Образувано е по жалба от Т. М. Б. срещу действията на изпълнителния директор на ТП-НОИ СОФИЯ ОБЛАСТ, с които се спира изплащането на пенсия по инвалидност без да е налично разпореждане /административен акт/ подписан от длъжностно лице съгласно законовите изисквания както и отказ да бъде издаден и връчен такъв административен акт.

Съдът с оглед изложеното в жалбата и искането до съда квалифицира същата като такава с правно основание чл. 256 от АПК. Производството по чл. 256 от АПК е исково. С подаденото до съда искане лицето претендира да бъде осъден ответника да изпълни твърдяното задължение – издаване на разпореждане, с което се изменя или актуализира пенсия.

Т. М. Б. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване отпусната от 29.07.2024 година по експертно решение на ТЕЛК № 92701/29.07.2024 г., експертно решение на НЕЛК № 92220/25.11.2024 г. и експертно решение на НЕЛК № 91021/30.04.2025 г. ( коригиращо предходното). В искането е посочено, че за времето, в което е обжалвал решение на ТЕЛК е уведомен, че на осн. чл. 98 ал. 7 от КСО, щяло да се изпраща запис в размер социална пенсия за старост до влизане в сила на ЕР на НЕЛК. Белев изисква от ТП-НОИ СОФИЯ ОБЛАСТ да му бъде предоставено разпореждането, с което се спира инвалидната пенсия и вместо нея се преминава към плащане на социална такава.

От тези фактически установявания от правна страна съдът намира следното:

С нормата на чл. 256 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия от страна на административния орган. В първата хипотеза се оспорва бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а във втората - неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Т. е. предмет на защита по чл. 256 от АПК са само задълженията на административния орган, като те трябва да са само за фактически действия. Не са предмет на защита по този ред задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административни актове, пред която хипотеза сме изправени в случая.

Видно от депозираната жалба пред административния орган, както и от искането в жалбата, по повод на което е образувано настоящото производство, с нея се цели издаването на разпореждане за определяне на пенсия, а както се посочи и по-горе, правната възможност на гражданите и организациите за защита от неоснователни бездействия на административните органи, по реда на чл. 256 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на индивидуален административен акт или общ такъв.

По сигнала на жалбоподателя до административния орган е извършена проверка, за резултатите от която е уведомен, т. е. не е налице бездействие от страна на НОИ. Поради което не е налице бездействие на органа, което да е годен предмет на обжалване по чл. 256 от АПК.

Следователно отказът да се издаде такъв акт не представлява бездействие и неизвършване на фактическо действие по смисъла на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК, поради което търсената по този ред защита е недопустима.

Водено от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на Т. М. Б. срещу действията на изпълнителния директор на ТП-НОИ СОФИЯ ОБЛАСТ, с които се спира изплащането на пенсия по инвалидност без да е налично разпореждане /административен акт/ подписан от длъжностно лице съгласно законовите изисквания както и отказ да бъде издаден и връчен такъв административен акт.

Прекратява производството по адм. дело № 894/2025 г. по описа на Административен съд София-област.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от съобщаването му.