Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на П. А. Д., с постоянен адрес [населено място], ***, [улица], чрез адв. М. И., против Ревизионен акт /РА/ № Р-040004243790-091-001/17.02.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение №64/30.05.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново, с която са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 8 275,52 лв. и лихви в размер на 2 889,61 лв. и за 2022 г. в размер на 3 341,46 лв. и лихви в размер на 812,15 лв.

Жалбоподателят оспорва констатациите на органите по приходите, касаещи наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.7 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация и декларираните и/или получени приходи, доходи или източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Поддържа, че данъчните основи са неправилно определени, тъй като както за 2021 г., така и за 2022 г. е налице превишение на приходите над разходите, установено и от самите органи по приходите, но пренебрегнато при формиране на изводите им. В този смисъл изтъква, че въз основа на предположения и догадки органите по приходите са приели наличие на недостиг на парични средства, при положение че събраните в хода на ревизията данни сочат обратното. По отношение на останалите суми твърди, че същите са неправилно декларирани от него предвид липсата на качество на търговец и недостатъчната яснота относно данъчните му задължения. Сочи, че напълно необосновано е прието от органите по приходите и, че сумата от 4 000 лева, получена на 09.06.2022г. от Р. Ж., представлява облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като поддържа, че доколкото в случая същите го облагат по особения ред на чл.122, ал.1, т.1 и т.7 от ДОПК, то обложената сума не се ползва с презумпцията на чл.124 от ДОПК, тъй като за нея най-вероятно се твърди, че представлява укрит приход или доход – основание, уредено самостоятелно в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. От съда се иска да се отмени РА в обжалваната част.

В о.з. се представлява от адв. И., който поддържа така направените оплаквания за материална незаконосъобразност на РА и ги доразвива в представена по делото писмена защита с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства. Претендира заплащането на сторените разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Ответник жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юк. Г., оспорва така подадената жалба, като я намира за неоснователна и недоказана. Сочи, че в хода на производството не са представени доказателства, които да променят установената от органите по приходите фактическа обстановка. Моли съда да потвърди обжалвания РА като законосъобразен и правилен. При решаване на спора намира, че не следва да се кредитират изводите на вещото лице, а да се възприеме подробния анализ и хронологичното разглеждане на документи, обсъдени в потвърдителното решение №64/30.05.2025г. на ДОДОП. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 909 евро, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

 

По делото няма спор, че за ревизирания период П. А. Д. е местно лице по смисъла чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес [населено място], ***, [улица]. Лицето няма регистрация като едноличен търговец. За ревизираните периоди същият е едноличен собственик на капитала и управител на „Пако Транс 93“ ЕООД, от което дружество през 2021г. и 2022г. са му изплатени дивиденти. По данни от Информационната система на НАП за П. Д. има подадено уведомление по чл.62 от КТ за сключен трудов договор на 12.10.2022 г. с „Ботеви – 46“ ЕООД. За ревизираните периоди не са установени подадени от лицето годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 

Ревизията е повторна, след като с Решение № 75/25.07.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен предходно издаден на жалбоподателя Ревизионен акт № Р-04000423006010-091-001/19.04.2024 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт. Настоящото производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000424003790-020- 001/30.07.2024 г., издадена като електронен документ от И. Х. К. - началник Сектор "Ревизии" в ТД на НАП – Велико Търново, в качеството си на заместник на В. А. Н. - началник Сектор "Ревизии" в ТД на НАП – Велико Търново, редовно оправомощен със Заповед № 688/25.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново. Заповедта за възлагане е връчена на ревизираното лице по електронен път на 08.08.2024 г. и определя тримесечен срок за приключване на производството, считано от тази дата, както и ревизиращия екип с ръководител – главен инспектор по приходите Л. Р., и старши инспектор по приходите С. Л.. Впоследствие срокът за приключване на производството е удължен със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04000424003790-020-002/04.11.2024г. и № Р- 04000424003790-020-003/05.12.2024 г., първоначално до 06.12.2024г., а впоследствие до 06.01.2025г. Ревизията е възложена за установяване на задълженията на П. А. Д. за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. За резултатите от ревизията на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-04000424003790-092-003/20.01.2025 г., срещу който не е подадено възражение. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000424003790-091-001/17.02.2025г., с който при прилагане на особения режим за облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122 и следващи от ДОПК, на П. А. Д. са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 8 275,52 лв. и лихва в размер на 2 889,61 лв. и за 2022 г. в размер на 3 675,59 лв. и лихва в размер на 893,36 лв.

