<style type="text/css">.cleanData {  color: red;}</style><style type="text/css">.body-text {
			font-size:12pt !important;
		}
</style>
<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:18.0pt;margin-bottom:18px;display:block">РЕШЕНИЕ</span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"></span></span></span></strong><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Рег. номер">№ 1577</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display:block"><span class="printDefinition" id="Град">София</span>, <strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Дата на акт">10.12.2025 г.</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr"><strong><span style="color:black; font-family:ms sans serif,sans-serif;font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display: block;">В ИМЕТО НА НАРОДА</span></strong></p>

<p class="body-text" dir="ltr"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><strong><span class="printDefinition" id="Съд в акт">Административният съд - София Област</span> <span class="printDefinition" id="Отделение/Състав в акт">- IV тричленен състав,</span></strong> в <span class="printDefinition" id="вид заседание">съдебно заседание</span> <span class="printDefinition" id="На дата на заседание с думи"> на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година</span> в състав:</span></span></p>

<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%; margin: 40px 0px 40px;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Председател</span>:  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="ПРЕДСЕДАТЕЛ/СЪДИЯ">МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА </span></span></span></td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове">Членове:</span>  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span class="printDefinition" id="ЧЛЕНОВЕ">МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА<br/>ДИАН ВАСИЛЕВ</span></span></span></td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span class="printDefinition" id="При секретар">При секретар ЕВГЕНИЯ ПОПОВА – АНДРЕЕВА</span><span class="printDefinition" id="на прокурора"> </span><span class="printDefinition" id="от съдия"> като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА</span><span class="printDefinition" id="по вид дело номер"> канд № 20257020701081 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:</span></p>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span style=""><!--clear_start--><div class="rtf" dir="ltr" style="margin-bottom:.2pt;text-indent:35.45pt;font-size:12pt;font-family:MS Sans Serif; text-align: justify;"><p dir="ltr" style="text-align: center;"><strong>Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.</strong></p>

<p dir="ltr"></p><p dir="ltr">
   Касаторът За директор на Регионална дирекция по горите-София инж. Н. А. Н., обжалва Решение№ 106 /напечатано и № 104 в обявление по делото от 24.07. 2025г., постановено по НАХД№ 20231870200152/2023г. на Районен съд-Самоков. Твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон. </p>

<p dir="ltr">Сочи, че неправилно съдът отменя обжалваното наказателно постановление с мотиви, че не било посочено в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, че Я. Н. е извършил вмененото му нарушение, в качеството му на длъжностно лице, каква е длъжността и съответно - че непосочването на длъжностното му качество в АУАН и НП, било накърнило защитата му.</p>

<p dir="ltr">Касаторът навежда доводи, че задължение на Я. Н. е да констатира незаконната сеч на дървета в поверените му охранителни участъци, със заповед и че именно качеството му на длъжностно лице се установява от приложените по делото документи. Счита за безспорно установено, че Я. Н. е извършил административно нарушение чрез бездействие, като не е изпълнил задълженията си да опазва поверените му територии от незаконни ползвания и увреждания, поради което е установена сеч на немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ дървета. За касатора мотивите на обжалваното решение са формални и нелогични.</p><p dir="ltr">
   Изтъква, че съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления, се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани, съобразно материалния закон, и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административно-наказателно производство са спазени съответните процесуални правила. Счита, че във връзка с това въззивният съд е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление и че в този смисъл съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление по аргумент  от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14. ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС,. За директора на РДГ-София е категоричен, че съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, което в случая не е направено.</p>

<p dir="ltr">В касационната жалба се посочва още, че актът за установяване на административно нарушение/АУАН/ очертава фактическите рамки на административно-наказателното обвинение, както и че в конкретния случай в тези рамки е необходимо да се включват и твърдения за факти относно качеството на Я. Н. на длъжностно лице, както и относно вмененото на жалбоподателя неизпълнение, в това му качество, на негови задължения, възложени му съгласно ЗГ. Счита, че административно-наказващият орган е изпълнил задълженията си относно посочване длъжностното качество на нарушителя, защото с процесното наказателно постановление административно-наказателната отговорност на Я. Н. е ангажирана съгласно чл.257,ал.1, предложение 1 от Закона за горите тоест на /длъжностно лице/, т.1,пр. 1 /не изпълни/ от ЗГ. Аргументира се, че този състав на административно нарушение е бланкетен. т.е. той се изпълва с конкретно съдържание с деяние на длъжностно лице, изразяващо се в неизпълнение или несвоевременно изпълнение конкретни негови задължения или контролни правомощия, които са му възложени със ЗГ или с подзаконовите актове по прилагането му, или в неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни решения или предписания, основани на ЗГ или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.</p>

