Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Д. М., като пълномощник на О. С. с [ЕИК], административен адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 120/ 23.10.2025 г. по АНД № 20254120200446/ 2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление№ НЯСС-78/ 15.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - [населено място] и О. С. е осъдена да заплати на ДАМТН разноски за производството пред ГОРС, в размер на 70,00 лева. С потвърденото от районния съд наказателно постановление, на Община Стражица, за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и в нарушение на закона - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Не сочи конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, по същество поддържа заявените и пред районния съд възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено от председателя на ДАМТН. В тази връзка сочи, че при издаването на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, тъй като задължителните предписания за извършване на ремонтно-възстановителни работи на язовирна стена касаят такива в имот с [идентификатор] в землището на с Виноград, констатациите в акта също се отнасят за посочения имот, но не и за имот с [идентификатор] в землището на същото село. По същество поддържа заявените и пред районния съд възражения за липса на противоправно поведение от страна на санкционираната община, тъй като същата е предприела всички необходими действия за изпълнение на предписанията, дадени в Констативен протокол № 04-02-11/ 26.11.2024 г., но поради обективни пречки това не е извършено в определения срок. Развиват се и доводи за неправилност на самите предписания, дадени с посочения констативен протокол, тъй като действия във връзка с извършване на ремонтно-възстановителни работи на язовирната стена са предприети преди издаването на тези предписания. Излагат се и съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, ако се приеме, че е налице извършено административно нарушение. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд, и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от председателя на ДАМТН. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - [населено място], редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор, чрез пълномощника си гл. експерт Е. З., заявява, че оспорва касационната жалба. Заема становище за неоснователност на същата и правилност на решението на РС – Горна Оряховица, по аргументи подробно изложени в писмения отговор. Развива доводи за валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление, както и такива за липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, също прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, за ирелевантни съображенията за незаконосъобразност на дадените предписания, тъй като нямат отношение към тяхното изпълнение, а тези за липса на финансиране – за неоснователни, тъй като обявяването на обществена поръчка е било възможно и без наличието на такова. Счита за правилни и изводите на районния съд относно липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е имало предприети активни действия в периода от издаване на предписанието до съставянето на АУАН. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена по куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Съгласно Акт за публична общинска собственост № 8245/ 05.12.2019 г., О. С. е собственик на язовир в местност „Сулуджата“ в землището на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землището, с площ от 37 958 кв. метра. Наличната в делото документация установява и че общината е собственик и на граничещите с посочения имот, ПИ с [идентификатор], площ от 1 308 кв. м., представляващ водостопанско съоръжение в землището и на ПИ с [идентификатор], с площ 1 103 кв. м., представляващ водостопанско съоръжение, и двата в землището на [населено място]. С Протокол № 1/ 01.06.2020 г. на комисия, сформирана от областен управител на Област Велико Търново, в състава на която са били включени и служители на О. С., язовир „Сулуджата“ в землище на [населено място], е бил класифициран, на основание чл. 138а ал. 3 от Закон за водите, като такъв с втора значителна степен на потенциална опасност. Съгласно протокола, той е последен от четири, каскадно разположени язовира към населеното място. За да бъде класифициран от втора значителна степен на потенциална опасност са приети за засегнати елементи от инфраструктурата му от втора, трета, четвърта и пета категория, както и гори и/или обработваеми селскостопански земи. Издадено е Разрешение за строеж № 1/ 11.01.2023 г. на О. С. за имота по АПОС № 8282/ 27.01.2020 г., за строителство „Ремонт на преливно съоръжение на язовир „Сулуджата“ в землището на [населено място], касаещ поземлен имот с [идентификатор] по КК на КР на [населено място]. След издаване на разрешителното за строеж било установено, че е необходимо да бъде поискано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като заповедта за одобряване на изменението в КККР на [населено място] е издадена на 24.04.2024 година.

Междувременно на 25.01.2024 г. на язовир „Сулуджата“ е била извършена проверка от служители в ДАМТН, Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, в присъствието на представител на О. С., за резултатите от която е съставен Констативен протокол № 04-02-11/ 26.01.2024 година. Съгласно посоченото в протокола е установено, че водният откос е неизправен, с каменна броня, нарушен е вертикалния профил и е компрометирана каменната броня към преливника, преливникът е неизправен, със земен профил, като има свличане на стените на проводящия канал, следствие на което е било насипано дъното и нарушен напречния му профил. С констативния протокол са дадени предписания да се извършат ремонтно-възстановителни работи на стените на преливника и каменната броня на водния откос до привеждането им в експлоатационно състояние, със срок за изпълнение 10.09.2024 година. Протоколът бил връчен на представител на О. С. на 06.02.2024 година.

