Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 18.02.2026г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9^-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗАПРЯНОВА

При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №439 по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:

Страни в производството са ищецът В.И.Л. с ЕГН **********, гр. София, кв. Казичене, ул. *******и ответникът САГБАЛ „Шейново“ АД, гр. София, ул. Шейново №19.

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие на противоправно поведение на медицински лица – служители/лица, на които ответникът е възложил извършването на медицинска дейност, като се претендират суми в размер на 30 000 лева за вреди от смъртта на мъртвородено момченце, за което ищецът сочи, че е биологичен баща, и 100 000 лева за вреди от смъртта на родилкатаВ.Б.И., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 15.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодните разноски.

Ищецът твърди, че на 14.01.2017 г. около 23.00 часаВ.Б.И., бременна в 10-ти лунарен месец с термин 28.01.2017 г., му съобщила, че ѝ текат водите и има контракции, поради което незабавно, заедно с нея и с майка си М.Л., потеглили с автомобил от кв. Казичене към САГБАЛ „Шейново“. Ищецът сочи, че на 14.01.2017 г. в 23.45 часа родилката е приета в спешен кабинет от дежурния акушер-гинеколог д-р Д. и акушерка В. К., като родилката заявила, че „ѝ текат водите“ и има контракции, с нея бил ищецът, а майка му чакала пред кабинета, и при извършения преглед лекарят установил пукнат околоплоден мехур, изтичане на бистри води, разкритие 5 см, предлежаща главичка и чрез ултразвуково изследване – жив плод с ясни и ритмични сърдечни тонове, чути от присъстващите, но според ищеца това не било обективирано на книжен носител. Ищецът твърди, че при приема родилката се оплакала от внезапно замайване, шум в ушите и главоболие, при което било измерено ниско кръвно налягане 75/40 и тя била поставена на кушетка, а около 23.56 часа на 14.01.2017 г. по разпореждане на дежурния лекар майката на ищеца била изпратена да извърши регистрация на родилката на входа на болницата, като било предвидено родилката да бъде взета с количка и приведена за раждане по естествен път, а родилката останала да попълни декларация за информирано съгласие.

Ищецът сочи, че при привеждането на родилката към трета родилна зала и в асансьора тя се оплакала от прилошаване и силни болезнени контракции пред акушерките И.К.и В.К., че при прехвърлянето на родилното легло заявила, че ѝ е лошо, повърнала еднократно и че кръвното ѝ налягане било измерено три пъти и оставало ниско. Ищецът твърди, че около 00.15 часа на 15.01.2017 г. при мониториране акушерките не успели да установят ритмични сърдечни тонове на плода, а само единични трептения, поради което повикали д-р Д., който пристигнал заедно с д-р В.И. – ординатор, и че въпреки използване на ултразвуков апарат двамата лекари не успели да намерят тоновете на плода, като към този момент кръвното налягане било 80/45, пулс 72, сатурация 99%, разкритие 6 см и контракции през 2–3 минути. Ищецът сочи, че д-р Д. уведомил завеждащ отделението „рискова бременност“ д-р В. за състоянието на родилката, за асфикция на плода и за взетото решение да се предприеме спешно цезарово сечение, след което родилката била приведена в трета операционна зала.

Ищецът твърди, че в интервала 00.27–00.30 часа на 15.01.2017 г. при извършване на операцията от екип в състав д-р Д., д-р К. – дежурен анестезиолог, д-р И. и акушер Д.Й., в присъствието на неонатолог д-рЗ., бил екстрахиран плод – момченце с тегло 3 770 гр. и дължина 51 см, без сърдечна и дихателна дейност, в пълна атония и арефлексия, с бледа кожа, като били проведени реанимационни действия в продължение на 30 минути без резултат. Ищецът сочи, че при операцията и екстракцията на плацентата лекарите установили ретроплацентарен хематом 300 мл, а родилката загубила около 1000 мл кръв, че операцията приключила в 01.15 часа на 15.01.2017 г., когато родилката е откарана в реанимация, където били предприети мерки като масаж на матката, кислородолечение и инфузионна терапия с водно-солеви разтвори, простин и окситоцин, поставяне на тежести и лед на корема, и че общото ѝ състояние се подобрило. Ищецът твърди, че д-р И. разпоредил да се направи заявка за кръв и кръвна плазма и да се изследват кръвни показатели, но д-р К. отменил това.

Ищецът сочи, че около 02.30 часа на 15.01.2017 г., след като д-р Д. му съобщил за мъртвороденото бебе, ищецът и майка му влезли в реанимацията при родилката, която се оплаквала от виене на свят, болки в гърдите и неудобство от тежестите върху корема и искала да види детето си, като според ищеца тя не знаела, че детето е мъртвородено, а лекарите омаловажили оплакванията и състоянието ѝ.

Ищецът твърди, че около 03.10 часа на 15.01.2017 г. дежурните акушерки установили изпаднали коагулуми и около 500 мл кръв и при повторен преглед и масаж на матката около 03.20 часа изпаднали коагулуми около 1000 мл, при което родилката се оплакала от задушаване и болки в корема и били назначени реанимационни мерки, включително в 03.37 часа поставяне на назален катетър с кислород, но в 03.55 часа родилката загубила съзнание и дишала трудно. Ищецът сочи, че в 03.48 часа било разпоредено да се вземе кръв за пълна кръвна картина, направена била заявка за кръв и прясно замразена плазма, която пристигнала след 40–50 минути от кръвен център, родилката била приведена в операционна зала и повторно интубирана и започнало кръвопреливане при състояние на клинична смърт, като в 04.20 часа на 15.01.2017 г. била обявена смъртта ѝ.

Ищецът твърди, че според издадената епикриза на САГБАЛ „Шейново“ окончателната диагноза е „отлепване на плацентата, мъртъв плод, съмнение за белодробен тромбоемболизъм, хеморагичен шок, преразходна коагулопатия“, а в съобщение за смърт № 1/15.01.2017 г. е отразена същата диагноза без вписване на „тромбоемболизъм на белите дробове“. Ищецът сочи, че по съдебномедицинска експертиза на труп № 57/2017 г., изготвена след оглед, аутопсия и допълнителни изследвания на 17.01.2017 г., като причина за смъртта на родилката е посочена остра посткръвоизливна анемия в резултат на отлепване на плацентата с последващо кървене от плацентарното ложе, и че при изследване на трупчето на момченцето на същата дата са установени данни за вътреутробна асфикция и интраплацентарен кръвоизлив, като въздухът в белите дробове и стомаха е отчетен като резултат от проведени реанимационни мероприятия.

Ищецът твърди, че на 15.01.2017 г. в 09.56 часа е извършен оглед от разследващ полицай при СДВР на местопроизшествието в болница „Шейново“ и е образувано досъдебно производство № 28/2017 г. по описа на СО при СГП, пр.пр. № 284/2017 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК за причиняване смъртта на родилката поради незнание или немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Ищецът твърди, че медицинската помощ е следвало да се осъществи при принципите на своевременност, достатъчност и качество по чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето и при съобразяване на вътрешните правила на лечебното заведение относно задълженията на медицинския персонал за оказване на качествена медицинска помощ и спазване правилата на добрата медицинска практика, както и при съобразяване на действащите към релевантния период медицински стандарти, включително „Акушерство и гинекология“, „Спешна медицина“ и „Анестезия и интензивно лечение“.

Според ищеца смъртта на родилката и смъртта на плода са настъпили поради лекарска небрежност и допуснати нарушения и пропуски в диагностичния и реанимационен процес, като ищецът сочи, че при приема на 14.01.2017 г. са били подценени анамнестични данни и са били пренебрегнати признаците на рязка промяна в състоянието на родилката, включително ниско артериално налягане, замайване, шум в ушите, гадене и повръщане, които по твърденията му са изисквали спешност на родоразрешението за запазване живота на майката и детето.