<p dir="ltr">Според касатора, ясно е посочено в акта за установяване на административно нарушение, че Я. Н. е извършил вмененото му деяние в качеството си на длъжностно лице и е налично подробно описание на фактически признаци, годни да определят такова негово качество при извършване на деянието. Твърди, че е налице и ясно описание на нарушението , съгласно изискването по чл.42,т.4 от ЗАНН, в съдържанието на АУАН. Подчертава, че в акта за установяване на административно нарушение ясно и еднозначно посочено, че Я. Н. в е извършил описаното в акта нарушение в качеството си на длъжностно лице, както и е посочена изрично неговата длъжност в т.5 .”Данни за извършителя на нарушението“ &mdash; горски надзирател. Твърди, че освен ясното посочване на длъжностното качество на жалбоподателя в акта за установяване на административно нарушение са изложени и съответните факти, както и са цитирани приложените по делото съответни документи/трудов договор№21/01.04.2016г. и Заповед№А_9 16.12.2000г. на директора на ОП „Общинско лесничейство“ - Самоков за определяне на горския надзирател Я. Н. да отговаря за опазването на определения му с горецитираната заповед охранителен участък процесния подотдел, землище на [населено място] църква, община Самоков/, които обосноват повече от еднозначен извод за наличие на такова качество у Я. Н., както и името на длъжността му - Горски надзирател, в което длъжностно качество той е извършил нарушението, като тези факти са необходимите и относимите, годни еднозначно да определят Я. Н., като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ или буква „б“ от НК на основание препращащата разпоредба на чл.85 от ЗАНН, доколкото ЗГ не съдържа специална легална дефиниция на това понятие. За касатора е безспорното обстоятелство, че в периода на нарушението Я. Н. е изпълнявал трудовата функция "Горски надзирател" в ОП „Общинско лесничейство"- Самоков, че е длъжностно лице в хипотезата на чл. 93, т.1, буква „б" от НК и че посочените в тази насока в АУАН и НП факти, приложените документи в кориците по делото и цитирани по-горе, са ясни и непротиворечиви .</p>

<p dir="ltr">Касаторът изтъква още, че от една страна е посочено в АУАН и НП, че жалбоподателят е лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ, съгласно цитираните по-горе трудов договор и заповед за определяне на охранителен участък. Сочи, че съгласно чл. 188.,ал. 1, т. 3 от ЗГ служителите, които осъществяват предотвратяване и установяване на нарушения в горски територии - общинска собственост, се назначават от общините - собственици на гори - за горските територии тяхна собственост и че в АУАН е цитиран трудовия договор на Я. Н., от който може да се направи извод, че същият е назначен за предотвратяване и установяване на нарушения в горски територии, собственост на Община-Самоков, предвид и наименованието на заеманата от същия длъжност, и посоченото в договора образование и квалификация, които лицето притежава.</p>

<p dir="ltr">Според За директор на РДГ – София на жалбоподателя е вменено с акта за установяване на административно нарушение и съответно с издаденото въз основа на него наказателно постановление, че Я. Н. не е изпълнил задълженията си чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, които с оглед разпоредбата на чл.190,ал.1 от Закона за горите го характеризират, като лице с лесовъдско образование, на което са възложени функции по опазване на горските територии.</p>

<p dir="ltr">В касационната жалба се посочва още, че от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, а и от наличните доказателства по административно -наказателното производство, може да се направи еднозначен извод, че в ОП „Общинско лесничейство“ - Самоков функциите по чл.188, ал. 1, т.3 от ЗГ и по чл. 190, ал.2 от ЗГ се изпълняват от длъжностни лица по смисъла на чл. 257, ал. 1, пр. 1 /длъжностно лице/ от ЗГ, във връзка с чл. 85 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 1, буква „б“ от НК и в този смисъл, че е налице яснота има ли Я. Н. качеството на „длъжностно лице“ при извършване на вмененото му нарушение.</p>

<p dir="ltr"> На следващо място, касаторът посочва, че съставът на административното нарушение по чл.257, ал.1, пр. 1,т.1 от ЗГ, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на Я. Н. е донякъде бланкетен, поради което фактите относно вмененото на същия неизпълнение на негови задължения, възложени му съгласно ЗГ, са включени във фактическата рамка на административно-наказателното обвинение, очертана от АУАН, съответно в НП. Подчертава, че в конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че Я. Н. не е изпълнил служебните си задължения и нормативно установени в ЗГ, а именно - да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което е извършена сеч на описаните в акта и в наказателното постановление дървета, немаркирани с контролна горска марка ,както следва от цифрово посочената разпоредба на чл. 190, ал. 2, т.1 от ЗГ.</p>

