РЕШЕНИЕ

№ 2365

Бургас, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XX-ти състав, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВАЛЕРИ СЪБЕВ
   

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ СЪБЕВ административно дело № 20247040702324 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по подадена жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение д-р М.“ ООД срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-2004/11.12.2024г. на директора на РЗОК Бургас. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, немотивирана и неправилна, постановена в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения. По отношение на т. 5.1 от заповедта излага подробни съображения в насока, че сумата е заплатена за изследвания, които се правят за съвместимост на кръвта и за които се заплаща на УМБАЛ Бургас. Във връзка с т. 5.2 излага съображения в насока, че е изпълнено изискването за вписване на хистологичен резултат, тъй като такова фигурира в направлението за хоспитализация. Излага подробни доводи в тази насока. Акцентира, че мотивите за налагане на санкция са бланкетни. С тези доводи моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът - директора на РЗОК Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни доводи в насока, че не е следвало да се изисква плащане за извършените медицински дейности. Излага съображения в насока, че не е посочен „хистологичен резултат. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

Между „МБАЛ д-р М.“ ООД и НЗОК е сключен Договор № 021158 от 11.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК (на л. 104 – л. 130 от делото).

В тази връзка със Заповед № РД-25-1604 от 07.10.2024г. на директора на РЗОК Бургас (на л. 22 от делото), допълнена със Заповед № РД-25-1680 от 24.10.2024г. на директора на РЗОК Бургас (на л. 21 от делото), е възложена тематична проверка на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р М.“ ООД, с поставени задачи за установяване на съответствие на организацията на ДЛП с изискванията на НРД, сред които контрол по писмо от НЗОК с вх. № 35-00-1584 от 16.10.2024г. във връзка с жалба с вх. № 19-01-2401 от 11.10.2024г., постъпила в НЗОК.

За целите на проверката с приемо-предавателен протокол от 30.10.2024г. (на л. 17 от делото) на проверяващите са предоставени документите, касаещи ИЗ 2378/2024г. К. Н. К.. В рамките на проверката е дадена възможност на жалбоподателя (в срок до 15.11.2024г.) да представи становище във връзка с посочената жалба (писмо на л. 18 от делото). При проверка на медицинската документация проверяващите установили, че К. К. пролежал в болницата в периода 18.09.2024г. – 04.10.2024г. по клинична пътека № 175 с ИЗ № 2378. В рамките на проверката бил извършен преглед на изготвеното направление за хоспитализация (на л. 28 от делото) във връзка с приемането на Катрапелов с водеща диагноза „едностранна или неуточнена ингвинална херния без непроходимост или гангрена“ на 18.09.2024г. Установило се, че на лицето били извършени множество изследвания, сред които „биопсия“ № 634 от 20.09.2024г. на „херниален сак“ – 10/3 см. (на л. 62 от делото) със заключение „Морфологичната картина съответства на клиничната диагноза: инкарцерирала херния с перитонит“. Била извършена оперативна намеса, документирана с оперативно протокол № 998 от 24.09.2024г. (на л. 64 от делото), с оперативна диагноза с КОД МКБ 10 – К 65.0 – чрез шев при разкъсване на тънко черво, освен дуоденум. За престоя в болничното заведение била изготвена и епикриза (на л. 102 – л. 103 от делото) с вписан изход от заболяването: „клинична смърт“ на 04.10.2024г. в 15:02 часа и вписани микробилогичен резултат и хистологичен резултат № 634 от 29.09.2024г.

На 26.09.2024г. от пациента Катрапелов била попълнена декларация (на л. 99 от делото), че е запознат с необходимостта да му бъде извършено кръвопреливане, като е информиран, че следва да заплати сумата от 300 лв. Т. било извършено и документирано с трансфузионен лист (на л. 100 от делото) на 26.09.2024г. за времето от 16:25 часа до 18:10 часа. Във връзка с престоя в болничното заведение на лицето била изготвена и декларация от 04.10.2024г. (на л. 98 от делото) с включена сума за плащане от 1100 лв., сред които 800 лв. за 16 дни по 50 лв. на ден и 300 лв. за 1 сак ЕК. За заплащане на сумата била издадена квитанция към ПКО № 9000009147 от 07.10.2024г.

