Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А. В. А., против Заповед с peг. №: ОСК 25-РД09-116/13.03.2025 г. издадена от Кмета на община Самоков. Твърди се че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна и се иска отмяната й. редовно призован открито с.з. жалбоподателя не се явява и не изпраща представител.

Ответника по оспорването редовно призован се представлява от юриск. Оцетова, която оспорва жалбата. Съображения по същество на оспорването са изготвени и в писмена молба.

СОП не прави искане за встъпване в производството.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед с peг. №: ОСК 25-РД09-116/13.03.2025 г. издадена от Кмета на община Самоков. Със същата на основание чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 224, ал. 5 и чл. 223, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строително - монтажни и довършителни работи и е забранен достъпа до строеж: „Масивна сграда“ находища се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], с възложител: А. В. А. .На основание чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ са дадени указания на адресата й. Прието е, че строително –монтажните работи се извършват на строителна площадка без разрешение за строеж и в нарушение на Наредба 19 за строителството в земеделска земя без промяна на предназначението.

Оспорваната заповед е съобщена чрез залепване на „Масивна сграда“ в [ПИ], за което е съставен протокол №6 /13.03.2025год.

На 13.03.2025год. е съставен и протокол за отстраняване на допусната техническа грешка от служителите на общината и издатели на КА, в издадената и оспорвана заповед като на стр. 1, ред 19 и ред 27 вместо „чл. 224,ал.5, във връзка с чл. 224а,ал.5 от ЗУТ и на стр. 2,ред 4 вместо „ във връзка с чл. 224,ал.5„ да се чете, във връзка с чл. 224,ал.1 от ЗУТ.

Жалбата против заповедта е подадена чрез органа на 26.03.2025год.

По време на съдебното оспорване е издадена Заповед № ОСК 25-РД09-202 от 28.04.2025од., с която е допусната поправка на очевидна техническа грешка в оспорваната заповед – като на стр. 1, ред 19 и ред 27 вместо „чл. 224,ал.5, връв връзка с чл. 224а,ал.5 от ЗУТ и на стр. 2,ред 4 вместо „ във връзка с чл. 224,ал.5 „ да се чете, във връзка с чл. 224,ал.1 от ЗУТ. Няма данни по делото тази заповед да е съобщавана на А. В. А., каквото е изискването на чл. 62,ал.2 от АПК.

За да издаде оспорваната заповед кмета на общината се е позовал на КА№ 5 от 13.03.2025год.

КА е съставен от длъжностни лица служители на Община Самоков. В същия е прието, че поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] е собственост на А. В. А., по силата на [нот. акт] том, 5 дело № 610, peг. № 1172 от 30.05.2024г. на СВ – Самоков. Такъв не е представен по преписката и като доказателство по делото.

При проверката длъжностните лица установяват извършване на строителство на масивна сграда – направена бетонова основа с височина 0,70м. и изпълнени тухлени ограждащи стени с височина 1,30м., обща площ на сградата е 90кв.м. и височина от прилежащия терен към момента на проверката – 2.00м. Прието е, че обекта е в груб строеж. В КА е посочено като установено нарушение на чл. 224,ал.5 , вр.чл. 224а,ал.5 от ЗУТ., както и нарушени норми на чл. 148,ал.1 от ЗУТ и на Наредба 19 за строителството в земеделска земя без промяна на предназначението.

Направен е извод от проверяващите, че строителството е осъществено без издадено разрешение за строеж и стоежа е осъществен в земеделска земя , без на същата да е променено предназначението. По преписката липсват доказателства за обстоятелството, че поземлен имот с [идентификатор] е земеделски.

Тази фактическа обстановка е установена от приобщената административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Други доказателства от страна на адм. орган не са представени. От страна на жалбоподателя доказателства също не са представяни и не се прави искане за събирането на такива. Твърденията в жалбата са, че е допуснато нарушение в процедурата.

При тези фактически установявания от правна страна, съдът намира че жалбата е процесуално допустима, като насочена против индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице – адресат на акта.