Ищецът твърди, че не е бил установен и документиран обективният статус на родилката и плода, че не са били проведени дължимите спешни изследвания на кръвни показатели и на кръвосъсирването, че не е бил направен задължителният запис на феталните сърдечни тонове и маточните контракции на хартиен носител чрез акушерски монитор, като опит за регистриране на сърдечната дейност е бил предприет едва 35–45 минути след постъпването, когато според ищеца плодът вече е бил мъртъв. Ищецът сочи, че анестезиологът е пропуснал да диагностицира хиповолемия и развиващо се шоково състояние, че при следоперативното наблюдение не е осигурен непрекъснат контрол и е допусната забава в терапията, включително по отношение на инфузионното лечение и своевременното осигуряване на кръвни продукти, че не е бил свикан консилиум за оценка на динамиката на състоянието и че е подценена интраоперативната находка на ретроплацентарен хематом.

Ищецът твърди, че действията на реаниматора, който отменил проследяването на кръвните показатели и не осигурил адекватни и своевременни реанимационни мерки, представляват грубо нарушение, като според ищеца най-вероятното време на отлепването на плацентата е било още при постъпването в спешния кабинет на 14.01.2017 г., поради което диагнозата е могла и е следвало да бъде поставена при приема, а забавата в диагностиката и лечението се намира в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на плода, настъпила в интервала 00.27–00.30 часа на 15.01.2017 г., и със смъртта на родилката, настъпила в 04.20 часа на 15.01.2017 г.

Ищецът твърди, че проверки на компетентни органи и вътрешни структури на лечебното заведение са приели наличие на нарушения и забава при диагностиката, лечението и реанимацията, макар и с различна преценка по обхвата им. Ищецът поддържа, че на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД са налице всички предпоставки за деликтна отговорност, като противоправното поведение се изразява в немарливо изпълнение и/или бездействие при оказване на медицинска помощ, настъпили са вреди – тежки неимуществени страдания, и е налице пряка причинно-следствена връзка, а съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като ответникът отговаря като възложител по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от неговите работници/служители при или по повод изпълнение на възложената работа.

Ищецът сочи, че е претърпял изключително тежки душевни болки и страдания от загубата на очакваното и желано дете и от загубата на В.И., с която твърди, че от месец май 2015 г. са били в трайна фактическа връзка и общо домакинство, че са се грижили съвместно за нейното дете Б., че са очаквали син, за когото са избрали името И., и че на 15.01.2017 г. първоначално е получил съобщение за мъртвородено дете, а впоследствие на същата дата – за смъртта на родилката, като твърди продължителна емоционална криза, социална изолация и невъзможност да преодолее загубата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че фактическата обстановка по същество не се различава от изложената от ищеца, но спорни са правните изводи относно причините за настъпилите неблагоприятни последици и наличието на противоправно поведение и вина на медицинския екип.

Ответникът твърди, че на 14.01.2017 г. в 23.45 ч. пациентката В.И. е постъпила в приемния кабинет на болницата с диагноза бременност в 10 лунарен месец, 38 гестационна седмица, със спонтанно пукнат околоплоден мехур, като е извършено ултразвуково изследване, при което е установен жив плод с добра сърдечна дейност, която звуково е била демонстрирана на пациентката, извършена е биометрия, определено е мястото на плацентата по предна маточна стена със зрялост III степен и е отчетено намалено количество околоплодни води.

Ответникът сочи, че по време на този преглед на пациентката ѝ е прилошало, измерено е артериално налягане 75/40, поради което тя е била преведена в родилна зала на седяща количка, осигурен е венозен източник и са назначени вливания, извършен е запис на детските сърдечни тонове и е започнато проследяване на кръвното налягане, като часът на регистрацията е 23.56 ч. на 14.01.2017 г. след извършване на прегледа и транспортиране в родилна зала.

Ответникът твърди, че на 15.01.2017 г. в 00.15 ч. пациентката е в родилна зала и са проведени описаните процедури, като кръвното налягане е било 80/45 и не са били доловени детски сърдечни тонове с акушерска слушалка, поради което е извикан д-р Д., извършен е ултразвуков преглед и са установени единични сърдечни пулсации на плода, след което д-р Д. и д-р И. са уведомили д-р В., който е бил на разположение, и пациентката е подготвена за спешно цезарово сечение по индикации асфиксия на плода и единична сърдечна дейност.

Ответникът сочи, че са назначени кръвни изследвания, които са били готови в 00.17 ч. на 15.01.2017 г., а поради спешността анестезиологът д-р К. е взел решение за обща анестезия с интубация. Ответникът твърди, че цезаровото сечение е започнало в 00.27 ч. на 15.01.2017 г., а в 00.30 ч. е екстрахиран плод от мъжки пол с тегло 3 770 гр. и дължина 51 см. в клинична смърт, който е предаден за реанимация, като при екстракцията на плацентата е установен ретроплацентарен хематом с обем около 300 мл., преценен като резултат от отлепване на плацентата, общата кръвозагуба е отбелязана като 1000 мл., поставен е коремен дрен и операцията е приключила в 01.15 ч.

Ответникът сочи, че в 01.30 ч. на 15.01.2017 г. пациентката е екстубирана и преведена в реанимация контактна и с възстановено самостоятелно дишане, че в 02.30 ч. същата се е срещнала с близките си, оплакала се е от болки и тежест в гърдите, като показателите са били кръвно налягане 95/50, пулс 88, сатурация 96%, матка добре контрахирана, пациентката контактна и адекватна, с розови лигавици, без данни за необичайно кървене, поради което са назначени обезболяване и водно-солеви разтвори. Ответникът твърди, че в 03.10 ч. на 15.01.2017 г. при проверка и масаж на матката от влагалището са изпаднали два коагулума с размери 5/5 см. и обемът на кръвта е бил изчислен на около 500 мл., като пациентката се е оплакала от виене на свят и са назначени простин 15 М и обезболяващи, а в 03.20 ч. при нова проверка и масаж са изпаднали коагулуми и течна кръв около 1000 мл., като ответникът сочи, че общата кръвозагуба от края на операцията в 01.15 ч. до 03.20 ч. е около 2 500 мл., при установени по коремния дрен само 20–30 мл. и отделена урина 150 мл. Ответникът твърди, че в 03.20 ч. консилиум в състав д-р Д., д-р И. и д-р К. е взел решение за назначаване на кръвни изследвания, включително пълна кръвна картина и изследвания на хемостазата, поръчани са три сака еритроцитна маса и два сака прясно замразена плазма, изпратена е акушерка до кръвния център и е започнато вливане на биопродукти и медикаменти, осигурен е втори венозен източник, включително централен (вена субклавия).

Ответникът сочи, че в 03.37 ч. е назначен назален катетър с кислород поради цианоза и опресия в гръдната област, а в 03.40 ч. пациентката е била сомнолентна, с кръвно налягане 140/70, пулс 96, сатурация 92%, с оплакване от недостиг на въздух и дихателна честота 20 вдишвания в минута. Ответникът твърди, че в 03.48 ч. са взети кръвните изследвания и пациентката е преведена в операционна зала поради развиваща се дихателна недостатъчност, а в 04.00 ч. пациентката е загубила съзнание, с тахипнея 26/мин., кръвно налягане 80/50, пулс 120, сатурация 92%, интубирана е, включена е на апаратна вентилация, започнато е кръвопреливане през периферен и централен венозен източник, включен е допамин за поддържане на кръвното налягане, проведена е кардиопулмонална ресусцитация, приложен е адреналин трикратно и кардиоверзио петкратно, но без резултат, като в 04.20 ч. на 15.01.2017 г. е регистрирана смъртта на пациентката.

Ответникът сочи, че в смъртния акт като причина за смъртта са посочени абрупцио плаценте, съмнение за белодробен тромбоемболизъм, хеморагичен шок, преразходна коагулопатия и състояние след спешно цезарово сечение, като тези факти според ответника се установяват от медицинската документация, а съдебномедицинската експертиза на труп № 57/2017 г. сочи като причина за смъртта остра посткръвоизливна анемия вследствие отлепване на плацентата с кървене от плацентарното ложе, при което са описани и данни за хипертрофия на лявата камера на сърцето. Ответникът заявява, че оспорва твърденията на ищеца за лекарска грешка, нарушения на Закона за здравето и приложимите медицински стандарти, като поддържа, че не е налице противоправно поведение и виновно неизпълнение на медицинските задължения, а настъпилите смъртни изходи са резултат от нещастен случай, обусловен от амниотична емболия, която според ответника не е била предвидима и дори при предвиждане не винаги предотвратима, като липсва алгоритъм, гарантиращ по-добра прогноза при това тежко и внезапно състояние.

