Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 17, ал. 14 от Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Образувано е по жалба на Д. И. С. с постоянен адрес [населено място], [улица], ***, чрез адв. С. В. Т. от ВТАК, против Решение рег. № 127500-20048/03.11.2025г. на Началник сектор ПП, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което е отказано да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство и прекратено производството по негово заявление с вх. № 5936/12.09.2025г., на база подмяна/замяна на невалиден и отнет немски образец СУМПС.

В жалбата се излагат съображения, че С. е притежавал българско СУМПС, което след преместването му да живее и работи на територията на Германия е било откраднато, във връзка с което му е било издадено германско СУМП с оглед неговото обичайно пребиваване в Германия. На 15.01.2020 в град Бад Зоден в Германия като водач на МПС Д. С. е извършил административно нарушение като управлявал ЛА под въздействието на упойващи вещества, за което е бил лишен от право да управлява МПС за срок от един месец и му е била наложена глоба в размер на 650 евро. Посочва, че съгласно немското законодателство, отнемането на СУМПС влиза в сила с влизането в сила на НП за налагане на глобата. Немското СУМПС е било отнето на 09.05.2020 година, като срокът на наложеното наказание е изтекъл на 08.06.2020 година. От жалбата става ясно, че преди да изтече едномесечния срок на наказанието С. окончателно е напуснал Германия и установил обичайното си пребиваване на територията на РБългария. В отговор на неговото запитване касаещо СУМПС до немските власти С. е получил уведомление, че няма задължения към немските власти и с оглед обичайното му пребиваване на България, българските власти отговорят за издаване на българско СУМПС. В тази връзка той е получил писмо с рег. № 328600-44486/09.07.2025 година по описа на ГДНП, че след извършена справка в Европейска система за обмен на данни и направено допълнително запитване до компетентните власти в Германия е установено, че на името на С. има издаден немски образец СУМПС с номер G 100Е04568 което към настоящия момент е със статут „невалидно“, тъй като е било отнето от немските власти на 19.05.2020 година, поради „склонност към наркотична зависимост“ от страна на С.. В писмото, упоменато, че статусът на СУМПС не се променя автоматично на валидно след изтичане на наложеното наказание, а е необходимо С. да се подложи на медицински и психологически прегледи в Германия. Жалбоподателят излага доводи, че наказанието му е изтекло, поради което не съществува правна пречка за възстановяване на правоспособността му. Сочи, че понастоящем се е установил и трайно пребивава на територията на Република България, поради което има право да му бъде издадено българско СУМПС съгласно разпоредбите на чл. 6, § 4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. и чл. 150а от ЗДвП. В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на акта като издаден при превишаване на правомощията на органа, тъй като не може С. безспорно да бъде лишаван от право на управляване на МПС на база минали събития. Счита, че не е доказано по безспорен начин, че е загубил правоспособност поради отнемане на всичките му контролни точки и други обстоятелства, за да е неправоспособен водач на МПС. По тези съображения се претендира отмяна на акта, както и да бъде задължен ответникът да издаде исканото СУМПС.

В откридо съдебно заседани, чрез адв. С. Т. от ВТАК, доразвити сочените аргументи и излага подробни съображения в писмена защита вх. № 1816/17.03.2026г. Претендира направените разноски.

 

Ответникът по жалбата, началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Велико Търново, в придружаващото преписката писмо оспорва жалбата. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д. И. С. е български гражданин, на който е било издадено българско свидетелство за управление на МПС с № 282171128, валидно до 18.04.2023г. за категория В. Същото е със статус "невалиден" от 12.09.2025 г., поради получена информация, че на жалбоподателя е било издадено германско СУМПС № ***, с което е подменено българското свидетелство.

На 12.09.2025 г. жалбоподателят е подал заявление за издаване на българско СУМПС на база подмяна/замяна на немско СУМПС с № *** с вх. № 5936/12.09.2025г. до началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с която е поискал да бъде издадено българско СУМПС, като не представя германското СУМПС. В молбата е посочил, че това СУМПС му е било отнето от немските власти и е обявено за невалидно.

В декларацията по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП С. е декларирал, че притежава друго СУМПС, издадено от държава членка на ЕС, а именно ФР Германия, което му е било отнето през 2020г. Към заявлението С. е приложил и копия от документи от проведена комуникация между него и ГД „Национална полиция“, както и копие на лицензиран превод на получено от него писмо от началник Окръжно управление, Служба за пътно движение, окръг М. Т. от 17.01.2022г.