В хода на производството, с Протокол № Р-04000424003790-ППД- 001/19.09.2024 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършеното предходно ревизионно производство на П. Д., приключило с PA № Р-04000423006010-091-001/19.04.2024 г., в т.ч. ИПДПОЗЛ № Р-04000423006010-040-001/31.10.2023 г. и № Р-04000423006010-040-002/08.03.2024 г. до П. Д. и представени отговори във връзка с тях, съответно с вх.№ 22680/21.12.2023 г. и № 3606/19.02.2024 г. на ТД на НАП В. Търново; приобщените за целите на ревизията документи, представени в хода на ПУФО в отговор на искане № П-04000423003134-040-001/16.01.2023 г., в т.ч. писмени обяснения и банкови извлечения за периода от 2017 г. до 2022 г.; документи и информация, предоставени от лицензираните банки и финансови институции, в т.ч. „Изипей“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, относно получени заеми и движението на средства по сметките на жалбоподателя в периода 01.01.2021 г. -31.12.2022 г.; резултатите от извършените насрещни проверки на „Пако Транс 93“ ЕООД, „ОЗИ 72“ ЕООД и Р. С. Ж.; представени доказателства от трети лица, в отговор на връчените им ИПДСПОТЛ, в т.ч. до Община Велико Търново, ОД на МВР Велико Търново, „ВиК Йовковци“ ООД, „А1 България“ ЕАД, „Йетел България“ ЕАД, „Виваком България“ ЕАД, „Електрохолд продажби“ ЕАД, „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ АД, „Български пощи“ ЕАД, АМЦСМП „Очна клиника Света Петка“ АД, „Зора М.М.С.“ ООД, „Трибюн Демакс“ АД и др.

В хода на настоящата ревизия, на П. Д. са връчени три Искания за представяне на документи и писмени обяснения - ИПДПОЗЛ. С ИПДПОЗЛ № Р- 04000424003790-040-001/05.08.2024 г. са изискани всички документи за получени от него доходи през периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., които не са представени в хода на извършените му ПУФО и предходна ревизия, като към всеки вид доход е изискано да бъдат приложени документи, доказващи получаването му; справки за придобитите недвижими имоти и движимо имущество, вещи и ценности; справка за придобити и прехвърлени финансови активи; справка за вземанията от трети лица, както и справка за извършените разходи, в т.ч. направени застраховки, вноски за доброволно осигуряване, платени данъци, лизингови вноски, разходи за пътувания в чужбина, обичайния размер на разходите за живот. В отговор на искането с писмо вх. № 16131/02.09.2024 г. е представено единствено нотариално заверено пълномощно, с което П. А. Д. упълномощава М. И. Д. да го представлява пред НАП, във връзка с ревизия, възложена със ЗВР № Р-04000424003790- 020-001/30.07.2024 г.

 

