Производството е по чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/ във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс

Образувано е по жалба на “БОБИ ФРЕШ “ ЕООД против Заповед №ФК-С4717-0168671/15.01.2026г на Началник отдел “Оперативни дейности” София в главна дирекция “ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП. Твърди се незаконосъобразност и се иска отмяната й. Претендират се разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответника по оспорването чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските.

Софийска окръжна прокуратура, редовно уведомена за датата на с. з., не изпраща представител и по този начин не прави искане за встъпване като страна в процеса по реда на чл. 16 от АПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед №ФК-С4717-0168671/15.01.2026г на Началник отдел “Оперативни дейности” София в главна дирекция “ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на министъра на финансите, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1,б. „а“ от ЗДДС, като е постановено запечатване на търговски обект - плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „БОБИ ФРЕШ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни , на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. ”а” от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 4, изр. 3 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Акта е издаден след като при извършена проверка на 23.10.2025 г. в 13:26 часа в търговския обект стопанисван от дружеството - контролна покупка на картофи, краставици, ябълки, чушки и царевица на обща стойност 21.30 лв., заплатени в брой от Р. Г. С. -ГИП, преди легитимация и след поискване на сметка за плащане, за която не се издаде фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство модел „DATECS” DP 150 с per. номер на ФУ в НАП № 4743132/21.08.2024 г. с индивидуален номер на фискалното устройство DT980291 и индивидуален номер на фискалната памет 02980291. Плащането е извършено в 13:10 ч. преди легитимирането на органите по приходите. Отпечатан е КЛЕН за времето от 13:00 до 13:26 на дата 23.10.2025 г. от който е видно, че гореспоменатата продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка и не е представена ръчна касова бележка от кочан. 

За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка cep. АА № 0168671 от 23.10.2025 г. на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК протокол за извършена проверка cep. АА № 0168671 от 23.10.2025 г.

Прието е, че дружеството не е изпълнило задължението си при направеното плащане в търговския обект да издаде фискална касова бележка за продажбата. Търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответния документ за продажбата.

За установеното нарушение на дружеството е съставен на АУАН и е издадено наказателно постановление № 869934- F857170 /12.01.2026г. , като е наложена имуществена санкция в размер на 1 300 евро/хиляда й триста / евро, на основание чл.185, ал.4 от ЗЗДС , във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Глобата е заплатена от дружеството, видно от представено и прието по делото платежно нареждане с дата 02.02.2026год.

В оспорения акт са изложени и съображения за срока за запечатване на търговския обект с оглед значимостта на охраняваното обществено отношение.

Оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 21.01.2026 год., жалбата против същата е подадена пред адм. орган на 03.02.2026год.

По делото са приети доказателствата, събрани в адм. производство и същите не са оспорени. От същите се установява описаната по-горе фактическа обстановка.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна - адресат на същата, насочена срещу индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 год. началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, на каквато длъжност е лицето издало заповедта, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект" по чл. 186 ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. 2 - ро от ЗДДС и представената по делото Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 год.

Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – Протокол за извършена проверка, който е и уведомление за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.

Заповедта е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е за какви нарушения, допуснати от страна на търговското дружество, се налага процесната ПАМ.

В заповедта са изложени мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка, такива са изложени по отношение на разпореденото предварително изпълнение на същата.

Относно съответствието на процесната заповед с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налагат принудителни административни мерки, т. е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни и възстановителни. С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН, случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат, техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В случая регламентация относно приложението на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се намира в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 -5 от ЗДДС. Като правно основание за издаване на оспорената заповед, адм. орган е посочил разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

С оглед доказателствата по делото, съдът приема извършеното по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС нарушение от страна на оспорващото дружество за безспорно доказано. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая продажбата(услугата) е извършена, цената е заплатена в брой, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство за всяка една от покупките, а е издаден един касов бон. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от оспорващия, напротив самият оспорващ не оспорва факта, че за покупката не е издаден касов бон.

При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискален касов бон или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, принудителна административна мярка – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".

Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

В конкретния случай за процесното нарушение е образувано и административнонаказателно производство, като срещу дружеството-жалбоподател е съставен АУАН и е издадено НП и санкцията по него е изплатена.

Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), дадено в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел.

Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Е. Наименование, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Наименованиеи Наименование, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу дружеството за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на министъра на финансите не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна се явява непропорционално.

Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу сдружението административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на сдружението административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция, не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението и не е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.

Съгласно указаното в Решение на Съда на Европейския съюз/първи състав/ от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Така изложените по-горе аргументи обосновават категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон и неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане на оспорващото дружество за присъждане на разноски следва да бъде уважено като Националната агенция за приходите - юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи ответникът като орган, бъде осъдена да му заплати сумата 326,91 евро, от които 26,91 евро държавна такса и 300 евро адв. възнаграждение. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е под размерът предвиден в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София област, втори състав

РЕШИ:

Отменя по жалба на " на “БОБИ ФРЕШ “ ЕООД Заповед №ФК-С4717-0168671/15.01.2026г на Началник отдел “Оперативни дейности” София в главна дирекция “ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП.

Осъжда Национална агенция по приходите да заплати на “БОБИ ФРЕШ “ ЕООД, разноски по делото в размер на 326,91 евро.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.