В хода на проверката по подаденато заявление, извършена в международната база данни RESPER, за валидността на немското СУМПС, административната услуга е отказана, поради получен отговор от немските власти, че немския образец СУМПС с № *** на името на Д. И. С. е отнето от немските власти на 19.05.2020г., „поради склонност на С. към наркотична зависимост“.

От отговора на немските власти е видно, че немското свидетелство № *** е било отнето на 09.05.2020г. поради управление от негова страна на лек автомобил под въздействието на упойващи вещества, за което е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, изтекло на 08.06.2020г. и му е наложена глоба в размер на 650 евро. За да бъде обявено отново за валидно немското СУМПС с № *** е било необходимо С. да се подложи на медицински и психологически прегледи в Германия

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното Решение рег. № 127500-20048/03.11.2025г. на Началник сектор ПП, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново относно отказ и прекратяване на производство по заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за управление на моторно превозно средство. В решението са описани изложените по-горе факти и са цитирани разпоредбите на чл. 17, ал. 14 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като е посочено, че към настоящия момент на жалбоподателя не може да бъде издадено българско СУМПС, тъй като същото би било в нарушение на българското и европейско законодателство, като услугата по издаване на СУМПС следва да бъде отказана. Предвид това и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК (проверка предпоставките за допустимост на искането в производството по издаване на административен акт) в диспозитива на решението органът е отказал да бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство на Д. И. С. и е прекратил производството по заявление с вх. № 5936/12.09.2025 г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, на база подмяна/замяна на невалиден и отнет немски образец СУМПС, подадено от Д. И. С..

Решението е връчено на 05.11.2025 г. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил пред съда с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 19.11.2025 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, представени към жалбата и съдържащите се в окомплектованата административна преписка, вкл. жалба с вх. № 127500-21288/20.11.2025г. от името на Д. И. С.; заверено копие на уведомително писмо с per. № 127500-20049/03.11.2025г. до Д. И. С.; заверено копие на Решение относно прекратяване на производство по заявление за издаване на СУМПС с peг. № 127500-20048/03.11.2025г. по описа на сектор ПП при ОДМВР - В. Търново, от името на началник сектор ПП - В. Търново; заверено копие на Удостоверение с per. № 127500-15232/23.08.2025г.; заверено копие на лицензиран превод на Удостоверение № ST/0869253/2019г. от 29.07.2019г. на полицейско управление Франкфурт; заверено копие на лицензиран превод на Наказателно постановление за налагане на глоба с отнемане на шофьорски права по дело № 394.351024.4 от 08.04.2020г. на Окръжно управление Касел; заверено копие на лицензиран превод на писмо по дело № 394.351024.4 от 31.03.2020г. на Окръжно управление Касел; заверено копие на лицензиран превод на писмо от Окръжно управление, Служба за пътно движение, Ю. М. Т. от 26.05,2020г.; заверено копие на лицензиран превод на писмо по дело № 394.351024.4 от 12.05.2020г. на Окръжно управление Касел; заверено копие на лицензиран превод на писмо от началник Окръжно управление, Служба за пътно движение, окръг М. Т. от 17.01.2022г.; заверено копие на лицензиран превод на писмо по дело № 394.351024.4 от 12.05.2020г. на Окръжно управление Касел; оригинал на удостоверение за постоянен адрес на Д. И. С.; оригинал на удостоверение за настоящ адрес на Д. И. С.; заверено копие на молба до ГД „Национална полиция"; заверени копия на материали от кореспонденция с ГД „Национална полиция"; заверено копие на справка от НАП за актуално състояние на трудови договори; копие на платежно нареждане за платена държавна такса; пълномощно и договор за правна защита от името на Д. И. С. с адв. С. В. Т., Заверено копие на административна преписка по Решение с per. № 127500-20048/03.11.2025г. относно прекратяване на производство по заявление за издаване на СУМПС, по заявление с вх. № 5936/12.09.2025г. от името на Д. И. С., заверено копие на заявление с вх. № 5936/12.09.2025г.; заверено копие на заявка за проверка по РЕСПЕР; заверено копие на отговор по заявка в РЕСПЕР; заверено копие на удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС; заверено копие на декларация за обичайно пребиваване по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП; заверено копие на вносна бележка; заверено копие на данни за издаване на СУМПС; заверено копие на справка за нарушител/водач; заверено копие на обратна разписка; заверено копие на молба до ГДНП от името на Д. И. С.; заверени копия на отговори от ГДНП до Д. И. С.; заверено копие на лицензиран превод на писмо от началник Окръжно управление, Служба за пътно движение, окръг М. Т. от 17.01.2022г.; -заверено копие на писмо от ГДНП с peг. № 3286р-45332/15.10.2019г.; заверено копие на писмо до ГДНП с peг. № 1275р-8360/17.09.2025г.; заверено копие на отговор от ГДНП с peг. № 3286р-54576/27.10.2025г.; заверено копие на уведомително писмо до Д. И. С.; заверено копие на Решение относно прекратяване на производство по заявление за издаване на СУМПС с peг. № 127500-20048/03.11.2025г.; известие за доставяне с пощенско клеймо; писмо вх. № 450/21.01.2026 г., постъпило от ГД „Национална полиция“, с което се изпраща разпечатки на електронни писма във връзка с проведена кореспонденция между Главна дирекция Национална полиция и компетентните власти по издаването на свидетелства за управление на моторни превозни средства във Федерална Република Германия, касаеща немско СУМПС на Д. И. С. /***/, роден на [дата]година в Република България, както и представените преведени и легализирани на български език.