С оглед така проверените документи от проверяващите е изготвен протокол № 1433 от 01.11.2024г. (на л. 15 – л. 16 от делото), в който е вписано, че заплатената сума от 300 лв. за 1 сак ЕК е неправомерна, а в изготвеното направление за хоспитализация не е описан хистологичен резултат. Тези нарушения са квалифицирани в протокола по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО вр. чл. 33, т. 4 от НРД 2023 – 2025г. вр. чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НРД (по отношение на нарушението по т. 5.1) и по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО вр. чл. 421, чл. 426, ал. 1 вр. чл. 324, т. 2 от НРД за 2023 – 2025г. вр. Приложение № 2 към НРД. Протоколът e връчен на представител на жалбоподателя на 12.11.2024г., като на 18.11.2024г. в РЗОК е входирано писмено становище от МБАЛ д-р М.“ ЕООД (на л. 14 от делото), с приложен договор за кръвни изследвания с УМБАЛ Бургас (приет като доказателство по делото – на л. 145 – л. 147).

При така постъпилото възражение и на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО от РЗОК Бургас е изпратено уведомление до БЛС Бургас за посочване на лица, които да участват в арбитражна комисия, връчено на 21.11.2024г. Същевременно за констатираните нарушения е изготвен и доклад вх. № 02/РД-25-1604з от 27.11.2024г. (на л. 10 – л. 11 от делото).

В двуседмичен срок от поканата не е сформиран арбитраж, поради което на 11.12.2024г. е издадена процесната заповед за налагане на санкции, издадена при липсата на арбитраж по смисъла на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, която впоследствие е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство. Със заповедта на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р М.“ ООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за 2023-2025г. Наложена е и санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за 2023-2025г.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че издадената заповед представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО. Същата е издадена от компетентен орган – директорът на РЗОК Бургас, оправомощен да налага финансови санкции с чл. 455 и чл. 457 от НРД 2023-2025г., а така също и с чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. и фактически и правни основание за издаване на акта. В тази връзка не се приемат доводите в жалбата, че заповедта е бланкетна и от съдържанието й не става ясно какви нарушения се вменяват на наказаното дружество. В заповедта ясно е посочено, че заплатената сума от 300 лв. е неправомерна, като във връзка с отговор на подаденото от жалбоподателя възражение са развити и съображения защо административният орган счита заплащането на сумата за неправомерно. По ясен начин са посочени и липсващите реквизити в направлението за хоспитализация, като са цитирани и съответните относими норми от ЗЗО и НРД 2023-2025г. Ето защо са спазени изискванията за форма при издаването на заповедта. Спазена е и процедурата по издаването на административния акт, вкл. във връзка с подаденото писмено становище по смисъла на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. Според чл. 76, ал. 4 от ЗЗО в случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. Настоящият случай е такъв, тъй като искането за посочване на представители на БЛС е връчено на 21.11.2024г., но в срок до 05.12.2024г. (срокът по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО) такива не са посочени, поради което за директора на РЗОК е възникнало правомощие да издаде заповед при незадължителен арбитраж по смисъла на чл. 75, ал. 6 вр. чл. 76, ал. 4 от ЗЗО. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗЗО.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

По нарушението по т. 5.1 от заповедта:

Разпоредбата на чл. 33, т. 4 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 1 септември 2023г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025г. предвижда задължение за изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Според чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от НРД 2023 – 2025г. националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., за дейностите по КП, които включват необходимите медико-диагностични изследвания, медицински процедури, прегледи и консултации, удостоверяващи хоспитализацията; медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват: необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва „статус идем“); необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях); услуги, включващи професионални здравни грижи съгласно Наредба № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение ли самостоятелно (Наредба № 1 от 2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация.

