Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 100 от Закона за държавния служител.

Образувано е по жалба на Т. Д. Т. от [населено място], общ. Лясковец, чрез адв. Ц. Д. от ВТАК, срещу Заповед №ОЗ-РД/141#1 от 23.01.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] /ДФЗ/, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ Т. е отстранен временно от работа в ДФЗ, заемащ длъжността „директор“ в Областна дирекция на ДФЗ – [населено място], ранг IV старши, длъжностно ниво 3 по Класификатора на длъжностите в администрацията до приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство, и е разпоредено да не получава заплата за времето, през което ще бъде отстранен от служба.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, които се изразяват в неспазване на формата, неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва фактическите основания като изтъква, че в последната година е бил държавен служител в продължение на 4 часа и 25 минути, в които не е допуснал нарушения на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и счита, че незаконосъобразно му се приписват нарушения с цел да бъде дисциплинарно уволнен. Възразява срещу твърденията, че е осъществявал контролни, договорни и разпоредителни функции от името на ДФЗ спрямо „СС Агро Инвест“ ЕООД, където е заемал длъжност „специалист земеделие“ в определен период, и свързаното с него „Агростренд“ ЕООД, където никога не е бил в трудовоправни отношения, като подчертава, че не се описва и/или доказва нито едно конкретно действие. Жалбоподателят сочи, че отстраняването му от работа представлява ответно действие, имащо характер на репресия и поставящо го в неблагоприятно положение в хипотезата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН, като по този начин е подложен и на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Моли съда да отмени оспорената заповед. За оказана безплатна адвокатска помощ, съдействие и за процесуално представяне се иска присъждане на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 510 евро на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 за адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа оспорването, като подчертава, че фактическата обстановка е изцяло недоказана, което влече необоснованост и незаконосъобразност на правните изводи на органа по назначение. Представя писмени бележки вх. № 1490/04.03.2026г.

 

Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], посредством юрисконсулт Ц., оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на заповедта, като твърди, че е мотивирано издадена от компетентен административен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Иска произнасяне с решение в този смисъл и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на служебно известната информация за водените в съда дела, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на Заповед №383/16.04.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на 25.04.2014 г. Т. Д. Т. е назначен като държавен служител на длъжността директор на Областна дирекция на ДФЗ, [населено място].

Със Заповед №134/28.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ служебното правоотношение на Т. е прекратено считано от 01.03.2022 г. Тази заповед е отменена с Решение №123/05.05.2022 г. по адм. дело №121/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение №9632/31.10.2022 г. на ВАС.

Със Заповед №799/16.11.2022 г. Т. е възстановен и допуснат до работа считано от 16.11.2022 г., 9:16 часа. На същия ден в 9:55 часа му е връчена Заповед №800/16.11.2022 г., с която от същата дата отново е прекратено служебното му правоотношение. И тази заповед е оспорена пред Административен съд – Велико Търново, като е образувано адм. дело №798/2022 г. С Решение №50/09.03.2023 г., оставено в сила с Решение №8699/20.09.2023 г. по адм. дело №3485/2023 г. на ВАС, заповедта е отменена.

Със Заповед №543/29.09.2023 г. Т. Т. е възстановен и допуснат до работа на заеманата длъжност „директор“ на ОД на ДФЗ, [населено място] считано от 28.09.2023 г. Със Заповед №72/19.02.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено считано от 20.02.2024 година. С влязло в сила Решение №3679/26.11.2024 г. по адм. дело №164/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение №9299 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело №1078/2025 г. по описа на ВАС, заповедта е отменена като незаконосъобразна.

Със Заповед №1765/05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ Т. е възстановен и допуснат до работа на 05.11.2025 г.

Със Заповед №1766/ 05.11.2025 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл отново е прекратено служебното правоотношение между ДФЗ и лицето. Тази заповед е предмет на оспорване по образуваното в Административен съд – Велико Търново и висящо там адм. дело №937 по описа за 2025 г.