<p dir="ltr">В обобщение, За Директор на РДГ – София подчертава, че в АУАН е посоченото качеството на „длъжностно лице“ на Я. Н., както и е посочена неговата длъжност „Горски надзирател“, определящо го като специфичен субект на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение първо /длъжностно лице/, т. 1 от ЗГ, за което е санкциониран с НП; че има яснота както в АУАН, така и в НП за фактите, от които това негово качество произтича, съгласно чл. 85 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 1, буква „б“ от НК; - че в диспозитивната част на процесното наказателно постановление, е посочено ясно, че Я. Н. носи отговорност за административното нарушение по ЗГ, за което е наказан, в качеството му на длъжностно лице, предвид което в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН .</p>

<p dir="ltr">Оспорва се като неправилен и изводът на Районен съд-Самоков е приел, че липсва посочване в акта за установяване на административно нарушение на качеството "длъжностно лице" на Я. Н., както и че не била посочена неговата длъжност, определящо го като специфичен субект на административното нарушение по чл. 257, ал.1, предложение 1 /длъжностно лице/, т.1 от ЗГ. Според касатора, при така установените факти по делото, изводът на въззивния съд, че е допуснато нарушение на изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН за задължително съдържание на процесния АУАН, не кореспондира с фактите и събраните доказателства по делото.</p>

<p dir="ltr">В касационната жалба се посочва още, че от събраните доказателства безспорно е установено, че конкретното административното нарушение е извършено виновно - наказаното лице не е допускал, че в подотдела има осъществена сеч на немаркирани дървета, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, като осъществи вменените му от закона контролни функции.</p>

<p dir="ltr">Твърди се, че конкретното административно нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като се касае до типичен вид нарушение от съответния вид. разкриващо достатъчно висока степен на обществена опасност, предвид естеството на засегнатите отношения, свързани със задължението да бъде опазена природата, чието нарушаване рефлектира неблагоприятно върху широк кръг от правни субекти и оставя дългосрочни негативни последици. Акцентира се върху обстоятелството, че отсечените незаконно дървета са в голям обем, от три дървесни вида и са били необходими години за да израстат тези дървета, както и ще са нужни години, преди да се възстанови с нови дървета процесната общинска горска територия, за да заменят незаконно отсечените.</p>

<p dir="ltr">С тези доводи касаторът иска от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно Решение №106/напечатано и №104/ от 24.07.2025г., постановено по АНД №152/ 2023г. по описа на Районен съд-Самоков и вместо него да постанови друго, с което да потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно. Алтернативно - За Директор на РДГ - София моли съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания по „ тълкуването и прилагането на закона .</p>

<p dir="ltr">В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за неправилност на обжалваното решение и иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на въззивния съд - поради незаконосъобразност и неправилност - и да потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.</p>

<p dir="ltr">Ответникът Я. Г. Н., представляван от процесуалния си представител адв .С. К., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение - като неоснователна и недоказана. Акцентира върху факта,че в обжалваното наказателно постановление не е посочена датата на извършване на нарушение и счита, че това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.</p>

<p dir="ltr">Счита, че решението на Самоковския районен съд е правилно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, които по безспорен начин да установяват, че Я. Н. е извършил описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение.</p>

<p dir="ltr"> В обобщение, ответникът иска от съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.</p>

<p dir="ltr">Настоящият касационен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :</p>

<p dir="ltr">Предмет на обжалване е Решение №104, рег.№106/24.07.2025г., постановено по НАХД №152/2023г. по описа на Районен съд – Самоков, с което решаващият съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление№1028/15.03.2023г., издадено от Н. А. Н. като директор на РДГ- София, упълномощен със Заповед№694/15.08.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и със Заповед №РД49-199/ 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Я. Г. Н., [ЕГН] е наказан с глоба от 300лева за нарушение по чл.257, ал.1,т.1 от Закона за горите.</p>