С последващо ИПДПОЗЛ № Р-04000424003790-040-002/04.11.2024 г. от ревизираното лице са изискани доказателства и писмени обяснения относно: основанието за получен на 09.06.2022 г. чрез системата на „Изипей“ АД паричен превод в размер на 4 000,00 лв. от Р. С. Ж.; платежни документи /РКО, банкови извлечения/, удостоверяващи изплатени дивиденти през периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г. от „Пако Транс 93“ ЕООД; писмени обяснения и доказателства за получени от „Пако Транс 93“ ЕООД през периода 01.01.2021 - 31.12.2022 г. служебни аванси, ведно със съответните платежни документи за предоставяне на сумите, отчитането им или възстановяване /частично или изцяло/; информация относно получени от жалбоподателя заеми от „Пако транс 93" ЕООД, придружени с договори и платежни документи, в т.ч. за възстановяването им. В отговор са представени писмени обяснения вх.№ 21415/27.11.2024 г., в които Д. посочва, че получените от Р. С. Ж. парични средства в размер на 4 000,00 лв. не са свързани с издавани фактури или осъществяване на търговска дейност, а са дадени като услуга на Ж. и впоследствие са върнати от него по „Изипей“ АД. През годините е получавал служебни аванси от „Пако транс 93“ ЕООД, някои от които е връщал, а други са били приспадани от подлежащи на изплащане дивиденти. Не е получавал заеми от дружеството. Представени са 4 броя РКО за изплатени дивиденти през 2021 г. общо в размер на 28 500,00 лв. - от 30.10.2021 г. в размер на 9 025,00 лв., от 01.11.2021 г. в размер на 9 025,00 лв., от 30.11.2021г. в размер на 9 025,00 лв. и от 01.12.2021 г. в размер на 1 425,00 лв.; 9 броя РКО за изплатени през 2022 г. дивиденти в брой общо в размер на 80 000,00 лв. - от 01.10.2022 г. в размер на 9 025,00 лв., на 05.10.2022 г. в размер на 9 025,00 лв., на 10.10.2022 г. в размер на 9 025,00 лв., на 15.10.2022 г. в размер на 9 025,00 лв., на 20.10.2022 г. в размер на 9 025,00 лв., на 25.10.2022 г. в размер на 9 025,00 лв., на 30.10.2022 г. в размер на 9 025,00 лв., на 01.11.2022г. в размер на 9 025,00 лв. и от 05.11.2022 г. в размер на 7 800,00 лв.; Протоколи- решения на едноличния собственик на капитала на „Пако транс 93“ ЕООД за разпределяне на неразпределена печалба за 2019 г. и 2020 г., с приложени към всеки от тях на документ за изплатен дивидент и изчислителен лист.

Предвид горното е извършена насрещна проверка на „Пако транс 93“ ЕООД, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-04000424157557-141-001/24.10.2024 г. В хода на тази проверка с ИПДПОЗЛ № П-04000424157557-040-001/13.09.2024г. от дружеството са изискани платежни документи /РКО, банкови извлечения/, удостоверяващи изплатени на П. А. Д. дивиденти през периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г. и доказателства за наличие на парични средства към момента на изплащането им; хронологични регистри на сметки от гр.50; писмени обяснения за основанието за извършените в счетоводството на дружеството стопански операции Д-т с-ка 425 и К-т с-ка 422 със сума в размер на 76 000,00 лв. за 2021 г. и 35 900,00 лв. за 2022 г. с приложени доказателства; фактура № 689/02.06.2022 г., издадена от „Пако Транс 93“ ЕООД на „Ози – 72“ ЕООД и доказателства за извършени плащания. От същото са представени главни книги и оборотни ведомости за 2017 г. и 2018 г., хронологичен регистър относно счетоводното отразяване на фактура № 689/02.06.2022 г. и плащанията по нея, протоколи - решение на едноличния собственик на капитала, платежни документи за изплатени дивиденти и хронологични регистри на сметки.

В хода на ревизията са отправени искания и са получени отговори от ОД на МВР – Велико Търново, „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, „БОТЕВИ 46“ ЕООД и „Ози 72“ ЕООД.