Ответникът сочи, че още при приема е имало прилошаване и ниско кръвно налягане, което според него не е типично за началото на раждането при изтекли води и начална родова дейност, че при първоначалния ултразвуков преглед не е имало данни за отлепване на плацентата и не е бил налице хипертонус, както и че детските сърдечни тонове са били добри, докато при последващия преглед в родилна зала, в кратък интервал след първоначалния преглед, са били установени само единични сърдечни пулсации, поради което ответникът прави извод за внезапна и рязка промяна в състоянието на плода в рамките на минути и счита, че предприемането на спешно цезарово сечение е било обосновано и насочено към запазване живота на плода. Ответникът сочи, че установеният при операцията ретроплацентарен хематом около 300 мл. не е бил видим при първоначалния ултразвуков преглед, че не са били налице белези за типична клинична картина на отлепване на плацентата като изразен хипертонус, силна болка и кръвотечение от гениталния тракт, че бистрите околоплодни води, липсата на кръвонасядания по маточната стена и липсата на свободно разположена плацента в маточната кухина според него не подкрепят извод за отлепване на плацентата, а единственият белег е хематомът, който ответникът твърди, че може да се образува и при друга механика, свързана с ниско артериално налягане и несъответствие между съдовото и вътрематочното налягане, и поради това ответникът оспорва тезата, че хематом с такъв обем би могъл да доведе сам по себе си до фатален изход за плода и родилката. Ответникът твърди, че последващото развитие на състоянието на пациентката също не се обяснява с усложнение от отлепване на плацентата в посочения обем, като сочи, че веднага след операцията в 01.30 ч. състоянието е било типично за следоперативен период след обща анестезия, че първият нетипичен белег е бил около 02.30 ч. под формата на тежест в гърдите и задух при относително стабилни показатели и без необичайно кървене, а след това е настъпило второ рязко влошаване около 03.20 ч. с атония на матката и масивни кръвозагуби, последвани от внезапно повишаване на кръвното налягане около 03.40 ч. и прогресираща дихателна недостатъчност, което ответникът интерпретира като клинична картина на амниотична емболия, протичаща във фази, при която първата фаза се свързва със сърдечно-съдов колапс, фетален дистрес и коагулопатия, а втората фаза – със сърдечна недостатъчност, дихателни нарушения, хипоксия и масивни кръвоизливи поради консумативна коагулопатия, като ответникът поддържа, че при пациентката са били налице симптоми, съответстващи на тези фази, включително внезапно прилошаване, хипотония, гръдна опресия, цианоза, задух, последващо инцидентно повишаване на артериалното налягане и данни за преразходна коагулопатия.

Ответникът сочи, че диагностицирането на амниотична емболия е изключително трудно поради липса на единни критерии и алгоритъм, като излага, че в някои държави се ползват критерии като остра хипотония и/или сърдечен арест, остра хипоксия и коагулопатия или масивна кръвозагуба при липса на друга очевидна причина, и счита, че в конкретния случай състоянието е било извън контрола на лекарския екип. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че при приема не е бил установен обективен статус и че са допуснати грешки в реанимацията, като поддържа, че това се опровергава от медицинската документация.

По отношение на размера на претенциите ответникът оспорва исковете като прекомерни и сочи, че заявените суми надхвърлят обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения при сходни фактически обстоятелства, като излага, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, но следва да се движи в разумни граници при съобразяване на всички релевантни факти по делото.

Конституирана е подпомагаща страна на ответника: ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК 00069428, която оспорва предявените искове, като сочи, че при сключване на застраховката „Професионална отговорност на лекарите и медицинския персонал“ застрахованият избрал отговорността на дружеството да е само по отношение исковите претенции предявени през периода на договора 29.06.2016 г. – 28.06.2017 г. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа липсата на елементи от деликтния състав.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че деянието е извършено от служители на ответника, изразява се в бездействие - непредприемане нужните действия по раждането на бебето и лечение на майката, адекватно на състоянието й; противоправността на деянието изразяваща се в неспазване добрите медицински практики в тези случаи; настъпилите вредоносни последици- смъртта на бебето и майката, близките отношения с починалата и понесените страдания; причинната връзка между деянието и вредите.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 14.01.2017г. в 23.56 ч. В.И. е постъпила за раждане във Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Шейново“ ЕАД, в десети лунарен месец, при гестационна възраст около 38 гестационна седмица и термин на раждане *** г., със спонтанно пукнат околоплоден мехур около 23.00 ч. и изтичане на бистри околоплодни води. При приема тя е била в задоволително общо състояние, адекватна и контактна. Приемащият лекар е извършил клиничен преглед и ултразвуково изследване, при което е установил наличие на един жив плод с нормална сърдечна дейност. Не са били установени данни за генитално кървене или други патологични отклонения.

След приключване на прегледа и при ставане от гинекологичния стол родилката е съобщила за внезапно неразположение и отпадналост, като е отчетено ниско артериално налягане. В тази връзка е разпоредено ускоряване на приема, осигуряване на венозен път и транспортиране на родилката с мобилен стол до родилна зала, разположена на друг етаж, като от прегледа до настаняването ѝ там са изминали около десет минути.

В родилната зала около 00.15 ч. на 15.01.2017 г. при повторна оценка са установени липса на доловими детски сърдечни тонове с акушерска слушалка и ниско артериално налягане, поради което е извикан лекар. При последвало ултразвуково изследване са регистрирани единични сърдечни пулсации на плода, приети като признак на остра интрапартална асфиксия. Веднага е взето решение за спешно оперативно родоразрешение.

Спешното цезарово сечение е започнало в 00.27 ч. на 15.01.2017 г. По време на операцията е изваден плод без жизнени показатели, като реанимационните действия не са довели до възстановяване на жизнена дейност. При оперативната интервенция е установено отлепване на плацентата с ретроплацентарен хематом, като общата интраоперативна кръвозагуба е отчетена около 1000 мл. По време на операцията е взета кръв за лабораторни изследвания. Операцията е приключила около 01.15 ч., след което родилката е екстубирана и преведена в реанимационно отделение.

В следоперативния период в ранните часове след 01.30 ч. са проведени обемозаместващи инфузии с кристалоидни и колоидни разтвори, като в този интервал състоянието на пациентката е било относително стабилно, със запазено съзнание, адекватен контакт и показатели в допустими граници. Около 03.00 ч. родилката се е оплакала от болки и тежест в гърдите, след което е настъпило рязко влошаване на общото ѝ състояние. При последващите реанимационни действия е установено тежко шоково състояние и коагулопатия, като въпреки предприетите медицински мерки в 04.20 ч. на 15.01.2017 г. е настъпила смъртта на В.И..

От заключението към първата съдебно-медицинска експертиза с вещи лица д-р Б. /специалност „Вътрешни болести и кардиология“/ и д-р С. /специалност “Гинекология“/ се установява, че още към момента на приемането на родилката в лечебното заведение на 14.01.2017 г. са били налице обективни клинични данни за започващо преждевременно отлепване на плацентата, изразяващо се във внезапно прилошаване, хипотония, световъртеж и обща отпадналост, при липса на външно генитално кървене. Това състояние е било съпроводено с вътрешен кръвоизлив и формиране на ретроплацентарен хематом, впоследствие установен интраоперативно в обем около 300 мл. Според експертното становище тези клинични прояви са били индикация за развиващ се хеморагичен шок и за висок риск от фетална хипоксия, които е следвало да бъдат разпознати при първоначалната оценка.

Съдебно-медицинската експертиза констатира, че при приема не е извършено обективно и документално проследяване на детските сърдечни тонове и маточните контракции чрез кардиотокографски запис на хартиен носител, както и че не са назначени спешни лабораторни изследвания на кръвната картина и коагулационния статус на родилката. Приема се, че липсата на тези изследвания е довела до непълна оценка на тежестта на състоянието и до насочване към родоразрешение по естествен път, вместо незабавно оперативно родоразрешение.

