Делото е образувано по жалба на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК 176949776 със седалище и адрес на управление гр.Видин, [жк], [адрес], представлявано от Г. Б. Г., против частичен отказ на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ съобразно Решение №24070113/17.07.2024г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ за предоставяне на достъп до обществена информация, по заявление по ЗОДОИ на Сдружение „БОЕЦ“ с вх.№24091741 от 15.07.2024 година.

Твърди се от жалбоподателя, че са получили процесното решение, с което ИА ГИТ потвърждават, че заявлението им по ЗДОИ отговаря на императивните изисквания на закона, че изискваната информация е служебна и следва да им бъде предоставена, с което се признава и надделяващият обществен интерес. Сочи се, че са поискали и предоставяне на копия от документите носители на поисканата информация, но същите не са предоставени, както и че по въпроса по т.1 заявлението не е препратено към НОИ, след като е отбелязано, че те съхраняват информацията. В своя отговор ИА ГИТ не им предоставят информация колко са установените нарушения от фирмата изпълнител „Аркад“ и колко са нарушенията установени от отделните фирми –подизпълнители, които ясно са посочили в своето заявление, нито колко и какви са наложените санкции спрямо всяка една от фирмите. Няма информация и на кои фирми са наложени принудителни административни мерки. Няма информация кои фирми са проверявани, както и колко проверки са извършени на отделни фирми. По никакъв начин от така общо и частично предоставените данни не могат да разберат какви и колко конкретно са установените нарушения. Колко са установените нарушения за неспазване на безопасните условия на труд? Колко са нарушенията на реда за полагане на труд на граждани от трета държави и какви са тези нарушения? Колко са нарушенията за неравно третиране на българските работници в областта на заплащането и какви точна тези нарушения?

Иска се от съда да отмени оспорения частичен отказ като задължи административния орган да предостави поисканата обществена информация в цялост, включващ и копия на документи, а по т.1 от заявлението да се изпрати заявлението по компетентност. Претендират се и разноски за производството.

Ответникът по жалбата-ИА ГИТ, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Сочи се, че на жалбоподателите е предоставен достъп до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен и забранен за предоставяне от закона, от която може да се направи извод за дейността на ИТ, като задължен субект по ЗОДОИ. Сочи, че съгласно чл.403, ал.1, т.1 от КТ, контролните органи на ИТ са длъжни да пазят в тайна сведения, които са им станали известни във връзка с упражняване на контрола. Данните от административнонаказателните преписки са със служебен характер. Твърди се, че ГДГИТ не разполага с информация по т.1 от заявлението за местонахождението на данните на исканата информация, като в решението било посочено само, че органа по установяване, разследване, признаване, регистриране и дали НОИ разполага с база данни е извън компетентността на ИТ. Не са изложили мотиви за надделяващ обществен интерес, тъй като заявлението е уважено. Поисканото представяне на документи не представлява искане за достъп до обществена информация, ако същото не бъде обосновано с посочване на конкретна цел от жалбоподателя. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление за достъп до обществена информация с вх. № 24091741 от 15.07.2024 г. жалбоподателят ГД „Боец-България обединена с една цел“ е поискал по реда на ЗДОИ да му бъде предоставена следната информация : 1.Колко смъртни случаи са установени при трудови злополуки при изграждането на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница от консорциум „Аркад“ и фирмите подизпълнители БОНАТИ С.П.А. – Клон България, ВЕМАК БЪЛГАРИЯ ЕООД, ИНФРАСТРЪКЧЪР ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕНД КЪНСТРАКШЪН – КЛОН БЪЛГАРИЯ, „ОАО БУЛТРУБОПРОВОДСТРОЙ“ клон България, Сичилсалдо С.п.А – клон България Клон, ЕСПИБИПИ ДЗЗД, ЕСПК ЗАПАД ООД през 2020г.? 2.Колко трудови злополуки са установени при извършените от структурите на ИА ГИТ проверки при изпълнението от горепосочените фирми на проект „Разширение на газопреностната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница „ през 2020 г.? 3.Колко проверки са извършени от структурите на ИА ГИТ на фирмите изпълнители и подизпълнители /посочени по-горе/ на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница през 2020г.? Колко и какви нарушения са установени? Какви предписания са издадени? Какви санкции са наложени?

Изрично е посочено в заявлението, че изискват да им бъде предоставени посочените документи и цялата налична информация по зададените въпроси предвид високия и надделяващ обществен интерес, както и с цел да си изградят обективно мнение за дейността на институцията.

С Решение №24070113/17.07.2024г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ същия е приел, че отправеното искане е до задължен субект по чл.3,ал.1 от ЗДОИ, както и че заявлението отговаря на императивните изисквания на закона по форма и съдържание.

Посочено е в решението, че съгласно чл.403, ал.1, т.1 от КТ, контролните органи на ИТ са длъжни да пазят в тайна сведения, които са им станали известни във връзка с упражняване на контрола.Данните от административнонаказателните преписки са със служебен характер, АУАН се връчва на лицата посочени в ЗАНН. Документите събрани в хода на административнонаказателното производство, нямат характер на обществена информация и от тях не може да се създаде мнение за дейността на организацията. По т.1 е посочено, че компетентния орган по установяване, разследване, признаване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е Националния осигурителен институт.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва посочения отказ-заявител, и в законоустановения срок за обжалване по чл.149,ал.1 и ал.2 от АПК.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон лица. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДОИ този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, като за субектите по посочената разпоредба е регламентирано задължение да предоставят информация, създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност и е налична.