<p dir="ltr">За да постанови решението си, Самоковският районен съд, анализирайки събраните доказателства, е приел, че няма спор относно фактическите констатации, направени от административно-наказващия орган в хода на административно-наказателното производство, но е счел, че е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.42, ал.1 от ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение, което нарушение има за резултат незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Съдът се е аргументирал, че в конкретния случай административно-наказващият орган не е очертал фактическите рамки на административно-наказателното обвинение, като е включил обективния признак “длъжностно лице“ относно субекта на нарушението от състава по чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите. Районният съд е приел, че липсата на посочване ва акта за установяване на административно нарушение, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние в качеството му на длъжностно лице и липсата в наказателното постановление на описание на фактически признаци, годни да определят такова негово качество, в което се твърди жалбоподателят да е извършил конкретното административно нарушение, е в разрез с изискванията по чл.42,ал.1,т.4 относно минималното съдържание на АУАН и е квалифицирал тази липса като съществено нарушение по смисъла на чл.249,ал.4,т.1 от НПК на процесуалните правила на чл.42,т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН, с което е нарушено правото на Я. Н. да научи и съответно да се защити за какво административно нарушение и в какво установено в чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ качество е обвинен, че е извършил нарушението.</p>

<p dir="ltr">Районният съд се е мотивирал, че никъде в АУАН, не е посочено, че жалбоподателят Я. Н. е извършил описаното в акта нарушение в качеството му на длъжностно лице, както и че нито в АУАН, нито в НП са изложени фактите, които да обосноват извод за наличие на такова качество „длъжностно лице“ на жалбоподателя, в което той е извършил нарушението, годни еднозначно да определят жалбоподателя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,т.1,б. "а" или б."б" от НК на основание препращащата разпоредба на чл.85 от ЗАНН, доколкото ЗГ не съдържа специална легална дефиниция на това понятие. Подчертал, че предвид безспорното обстоятелство, че в периода на твърдяното нарушение жалбоподателят е изпълнявал трудовата функция &rsquo;&rsquo;горски надзирател” в Общинско лесничейство гр. Самоков, той би могъл да бъде длъжностно лице само в хипотезата на чл.93,т.1,б. "б" от НК, но че от посочените в АУАН и НП факти, чрез които е описано нарушението му, жалбоподателят не е могъл да научи и съответно да се защити относно качеството от посочените в чл. 257,ал.1, т.1 от ЗГ, в което е извършил нарушението.</p>

<p dir="ltr">В заключение, въззивният съд е счел, че непосочването в АУАН на качеството на "длъжностно лице" у жалбоподателя, определящо го като специфичен субект на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение първо, т.1 от ЗГ, за което е санкциониран с наказателното постановление, както и липсата на яснота в наказателното постановление относно това качество на жалбоподателя правят наказателното постановление незаконосъобразно.</p>

<p dir="ltr">Като друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно Районен съд – Самоков е приел, че от страна на административно- наказващия орган не е доказано извършването на твърдяното административно нарушение, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на административно нарушение по смисъла на чл.257,ал.1,т.1 от Закона загорите. Изтъкнал е че нарушението, визирано в наказателното постановление не е доказано да е съставомерно, както и не е доказано то да е извършено на 11.10.2022г., когато е констатирана незаконната сеч. </p>

<p dir="ltr">По тези съображения Районен съд – Самоков е отменил обжалваното пред него наказателно постановление като незаконосъобразно. </p>

<p dir="ltr">При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът смята, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. </p>

<p dir="ltr">Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.  </p>

<p dir="ltr">Настоящият касационен състав на Административен съд-София област намира, че районният съд е изяснил в пълнота релевантните за правния спор факти и обстоятелства, но въз основа на тях е направил неправилни и необосновани изводи и като резултат - неправилно е приложил материалния закон, което налага отмяна на решението на Районен съд – Самоков като неправилно. </p>

<p dir="ltr">Опровергано от приетите по делото доказателства е твърдяното да е допуснато съществено нарушение на чл.42,ал.1, т.4 и на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН от административно–наказващия орган, а именно - непосочване в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние в качеството му на длъжностно лице, както и че в наказателното постановление липсва описание на фактическите признаци, годни да определят това негово качество. Както в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление се съдържа ясно, конкретно и пълно описание на длъжностното качество на Я. Н. като конкретно е посочено, че Я. Н. в качеството му на лице по чл.188, ал.1,т.3 от Закона за горите, на което лице е възложено да осъществява контрол върху дейността по добива на дървесина, в това число и да не допуска сеч на немаркирани с контрола горска марка дървета в общинска гора, в отдел 695,подотдел „ш“, [имот номер], в землището на [населено място] църква, не е изпълнил служебните си задължения, а именно-да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Съобразно подробното описание от фактическа страна на длъжностното качество на жалбоподателя, в разрез със събраните доказателства районният съд е приел, че не е посочено длъжностното качество на Ненков и с това било допуснато съществено процесуално нарушение като не са спазени императивните изисквания на чл.42 ,ал.1 от ЗАНН по отношение на акта за установяване на административно нарушение и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН по отношение на изискуемите реквизити на наказателното постановление, както и било нарушено правото на защита – да разбере за какво административна нарушение се ангажира отговорността му . </p>