По отношение на плода експертизата установява, че рязкото влошаване на сърдечната дейност в кратък интервал след приема се дължи на прогресиращото отлепване на плацентата и настъпилата вътреутробна асфикция. Установените при аутопсията на плода находки, включително дисекация на съдове на пъпната връв и признаци на остра асфиксия, се свързват пряко с прекъсване на плацентарното кръвообращение. Приема се, че вътреутробната смърт на плода е настъпила преди извършването на цезаровото сечение.

След извършеното оперативно родоразрешение и отстраняването на ретроплацентарния хематом експертизата приема, че при родилката е продължил и се е задълбочил хеморагичният шок, вследствие на значителна кръвозагуба, оценена общо на около 3000 мл за няколкочасов период. Установено е развитие на тежка посткръвоизливна анемия и консумативна коагулопатия. Според експертното заключение в следоперативния период не е проведена своевременна и достатъчна по обем трансфузионна и инфузионна терапия, като кръвопреливането и приложението на биопродукти са осъществени на по-късен етап, когато родилката вече е била в терминално състояние.

Експертизата категорично отхвърля наличието на амниотична емболия като причина за смъртта, като се позовава на липсата на клинични, патоанатомични и хистологични данни за изолирана остра дясна сърдечна недостатъчност. Установеният при аутопсията кардиогенен белодробен оток се тълкува като израз на остра левостранна сърдечна недостатъчност, настъпила на фона на хеморагичния шок и тежката анемия.

Въз основа на цялостния анализ съдебно-медицинската експертиза достига до извод, че причината за смъртта на родилката е остра посткръвоизливна анемия и хеморагичен шок, настъпили вследствие на преждевременното отлепване на плацентата и последвалото масивно кървене, а причината за смъртта на плода е вътреутробна асфикция, обусловена от същия патологичен процес. Експертите приемат, че при своевременно разпознаване на състоянието още при приема, незабавно оперативно родоразрешение и ранно адекватно овладяване на кръвозагубата, е съществувала реална възможност за спасяване живота както на плода, така и на родилката.

Съгласно заключението към допълнителната съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Х. /съдебен лекар/ на 14.01.2017 г.В.Б.И. е постъпила по спешност в СБАЛАГ „Шейново“ с пукнат околоплоден мехур и начеващо раждане, като след извършен акушеро-гинекологичен преглед е била насочена към родоразрешение по естествен път. В хода на придвижването ѝ към родилната зала родилката е проявила клинични симптоми на влошаване на общото състояние, изразяващи се в световъртеж, прилошаване и еднократно повръщане. Детските сърдечни тонове са били аускултирани, но не са били обективирани чрез запис на хартиен носител, както и не е било извършено документално проследяване на маточните контракции. В кратък интервал след приема детските сърдечни тонове са отслабнали и са изчезнали, поради което е взето решение за спешно оперативно родоразрешение.

При извършеното цезарово сечение е изваден доносен плод без жизнени показатели, като реанимационните действия не са довели до възстановяване на сърдечна и дихателна дейност. Аутопсионните находки при плода са интерпретирани като последица от вътреутробна асфиксия, настъпила вследствие на преждевременно отлепване на плацентата, като е отчетена и дисекация на съдове на пъпната връв. Интраоперативно е установен ретроплацентарен хематом с обем около 300 мл, като според експертизата това отлепване е започнало около или непосредствено след приема и е довело до остро фетално страдание.

По отношение на родилката експертизата приема, че още при постъпването са били налице данни за хипотония и вътрешен кръвоизлив, които ретроспективно се свързват с развиващо се преждевременно отлепване на плацентата и начален хеморагичен шок. След оперативното родоразрешение състоянието ѝ е продължило да се влошава, като е регистрирана значителна кръвозагуба, оценена общо на около 1000 мл интраоперативно и допълнително кървене в следоперативния период. Отбелязано е наличие на двукратно изкървяване от плацентарното ложе, задълбочаване на шока и развитие на тежка анемия. Според експертизата инфузионно-трансфузионната терапия не е била проведена своевременно и в достатъчен обем, като кръвопреливането е осъществено на по-късен етап.

В експертното заключение се приема, че въз основа на ревизията на хистологичните препарати от белия дроб са налице морфологични данни, които според вещото лице насочват към наличие на амниотична емболия, изразяваща се в наличие на кератинни клетки в микроциркулаторното русло, интраалвеоларен оток и хемосидерофаги. Тази находка е интерпретирана като фактор, допринесъл за развитието на преразходна коагулопатия, тежка кръвозагуба и хеморагичен шок. Прието е, че непосредствената причина за смъртта на родилката е острата кръвозагуба и хеморагичният шок, настъпили на фона на преждевременно отлепване на плацентата, като амниотичната емболия е посочена като съпътстващ и утежняващ патологичен процес.

Експертизата сочи, че животът на плода и на родилката е могъл да бъде съхранен при своевременно разпознаване на преждевременното отлепване на плацентата още при приема, при по-ранно извършване на спешно цезарово сечение и при навременно и адекватно провеждане на реанимационни и трансфузионни мероприятия.

Съгласно заключението към третата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Н.Ц., специалист по клинична патология с цитопатология, както и от дадените от нея устни разяснения в откритото съдебно заседание на 05.06.2025 г., се установява, че експертизата е изготвена въз основа на анализ на наличните хистологични препарати от аутопсията на родилката и плода, допълнителни специални оцветявания, макроскопското описание от първоначалната съдебно-медицинска експертиза, клиничните данни и лабораторните изследвания. Вещото лице е констатирало, че част от предоставените препарати, в частност тези, оцветени със Судан, са негодни за диагностична интерпретация поради неправилен начин на изработка, включване и съхранение, което компрометира възможността чрез тях да се докаже мастна или амниотична емболия. Поради това експертният анализ е извършен основно въз основа на годните хистологични препарати, оцветени с хемалаун-еозин, както и на допълнително изготвените специални оцветявания.

При морфологичното изследване на органите на родилката са установени изменения, характерни за шоково състояние, изразяващи се в тежък белодробен оток, остър емфизем, кръвна стаза, остра тубулна некроза на бъбреците, кръвна стаза и дегенеративни промени в черния дроб, интерстициален оток и малки кръвоизливи в миокарда, както и перицелуларен оток в мозъчната тъкан. Не са установени запушвания на съдове от различен калибър в нито един от изследваните органи, които да отговарят на морфологичните критерии за амниотична, мастна или друг вид емболия. Вещото лице е приело, че наличието на единични епителни клетки в микроциркулаторното русло, дори и да бъдат открити, не представлява патологична находка, доколкото до определен процент такива клетки могат да циркулират в кръвообращението на бременна жена без клинична изява.

По отношение на плода експертизата е отчела находки, съответстващи на вътреутробна асфиксия, включително неразгърнат или частично разгърнат бял дроб, кръвна стаза, кръвоизливи и слуз в трахеобронхиалното дърво, които се приемат като последица от преждевременно отлепване на плацентата. Липсата на хистологичен материал от плацентата, пъпната връв, матката и параметрите е посочена като съществен пропуск в първоначалната аутопсия, но въпреки това вещото лице е приело, че наличните данни са достатъчни за формиране на патологоанатомична диагноза.

В заключението си д-р Ц. е оформила патологоанатомична диагноза, включваща бременност в десети лунарен месец с плацента превия, преждевременно отлепване на плацентата с ретроплацентарен хематом, вътреутробна асфиксия и смърт на плода, последвано от спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, остра масивна кръвозагуба, тежка анемия и постхеморагичен шок със засягане на белите дробове, бъбреците, черния дроб и мозъка. Като непосредствена причина за смъртта на родилката е посочена острата следкръвоизливна анемия и постхеморагичният шок, настъпили вследствие на преждевременното отлепване на плацентата и последвалото кървене от плацентарното ложе.

В съдебното заседание вещото лице е потвърдило писменото си заключение, като е разяснило, че при емболичен процес, независимо от неговия вид, морфологичните изменения следва да засягат съдове в повече от един орган и в значителен обем, което в конкретния случай не е установено. Поддържано е становището, че клиничната и морфологичната картина отговарят на остра левостранна сърдечна недостатъчност в рамките на шоково състояние, а не на остра десностранна сърдечна недостатъчност, характерна за емболични процеси. Вещото лице е заявило, че при извършената от него ревизия не са налице морфологични данни, които да обосновават диагноза амниотична или мастна емболия като причина за смъртта.

