Постъпила е жалба от Л. П. В., гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаваща паспорт FT***2, издаден на 19.11.2018г. от Украйна, 5101, със срок на валидност до 19.11.2028г., с адрес: , [населено място], [улица], чрез пълномощника Д. Я., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис № 11, срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по молбата ѝ за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/, в 9-месечния срок, предвиден в чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ.

Сочи, че на 18.07.2025г. е подала молба за придобиване на българско гражданство като лице от български произход по см. на §2, т.1 от ДР на ЗБГ. Деветмесечният срок по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ е изтекъл на 18.04.2026г. като в този период липсва произнасяне от страна на министъра на правосъдието по молбата ѝ. Иска връщане на преписката за произнасяне и издаване на акт по чл. 34 от ЗБГ.

Административен съд – София - област, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените доказателства и ги обсъди и прецени в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал.1, т. 1 от ЗБГ (Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, ако отговаря на едно от следните изисквания: т.1. е от български произход.), Л. П. В. е поискала да получи българско гражданство с посочени следните обстоятелства: майка ѝ и баща ѝ са с българска националност. Молбата е подадена и заведена в Министерството на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“ с № 10359/2025/18.07.2025г.

В представено писмено становище Министерството на правосъдието развива съображения, че молбата на първо място е недопустима поради липса на годен акт за обжалване - производството пред министъра на правосъдието е междинен етап, а произнасянето на министъра на правосъдието не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21 от АПК. На следващо място се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като във водената процедура е изискано и все още не е получено становище от Министерството на вътрешните работи.

Жалбата е редовна и допустима, като подадена от страна с правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване.

С разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗБГ/ Нова – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г., предишна ал. 4, бр. 21 от 2021г./ е предвидено съдебното обжалване на непроизнасянето на министъра на правосъдието по подадената молба за придобиване на българско гражданство. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗБГ, сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. Преписката е постъпила в Министерството на правосъдието с № 10359/2025/18.07.2025г. на тази дата. Деветмесечният срок за произнасяне по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ е започнал да тече, считано от тази дата /18.07.2025г./ и е изтекъл на 18.04.2026г., като от следващия ден – 19.04.2026г. е започнал да тече срокът за обжалване – двумесечен по 149, ал. 2 от АПК. Жалбата е подадена на 07.05.2026г. в рамките на двумесечния срок за обжалване, изтичащ на 19.06.2026г. Следва, че от една страна, е налице годен за оспорване по реда на АПК акт – непроизнасяне на министъра на правосъдието по молбата на жалбоподателя по реда на чл. 15 от ЗБГ, а от друга, че жалбата срещу него е подадена в рамките на преклузивния двумесечен срок за обжалването му.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗБГ, непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно.

Административното производство е образувано по молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15 от ЗБГ. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 от Закона за българското гражданство, молба за придобиване на българско гражданство се отправя до министъра на правосъдието. Производството е уредено в Глава пета на ЗБГ и Наредба № 1/19.02.1999г. за прилагането й. Независимо, че придобиването на гражданство се извършва с указ на друг орган - президента на Републиката, образуването на производството и последващите действия, насочени към издаване на указа, съгласно нормативната уредба, са от компетентност на министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ /изм. – ДВ, бр. 21 от 2021г./, министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до девет месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗБГ, сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите.

В разглежданата хипотеза молбата за придобиване на българско гражданство е подадена на 18.07.2025г. с № 10359/2025/18.07.2025г. Деветмесечният срок по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 18.04.2026г. В рамките на същия няма произнасяне на министъра на правосъдието. Непроизнасянето в срока по чл. 35, ал. 1, т. 2 следва да бъде отменено, а преписката върната на министъра на правосъдието за продължаване на производството.

За пълнота на изложението и в отговор на наведеното в жалбата, че мнението на Съвета по гражданство и предложението на министъра на правосъдието до вицепрезидента, не са индивидуални административни актове и не подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 от АПК, Съдът следва да посочи следното:

Предмет на настоящото производство е непроизнасянето на министъра на правосъдието по молбата на Л. П. В. за придобиване на българско гражданство, а не мнението на Съвета по гражданство и предложението на министъра на правосъдието. В закона изрично е уреден срок, в който министърът на правосъдието следва да направи предложението за издаване на указа по чл. 34 от ЗБГ, като в случая срокът е девет месеца, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ. В конкретния случай, срокът съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗБГ е започнал да тече от постъпване на молбата в Министерството на правосъдието – 18.07.2025г., с оглед липсата на дадени указания за отстраняване на нередовности. В тази връзка, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ, министърът на правосъдието е следвало да направи предложение за издаване на указа по чл. 34 от ЗБГ в срок до 18.04.2026г.

Изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗБГ, че непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд – София - област по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В тази връзка и считано от 19.04.2026г. е формиран мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по молбата на Л. П. В..

По отношение на разноските:

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК административният орган следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед предмета и обема на действително оказаната правна защита (изготвяне, подписване и подаване на жалба) и при липсата на осъществено процесуално представителство с явяване на адвокат пред съда (поради разглеждането и произнасянето по искането в закрито съдебно заседание), предвид вида на производството (по чл. 35, ал. 5 изр. последно от ЗБГ) и действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че в случая уговореният и заплатен от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение, не може да се определи нито като съразмерен, нито като съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради тези съображения, не са налице основания за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение от 450 евро. С оглед на същите и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съответно и на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа за изготвяне на искови молби, жалби и т. н, без процесуално представителство, Съдът приема, че на жалбоподателя се следват разноски в размер на 287, 60 евро.

Следва осъждане на Министерствота на да заплати на жалбоподателя сумата от 287,60 евро деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 35, ал. 5, изр. последно ЗБГ, Административен съд – София-област, ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Л. П. В., гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаващ паспорт FT***2, издаден на 19.11.2018г. от Украйна, 5101, със срок на валидност до 19.11.2028г. със съдебен адрес: [населено място], [улица],  мълчаливият отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 10359/2025г. по молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство.

 

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Л. П. В., гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаващ паспорт FT***2, издаден на 19.11.2018г. от Украйна, 5101, със срок на валидност до 19.11.2028г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис № 11, сумата от 287,60 евро деловодни разноски.

 

Изпраща преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по молба за придобиване на българско гражданство с рег. № 10359/18.07.2025г.

 

Определя тримесечен срок за произнасяне на министъра на правосъдието.

 

Определението е окончателно.