В конкретния случай пациентът К. Н. К. е попълнил декларация (на л. 99 от делото), че е запознат с необходимостта да му бъде извършено кръвопреливане и е информиран, че следва да заплати сумата от 300 лв. По делото се установява, че тази сума е заплатена, като част от цялата начислена сума за болничния престой от 1100 лв. (видно от квитанция към ПКО № 9000009147 от 07.10.2024г. на л. 37 от делото). От своя страна „кръвопреливането“ е част от „Трансфузионна хематология“ - дейност по здравеопазване, основана на едноименната медицинска наука за вземане, диагностика, преработване и употреба на кръв и кръвни съставки (арг. от пар. 1, т. 10 от ДР на Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането). „Трансфузионна хематология“ е част от т. 5, буква „Б“ - Специализирани и високоспециализирани медицински дейности по медицински специалности от приложение № 2 към Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. По смисъла на чл. 1 от тази Наредба пакетът медицинска помощ, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, съдържа здравни дейности, услуги и стоки, определени по вид и обхват, по отделни медицински специалности, по заболявания или групи заболявания, съгласно приложения, сред които и дейностите по приложение № 2. Както се посочи по смисъла на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НРД 2023 – 2025г. именно медицинските процедури, попадащи в обхвата на Наредба № 9 от 10.12.2019г. (сред които и „кръвопреливането“ с оглед направеното по-горе изясняване), са част от пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК по дейностите по КП. В случая няма спор, че пациентът е бил хоспитализиран по съответна клинична пътека. Съдът констатира, че му е била изискана за плащане сумата от 300 лв. за „кръвопреливане“ – медицинска процедура, попадаща в обхвата на Наредба № 9, а оттам и на чл. 374, ал. 1 от НРД 2023 – 2025г. Следователно от пациента е изискано плащане за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК и е допуснато соченото нарушение на чл. 33, т. 4 от НРД 2023 – 2025г. В същия смисъл е и трайната практика на върховната инстанция, формирана по приложението на чл. 30, т. 5 от НРД 2020 – 2022г., която норма е със същия текст като чл. 33, т. 4 от НРД 2023 – 2025г., а именно: Решение № 1840 от 16.02.2024г. по адм.дело № 11644/2023г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд, Решение № 7195 от 28.06.2023г. по адм.дело № 11596/2022г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд и цитираното в него - Решение № 7482/22.06.2021 г., постановено по адм. дело № 3820/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Решение № 6228 от 12.06.2023г. по адм.дело № 7698/2022г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд и цитираните в него Решение № 10949/30.11.22 г. по адм. д. № 6301/22 г. и Решение № 2285/06.03.2023 г. по адм. д. № 5387/2022 г., Решение № 9001 от 02.07.2018г. по адм.дело № 8270/2017г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд. В посочените решения е възприето, че изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигурено лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК и неизпълнението на това задължение представлява нарушение на НРД, което подлежи на санкциониране.

Възражението на жалбоподателя срещу наложената за това нарушение санкция се свежда до твърдения, подкрепени с прилагането на договор от 02.08.2024г. с „УМБАЛ Бургас“ АД (на л. 145 – л. 147 от делото), осигуряващ изследването на кръв и кръвни съставки. Макар чрез процесуалния си представител жалбоподателят да твърди, че сумата е заплатена именно във връзка с този договор и с цел изследване на кръв и кръвни ставки, а не за кръвопреливане, тези твърдения не се установяват от доказателствата по делото, тъй като пациентът К. К. изрично е попълнил декларация, че е информиран за необходимостта от заплащане на сумата от 300 лв., за да му бъде извършено „кръвопреливане“. Освен това по делото фигурира декларация от пациента (на л. 98), в която е вписано, че сумата от 300 лв. е за 1 сак ЕК, а съобразно трансфузионен лист (на л. 100 от делото) по № на сак 240200124388 с вид „ЕК“ е прелята кръвна ставка от кръвна група 0 (+) положителна, количество 293 мл., годна до 24.10.2024г., с дата на кръвопреливането 26.09.2024г., начало – 16:25 часа и край – 18:10 часа, с положени подписи от извършилите преливането сестра и лекар. Т.е. всички съставени документи, касаещи плащането от 300 лв. и подписани от пациента, сочат на извод, че сумата е заплатена за кръвопреливане, като това е недвусмислено отразено в декларация от деня на кръвопреливането 26.09.2024г. и от дата 04.10.2024г., а впоследствие сумата е начислена като част от цялата дължима сума от 1100 лв. Следователно няма никакви обективни данни, които да подкрепят твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че сумата от 300 лв. не е заплатена за „кръвопреливане“, а за изследване на кръв и кръвни ставки по смисъла на договор от 02.08.2024г. с „УМБАЛ Бургас“ АД. Ето защо поддържаната защита теза, че лечебните заведения са принудени да заплащат съответните суми към свои контрагенти, което е наложило изискването на сумата от пациента, не намират опора в доказателствата по делото и съдът приема за доказано, че сумата от 300 лв. е заплатена за „кръвопреливане“, което (както беше изяснено по-горе) е част от дейностите по смисъла на НРД, за които не следва да се изискват плащания от пациенти.