От показанията на свидетелката М.Н.Л., майка на ищеца, се установява, че родилката е имала предходен спонтанен аборт, който е бил тежко преживян от нея и от ищеца, както и че настоящата бременност е била силно желана и очаквана. На 14.01.2017 г. около 22.30 ч. родилката е съобщила за изтичане на околоплодни води, след което незабавно е организирано транспортиране до СБАЛАГ „Шейново“, където са пристигнали около 23.45 ч. Свидетелката сочи, че в приемния кабинет е извършен преглед от лекар, след което тя е била изпратена да извърши регистрация, а при връщането ѝ е заварила родилката вече прегледана и подготвяна за качване към родилното отделение. В този момент родилката внезапно се е почувствала зле, подпряла се е на бюро и е била настанена от медицинско лице на кушетка. Поставени са ѝ системи и е транспортирана с количка към горен етаж, като на близките е било разпоредено да напуснат болницата. Свидетелката сочи, че около 01.45 ч. е получено обаждане, с което ищецът е бил уведомен, че детето е починало. След завръщането им в болницата лекарите са им съобщили, че плодът първоначално е бил жив и са предприети действия за спасяването му. Свидетелката излага, че при срещата с родилката след операцията тя е дишала тежко, задъхвала се е и се е оплаквала от тежест в гърдите. По думите ѝ лекар е обяснил това състояние с действието на медикаменти. Свидетелката сочи още, че на сутринта около 07.50 ч. са били уведомени за смъртта на родилката, настъпила по-рано през нощта, като впоследствие са били информирани, че смъртта е настъпила в 04.20 ч. Излага и данни за последвалите тежки емоционални и психични последици за ищеца и за влошаване на отношенията му с родителите на починалата.

От показанията на свидетеля М.Н.К., близък приятел на ищеца и на родилката, се установява, че страните са живели заедно от 2015 г. и са имали стабилна връзка, като родилката е имала дете от предходна връзка, което ищецът е приемал като свое. Свидетелят сочи, че очакваното дете е било изключително желано и че родилката е полагала редовни грижи за бременността си, включително чрез редовни медицински прегледи. По негови данни преди инцидента родилката е била в добро общо здравословно състояние. Свидетелят излага впечатления за настъпилите след смъртта на родилката и плода дълбоки промени в личността и поведението на ищеца, изразяващи се в тежко емоционално състояние, депресивни прояви и необходимост от медицинска помощ, както и че ищецът е поел организацията на погребението и поддържа редовно паметта за починалите.

От показанията на свидетеля Й.Д., лекар ординатор в СБАЛАГ „Шейново“ към релевантния период, се установява, че той е бил дежурен при постъпването на родилката. Свидетелят излага, че е извършил пълен акушеро-гинекологичен преглед, включително ултразвуково изследване, при което е установил бистри околоплодни води, нормално разположение на плода и нормална фетална сърдечна дейност с честота около 143–146 удара в минута, без данни за усложнения и без индикации за оперативно родоразрешение. След смяна на положението на родилката тя се е оплакала от шум в ушите и е било измерено ниско артериално налягане, като въпреки това е била контактна и адекватна. С оглед предпазване от влошаване на състоянието ѝ е било разпоредено транспортиране със седяща количка до родилна зала. Свидетелят сочи, че в кратък интервал след транспортирането е установена липса на нормална фетална сърдечна дейност, с наличие само на единични сърдечни мъждения, което е наложило незабавно извършване на спешно цезарово сечение. По време на операцията плацентата се е отделила спонтанно, което е потвърдило диагнозата преждевременно отлепване на плацентата. След операцията родилката първоначално е била в стабилно състояние, като в по-късните часове е настъпило вагинално кървене, последвано от второ изкървяване, задух, клиничен колапс и въпреки проведените реанимационни действия – смърт.

От показанията на свидетеля В.П.И., лекар ординатор в същото лечебно заведение, се установява, че той е бил повикан в родилна зала след постъпването на родилката по повод липса на доловими фетални тонове. Свидетелят сочи, че с ултразвуково изследване са установени единични сърдечни пулсации на плода, поради което незабавно е предприето оперативно родоразрешение. При операцията е установен ретроплацентарен хематом. След цезаровото сечение родилката е била хемодинамично стабилна, без активен вагинален кръвоизлив и без кървене от поставения дрен. Около 03.17 ч. е настъпило първо изкървяване с отделяне на коагулум, при което са назначени медикаменти за контракция на матката и е поискано осигуряване на кръв и кръвни продукти. Малко след това е настъпило второ масивно изкървяване, бърз хемодинамичен срив и въпреки предприетите реанимационни действия е настъпила смъртта на родилката.

Съдът съобразява, че в хода на производството е допусната повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза с участие на вещи лица със специалности „акушерство и гинекология“, „анестезиология и интензивно лечение“ и „клинична патология“, какъвто състав на експертизата не е могло да бъде формиран, въпреки процесуалните усилия на съда и на страните, съответно - заключение в един продължителен период от време не е било изготвено, поради което делото е обявено за решаване въз основа на вече събраните доказателства. Съдът намира, че тези обстоятелства не водят до извод за неизясненост на делото от фактическа страна и не обуславят процесуално нарушение, доколкото спорните обстоятелства са били достатъчно и пълно установени чрез приетите по делото доказателствени средства.

По делото са приети и обсъдени няколко съдебно-медицински експертизи, включително комплексни и допълнителни такива, изготвени от вещи лица със специалности, пряко относими към предмета на спора – акушерство и гинекология, вътрешни болести, кардиология и клинична патология, както и са анализирани подробни свидетелски показания и писмена медицинска документация. Тези доказателства позволяват да бъде изяснена както клиничната динамика на състоянието на родилката от момента на постъпването ѝ в лечебното заведение до настъпването на смъртта, така и патогенетичният механизъм на леталния изход, както и съответствието на предприетите медицински действия с изискванията на действащите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика.

Решаващият за изхода на спора въпрос не се свежда до чисто теоретичното предпочитане на една или друга медицинска хипотеза, а до преценката дали при установената фактическа и клинична картина медицинските специалисти са изпълнили дължимото поведение по принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и дали евентуалните отклонения от това поведение се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. По тези въпроси съдът разполага с достатъчно взаимнодопълващи се доказателства, които позволяват формиране на обосновано вътрешно убеждение.

Ето защо съдът приема, че дори допуснатата повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза да не е била изготвена към момента на приключване на съдебното дирене, делото е било изяснено от фактическа страна в степен, необходима и достатъчна за решаването му. Неизслушването на повторната експертиза не е довело до ограничаване на правото на защита на страните и не препятства възможността на съда да направи законосъобразни и обосновани фактически и правни изводи въз основа на вече събраните и анализирани доказателства, като съобрази и задължението си да разгледа делото в разумен срок.

По делото са представени съдебно решение №3575/01.07.2023г. по гр.д. №5470/2021г. на СГС, 26 състав, и съдебно решение №219/04.03.2025г. по гр.д. №2505/2023г. на САС, 8 състав, за което съдът служебно е установил, че към момента на приключване на устните състезания е влязло в сила. Решенията са постановени във връзка със същия случай, но исковете са предявени от родителите и детето на В.И.. Двете съдилища приемат за безспорно установено, че родилката е постъпила в болницата на 14.01.2017 г. за раждане при клинична картина на започващо нормално раждане, с жив плод и нормална фетална сърдечна дейност, без данни за генитално кървене или други типични белези за патологично състояние. Приели са, въз основа на медицинската документация, свидетелските показания и заключенията на комплексната съдебно-медицинска експертиза, че към момента на първоначалния преглед не са били налице клинични индикации за преждевременно отлепване на плацентата, нито за необходимост от незабавно оперативно родоразрешение. Установили са, че след внезапно влошаване на състоянието на плода, изразено в рязък спад и последваща липса на нормална сърдечна дейност, е било взето решение за спешно цезарово сечение, като операцията е започнала в рамките на нормативно допустимия и медицински оправдан срок. Приели са, че между момента на възникване на индикациите за спешност и извършването на оперативната интервенция не е налице неоправдано или противоправно забавяне, а действията на лекарския екип са били съобразени с действащия медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и с правилата за добра медицинска практика. По отношение на следоперативния период съдилищата са приели, че макар да е установено известно забавяне при проследяването на контролните кръвни показатели и при диагностицирането на развиващ се ДИК синдром, това забавяне не се намира в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на родилката. Въз основа на заключенията на вещите лица е прието, че дори при по-ранно извършване на кръвните изследвания и започване на трансфузионно лечение, настъпилият летален изход не е могъл да бъде предотвратен.