На основание чл. 192 от ГПК вр. с чл. 144 АПК е задържен отдел „Пътна полиция“ при ГДНП София, да представи заверено копие от кореспонденцията водена между ГД „Пътна полиция“ МВР София или съответно МВР през Европейска система за обмен на данни RESPER и отговор по тази система без значение езика, по силата на която, на официално запитване от българските власти от страна на немските се твърди, че Д. И. С., [ЕГН] е изгубил правоспособност за управление на МПС и немското му свидетелството № *** е било отнето поради „склонност на лицето към наркотична зависимост, вкл. в оригинал на немски език.

С вх. № 450/21.01.2026 г. е постъпило писмо от ГД „Национална полиция“, с което се изпраща разпечатки на електронни писма във връзка с проведена кореспонденция между Главна дирекция „Национална полиция“ и компетентните власти по издаването на свидетелства за управление на моторни превозни средства във Федерална Република Германия, касаеща немско СУМПС на Д. И. С. /D.I.S./, роден на [дата]година в Република България.

Изслушани са свидетелските показания на родителите на жалбоподателя И. И. С. и Д. Й. С., които твърдят същият да е правоспособен водач, направил нарушение в Германия, за което му е отнет немското СУМПС, платил е глобата си, завърнал се в трайно в България, без да издържи необходимия пред немските власти изпит. На направени впоследствие от него запитвания, немските власти му отговорили, че българските власти са длъжни да се занимават със случая да му издадат българска книжка.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт от лице, имащо правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена и в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган /началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР В. Търново, в кръга на нормативно установените с чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. на МВР функции и съобразно пост. адрес на заявителя/ в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.

Обжалваното решение обаче е издадено при съществени процесуални нарушения. В случая в мотивите на решението административният орган е изложил съображения, че исканата административна услуга по издаване на българско МПС следва да бъде отказана, като първата част от диспозитива на решението е в този смисъл, т. е. органът се е произнесъл по същество на направеното искане. Същевременно от заглавната част на решението, от посочените в него правни основания (чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК) и от останалата част от диспозитива на решението е видно, че органът е прекратил административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление, т. е. приел е, че искането не може да бъде разгледано по същество в проверката по допустимост на искането.

След като даден административен орган е бил сезиран с искане за издаване на административен акт /или извършването на административна услуга/, за него са налице две възможности:

Едната е да не разгледа по същество направеното искане напр. поради изначалната му недопустимост (чл. 27, ал. 2 от АПК), оттеглянето му от страната (чл. 56, ал. 1 от АПК) или поради неотстраняване на нередовностите му в законовия срок /чл. 56, ал. 2 от АПК, в които случаи актът му подлежи на оспорване по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание и се произнася с Определение, с което може да отхвърли жалбата или да отмени отказа и да изпрати преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество.

Втората възможност е да разгледа по същество искането, като издаде искания акт или откаже (изрично или мълчаливо) издаването му, като в последния случай оспорването се развива по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с Решение, с което може да обяви нищожността на оспорения акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли жалбата.