На 19.02.2024 г. от О. С. е било входирано заявление пред Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - [населено място], с проект за промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място], вкл. относно имоти с идентификатори 11140.117.10, 11140.117.11 и 11140.117.12, като скицата-проект за изменението е изготвена от СГКК на 07.03.2024 година. Със Заповед № 18-4570/ 24.04.2024 г. на началника на СГКК - [населено място], е одобрено исканото изменение на КККР относно посочените имоти. На 05.03.2024 г. от кмета на О. С. било изготвено искане до Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет [населено място], за финансиране на обект „Ремонт на преливно съоръжение на язовир „Сулуджата“ в землището на [населено място] в размер на 166 548,24 лева. Няма данни това искане да е било удовлетворено.

На 15.10.2024 г. от служители в ДАМТН, ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ e била извършена нова проверка на място, при която е установено, че не са изпълнени предписанията дадени с констативния протокол от 26.01.1024 година. Протоколът е връчен на О. С. на 22.10.2024 г., като на 26.11.2024 г. до кмета на общината е изпратена покана за съставяне на АУАН във връзка с извършено нарушение на Закона за водите. На 11.12.2024 г. от служител на ДАМТН, участвал и в двете проверки, в присъствието на юрисконсулт, упълномощен от кмета на О. С., е съставен АУАН № 04-13/ 11.12.2024 година. Съгласно отразеното в АУАН, със същия е констатирано извършено нарушение на чл.190а, ал. 2 от ЗВ – неизпълнение от собственика на язовирни стени и съоръжения към тях, на предписанията дадени с КП от 26.01.2024 г. за ремонтно-възстановителни работи на стените на преливника и каменната броня на водния откос, в срок до 10.09.2024 година. Посочено е и че с неизправностите са нарушени показатели за технологичната сигурност по чл. 47, ал. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Актът е предявен на представителя на О. С. на датата на съставянето му, като в него не са вписани възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са подадени писмени възражения, с твърдения за изпълнение на дадените предписания, чрез възлагане изготвянето на инвестиционен проект, издаване разрешително за строеж в [ПИ] и отправяне на искане за финансиране. Посочено е и че предписанията са неправилно са отнесени към имот с [идентификатор], с което са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Възраженията са приети за неоснователни и въз основа на констатациите в АУАН, от председателя та ДАМТН е издадено Наказателно постановление № НЯСС-78/ 15.05.2025 г., с което на О. С., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в посочения по-горе размер. Наказателното постановление е връчено на адресата му на 05.06.2026 г. и е обжалвано по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и коментирани по-горе, такива установяващи компетентността на актосъставителя и служителите, дали предписанията по чл. 138, ал. 3, т. 5 от ЗВ, както и представените с жалбата документи. От последните се установява, че с Решение № 351/ 25.04.2025 г. на Общински съвет - Стражица е приет бюджета на общината за 2025 г., като в същия са предвидени целеви субсидии в размер от 157 400 лв. за ремонт на преливното съоръжение на язовир „Сулуджата“ в землището на [населено място]. Била е проведена и процедура по възлагане на обществена поръчка за извършване на ремонта, като при извършена от районния съд служебна проверка в публичния регистър на ЦАИС ЕОП е установено, че процедурата е обявена на 25.03.2025 година. На 16.04.2025 г. е назначена комисия за оценяване на предложенията, а на 16.06.2025 г. е сключен договор между О. С. и избрания изпълнител по обявената обществена поръчка, като уговорения срок за изпълнение е 3 месеца от деня на подписване на протокол за строителна линия и ниво. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП, съответствие на същото с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването му от компетентен орган. Изложени са мотиви, че санкционираното бездействие е надлежно установено, осъществява от обективна и субективна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗВ и като такова е наказуемо по административен ред. Преценено е че от АНО е дадена правилна квалификация на деянието и законосъобразно е проведена дейността по индивидуализиране на наказанието, както и че не са налице основания за прилагане разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви решаващият съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Постановеното от Районен съд – Горна Оряховица решение е правилно.

Обратно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички релевантни обстоятелства по делото, установяващи се от събраните доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Във въззивното производство от О. С. не са оборени, а на практика и не са оспорени фактическите установявания от административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението не е постановено в нарушение на закона.