Съдилищата са приели за доказано, че непосредствената причина за смъртта на родилката е амниотична емболия. Амниотичната емболия е рядко, внезапно и животозастрашаващо усложнение, при което околоплодна течност или нейни компоненти навлизат в кръвообращението на родилката, обикновено по време на раждане или непосредствено след него. Това води до тежка системна реакция, включваща остро нарушение на дихателната и сърдечно-съдовата функция, развитие на ДИК синдром и шоково състояние. Състоянието се характеризира с непредсказуемо начало, липса на надеждни предварителни диагностични маркери и изключително висока смъртност, като не съществува сигурен метод за профилактика или своевременно предотвратяване на леталния му изход.

Въззивният съд изрично е приел, че амниотичната емболия в конкретния случай е настъпила внезапно, в следоперативния период, без предхождащи специфични клинични признаци, които да позволят ранна диагноза и ефективна терапевтична намеса. Прието е, че макар преждевременното отлепване на плацентата да може да се разглежда като фактор, благоприятстващ развитието на амниотична емболия, то не представлява задължителна или предвидима причина за нейното настъпване. В резултат на този анализ съдилищата са приели, че не е доказан един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, а именно противоправно поведение на медицинските специалисти, намиращо се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Установените отделни пропуски в организацията или проследяването на състоянието на родилката са преценени като несъществени от гледна точка на причинността, тъй като не са обусловили и не са могли да предотвратят настъпването на амниотичната емболия и последвалата смърт.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Във връзка с представените съдебни решения по гр.д. №5470/2021г. на СГС, 26 състав и гр.д. №2505/2023г. на САС, 8 състав, съдът намира за необходимо да изложи следното относно наличието на противоречие между изводите на вещите лица, възприети в двете производства.

По делото, водено от родителите на родилката, първоинстанционният и въззивният съд са приели за доказано, че непосредствената и водеща причина за смъртта на родилката е амниотична емболия, квалифицирана като рядко, внезапно, непредсказуемо и практически непредотвратимо усложнение, настъпващо по време на раждане или непосредствено след него. Този извод е основан на възприетите експертни заключения, според които дори при своевременно диагностициране на съпътстващите състояния и при по-ранно провеждане на интензивни лечебни мероприятия, леталният изход не е могъл да бъде предотвратен. В този смисъл е прието, че макар да са установени определени пропуски в проследяването на състоянието на родилката, същите не се намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта, поради което не е налице противоправно поведение на медицинските специалисти, обусловило вредоносния резултат.

За разлика от горното, по настоящото дело приетите първа и трета съдебно-медицински експертизи достигат до различни медицински изводи относно механизма и причината за настъпилата смърт. В тези експертизи амниотичната емболия е отхвърлена като доказана причина за смъртта или е приета като недоказан и хипотетичен механизъм, за който липсват характерните морфологични и хистологични находки. Като водеща причина за леталния изход е посочено развитието на хеморагичен шок, тежка посткръвоизливна анемия и консумативна коагулопатия, настъпили във връзка с преждевременното отлепване на плацентата и последвалата кръвозагуба. Според тези експертни заключения настъпилият патологичен процес е бил разпознаваем и управляем, като при своевременно диагностициране и адекватно терапевтично поведение е съществувала реална възможност за предотвратяване на фаталния изход.

Налице е противоречие и относно оценката на клиничната картина при приема на родилката. Докато по гр.д. №5470/2021г. на СГС, 26 състав и гр.д. №2505/2023г. на САС, 8 състав е прието, че към момента на първоначалния преглед не са били налице клинични данни за патологично състояние, изискващо незабавни спешни действия, в експертизите по настоящото дело се приема, че още при постъпването са били налице обективни симптоми, насочващи към започващ тежък патологичен процес, включително хипотония и внезапно прилошаване, които е следвало да бъдат интерпретирани като алармиращи признаци за вътрешен кръвоизлив и отлепване на плацентата без външно кървене.

Съществено противоречие се установява и по въпроса за причинната връзка между медицинското поведение и настъпилия вредоносен резултат. В мотивите на решенията по цитираните дела съдът е приел, че установените пропуски в проследяването на кръвните показатели и в диагностичния процес не са обусловили смъртта на родилката, тъй като амниотичната емболия би довела до същия резултат независимо от предприетите действия. Обратно, в експертизите по настоящото дело тези пропуски са оценени като съществени и значими, като се приема, че забавянето в диагностиката и лечението е допринесло за развитието на фаталния процес и се намира в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

От изложеното следва изводът, че между приетото по цитираните дела и заключенията на съдебно-медицинските експертизи по настоящото производство е налице съществено противоречие по основни правнорелевантни въпроси, а именно относно непосредствената причина за смъртта, нейната предвидимост и предотвратимост, както и относно значението на медицинското поведение за настъпването на вредоносния резултат. Това противоречие обуславя различна фактическа и правна рамка на двата спора и налага самостоятелна преценка на доказателствата по настоящото дело.

При преценка на доказателствената стойност на съдебно-медицинските експертизи съдът изхожда от принципа на свободната оценка на доказателствата, като съобразява тяхната пълнота, вътрешна логическа последователност, съответствие с останалия доказателствен материал по делото и най-вече компетентността и специализацията на вещите лица спрямо спорните медицински въпроси. В случая основният спорен въпрос е причинният механизъм на настъпилата смърт на родилката и наличието или липсата на амниотична емболия, поради което решаващо значение има коректната интерпретация на морфологичните и хистологичните данни от аутопсията.

Комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по акушерство и гинекология и специалист по вътрешни болести и кардиология, съдържа подробен анализ на клиничното протичане на раждането, динамиката на хемодинамичните показатели и предприетите лечебни действия. Тази експертиза има висока доказателствена стойност по отношение на оценката на акушерската практика, своевременността на решенията за оперативно родоразрешение и клиничната интерпретация на настъпилото влошаване на състоянието на родилката.

Допълнителната съдебно-медицинска експертиза, която приема наличието на амниотична емболия като съпътстващ процес, достига до този извод основно чрез позоваване на данни от предходни експертни ревизии и на описани единични клетъчни елементи в микроциркулаторното русло. Съдът отчита, че в тази експертиза липсва самостоятелно извършена морфологична оценка на първичните препарати от вещото лице, както и детайлен анализ на разпространението на предполагаемите емболични находки в различни органи. Това обстоятелство ограничава доказателствената ѝ стойност в частта, в която се прави категоричен извод за наличие на амниотична емболия, тъй като подобна диагноза не може да бъде обоснована единствено на базата на изолирани находки или вторични интерпретации, без цялостна морфологична картина.

Третата съдебно-медицинска експертиза е изготвена от вещо лице със специалност клинична патология и цитопатология и е насочена пряко към анализа на хистологичния материал от аутопсията. Вещото лице е извършило преглед на предоставените препарати, отчело е тяхното състояние и годност за интерпретация, посочило е ограниченията, свързани с качеството на част от материалите, и е изложило ясни морфологични критерии за разграничаване между емболичен процес и шокови промени вследствие на масивна кръвозагуба. Въз основа на този анализ експертизата аргументирано приема, че липсват морфологични данни за амниотична емболия, като не се установяват характерни запушвания на съдове в повече от един орган, които да отговарят на диагностичните критерии за такъв процес. Установените промени са интерпретирани като типични за остра посткръвоизливна анемия и постхеморагичен шок.

Съдът намира, че именно това заключение следва да бъде кредитирано като такова с най-висока доказателствена стойност по въпроса за причината за смъртта, доколкото е изготвено от специалист с компетентност в областта на морфологичната диагностика, основано е на непосредствен анализ на първичния материал и съдържа ясна, логически последователна и медицински обоснована аргументация. Изложените от патолога критерии кореспондират и с първоначалната патологоанатомична диагноза за шоково състояние, без да се установява вътрешно противоречие между морфологичните данни и клиничната картина на масивна кръвозагуба.

