Производството по делото е образувано по касационна жалба от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, против решение № 186 / 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1456/ 2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отменена Заповед № РД 04-285-5/ 26.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ.

С постъпилата жалба се поддържат, в условията на евентуалност две искания - за отмяна на съдебното решение и съответно за потвърждаване на оспорената пред СРС заповед, както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, след отмяна на оспореното пред АС-Силистра решение. Главните касационни доводи в тази жалба са свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, като изложените съображения за допуснатите процесуални нарушения са свързани с необсъждане на представените по делото доказателства, в резултат на което фактическата обстановка е останала неизяснена, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът "Интер лес-11" ООД не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което първоинстанционното решение е законосъобразно.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № РД 04-285-5 / 26.07.2023 г. касаторът, на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 ЗСПЗЗ е наредил да се изземе от ответника следният имот от държавния поземлен фонд: имот с [идентификатор] (от който обработваеми са 3.000 дка), находящ се в землището на [населено място], [община]. Задължил е ответника, на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, да внесе по сметка на Министерството на земеделието и храните сума, която е определена на 67 лева на декар.

СРС е отменил гореописаната заповед, като част от обосновката на отмяната се свежда до следните разсъждения: „... установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган ... В конкретния случай административният орган не ангажира никакви доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 / 30.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 30.05.2023 г. установява единствено обработването на имота – засяването му с едногодишни полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките.

В писмената си защита пред въззивната инстанция „Интер лис – 11“ ООД заявява, че изводите на административния орган се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от дружеството, и че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от ползувателя и до него няма осигурен пътен достъп, а се достига единствено през другите ползвани от посоченото дружество имоти.

Видно от материалите по въззивното дело, на деня на проведеното съдебно заседание – 12.02.2024 г., но след провеждането му, ОД „Земеделие“-Силистра е представила значителен брой писмени доказателства – 8 броя договори за наем и схема на ортофотокарта.

Поради по-късното представяне на писмените доказателства решаващият състав не ги е взел предвид при постановяване на решението си.

Въззивното производство пред СРС по ЗСПЗЗ е административно и за разлика от общото исково производство водещо начало е служебното, а не диспозитивното. Приоритет в действията на съда е разкриване на обективната истина, за целите на което съдът действа служебно,т.е. без да е сезиран с изрично искане за събиране на доказателства. По-късното представяне на отнисими доказателства в конкретната хипотеза е налагало отмяна на хода по същество, внасяне на делото в открито съдебно заседание, за да се обезпечи и изпълни анализ на посочените по-горе доказателства.

В касационната жалба са изразени следните оплаквания.Видно от ортофотокартата процесният имот е обграден от гора и в съседство с един единствен имот, обработван от дружеството, съгласно договор през стопанската 2021 / 2022 г. ... процесният имот се обработва като част от неговия земеделски масив и достъпът до него е възможен единствено през неговите имоти. Самостоятелното обработване на имота от трето лице би било невъзможно и би го отграничило от съседните имоти на представената по делото ортофотокарта, а отделно от това би било фактически затруднено и икономически нецелесъобразно.

Също така начинът на обработка и видът култура, установени както при извършената теренна проверка, така и видно от ортофотокартата показват, че точно този земеделец е обработвал процесните декари.

В касационната жалба се твърди, че дружеството има сключен договор за наем и за стопанската 2023 / 2024 г. за процесния имот, което обстоятелство не се оспорва от ответниката по касация.

В обобщение, касационната жалба съдържа посочване на доказателствени средства (ортофотокарта, договор) и доказателствени факти (преграден достъп до процесния имот от гора, единствено възможен достъп до процесния имот от съседен имот, обработката на съседния имот и на целия масив от ответника по касация, идентичност на начина на обработка и вида на засятата култура в двата съседни имота), насочени към установяването на правнорелевантен факт.

Тези доказателствени средства и доказателствени средства следва да се обсъдят от СРС, за която цел въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за решаване от друг състав.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 222, ал.2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 186 / 12.03.2024 г. по адм. дело № 1456 / 2023 г. на Силистренски районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.