Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по постъпила касационна жалба от С. П. Б. против Решение № 166/28.05.2025 г. на Районен съд - Ботевград, постановено по АНД № 118 по описа на съда за 2025г., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 8630388, издаден от ОДМВР – София. С последния на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на С. П. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Решението се обжалва като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че административно наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че въззивният съд не е обърнал внимание и не е обсъдил факта, че в началото на обжалвания фиш е записано, че нарушението, описано в същия е било установено посредством ползването АТСС TFR1-M-550, но по-надолу в текста на ЕФ, както и в подписаната от касационния жалбоподател разписка е посочено, че нарушението било установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M-504. Жалбоподателят счита, че по този начин е накърнено правото му на защита. Освен това сочи, че нарушението, за което е ангажирана администативнонаказателната му отговорност не е безспорно доказано. В тази връзка твърди, че в преписката липсва снимка на разположението на уреда, с който е заснето нарушението, което от своя страна водело до нарушаване на правото му на защита. Сочи, че не било доказано по безспорен начин местонахождението на автомобила спрямо пътния знак за ограничение на скоростта извън населено място.

На последно място, жалбоподателят навежда доводи, че е следвало да се приспадне толеранс от 3 км/ч. от измерената скорост, а в случая такова приспадане не било направено, което освен, че грубо нарушавало процесуалните правила, водело и до налагане на по-тежко и несправедливо наказание, съответно за по-тежко по вид нарушение.

По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени оспореното решение на РС – Ботевград, както и обжалвания пред въззивния съд електронен фиш.

В проведеното по делото съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представени по делото писмени бележки поддържа аргументите в подадената касационна жалба.

Ответникът - ОД на МВР - София, РУ-Ботевград, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура прокурор Иванова счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – София област, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

За да потвърди ЕФ серия К, № 8630388 РС - Ботевград е приел за установено, че на 25.12.2023 г. в 11:22 часа, в община Ботевград по АМ „Хемус“ с посока на движение към гр. Варна, км. 41+300 при въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч. с пътен знак В-26 и отчетен толеранс -3 км(%), с МПС марка „Ауди“ модел „А6 Авант“, с рег.№ [рег. номер] е извършено нарушение на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматично техническо средство TRF1M 504, като е била установена скорост на движене от 113 км/ч. - превишаване с 33 км/ч. над разрешената скорост от 80 км/ч.

Посочено е, че собственик на автомобила е С. П. Б.. За констатираното нарушение е издаден електронен фиш, с който на Бенчев, в качеството му на собственик на МПС е наложена „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

При постановяване на обжалваното съдебно решение районният съд е събрал и обсъдил всички доказателства по делото, след което е стигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни изводи на районния съд. Сочените в касационната жалба нарушения при издаването на ЕФ са подробно обсъдени в мотивите на проверявания съдебен акт, като съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК, съдът в настоящия си състав не намира за необходимо да необходимо да ги преповтаря.

Решението на РС - Ботевград е валидно, допустимо и правилно.

След извършване на прецизен анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът е приел, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отгворност на жалбоподателя е безспорно доказано, който извод напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Във връзка с наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за нужно да отбележи, че от събраните писмени доказателства, в частност -приложеният по делото Протокол за използване на АТСС от 25.12.2023 г. категорично се установяват, мястото и времето на извършване на нарушението, видът на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение на автомобила, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е било поставено мобилното АТСС. От съдържанието на цитирания протокол недвусмислено се установява и че на инкриминираната дата е било използвано АТСС TFR1М № 504. Действително, както се твърди в жалбата, в началото на ЕФ е описано –АТСС TFR1-M550, но в диспозитива на фиша е посочено АТСС TFR1М № 504, което техническо средство е описано и в приложения по делото Протокол за използване на АТСС от 25.12.2023 г. и за което средство са приложени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и Протокол за проверка № 9-39-23/22.08.2023 г., и от което техническо средство именно е бил заснеп клип № 24519/25.12.2023 г. Ето защо, касационният състав приема, че в случая не е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което да нарушава правото на защита на нарушителя и да е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ. Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата, при които е било извършено – дата и място на извършването му, както и параметрите на превишаване на скоростта от заснетия с посоченото АТСС лек автомобил. Нарушителят е бил в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на административнонаказателното обвинение и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил.

Видно от представения снимков материал измерената скорост на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя е била 116 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 113 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 113 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 33 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя. Ето защо, възраженията на жалбоподателя за неприложен толеранс на измерената скорост, съдът намира за неоснователни.

На следващо място, съдът приема за неоснователни и наведените в касационната жалба възражения, че не е доказано местоположението на автомобила спрямо пътния знак за ограничение на скоростта. Видно от Протокол за използване на АТСС от 25.12.2023 г. разположението на АТТС от знака за ограничение на скоростта е на разстояние от 300 м. В приложените към процесния електронен фиш снимки са посочени GPS координати на разположението на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство, ако по делото съществува спор относно това място и/или други обстоятелства свързани с него (разположение на пътен знак, обхват на действие и т.н.).

В заключение, според настоящия касационен състав в конкретиката на казуса, фактическата обстановка е правилно установена, при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, необходими и относими доказателства, съобразно действителното им съдържание и въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.

Решаващият съд правилно е приел, че в случая е налице извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта, посочена с пътен знак В-26, която в случая е 80 км/час. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от 113 км/ч. обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 80 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на водача, поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото средство) е с 33 км/ч.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над въведеното ограничение със знак В-26. В случая водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.

Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг извършител на нарушението, какъвто безспорно не е процесния случай. Видно от съдържанието на ел. фиш е, че с него се налага санкция на касатора С. Б. в качеството му на собственик на лекия автомобил.

За така извършеното административно нарушение в санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното и при извършената цялостна проверка на атакуваното съдебно решение по чл.218 от АПК, настоящата инстанция не констатира касационните основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същото следва да бъде оставено в сила, а депозираната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на правния спор в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, но такива не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд - София област, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166 от 28.05.2025 г., постановено по АНД № 118/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград.

Решението е окончателно.