При това съдът отчита, че клиничните изводи в комплексната експертиза относно динамиката на състоянието на родилката, развитието на хеморагичен шок и значението на кръвозагубата не противоречат на морфологичния извод за липса на амниотична емболия, а напротив – допълват го. В тази част съдът ги възприема като съвместими и взаимно подкрепящи се, доколкото се отнасят до различни аспекти на един и същ патологичен процес.

За разлика от това, изводите за наличие на амниотична емболия, направени във втората експертиза с вещо лице съдебен лекар /както и в КСМЕ по гр.д. №5470/2021г. на СГС, 26 състав и гр.д. №2505/2023г. на САС, 8 състав/ се основават на различна експертна преценка и на интерпретация на хистологични данни, която не се подкрепя от извършената по настоящото дело патологоанатомична ревизия. При наличие на такова противоречие съдът следва да предпочете експертното заключение, което е изготвено при най-висока степен на специализирана компетентност и методологична надеждност по решаващия медицински въпрос.

Ето защо съдът приема, че по настоящото дело причината за смъртта на родилката следва да бъде установена въз основа на заключението на вещото лице със специалност по клинична патология, който аргументирано е отхвърлил наличието на амниотична емболия и е обосновал леталния изход с развитието на остра посткръвоизливна анемия и постхеморагичен шок. Този медицински извод представлява най-надеждната фактическа основа за последващата правна преценка относно противоправността на медицинското поведение и наличието на причинна връзка при прилагане на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и възниква при наличие на възлагателно правоотношение между възложителя и прекия изпълнител на работата, както и при осъществяване от последния на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Последният включва кумулативно наличие на деяние, изразяващо се в действие или бездействие, противоправност на поведението, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди и вина. Обективните елементи от този състав подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, докато вината се презюмира на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като доказателствената тежест за нейното оборване лежи върху ответника.

За ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да бъде индивидуализирано конкретното лице, причинило вредите. Достатъчно е да се установи, че вредоносният резултат е настъпил при или по повод изпълнение на възложена от ответника работа, извършвана от негови служители или лица, на които е възложено осъществяването на съответната дейност. Това разрешение е трайно утвърдено в задължителната съдебна практика, включително в т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г.

Когато твърдяното непозволено увреждане е резултат от изпълнение на медицинска дейност, спорът се квалифицира като медицински деликт. В тези случаи съдът следва да отчете, че медицинската помощ представлява правнорегламентирана дейност. Преценката за наличието на противоправно поведение не може да се изчерпи с установяване на фактически извършени или неизвършени действия, а изисква съпоставка между реално осъщественото поведение и дължимото поведение, определено от действащите медицински стандарти, правилата за добра медицинска практика и утвърдените от медицинската наука методи и средства.

Съгласно чл. 80 от Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и на правилата за добра медицинска практика, приети от съсловната организация на лекарите. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването и имат задължителен характер за лечебните заведения и медицинските специалисти, които упражняват дейност в тях. Наред с правните норми, медицинската дейност се подчинява и на етичните правила, произтичащи от професионалните кодекси, приети от Българския лекарски съюз.

Към релевантния период действащият медицински стандарт в областта на акушерството и гинекологията е бил утвърден с Наредба № 19 от 22.12.2014 г. Съгласно този стандарт и чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето, медицинската помощ следва да се осъществява при спазване на принципите на своевременност, достатъчност и качество, както и при зачитане правата на пациента. От медицинските специалисти се изисква да действат с необходимата професионална грижа, добросъвестност и да използват всички достъпни и утвърдени от медицинската наука средства за опазване живота и здравето на пациента.

Ответното лечебно заведение, като специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология от клас Б1, има нормативно определени задължения относно организацията и обезпечаването на медицинската дейност. Макар за този клас лечебни заведения да не съществува задължение за поддържане на собствена кръвна банка, нормативно е въведено изискване да се осигури възможност за своевременна доставка на кръв и кръвни продукти при извършване на оперативни интервенции. Същевременно лечебното заведение следва да разполага с клинична лаборатория, структура за прием на раждащи жени, родилна зала и операционна, както и да организира приема и придвижването на пациентките по начин, съответстващ на нормативните изисквания.

При преценка дали е осъществен медицински деликт съдът е длъжен да изследва, първо, какви конкретни действия или бездействия са осъществени от медицинските специалисти и, второ, дали тези действия или бездействия са в съответствие с дължимото поведение, определено от приложимите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Едва при установено отклонение от тези изисквания може да се приеме наличие на противоправност. На следващо място съдът следва да изследва дали именно това противоправно поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като без доказана причинна връзка отговорността по чл. 49 ЗЗД не може да бъде ангажирана.

В този смисъл правната уредба и задължителната съдебна практика изискват цялостна и задълбочена преценка както на фактическите действия на медицинските специалисти, така и на тяхното съответствие с нормативно установените стандарти и професионални правила, за да се направи обоснован извод относно наличието или липсата на медицински деликт и оттам – на отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД.

Съдът, след като съобрази релевантната правна рамка на отговорността по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, както и събраните по делото доказателства, намира за установено, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното лечебно заведение за вреди, причинени при или по повод изпълнение на възложена медицинска дейност.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е лечебно заведение за болнична помощ, което осъществява специализирана акушеро-гинекологична дейност, и че медицинската помощ спрямо родилката е била извършвана от лекари и медицински персонал, работещи в интерес на ответника и в рамките на възложената им работа. Следователно е налице възлагателно правоотношение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, поради което за ангажиране отговорността на ответника не е необходимо да бъде индивидуализирано конкретното лице, осъществило противоправното поведение, а е достатъчно да се установи, че вредоносният резултат е настъпил при или по повод изпълнение на възложената медицинска дейност.

Спорът се квалифицира като медицински деликт, доколкото твърдяното увреждане е резултат от оказване на медицинска помощ. В този вид спорове противоправността не се извежда от самия неблагоприятен изход, а от несъответствието между реално осъщественото поведение и правно дължимото поведение, определено от медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и утвърдените методи на медицинската наука. Съдът следва да установи както какви действия са били предприети или не са били извършени, така и дали те са съответствали на изискванията на своевременност, достатъчност и качество по чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето и на действащия към релевантния период медицински стандарт в областта на акушерството и гинекологията, утвърден с Наредба № 19 от 22.12.2014 г.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че в поведението на медицинските специалисти, ангажирани с приема, диагностиката и следоперативното наблюдение на родилката, са налице конкретни действия и бездействия, които представляват отклонение от дължимото по нормативно установените стандарти и правила на добрата медицинска практика и които са в причинна връзка с настъпилия летален изход.

По делото се установява, че след приемането на родилката в лечебното заведение е настъпило клинично влошаване, изразено в рязко прилошаване и хипотония, които обективно представляват признаци за развиващо се усложнение, включително вътрешен кръвоизлив при преждевременно отлепване на плацентата, възможно и при липса на външно генитално кървене. При такава клинична картина дължимото медицинско поведение включва незабавна оценка на тежестта на състоянието чрез своевременно инструментално и лабораторно проследяване, включително мониториране на плода и оценка на хемостазата и кръвната картина, с оглед ранно установяване на настъпваща кръвозагуба. Съдът приема, че липсата на своевременно и пълно лабораторно проследяване и забавянето при контролните кръвни изследвания представляват отклонение от принципа на своевременност и от изискването за достатъчност на медицинската помощ, доколкото при спешна акушерска патология именно лаборното проследяване на кръвните показатели е основно средство за ранно разпознаване на критично влошаване и за определяне на необходимия обем и вид терапия.

Установява се, че втората кръвна картина и коагулационният статус са били изследвани на по-късен етап, едва след клиничното влошаване, което по същество означава, че в критичния ранен следоперативен период не е било осъществено своевременно и адекватно лабораторно наблюдение. Съдът приема, че това забавяне има характер на противоправно бездействие, тъй като не съответства на изискванията за наблюдение на пациентка след спешна оперативна интервенция при установено преждевременно отлепване на плацентата, съпроводено с кръвозагуба и риск от ДИК синдром.

