което отклоненията от установения ред не могат да бъдат оправдани с целесъобразност.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу включването в оспорената заповед на констатациите за неоснователно получени суми, обективирани в процесната заповед, доколкото същите са обективирани съгласно протокол № 143/03.09.2024 г., съставен от компетентни контролни органи на РЗОК в рамките на предоставените им правомощия по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и съответните клаузи на договора и представлява официален удостоверителен документ, отразяващ резултатите от извършената проверка и установените несъответствия при изпълнение на договорните задължения. Включването му в мотивите на заповедта не представлява самостоятелно санкциониране, а е част от преценката на административния орган относно финансовите последици от констатираните нарушения, при които възниква задължение за възстановяване на неоснователно получени суми съгласно договорната уредба между страните. Констатациите в протокола се основават на съвкупност от писмени доказателства, включително приемо-предавателни протоколи, декларации и анкетни листи, събрани по надлежния ред и необорени като фактически установявания в процеса, поради което правилно е прието, че е налице несъответствие между предписаните и реално отчетените ПСПСМИ. Поради това съдът приема, че административният орган законосъобразно е включил сумите по протокола в оспорената заповед.
С оглед на изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, спазена е установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Жалбата подадена, против оспорената заповед на Директора на РЗОК – Габрово се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на административния спор, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по реда на чл. 37 от ЗПП. С оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, съдът определя това възнаграждение в размер на 76,69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента).
Неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за транспортни разходи и такива за командироване, като такава, същата не следва да бъде уважена. Съображенията на настоящия състав на съда за този извод са следните:
Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл.143 от АПК и чл.78 и следващи от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Следователно, разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то, само за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски (например Определение № 4093 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 3519/2015 на ВАС).
Претендират се разноски за транспортни разходи и такива престой по чл. 2, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 177, евро (сто седемдесет и седем евро и седемдесет евроцента). Същите не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на основание чл. 78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой. Ето защо претендираните транспортни разходи и такива престой в размер на 177, евро (сто седемдесет и седем евро и седемдесет евроцента) не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „******“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Заповед № РД-26-ЗСПЗ-1 от 24.09.2024 г. издадена от директора на РЗОК Габрово.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Районна здравноосигурителна каса Габрово, сумата в размер на 76,69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента) за юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на Районна здравноосигурителна каса Габрово за заплащане на разноски по делото за транспортни разходи в размер на 83,42 евро, разходи за командироване на служител – процесуален представител и шофьор в размер на 20,46 евро за дата 06.11.2025г.; 20, 46 евро за дата 11.12.2025г., 22 евро за дата 05.02.2026г. и 22 евро за дата 19.03.2026г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
| Съдия: | |