В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална" и "служебна" обществена информация и е определен предметният обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл. 10 ЗДОИ "официална" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ "служебна " е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Настоящият съдебен състав счита, че исканата информация има характера на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, свързана е с обществения живот и ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Действително в закона липсва легално определение на понятието обществен живот, но с оглед целта на закона следва да се възприеме, че това е всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. Но, за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Т. е. информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава сочената от закона специална цел.

Съдът приема, че търсената със заявлението информация засяга обществения живот в страната, тъй като касае дейността на ИА ГИТ относно контрола на спазването на трудовото законодателство при изграждането на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница от консорциум „Аркад“ и фирмите подизпълнители. Търсената информация има характер на служебна обществена информация, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на задължения субект.

Съобразно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация е свободен, освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2 и не е налице обстоятелството по ал. 4 от същата разпоредба. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Съгласно текста на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В случая исканата информация не попада в ограниченията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, доколкото става въпрос за вече започнали правоотношения. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Надделяващият обществен интерес се презюмира, тъй като предметът на информацията е свързан със законното осъществяване на дейността на фирмите изпълнители и подизпълнители /посочени по-горе/ на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница. Предоставянето на тази информация винаги допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на ИА ГИТ пред обществото.

По т.1 от заявлението: Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява за това заявителя. В настоящия случай, сезираният орган има данни за местонахождението на исканата информация, а именно исканата информация е създадена и се съхранява в НОИ и не се намира при него. Спазвайки предписания ред в чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, органът е следвало да препрати заявлението за достъп до обществена информация до НОИ, а не да постанови отказ, посочвайки, че компетентния орган по установяване, разследване, признаване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е Националния осигурителен институт. ИА ГИТ, не разполагайки с тези документи е следвало да препрати заявлението на този орган - субект по чл. 3 от ЗДОИ.

По т. 2 и 3 от заявлението, ИА ГИТ са се задоволили да посочат единствено, броя на ПАМ и броя на АУАН.

Не на последно място, липсват данни от страна на административният орган да е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващият обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ. Данни за това какви и колко са конкретно установените нарушения, и посочването им по правна квалификация не би засегнало правата на трети страни. Същото би могло да се отнесе и за принудителните мерки.

По изложените съображения, оспореният отказ за достъп до обществена информация следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при спазване на изискването за форма и излагане на конкретни фактически и правни основания. При новото произнасяне, ответникът следва да съобрази и разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

Въз основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема, че същият е незаконосъобразен в частта за отказ от предоставяне на информация по т. I от заявлението на Сдружение „БОЕЦ“ с вх.№24091741 от 15.07.2024 година, като издаден в съответствие с процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на ИА ГИТ, за разглеждане и ново произнасяне по т.I от заявлението за предоставяне на обществена информация. Ако се установи, че исканата информация не се съхранява в ИА ГИТ, административният орган следва да препрати заявлението на компетентния орган - НОИ. По отношение на останалата част от заявлението няма пречка с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес да допълни поисканата информация, както е посочено по-горе, без да нарушава забраните въведени в ЗАНН и КТ.

Жалбата като основателна следва да се уважи.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски. Жалбоподателят претендира разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1000.00 лв., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 88 от 2022 г. /.

В настоящия случай, делото не се отличава с голяма фактическа или правна сложност за този род дела, поради което съдът намира за необходимо да изложи съображения относно размера на адвокатското възнаграждение. Следва да се посочи приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС, в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 - т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Оттук следва да се приеме, че предвид решението на СЕС по дело С-438/22 и предвид обема на защита, проведена от адвокат К. възнаграждение в размер на 1000 лв. е прекомерно. Производството пред АС Видин се е развило в едно съдебно заседание, на което е присъствал жалбоподателят без адв. К., липсват данни процесуалния представител на жалбоподателя да е проявил особена процесуална активност, като се има предвид, че депозираните жалба от 29.07.2024 г., впоследствие молба за пренасрочване на делото от 13.09.2024 г., всъщност са подписани от жалбоподателя Г., а договорът за правна защита и съдействие е от дата 10.10.2024 г. В съдебно заседание са представени доказателства отново от жалбоподателя, подписани с "вярно с оригинала" лично от него.

В процесния случай настоящият съдебен състав приема, че естеството и характерът на оспореният административен акт предопределя липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за възлагане в тежест на административния орган на пълния размер на договореното и заплатено от сдружение „Боец“ адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение се обосновава с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В настоящия случай е проведена защита срещу административен акт, който дори не се оспорва в неговата цялост, а само частично. Не е налице подаване на допълнителни молби или изслушване на формулирана пледоария в съдебно заседание от страна на адвоката, където е налице обосноваване на твърдения и разяснения по казуса от страна на жалбоподателя, които в съвкупност с предхождащите действия, не могат да обосноват дължимост на адвокатско възнаграждение в пълен размер. По делото е депозирано единствено становище от адв.К..

Предвид всичко изложено, няма пречка съдът служебно да намали размера на адвокатското възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Ето защо, на жалбоподателят следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., или общо разноски в размер на 210 лв. /В този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 ОТ 01.04.2024 г. по адм. д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд. /

На ответника с оглед изхода на спора, такива не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №24070113/17.07.2024г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ за предоставяне на достъп до обществена информация, по заявление по ЗОДОИ на Сдружение „БОЕЦ“ с вх.№24091741 от 15.07.2024 година.

ВРЪЩА делото като преписка на ИА ГИТ, за ново произнасяне по заявление за достъп до обществена информация, вх.№24091741 от 15.07.2024 година, в 14-дневен срок от съобщаване на решението, при съобразяване на дадените в мотивите му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ИА ГИТ ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК 176949776 със седалище и адрес на управление гр.Видин, [жк], [адрес], представлявано от Г. Б. Г. ,сумата от 210.00 лв. разноски по делото.

Решението на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на обжалване. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 от АПК.