Както и районният съд е приел, установява се, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с разпоредбите на чл. 201, ал. 11 и ал. 12 от ЗВ и Заповед № 2010-181/ 23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН. Както е отбелязал и районният съд, АУАН и НП отговарят на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. съдържат дата и място на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на санкционираната община и на свидетел, който присъствал при установяване на нарушението, т.е. в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Правилно от районния съд са приети за неоснователни оплакванията за неспазване на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, тъй като предписанието е дадено за ПИ с [идентификатор], а не за ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], за който е издадено разрешението за строеж. Поначало това възражение касае самото предписание, дадено с КП от 26.01.1024 година. Няма данни обаче въпросното предписание за да е било оспорено по реда на АПК, същото е влязло в сила и неговата законосъобразност не може да бъде предмет на контрол в производството по обжалване на санкцията за неизпълнението му. Освен това, както е посочил и въззивният съд, предмет на предписанието е извършването на ремонтно-възстановителни работи на конкретно посочени елементи от язовир „Сулуджата“ – стените на преливника и каменната броня на водния откос, без да е уточнено в кой имот са разположени същите. Предписанието е достатъчно конкретно и ясно за да може да бъде разбрано и своевременно изпълнено. Обстоятелството, че О. С., като собственик на цялата площ върху която е разположен язовирът, е счела за необходимо да раздели тази площ на няколко отделни поземлени имота /чиито граници впоследствие да бъдат променяни/, не влияе върху законосъбразността на предписанието.

По същество претендираното с АУАН и НП неизпълнение на даденото от контролните органи при ДАМТН – [населено място] предписание на касатора, в определения за това срок, е безспорно установено от обективна страна, а тъй като се касае за безвиновна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективния елемент на деянието. В случая не може да става въпрос и за обективна невъзможност за изпълнение, каквато е поддържана от санкционираното лице пред въззивната инстанция и настоящата инстанция. На първо място, както е отбелязал и районният съд, нуждата от ремонтни дейности на язовир „Сулуджата“ и конкретно на преливното му съоръжение, е била известна на собственика далеч преди констатациите на контролните органи и даването на предписанията /протоколът от 01.06.2020 г. на комисия при областния управител на Област Велико Търново/, като именно за такива дейности на О. С. е издадено и Разрешение за строеж № 1/ 11.01.2023 година. По-същественото е обаче, че и след даването на предписанията собственикът на съоръжението е предприел по-скоро формални действия, изразяващи се в промяна на кадастралната карта и отправяне на искане за финансиране, след което отново е последвала пасивност. Вярно е, че предвид собствеността върху съоръжението, извършването на предписаните СМР предполага провеждане на съответната процедура по ЗОП, което от своя страна удължава времевия период за изпълнението им. Няма данни обаче предписанието да е било оспорено относно определения срок за изпълнението му, нито при даването му да са правени някакви възражения в тази насока. Впрочем, видно от представените пред районния съд доказателства, след предприемането на административнонаказателната процедура, Община Стражица е съумяла в срок по-кратък от 3 месеца да проведе необходимата процедура и да възложи изпълнението на СМР – предмет на предписанието, а съобразно договорените с изпълнителя срокове, периодът от откриване на процедурата по ЗОП до приключването на ремонтните, е не повече от 6 месеца. Въпросният период е по-кратък от определения в предписанието, което налага извод, че същото е било обективно изпълнимо при създаване на съответната организация. В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че не е било осигурено финансиране на предписаните СМР, което обективно е препятствало провеждането на процедурата по възлагането и съответно последващото им извършване. Правилни са изводите на ГОРС, че разпоредбите на чл. 114 от ЗОП, в приложимата ѝ редакция, позволява обявяване и провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка и преди да е осигурено финансиране, като изпълнението започва след неговото осигуряване. Тази възможност обаче не е била използвана от Община Стражица преди извършването на процесното нарушение, а едва впоследствие /процедурата е открита един месец преди приемането от общинския съвет на бюджета за 2025 година/.

Обратно на поддържаното от касатора, това последващо извършване на ремонтни дейности, не представлява надлежно изпълнение на даденото предписание, доколкото е започнало повече от 6 месеца след изтичането на определения за това срок и явно е мотивирано от съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Поради това и късното изпълнение на предписанието не обуславя липса на съставомерен елемент на деянието.

Същото правилно е били възприето от районния съд като доказано от обективна страна, съставлява неизпълнение на задължение, установено на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон. Наложената имуществена санкция е в определения от закона минимум, съответна на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН и се явява адекватна мярка, предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянието не може да се квалифицира и като такова с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като цяло установената по делото фактическа обстановка сочи за едно, меко казано, небрежно отношение от страна на Община Стражица към поддържането в изправно състояние на конкретното хидромелиоративно съоръжение, вкл. при изпълнение на дадените в тази насока предписания от компетентните контролни органи. Както е отбелязал и въззивният съд, подобно отношение е неуместно, предвид потенциалната опасност каквато неизправността на такива по вид съоръжения създава за живота и имуществото на хората, обитаващи населени места в близост.

 

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на Община Стражица, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Съобразно своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Община Стражица следва да бъде осъдена да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /равностойност 130,00 лв./, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 120/ 23.10.2025 г., постановено по АНД № 20254120200446/ 2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

 

Осъжда Община Стражица с [ЕИК], административен адрес [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с адрес [населено място], [улица], разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, с равностойност 130,00 /сто и тридесет/ лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.