Всяка от посочените възможности може да е основание за произнасяне от административния орган, но не и двете едновременно, тъй като са взаимноизключващи се.

При упражняване на контрол върху оспорения административен акт съдът не може да предполага каква е била волята на административния орган и кое основание е имал предвид в действителност. При посочени две основания за произнасяне с процесното решение съдът не може да приеме, че административния орган е имал предвид едното правно основание. Съдът не може в административния процес да заменя, допълва или замества волята на административния орган, защото не е орган на управление, както и защото законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. В случая не може да се прецени на кое от двете посочени основания е произнасянето на адм. орган, за да се прецени законосъобразно ли е извършено, съответно за съда не е налице възможност да се произнесе дали на жалбоподателя следва да се издаде българско СУМПС, въпреки че според настоящия състав в случая би следвало да намери приложение разпоредбата на чл. чл. 17, ал. 14 от Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената проверка по ал. 13 се установи, че свидетелството за управление на МПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава – членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава – членка на ЕС.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение на началника на сектор "ПП" при ОДМВР В. Търново, следва да бъде отменено и преписката следва да се изпрати на ответника за произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с чл. 11 от Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства. Само притежател на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава-членка, установил обичайното си пребиваване в друга държава-членка, може да поиска замяна на неговото свидетелство за управление на моторно превозно средство с еквивалентно свидетелство. При спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство, държавата-членка по обичайно пребиваване може да прилага своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на правото на управление на моторно превозно средство на притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, и при необходимост да замени свидетелството за управление с тази цел. Съгласно чл. 11, т. 4 от Директива 2006/126/ЕО държава-членка отказва издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство на кандидат, на когото свидетелство за управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето в друга държава-членка. Държава-членка отказва да признае валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава-членка на лице, на което свидетелството за управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето на територията на предишната държава. Държава-членка може да откаже издаването на свидетелство за управление на превозно средство на кандидат, на когото свидетелство е анулирано в друга държава-членка.

В случая към подаденото заявление за издаване на СУМПС жалбоподателят е приложил декларация, в която е посочил, че притежава валидно СУМПС, издадено от държава – членка на ЕС (обстоятелство, подкрепено с доказателства), т. е касае се за заявление за подмяна на чуждестранно такова в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 8 от Наредбата, а не за издаване на СУМПС. Според доказателствата по делото, жалбоподателят е с обичайно пребиваване на територията на РБългария от 13.03.2021г. В Европейската мрежа за обмен на информация относно свидетелства за управление на МПС RESPER, за валидността на немското СУМПС с № *** на името на Д. И. С. се показва „Невалидно“ („Not vdlid“). Видно от писмото на л. 131 от делото от страна на немските власти, отнетото на 19.05.2020г. германско свидетелство за управление на МПС не се променя автоматично на валидно. За да получи ново свидетелство за управление на МПС в Германия, С. трябва да премине медицински и психологически преглед. Доколкото е установил, че издаденото в ФРГ свидетелство за управление на МПС е обявено за невалидно и липсват данни, че е предприета процедура по издаване на ново такова, органът следва да се произнесе жалбоподателят правоспособен водач на МПС ли е към към момента на подаване на заявлението, с което е сезиран. От там, може ли да бъде извършена исканата замяна на невалидното свидетелство с валидно на територията на България. Жалбоподателят има възможност, но твърди да е препятстван към момента от принципа за уседналост да предприеме действия за подновяване на свидетелството си във ФРГ. В случай, че българските власти приемат, че е неправоспособен водач на МПС за него остава възможността да пристъпи към провеждане на процедура по придобиване на правоуправление в рамките на нормативните изисквания по българското законодателство.

Съобразно изложеното, съдът намира, че поради неяснота на волята на началника на сектор "ПП" при ОДМВР В. Търново, оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и тъй като са налице условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника за произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с изложените в настоящото решение мотиви, с акт за прекратяване на производството или с акт по същество. На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен 14-дневен срок за изпълнение на решението.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него разноски в размер на 368.14 евро, за които са представени доказателства за извършването им и списък.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 127500-20048/03.11.2025г. на Началник сектор ПП, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по подаденото от Д. И. С. заявление вх. № 5936/12.09.2025г. съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на Д. И. С., [ЕГН],***, [улица], ***, сумата от 368.14 евро (триста шестдесет и осем евро и четиринадесет цента), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.