Крайният извод е, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 33, т. 4 НРД вр. чл. 374, ал. 1 от НРД за 2023-2025г. вр. чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО. Разпоредбата на чл. 455, ал. 3 от НРД 2023-2025г. предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. Фактическият състав на посочената санкционна норма (с оглед всичко изложено по-горе) се е реализирал, поради което на жалбоподателя правилно е наложена санкция в минималния размер по смисъла на чл. 455, ал. 3 от НРД 2023 – 2025г. и в тази част Заповед за налагане на санкции № РД-25-2004 от 11.12.2024г. на директора на РЗОК Бургас е правилна и жалбата срещу нея е неоснователна.

По нарушението по т. 5.1 от заповедта:

При проверка на ИЗ № 2378 на пациента К. Н. К. е констатирано нарушение в направление за хоспитализация БЛ МЗ НЗОК № 7. Административният орган е констатирал, че при извършено хистологично изследване № 634 с дата 29.09.2024г., описано в епикриза на ИЗ, не е описан хистологичният резултат в част IV от направление за хоспитализация, съгласно изискванията на Указания за попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури в приложение 2 към НРД за 2023 – 2025г. Очевидно според административния орган нарушението се изразява в липса на посочен „хистологичен резултат“ в изготвеното направление за хоспитализация (на л. 28 от делото). Жалбоподателят счита, че с посочването на „К65.0 Остър перитонит“ са изпълнени изискванията за попълване на реквизита „хистологичен резултат“ в изготвеното направление.

Във връзка с това нарушение следва да се отбележи, че съгласно чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота. По арг. от чл. 421 от НРД 2023-2025г. документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва медицински документи по приложение № 2, сред които е „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) – арг. от чл. 426, ал. 1 и чл. 324, т. 2 от НРД 2023-2025г. Същевременно в приложение № 2, „Част IV. Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/лечебно заведение за СИМП (МЦ, ДЦ, МДЦ или ДКЦ) с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа пациент“, се съдържат и задължителните реквизити, необходими за попълване на „направление за хоспитализация“. Сред тях са: основна (водеща, окончателна) диагноза - състоянието, което след направените изследвания се явява основна причина за приемане на пациента в ЛЗ за полагане на медицински грижи (изписва се на български език). Вписва се и кода по МКБ 10, съобразно правилата за кодиране; придружаващи заболявания и усложнения - на трите реда се вписват съответните състояния съобразно правилата за кодиране, като се поставя и допълнителен код, когато се изисква съобразно правилата за кодиране, в МКБ10; диагностична/терапевтична или оперативна процедура- код по КСМП; хистологичен резултат - описва се с думи хистологичния резултат, а с код по КСМП се отразяват начина на изследване. Може да се обобщи, че в част IV е направено разграничение между основна диагноза, придружаващи заболявания и хистологичен резултат. Различни са и кодовете, които следва да се попълнят, като кодовете по МКБ10 са свързани със заболяването и като такива се съдържат в Приложение № 8 към НРД 2023 – 2025г. „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“. От своя страна кодовете, отразяващи начина на изследване, представляват кодове по МКБ9 и са част от Приложение № 21 към НРД 2023 – 2025г. – „Кодове на диагностични процедури по КСМП“.