С Определение №3715 от 19.11.2025 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. №937/2025 г. е спряно предварителното изпълнение на Заповед №1766/ 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Определението за спиране е оставено в сила с Определение №697/22.01.2026 г. по адм. дело №12256/2025 г. на ВАС.

На 02.01.2026 г. Т. подава писмен сигнал вх. №817602-1 на 05.01.2026 г. до Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) към МВР с копие до Европейската служба за борба с измамите (OLAF), в който сигнал са описани нови факти и обстоятелства към вече подаден от Т. сигнал на 10.10.2025 г. до Европейската прокуратура и КЗЛД. Сигналът е регистриран в ССЕВ под № 18428240 и препратен до Д „АФКОС“ по компетентност на 05.01.2026г. Сигналите от края на 2025 г. са насочени срещу министъра на земеделието и храните, той и председател на Управителния съвет на ДФЗ, а преди това – изпълнителен директор на разплащателната агенция, както и срещу други служители на ДФЗ, с твърдения за неправомерни действия, вкл. такива, засягащи финансовите интереси на Е. С.. Сигналите са регистрирани в КЗЛД на 10.10.2025 г., а също и в Европейската прокуратура под №PP.02372_25_BG от 10.10.2025 г., като с Писмо изх. № КВПС-01-59#7 от 16.10.2025 г. на председателя на КЗЛД, подателят е уведомен, че на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), в качеството му на сигнализиращо лице, има право на защита. На 21.10.2025 г. Т. е предоставил лично документи и е дал писмени сведения пред европейския делегиран прокурор.

Поради постановяването от Върховния административен съд на окончателно Определение № 697/22.01.2026г., на същият ден Т. се явява на работното си място в ОД ДФЗ – Велико Търново и със Заповед № 1530/22.01.2026г. ИД на ДФЗ го допуска на работа, считано от деня на издаване на заповедта.

Още на следващия ден ИД на ДФЗ издава Заповед № ОЗ-РД/141 от 23.01.2026г., с която образува дисциплинарно производство № 1 срещу директора на ОД ДФЗ – Велико Търново и след това с процесната Заповед № ОЗ-РД/141#1 от 23.01.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място], на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, Т. Д. Т. е отстранен временно от работа, считано от 26.01.2026г.

Със Заповед № ОЗ-РД/142 от 23.01.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] е поискал от Т. писмени обяснения по 15 въпроса, между които са и обстоятелства, свързани с публично огласената от Т. информация за нередности по смисъла на ЗЗЛПСПОИН.

Писмени обяснения от Т. входирани в деловодството на ДФЗ – Велико Търново с вх. № 02-40-6500/32 от 26.01.2026г.

На 02.01.2026г. Т. подава писмен сигнал до Дирекция „АФКОС“ на МВР и копие от него до Европейската служба за борба с измамите (OLAF), в която същият описва нови факти и обстоятелства към вече подадения от него сигнал на 10.10.2025г. до Европейската прокуратура и КЗЛД. Сигналът е регистриран в ССЕВ под № 18428240 и препратен до Д „АФКОС“ по компетентност на 05.01.2026г.

Последвало е издаването на процесната Заповед №ОЗ-РД/141#1 от 23.01.2026 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която във връзка с образуваното Дисциплинарно производство №1/23.01.2026 г. и на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл Т. Д. Т. е отстранен временно от работа, считано от 26.01.2026 г. Съгласно отбелязването в заповедта същата е връчена лично на датата на издаване, срещу подпис.

Жалбата срещу заповедта за временно отстраняване от работа е входирана директно в деловодството на Административен съд – Велико Търново на 05.02.2026 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство, в хода на което е разгледано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. По това искане е налице произнасяне с Определение №598/06.02.2026 г., с което е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №ОЗ-РД/141#1 от 23.01.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място]. Срещу съдебния акт е подадена частна касационна жалба, по която във ВАС е образувано адм. дело №2437/2026 г., висящо към настоящия момент.

По делото са приети писмените доказателства, постъпили с жалбата, намиращи се от страница 2 до 62 вкл., както и тези, изпратени с Писмо изх. №01-040-1100/3/16.02.2026 г. по описа на ДФЗ, съставляващи административната преписка по обжалвания акт, намиращи се от страница 83 до 585 включително.

 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ЗДСл. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на оспорената ПАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. По тези съображения оспорването е процесуално допустима, а разгледано по същество – основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е валиден акт, доколкото е издадена от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ като орган по назначаването на държавните служители в администрацията на фонда съгласно чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на ДФЗ в рамките на неговата компетентност по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена от И. И. – изпълнителен директор на ДФЗ, избрана за такава с Решение на УС на ДФЗ по Протокол №228/07.05.2024 г. и действаща в рамките на материалните предели на правомощията си.

Заповедта е съставена в предписаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е формализирана претенцията за нейната мотивираност с посочване на фактически и правни основания, доколкото за отстраняването се съдържа позоваване на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка със Заповед №ОЗ-РД/141/23.01.2026 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е наредено образуването на Дисциплинарно дело №1/2026 г. срещу директора на ОД на ДФЗ, [населено място].

Временното отстраняване от длъжност не е дисциплинарно наказание, а е забрана за упражняване на задължения по служебно правоотношение и черпене на права от същото. По своя характер отстраняването от длъжност е временна превантивна мярка, чиято основна цел е да препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство. Принудителната административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При прилагането на принудителната мярка във всички случаи трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Воден от тази същностна характеристика на наложената мярка, съдът ще обсъди останалите основания по чл. 146 от АПК.

Предвидената в чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл възможност за временно отстраняване на държавен служител от длъжност е оставена в оперативната самостоятелност на компетентния орган, като е обусловена от наличието на образувано дисциплинарно производство срещу служителя. По своята същност обаче тя не е самоцел и изначално изисква установяването на възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина по дисциплинарното производство. Съдът дължи проверка дали са налице въпросните предпоставки към момента на издаване на заповедта за временно отстраняване от длъжност предвид разпоредбата на 142, ал. 1 от АПК.

За образуваното срещу Т. Т. дисциплинарно производство се извличат данни от Заповед №ОЗ-РД/141/23.01.2026 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е възложено образуването на дисциплинарното дело. Със Заповед №ОЗ-РД/142/23.01.2026 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е даден срок на Т. за представяне на подробни писмени обяснения по предварително поставени 15 въпроса. Тази заповед е връчена лично на 23.01.2026 г. в 12:16 ч. Видно от уведомление на л. 102 от делото, четири минути по-късно на същата дата – 23.01.2026 г., от 12:20 часа председателят на дисциплинарния съвет е предоставил възможност на Т. да бъде изслушан. Според Протокол вх. №02-6500/127/23.01.2026 г. изслушването е проведено, но документът не отразява нищо от случилото се по време на това. С писма от неизвестна дата – л. 97 и л. 98 от делото, председателят на дисциплинарни съвет информирал служителя и членовете на съвета за насрочването на първо заседание – на 26.01.2026 г. от 11:30 часа. Писмените обяснения на Т. са входирани в деловодството на ОД на ДФЗ – Велико Търново с вх. №02-040-6500/32 от 26.01.2026 г. Тоест, единственият доказан факт е представянето на писмени обяснения, други доказателства за хода и развитието на дисциплинарното производство липсват.

По смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл временното отстраняване от длъжност обслужва целите на образуваното срещу служителя дисциплинарно дело. Съдът намира посоченото изискване за изпълнено изцяло формално, тъй като не са налице данни не само за приключване на дисциплинарното производство, но и изобщо за неговото провеждане. Всъщност, данните от административната преписка, преценени на фона на изложените факти относно многократните прекратявания на служебното правоотношение на Т. в интервал от 2022 г. насам, до момента всички отменени с влезли в сила съдебни решения, навеждат извод, че действията на органа по назначаването са насочени единствено към формално създаване на основание за отстраняване от длъжност на лицето, като последното води до извод за злоупотреба с власт и несъответствие с преследваната цел съгласно нормата на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на отстраняването е да се препятства възможността на уличения държавен служител с действията си по служба да влияе на обективността и безпристрастността на дисциплинарното разследване, а липсата на предприети действия по дисциплинарно разследване и наказание изцяло компрометира обявената цел – необходимост от провеждане на обективно разследване на допуснати дисциплинарни нарушения.

В обстоятелствената част на заповедта са изложени пространни твърдения за публични изявления на Т. в социалните мрежи и медии, съдържащи остри критични оценки, персонални нападки и внушения по отношение на ръководството на ДФЗ. Дадени са [жк], езика и публичния характер на тези изявления, които са породили съмнение в спазването на принципа за лоялност, като под формата на цитати са изброени „неприемливи изказвания“. Посочено е, че съдебното определение за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за освобождаване от работа не освобождава администрацията от задължението да анализира поведението на държавния служител и да предприеме действия за защита на обществения интерес, институционалния авторитет и нормалното функциониране на държавната служба. Обект на преценката била и последващата професионална заетост на Т. след прекратяване на служебното му правоотношение, като на 30.06.2024 г. – в рамките на едногодишен срок от освобождаването, последният бил сключил трудов договор със „СС Агро Инвест“ ЕООД като „специалист земеделие“, спрямо което дружество бил осъществил контролни, договорни и разпоредителни функции в качеството си на директор на ОД на ДФЗ – Велико Търново. В тази връзка е изтъкнато, че проверката за спазване на законовите ограничения за конфликт на частен и служебен интерес в ограничителния период следва да обхване и „Агростренд“ ЕООД като свързано лице с другото търговско дружество. Обобщено е, че тези обстоятелства обуславят необходимостта от изискване на писмени обяснения и извършване на проверка дали е спазено служебното задължение по смисъла на действащото законодателство.

Изброените обстоятелства, обобщаващи се до недоказани публични изявления и предполагаем конфликт на интереси, не съставляват мотиви, обуславящи временно отстраняване от работа на служителя. Никъде – нито в заповедта, нито в съпътстващите документи, не се твърди и доказва, че продължавайки да изпълнява задълженията си, служителят препятства, създава пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство. Реално, изложените съображения са тези, довели до образуване на дисциплинарното производство, което се установява и при съпоставка с мотивите на Заповед №ОЗ-РД/141/23.01.2026 г. за възлагане образуването на дисциплинарното дело. Липсват конкретни доводи и съображения във връзка с правомощията на държавния служител, произтичащи от заеманата длъжност, които биха дали възможност на държавния служител да повлияе или да попречи на развитието на воденото дисциплинарно производство. Липсата на конкретни и относими мотиви е пречка при проверката на законосъобразността на оспорен административен акт, тъй като съдът е ограничен от посочените в него правни и фактически основания и именно за тяхното наличие или липса се състои съдебната проверка.

Органът по назначаване разполага с дискреция да прецени дали да наложи мярката по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, но при всички положения е длъжен да изложи мотиви за необходимостта от същата, които обосновават преследването на легитимна цел – да защитят интересите на службата и да не се допусне осуетяване на обективното и ефикасно провеждане на дисциплинарното производство, каквито мотиви в настоящия случай липсват. В този смисъл Решение №384/15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. №7414/2025 г. Действията в условията на дискреция не са безконтролни. Актът, с който временно се отстранява от длъжност държавен служител, е особено тежка мярка, която с висок интензитет засяга неблагоприятно интересите на адресата. Отстраняването от длъжност е период, през който служителят не получава възнаграждение, поради което има изключително тежки последици за него, свързани с упражняване на основно, конституционно установено право на труд (чл. 16 от Конституцията). Неговото ограничаване винаги следва да бъде сторено при внимателна преценка на съразмерността и пропорционалността на намесата в личната сфера на индивида. Ето защо органът е длъжен да обоснове защо счита, че в случая следва да се постанови отстраняване. Такива мотиви липсват в обжалваната заповед. Липсата на изложени в акта мотиви затрудняват извършването на преценка дали правото на оперативна самостоятелност е упражнено в предоставените граници. Това е достатъчно основание за формиране на извод, че фиктивното образуване на дисциплинарно производство може да бъде материалноправно основание по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за отстраняване. Поради това в случая е налице е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.

Сред основните принципи на административния процес е този по чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Уреденият в тази норма принцип на съразмерност изисква да се установи легитимна, законоустановена цел като причината за намесата и съобразно нея да се предприемат най-адекватните мерки и да се приложат най-подходящите средства, така че балансът с резултатът от намесата да е възможно най-щадящ за засегнатото лице (чл. 6, ал. 2 от АПК), по отношение на третите лица (чл. 6, ал. 3 от АПК), най-икономично осъществим и най-благоприятен за държавата и обществото (чл. 6, ал. 4 от АПК). Принципът е приложим при издаването на всеки индивидуален административен акт и изисква преценка на баланса между средствата на административната намеса (в случая чрез отстраняване на служителя) и причината за тази намеса – нейната легитимна цел (в случая обективност и безпристрастност на дисциплинарното разследване). Тези критерии за провеждане на дисциплинарното производство в случая не са спазени – същото не се характеризира като безпристрастно водено, а липсата на дисциплинарно разследване извън събраните писмени обяснения говори за липсата на обективност. Изложеното обосновава нарушение на принципа по чл. 6 от АПК, изразяващо се в това, че намесата в основното право на труд на служителя не се е ограничила до най-необходимото за постигане на легитимно преследваната цел, така че, използваните средства да го увреждат в най-малка степен. Спрямо служителя е приложена изключително ограничаваща административна тежест – отстранен е от длъжност до приключване на дисциплинарното производство, в резултат на което е загубил средствата си за препитание, в преследване на цел, която не се е състояла и обективно не е довела до крайната цел – обективно разследване на дисциплинарно нарушение.

В жалбата се прави аналогия, като се изтъква подобен опит да се припишат дисциплинарни нарушения на Т., във връзка с което е издадена Заповед №72/19.02.2024 г., която е отменена с решение по адм. дело №164/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с решение по адм. дело №1078/2025 г. на ВАС, по смисъла на което наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е доказано незаконосъобразно. Подчертава се, че и в този случай недоказани от страна на дисциплинарнонаказващия орган са останали твърденията за допуснати от Т. нарушения.

Допълнителен аргумент в тази връзка е обстоятелството, че между 15-те въпроса, по които от изпълнителния директор на ДФЗ са изискани писмени обяснения от Т., са и такива, свързани с твърденията за публично огласена от служителя информация за нередности по смисъла на ЗЗЛПСПОИН. Предвид подадения от Т. на 02.01.2026 г. писмен сигнал до Дирекция „АФКОС“ на МВР с копие до OLAF, с който се описват нови факти и обстоятелства към вече подадения от него сигнал на 10.10.2025г. до Европейската прокуратура и КЗЛД, безспорно е, че Т. попада в хипотезата на сигнализиращо лице по смисъла на чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН.

Сигналът е адресиран до институции, посочени в чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, а съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН и до КЗЛД по съответния канал за външно подаване на сигнали. От съответната администрация е поставен входящ номер, а от КЗЛД е извършено препращане. Сигналът съдържа данни за неправомерни действия и злоупотреба със служебно положение от страна на бивш изпълнителен директор на ДФЗ и настоящ министър на земеделието и храните, както и на други служители на фонда. На 21.10.2025 г. Т. е предоставил лично документи и е дал писмени сведения пред европейския делегиран прокурор. Към момента на подаването на сигнала – 10.10.2025 г., преди да му бъде прекратено служебното правоотношение, информацията му е станала служебно известна. Всичко това се случва между отмяната по съдебен ред на поредното уволнение на Т., възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и на моменталното издаване на следващата заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Доказателствата, съдържащи се в административната преписка, установяват сочените обстоятелства във връзка с подадени от жалбоподателя сигнали, както и обстоятелството, че Писмо изх. №КВПС-01-59#7/16.10.2025 г. на председателя на КЗЛД е било доведено от служителя до знанието на органа по назначаване на датата на издаване на процесната заповед. Открива се тенденциозност в установените многократни прекратявания, отменени с влезли в сила съдебни решения, като впечатление прави това, че минути след явяването на лицето на работа и възстановяването му на служба е намиран повод за поредно уволнение, временно отстраняване, образуване на дисциплинарно производство и прочие.

От момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване на информацията Т. е защитено лице по чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН. С разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН законодателят е въвел забрана за всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл. 5, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд, като по смисъла на ал. 4 на цитираната норма ответните действия са недействителни и лицето има право да търси коригиращи мерки. Нормата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН гласи, че в случай на образувано съдебно производство, лицето по чл. 5 от същия закон може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение, както е сторено понастоящем. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН в случай на съдебен или административноправен процес, в който лице по чл. 5 твърди, че е било обект на ответни действия по чл. 33 и че тези действия са реакция на подаден сигнал или публично оповестяване на информация, лицето, което е предприело увреждащата мярка, следва да докаже, че предприетите ответни действия не са били свързани по никакъв начин с подадения сигнал или публичното оповестяване. Не се смята, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал или публично оповестена информация, когато от преценката на всички обстоятелства може да се направи обоснован извод, че е налице правно основание за прилагането на мярката.

При така цитираните нормативна уредба и данни, съдът намира, че защитата по реда на ЗЗЛПСПОИН е специална спрямо тази, предоставена по реда на АПК по отношение на предпоставките за прилагане. В случая по реда на ЗЗЛПСПОИН, от компетентния за това орган (чл. 19 от закона), е прието, че жалбоподателят Т. е лице, подало сигнал, поради което спрямо него не може да се предприемат ответни действия от органа, срещу когото е подаден сигнала.

В тежест на ответника е да представи доказателства, че издаването на оспорената заповед не е ответно действие. Доказателствената тежест е указана на ответника с Определение №602/06.02.2026 г. по настоящото дело. От страна на ответника не се представиха убедителни доказателства, че предприетите действия не са следствие от подадения сигнал, за което Т. се ползва със защита по закон. В този смисъл Решение №2268 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. №12102/2025 г. Съдът намира, че в случая временното отстраняване от работа на жалбоподателя, както и самото дисциплинарно производство, е именно поради подадения от него сигнал и не е мотивирано от някаква друга необходимост. Изложеното обуславя извод, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

 

Предвид гореизложеното оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

 

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за които е представен списък, с който се търси присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. второ от Закона за адвокатурата и предвид представения Договор за правна защита и съдействие от 05.02.2026 г. съдът определя възнаграждение за адв. Д. в размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, посочено в Списъка по чл. 80 от ГПК – 510 евро.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Д. Т. от [населено място], общ. Лясковец, Заповед №ОЗ-РД/141#1 от 23.01.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място], с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител Т. е отстранен временно от работа в ДФЗ, заемащ длъжността „директор“ в Областна дирекция на ДФЗ – [населено място], до приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство, и е разпоредено да не получава заплата за времето, през което ще бъде отстранен от служба.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. Ц. Д. от ВТАК, ЛНЕАР 1000038850 сумата 510 евро (петстотин и десет евро)

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.