<p dir="ltr">Основателни са доводите на касатора, че не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила и че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя , тъй като и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление е посочено,че се ангажира отговорността на Ненчев, в качеството му на длъжностно лице, както и се съдържа фактическо описание на задълженията му като длъжностно лице, а именно, че задължение на Я. Н. е да констатира незаконната сеч на дървета в поверените му охранителни участъци, и че като е бездействал и не е изпълнявал тези свои задължения - да опазва поверените му територии от незаконни ползвания и увреждания - е извършил вмененото му административно нарушение, изразяващо се в извършване на сеч на немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ дървета.</p>

<p dir="ltr">Настоящият касационен състав на Административен съд – София област изцяло споделя аргументите на Директора на РДГ – София ,че липсва соченото от районния съд нарушение правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, както и в непосочване на длъжностното качество на жалбоподателя, защото в АУАН е посоченото качеството на „длъжностно лице“ на Я. Н., както и е посочена неговата длъжност „Горски надзирател“, определящо го като специфичен субект на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение първо /длъжностно лице/, т. 1 от ЗГ, за което е санкциониран с НП, както и че има яснота както в АУАН, така и в НП за фактите, от които това длъжностно качество на Ненков произтича, съгласно чл.85 от ЗАНН, във връзка с чл.93,т.1, буква „б“ от НК. Установява се по безапелационен начин, че в диспозитивната част на процесното наказателно постановление, е посочено ясно, че Я. Н. носи отговорност за административното нарушение по ЗГ, за което е наказан, в качеството му на длъжностно лице. </p>

<p dir="ltr">Неправилен, а и необоснован е изводът на въззивния съд, че посредством събраните доказателства административно-наказващият орган не е доказал по несъмнен начин извършването на твърдяното административно нарушение, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на административно нарушение по смисъла на чл.257,ал.1,т.1 от Закона загорите. Анализът на събраните доказателства обосновава еднозначен и категоричен извод, че в хода на административно – наказателното производство безспорно е установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на визираното административно нарушение, кой е извършителя, както и наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Ненков за така извършеното административно нарушение . </p>

<p dir="ltr">Относно непосочване конкретна дата на извършване на нарушението, съдът намира, че се касае за административно нарушение, извършено с бездействие, и че с оглед вида и характера на конкретното административното нарушение непосочването на конкретна дата не представлява нарушение и не е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно .</p>

<p dir="ltr">С оглед на всичко гореизложено настоящата касационна инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, те съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, а нарушението е доказано от обективна и субективна страна. По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че решението на РС следва да бъде отменено, а обжалваното пред РС наказателно постановление - потвърдено.</p>

<p dir="ltr">Предвид изхода на спора на ответника не се следват разноски, а касаторът не е претендирал такива, поради което не му присъждат .</p>

<p dir="ltr">Водим от изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 1 и 2, чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – София област,  IV-ти касационен състав </p>

<div dir="ltr" style="font-family:MS Sans Serif;font-size:12pt;font-weight:bold;margin-bottom:12pt;margin-top:12pt;text-align:center;text-indent:35.45pt;">РЕШИ:</div>

<p dir="ltr" style="font-family:MS Sans Serif;font-size:12pt;text-align:justify;text-indent:35.45pt;"> <strong>ОТМЕНЯ Решение</strong> №104, рег.№106/24.07.2025г., постановено по НАХД №152/2023г. по описа на Районен съд – Самоков като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА: </p>

<p dir="ltr" style="font-family:MS Sans Serif;font-size:12pt;text-align:justify;text-indent:35.45pt;"><strong>ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№1028/15.03.2023г.,</strong> издадено от Н. А. Н. като директор на РДГ - София, упълномощен със Заповед№694/15.08.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и със Заповед №РД49-199/ 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което Я. Г. Н., [ЕГН] е наказан с глоба от 300лева за нарушение по чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите .</p>

<p dir="ltr" style="font-family:MS Sans Serif;font-size:12pt;text-align:justify;text-indent:35.45pt;">Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.</p></div><!--clear_end--></span></p>

<div class="BreakerSignature" dir="ltr" style="margin: 30px 0 200px 0;">
<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Председател</span>: </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;"> </td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;padding-top: 20px"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове">Членове:</span> </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;padding-top: 20px"> </td>
		</tr>
	</tbody>
</table>
</div>†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