След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК настоящият състав намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма. Доколкото оспорва акт по чл. 224а от ЗУТ за спиране на изпълнението на строеж от пета категория, съгласно цитираната разпоредба, компетентност за издаване на такъв тип акт притежава кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Кмета на Община Самоков действащ в рамките на своите законови правомощия.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и мотивирана , като отразеното в същата е и установеното в КА от проверката.

Съдът намира, че заповедта не отговаря на изискванията за съдържание визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният акт е противоречив от една страна се съдържат фактически констатации, които не съответстват на дадената правна квалификация. Дадената правна квалификация е променена в хода на съдебното производство. Отстранената със Заповед № ОСК 25-РД09-202 от 28.04.2025год. очевидна техническа грешка в оспорваната заповед не е съобщена на чл. 62,ал.2 от АПК.

Не е ясно дали е установен строеж или до част от строеж с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, или е установен строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2.

В чл. 224а от ЗУТ са уредени две различни административни производства с различни материално-правни предпоставки за провеждане на всяко едно от тях, съответно с различни правни последици. Първото от тях е уредено в алинеи от 1 до 4 на чл. 224а от ЗУТ. Второто - в алинея 5 на същата разпоредба. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 224а от ЗУТ препраща към хипотезите на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ и съгласно същата, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1. Производството по ал. 5 на чл. 224а от ЗУТ е различно от това по ал. 1, което е видно и от посочените от законодателя материалноправни предпоставки за неговото образуване. Съгласно чл. 224а, ал. 5, изр. първо, при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Съгласно ал. 2 на чл. 225, към който препраща ал. 5 на чл. 224а, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.

По своята правна същност спирането на изпълнението на строеж е принудителна административна мярка, чиято цел е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство. В хипотезата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ спирането следва да е до издаване на заповед за премахване на строежа.

В случая административният орган, вместо да анализира дали се извършва строителство, което да бъде спряно, е смесил производствата с установяване на законността на строителството. Това е въпрос , който се решава в рамките на производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, а не в производство за спиране по чл. 224а от ЗУТ. Чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ регламентират различни административни производства с различни предпоставки и цели. Първото има превантивен характер и цели спиране на извършващо се незаконно строителство, докато второто цели премахване на вече изградени незаконни строежи.

От изложеното в КА и в оспорваната заповед, издадена въз основа на същия , съдът не може да определи какво е смятал органа при издаване на оспорвания акт и от там да се извърши проверката дали в конкретния случай са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на заповед за спиране на строеж. Така изложеното в оспорваната заповед, се приравнява на липса на мотиви и води и до нарушаване правото на защита на адресата на акта, доколкото същият не може да упражни в пълна степен правата си.

Допуснато е и нарушение на процедурата по издаване на оспорваната заповед. Констативния акт не е връчен на заинтересуваните лица, в частност на адресата на заповедта, който не е бил неизвестен на проверяващите, доколкото изрично е посочено, че възложител и извършител на строежа е А. В. А.. На същия не е дадена възможност на подаде възражение в 7-дневен срок. Законодателя е предвидил, че заповедта /било такава по чл. 224а,ал.1 или такава по чл. 224а,ал.5 от ЗУТ/ да се издаде в тридневен срок от изтичането на срока на срока за възражения. Заповедта е издадена в деня на съставяне на КА.

Доколкото са допуснати посочените по горе нарушения, за съда е невъзможно да извърши преценка за материалната законосъобразност на оспорваната заповед.

За пълнота на изложеното, съдът намира за нужно да посочи, че по преписката липсват каквито и да е доказателства поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] е земеделска земя и от там дали и кои норми от НАРЕДБА № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, следва да се приложат, то и такива не са посочени.

Въз основа на изложените съображения съдът намира, че оспорената в настоящото производство е незаконосъобразна и следва да се отмени.

От страна на жалбоподателя не се претендират разноски и такива не следва да се присъждат.

В полза на ответника с оглед изхода на делото не се следва да се присъждат разноски.

По изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София област

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. В. А., Заповед с peг. №: ОСК 25-РД09-116/13.03.2025 г. издадена от Кмета на община Самоков.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.