Същевременно по делото се установява, че са били налице данни за значителна кръвозагуба и последващо влошаване на коагулацията, като развитието на тежък шоков синдром е било обусловено от масивна кръвозагуба, довела до остра посткръвоизливна анемия и постхеморагичен шок. В този контекст дължимото медицинско поведение предполага не само обемозаместване с разтвори, но и своевременно започване на трансфузионно лечение и осигуряване на кръв и кръвни продукти при наличие на клинични и лабораторни индикации. Макар ответникът да не е длъжен да поддържа кръвна банка, той има задължение да осигури възможност за своевременна доставка на кръв и кръвни продукти и да организира процеса по заявяване и доставяне така, че при реална спешност да не се допуска терапевтично закъснение, водещо до необратимо влошаване на състоянието.

Съдът приема, че съчетаването на забавено лабораторно проследяване и забавено разпознаване на разгърналия се ДИК синдром с ненавременното преминаване към адекватни трансфузионни мероприятия е довело до пропуск да бъде овладяна своевременно развиващата се хеморагична картина, в резултат на което е настъпило необратимо шоково състояние. Това поведение представлява несъответствие между дължимото и фактически осъщественото, поради което е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

По отношение на причинната връзка съдът приема, че противоправното бездействие, изразяващо се в ненавременно проследяване на лабораторните показатели и ненавременно адаптиране на терапията към обективните данни за кръвозагуба и коагулопатия, е съществен фактор за прогресирането на патологичния процес до терминална фаза. При своевременно извършване на необходимите изследвания и ранно започване на адекватно трансфузионно и реанимационно лечение е съществувала реална възможност да се предотврати настъпването на необратим постхеморагичен шок и летален изход. Поради това съдът приема наличието на пряка причинно-следствена връзка между установеното противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат.

Вредите се изразяват в настъпилата смърт на родилката, както и в смъртта на детето, които по естеството си представляват най-тежки неблагоприятни последици.

Вината на преките изпълнители се презюмира по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не установи по делото обстоятелства, които да оборят презумпцията за вина.

При тези съображения съдът намира, че по делото са доказани кумулативните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, осъществено при изпълнение на възложена медицинска дейност, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД за причинените вреди.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при това се съобразяват конкретните факти по делото – видът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките и страданията, настъпилите усложнения, отражението върху личния и професионалния живот на пострадалия, както и трайните последици за неговото здравословно и психическо състояние.

От свидетелските показания на близките на ищеца се установява, че между него и родилкатаВ.Б.И. е съществувала трайна, стабилна и фактическа семейна общност. Двамата са живели съвместно, споделяли са общ бит и бъдещи житейски планове, като очакваното дете е било желано и планирано. Свидетелите последователно и непротиворечиво сочат, че ищецът е участвал активно в бременността, полагал е грижи и емоционална подкрепа за родилката и е възприемал предстоящото раждане като начало на пълноценно семейство. Загубата на родилката е настъпила внезапно, неочаквано и в момент, в който ищецът е очаквал радикално положителна промяна в личния си живот, което обективно е довело до силен психически срив и трайно емоционално страдание.

По делото се установява още, че смъртта на родилката е била последвана от дълбоки и продължителни негативни последици за психичното и емоционалното състояние на ищеца. Свидетелите сочат промяна в поведението му, социална изолация, затвореност, депресивни състояния и необходимост от продължителен период за адаптация към настъпилата загуба. Отчетено е и че ищецът е поел организацията на погребението, както и че поддържа трайна емоционална връзка с паметта за починалата, което свидетелства за дълбочината и устойчивостта на преживените страдания. Смъртта на партньорката, с която е споделял общ живот и бъдещи планове, представлява тежка и необратима загуба, чието въздействие по интензитет се доближава до това при загуба на съпруг.

Отделно от това, свидетелските показания установяват, че ищецът е преживял и загубата на очакваното дете – мъртвородено момченце. Детето е било желано, бременността е била следена и възприемана като успешно протичаща, а предстоящото бащинство е било осъзнато и емоционално прието от ищеца още преди раждането. Смъртта на детето не може да бъде разглеждана изолирано от смъртта на родилката, тъй като двете събития са настъпили в пряка времева и емоционална връзка и са се натрупали като травматично преживяване с изключително висок интензитет. Загубата на дете, макар и мъртвородено, представлява самостоятелно основание за обезщетяване на неимуществени вреди, когато е установена емоционална връзка и реално преживяна болка и страдание, каквито в случая са доказани чрез свидетелските показания.

При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът отчита, че претендираната сума от 100 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на родилката съответства на високия интензитет на преживените болки и страдания, на характера на връзката между ищеца и починалата, на внезапността на загубата и на дълготрайните последици върху психичното му състояние. Този размер се съответства на установените в съдебната практика граници за обезщетяване на неимуществени вреди при загуба на лице, с което е съществувала трайна и дълбока емоционална и житейска връзка, и отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По отношение на неимуществените вреди от смъртта на мъртвороденото дете съдът съобразява, че макар да не е налице реално изградена житейска връзка в обективния смисъл, е доказана силна емоционална привързаност и очакване, което е било внезапно и окончателно прекъснато. Претендираният размер от 30 000 лева отразява самостоятелния характер на тази загуба, както и обстоятелството, че болката от нея е преживяна едновременно с загубата на майката, което е довело до кумулиране на страданието, но без да обезценява отделното значение на всяка от двете вреди. Съдът намира този размер за съразмерен и справедлив с оглед доказаните по делото факти и с оглед актуалните икономически условия.

Ето защо съдът приема, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за смъртта на мъртвороденото момченце и 100 000 лева за смъртта на родилкатаВ.Б.И. са обосновани по размер, съответстват на критерия за справедливост и следва да бъдат уважени изцяло.

Относно разноските:

Предявеният иск е с обща цена 130 000 лв. и съдът го е намерил за основателен. Ищецът е освободен от разноски, но е внесъл сумата 181, 68 евро – депозит за вещи лица по неосъществената повторна КСМЕ. Тази сума следва да му бъде възстановено след посочване на банкова сметка.

***раждения за вещи лица в размер на 2800 лева /изплатени са 500 лева възнаграждение на д-р В.С. от бюджета на съда и 500 лева от внесения от ответника депозит, както и са изплатени 1000 лева от бюджета на съда на д-р Д.Б. и 800 лева от внесените суми от ответника – на д-р Ц.. Същевременно на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати разноските, изплатени от бюджета на съда /1500 лева/, както и да внесе държавна такса в размер 5200 лева, или общо 6700 лева.

Ответникът е внесъл депозити за КСМЕ, както следва – 600 лева /платежно нареждане на л.400, макар сумата да е внесена по сметка на САС, съдът е изискал същата да бъде преведена по сметка на СГС и тя е върната на СГС/, 900 лева /л.416/, 1900 лева /л.449/, или сума в общ размер 3400 лева, от които 1300 лева са вече изплатени за възнаграждения за вещи лица. Следователно на ответника следва да се възстанови сумата 2100 лева, след посочване на банкова сметка.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОСЪЖДА САГБАЛ „Шейново“ АД, гр. София, ул. Шейново №19, да плати на В.И.Л. с ЕГН **********, гр. София, кв. Казичене, ул. Витоша №27, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумите в размер на 30 000 лева /15 338,76 евро/ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на мъртвородено момченце, на което ищецът е биологичен баща, и 100 000 лева /51 129,19 евро/ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родилкатаВ.Б.И., настъпила на 15.01.2017 г. при раждане в САГБАЛ „Шейново“ АД, гр. София, ул. Шейново №19, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 15.01.2017 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА САГБАЛ „Шейново“ АД, гр. София, ул. Шейново №19 да плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 3425,66 евро /6700 лева/.

Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК 00069428.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ сумата 1073,71евро /2100 лева/, представляваща надвнесени депозити за вещи лица, на САГБАЛ „Шейново“ АД след предоставяне на банкова сметка.

***, 68 евро, представляваща депозит за вещи лица, на В.И.Л. след предоставяне на банкова сметка.

***ичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

СЪДИЯ: