Производство по реда на чл. 159 АПК.

Образувано е по жалба на В. И. Г. чрез адв.Н.Р. срещу мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ЕООД да предостави информация за обработваните лични данни ведно с копие на носителите на тези лични данни.

Ответникът оспорва жалбата като недопустима-поради липса на правен интерес ,както и като неоснователна,тъй като с писмо от 04.02.2026г на личната ел.поща на заявителката е изпратен отговор,ведно с исканите приложения.Претендира присъждане на разноски.

Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по която не дължи произнасяне по същество.

По ел.поща на 04.01.2026г Георгиева е сезирала „Агенция за събиране на вземания“ЕООД с молба по чл.37б от ЗЗДЛ ,в която е посочила,че АДВ е администратор на лични данни и като такъв ги обработва,поради което е поискала предоставяне на копие от сключен между „Фератум България“ЕООД и Георгиева договор за кредит №519973,вземането по който било прехвърлено на АСВ по силата на договор за цесия,ведно с всички съпътстващи договора документи-погасителен план,приложения към договора в т.ч и с договора за поръчителство. Посочила е ел.адрес за получаване на отговор.

На 04.02.2026г адресатът е отговорил на заявителя,като е изпратил същия на ел.адрес,различен от посочения в молбата.

Съдът съобрази следното:

Според чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

Съгласно чл. 15, § 1 ОРЗД, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

Според чл. 15 § 3 ОРЗД администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

В конкретния казус в заявлението на В. Г. липсва съдържание, съответно на право на субект на данни по см. на ОРЗД.

В този смисъл заявлението не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление на страна по договори за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частно-правни субекти , и е извън сферата на административните правоотношения.

В случая не се касае за упражняване право на субект на данни по см. на чл. 15, § 3 изречение първо ОРЗД, с цел, различа от тази, посочена в съображение 63 от Регламента. Както се посочи по-горе в случая липсва каквото и да е искане, свързано с лични данни, а искането за "предоставяне на копие от договор за паричен заем сключени от Георгиева, каквото фигурира в процесното заявление, не представлява искане за предоставяне на копие от лични данни, съдържими в определени документи, в каквато хипотеза субекта на данни може да упражни правата си по чл. 15 - чл. 17 ОРЗД.

Налага се извод, че при липса на заявление по см. на чл. 37б ЗЗЛД, за упражняване право по чл. 15 - 22 от Регламента, не може да се формира отказ на администратор на лична данни в т.ч. мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване по реда на АПК.

Съответно жалба против липса на волеизявление на страна по облигационно правоотношение, по отправено искане от другата страна по правоотношението е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт по см. на чл. 159, т. 1 АПК.

Ето защо,жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане ,а производството по делото прекратено на осн.чл.159 т.1 от АПК. В този смисъл решение №4417 по адм.д.№ 11907/2025г на ВАС,решение № 2521 по адм.д.№ 9536/2025г на ВАС и др./

При този изход на делото ,на осн.чл.143 ал.3 от АПК оспорващият дължи на ответника за разноски по делото 300 евро.

Водим от изложеното съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОТМЕНЯ определение от 30.04.2026г с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. И. Г. от [населено място] чрез адв.Н.Р. срещу мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ЕООД да предостави информация за обработваните лични данни ведно с копие на носителите на тези лични данни.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 311/2026г по описа на Административен съд-София област.

ОСЪЖДА В. И. Г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за разноски по делото 300 евро.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в седмодневен срок от получаване на съобщението пред ВАС.