В случая извършеното вписване, на което се позовава жалбоподателят, е именно: „К65.0 Остър перитонит“ и представлява вписване в изпълнение на изискването по част IV от приложение № 2 – да се посочи диагнозата и кодът по МКБ10. Това ясно личи и от изготвения оперативен протокол № 998 от 24.09.2024г. (на л. 64 от делото), в който е вписана „Оперативна диагноза“: Код МКБ 10 – К 65.0. Ето защо няма как да се приеме, че това отразяване касае хистологичния резултат. От самото изготвено хистологично изследване (на л. 62 от делото) става ясно, че е извършено чрез „биопсия на херниален сак“, т.е. биопсия в областта на корема, за която е предвиден код в приложение № 21 – „30075-17 - Биопсия на коремна стена или пъп – 988“. Дори и да се приеме, че в случая правилният код е друг, той със сигурност не е К65.0, тъй като в приложение № 21 не фигурира такъв код, още по-малко – за удостоверяване на извършена „биопсия“. Вярно е, че заключението след биопсията (изготвена на 29.09.2024г. видно от удостоверяването от д-р П. В. на л. 62 от делото) е, че „Морфологичната картина съответства на клиничната диагноза: инкарцерирала херния с перитонит“, но това не е освободило жалбоподателя от задължението при оформяне на документа да попълни „хистологичен резултат“ с посочване на резултатите от изследването (а не на основната диагноза) и кода, съответстващ на изследването. Както се посочи – изследването е било налично към 29.09.2024г. и това е документирано от извършилия го лекар, поради което не се приема и лансираната в жалбата теза, че резултатът от хистологията не е бил готов към момента на попълване на направлението за хоспитализация в част IV – „Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/лечебно заведение за СИМП (МЦ, ДЦ, МДЦ или ДКЦ) с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа пациент“.

Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО вр. чл. 421, чл. 426, ал. 1 и чл. 324, т. 2 от НРД 2023-2025г. вр. приложение № 2. Разпоредбата на чл. 457, ал. 3 от НРД 2023-2025г. предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. Фактическият състав на посочената санкционна норма (с оглед всичко изложено по-горе) се е реализирал, поради което на жалбоподателя правилно е наложена санкция в минималния размер по смисъла на чл. 457, ал. 3 от НРД 2023 – 2025г. и в тази част Заповед за налагане на санкции № РД-25-2004 от 11.12.2024г. на директора на РЗОК Бургас е правилна и жалбата срещу нея е неоснователна.

С оглед всичко изложено до тук и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорването на Заповед за налагане на санкции № РД-25-2004 от 11.12.2024г. на директора на РЗОК Бургас, осъществено с подадената жалба от Многопрофилна болница за активно лечение д-р М.“ ООД, следва да бъде отхвърлено изцяло.

При този изход на спора на в полза на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. В случая ответникът е представляван от служител с юридическо образование, като съобразно трайната и многобройна практика на върховните инстанция (в това число Решение № 1333 от 13.02.2025г. по адм.дело № 9737/2024г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд) законодателят не прави разграничение между юрисконсулта и другите служители с юридическо образование нито в обема на тяхната представителна власт, нито относно размера на разноските, които следва да се присъдят в полза на представляваната от тях страна. При извършена преценка по чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и като съобрази известната фактическа и правна сложност на спора и свършената от представителя на ответника работа, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150 лв. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Национална здравноосигурителна каса – арг. от пар. 1, т. 6 от ДР на АПК вр. чл. 2 от Правилник за устройството и дейността на националната здравноосигурителна каса и формираната съдебна практика на ВАС по присъждане на разноски в сходни производства със страна директора на РЗОК – Решение № 1728 от 20.02.2025г. по адм. дело № 6343/2024г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд, Решение № 2304 от 06.03.2025г. по адм.дело № 5305/2024г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд, Решение № 1674 от 20.02.2025г. по адм.дело № 6346/2024г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд, Решение № 179 от 09.01.2025г. по адм.дело № 5204/2024г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р М.“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], срещу бл. 15, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-2004/11.12.2024г., издадена от директора на РЗОК Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 от АПК „Многопрофилна болница за активно лечение д-р М.“ ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], срещу бл. 15, да заплати на Национална здравноосигурителна каса, сумата от 150 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.

 

Съдия:  
   
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