Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл.166, ал.3 от АПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от името на ТД „Агрополизем“ ЕООД гр. В. Търново, с ЕИК 206745686, действащо чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Определение № 31/27.01.2026 г. по гр. дело № 555/2025 г. по описа на Районен съд – Елена.

Касационният жалбоподател излага доводи, че РС неправилно възложил доказателствента тежест върху дружеството, което въпреки това е представило доказателства за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, т.к. през конкретата стопанска година не може да обработва земите си в реални граници с наличната земеделска техника. Моли за отмяна на определението на Еленския РС и спиране на изпълнението на оспорената Заповед на ОД „Земеделие“ В. Търново.

Ответникът – директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Велико Търново оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърден съдебният акт на РС. Прилага писмено доказателство – Справка за ползване на масиви.

Съдът, като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на оспорения акт и доказателствата по делото, установи от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Определение № 31/27.01.2026г. по гр.дело № 20254130100555 по описа на Районен съд Елена за 2025г. е оставено без уважение, като неоснователно, искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ПО-09-308/01.10.2025г., издадена от директора на ОД „Земеделие“ - Велико Търново, с която на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е одобрено разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2025/2026 г. в землището на гр. Златарица, общ. Златарица. Служебното разпределението касае останалата до 1/3 част от площта на землището, т.к. е налице одобрено споразумение между собствениците/ползвателите по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Районният съд Елена оставя без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ПО-09-308/01.10.2025г., т.к. отфактическа страна приема, че не са представени доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварително изпълнение на заповедта, т.к. тези приложени към жалбата/Справка за загуби и Инвентарна книга на др. дружество/ са оспорени от ответната страна, а жалбоподателят следва да докаже наличието на предпоставките за спиране на ПИ на заповедта.

Пред касационната инстанция от дружеството е представено ново доказателство – договор за наем на земеделска техника от 2023г.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното Определение е валидно, допустимо и правилно постановено, предивид следното:

Заповед № ПО-09-308/01.10.2025г., издадена от директора на ОД „Земеделие“ - Велико Търново, на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл.37в, ал.6 от ЗСПЗЗ. Следователно законодателят е презюмирал наличието на една или повече предпоставки, посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК. По силата на общите разпоредби на АПК спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт може да бъде постановено от съда по реда и при наличие на предпоставките на чл.166 от АПК. В тежест на оспорващият е да установи наличието на такива причини, които да доведат до спиране на изпълнението на акта, като те по степен на важност следва да са противопоставими на основанията, посочени в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. Тоест, следва презумпцията по чл.60, ал.1 от АПК да е оборена, да се установи, че е налице такова засягане на интересите на оспорващия, което да е съизмеримо с основанията по чл.60, ал.1 от АПК.

РС основателно приема, че представените писмени доказателства не удостоверяват възможността от предварителното изпълнение на заповедта да настъпят значителни или трудно поправими вреди за ТД, че ще се засегнат негови интереси с такъв интензитет, които да са противопоставими на обществения интерес, охраняван от допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения акт. Представянето единствено на инвентарна книга не е достоверно доказателство за наличие на ползване на активи, дори и чужди, след като вписаните данни не са удостоверени и от депозирани пред НАП и Агенцията по вписванията официални данни в ГДД. Справката за очаквание загуби също не притежава убедителна доказателственастойност, а освен това същата не е отнесена към актуалното финансово състояние на дружеството, за да се прецени дали са значитени вреди. По същество съдебната пракитка не приема паричните загуби като трудно поправими вреди.

Представеният с касационната жалба договор за наем от 2023г. също не може да обоснове твърдяните от дружеството имуществени вреди за направени разходи по наемане на земеделска техника, която не може да бъде използвана. В самия договор липсва индивидуализация на отдадената под наем земеделска техника, като брой и вид. Липсва и посочване на дължимата наемна цена за ползването на техниката. При липсата на данни за вида на наетата техника и наемната цена на същата, то не може да се определи и размера на хипотетичната вреда.

Следователно и пред касационната инстанция не са доказани предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение - наличието на пряка причинно следствена връзка между последиците, които съответният акт поражда, и високата степен на вероятност от настъпването на вреда, която може да се репарира или да е непоправима.

Отделно от изложеното следва да бъде съобразен и характера на административния акт, който създава права на редица лица. Исканото спиране на действието на заповедта неминуемо засяга интересите както на ползвателите, посочени в разпоредбата на чл.37в, ал.7, изречение първо от ЗСПЗЗ, така и на собствениците на имотите, предмет на заповедта. Първите не биха могли да обработват земите и да получават субсидии за тях, а вторите не биха получили дължимото рентно плащане. При съпоставка на интересите на множество физически и юридически лица и едно дружество, противопоставимия интерес на двете групи засегнати от предварителното изпълнение на акта субекти следва да бъде разрешен в полза на множеството лица.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, съдът в посочения касационен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 31/27.01.2026г. по гр.дело № 20254130100555 по описа на Районен съд Елена.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.