След анализ на представените от ревизираното лице документи и събраните и присъединени такива в хода на ревизията, от извършените насрещни проверки, както и проверки на контролни органи, органите по приходите са извършили съпоставка на наличните парични средства, получените доходи и финансирания, имуществено състояние и направените разходи от П. А. Д., при което е установено превишение на извършените разходи над получените доходи за 2021 г. в размер на 82 755,24 лв. и за 2022 г. в размер на 32 756,01 лв. Отделно от това, при анализ на получената информация от „Изипей“ АД, е установено, че П. Д. е получил на 09.06.2022 г. сума в размер на 4 000,00 лв. от Р. С. Ж., като предвид липсата на доказателства за основанието за получаването й, същата е квалифицирана като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който доход при изготвяне на съпоставката е включен в приходната й част. С оглед на това органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т. 1 и т.7 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предвид това, на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000424003790- 113-001/29.11.2024 г., с което същото е уведомено, че данъчните основи за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Едновременно с това на жалбоподателя са връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000424003 790-139-001/29.11.2024 г., а с връченото ИПДПОЗЛ № Р-04000424003790-040-003/29.11.2024 г. е изискано представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за ревизираните периоди, както и писмени обяснения и доказателства за произхода на средствата, с които са финансирани установените несъответствия между доходите и източниците на финансиране и имущественото състояние. Такива не са представени от жалбоподателя.

В аспекта на относимите обостоятелства чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3,4, 8, 10, 14 и 16 от ДОПК, в приходната част на съпоставката са взети предвид получени дивиденти от „Пако транс 93“ ЕООД, получени потребителски и стокови кредити от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕООД, доходите от трудови правоотношения през 2022 г. от „Ботеви 64“ ЕООД, получени 4000,00 лв. от Р. Ж. през 2022 г. чрез „Изипей“ АД. В разходната част са взети предвид платените суми за телекомуникационни услуги, по данни от доставчика на тези услуги; плащания за покупки, извършени по банков път чрез ПОС терминал; декларираните от лицето разходи за издръжка и живот в размер на 10 000,00 лв. за всяка от ревизираните години 2021 г. и 2022 г.; предоставени парични средства на „Пако Транс 93“ ЕООД; платени суми във връзка с придобиването на движимо имущество; платени суми за глоби; медицински разходи; заплатени суми по наложени платежи във връзка с получени пратки; платени суми за погасяване на заеми. Разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2021 г. са определени в размер на 22 396,88 лв., към 31.12.2021 г., респективно началото на 2022 г. в размер на 119 728,48 лв. и към 31.12.2022 г. - в размер на 228 909,96 лева, съответстващи на декларираните от жалбоподателя. Разполагаемите парични средства в банки са определени в съответствие с данните от „Уникредит Булбанк“ АД и „ОББ“ ЕАД.

В резултат на съпоставката между получените доходи и извършените разходи, за 2021 г. с РА е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 82 755,24 лв., представляваща констатираното несъответствие между направените от лицето разходи и получените доходи и финансирания. Дължимият данък върху така определената годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 8 275,52 лв. и лихви за просрочие на същия в размер на 2889,61 лв.

За 2022 г. с РА е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 37 157,94 лв., включваща данъчна основа на доходи от трудови правоотношения в размер на 401,93 лв. и установената при ревизията данъчна основа в размер на констатираното несъответствие между направените от лицето разходи и получените доходи и финансирания от 32 756,01 лв., и доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, формиран от получени от ревизираното лице парични средства в размер на 4 000,00 лв. от Р. С. Ж. чрез „Изипей" АД. Дължимият данък върху така определената годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е установен в размер на 3 715,79 лв., като след приспадане на авансово внесения данък на доходи от трудови правоотношения в размер на 40,20 лв., е определен данък за довнасяне в размер на 3 675,59 лв. и лихви за просрочие на същия в размер на 893,36 лв.

Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 64/30.05.2025г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново е отменил РА № Р-04000424003790-091-001/17.02.2025 г., в частта, в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022 г. в размер на 334,13 лв. и лихви в размер на 81,21 лв., и е потвърдил РА в останалата част, в която са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 8 275,52 лв. и лихви в размер на 2 889,61 лв. и за 2022 г. в размер на 3 341,46 лв. и лихви в размер на 812,15 лв. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на дата 06.06.2025г. Жалбата срещу ревизионния акт, в потвърдената му част, е подадена чрез деловодството на ответника до Административен съд – Велико Търново, на дата 19.06.2025 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

В хода на съдебното производство от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт, включително и 2 бр. CDR.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на проверка там където е необходимо да отговори на нарочно поставените въпроси, формулирани в представена молба от адв. И. (л. 33 от делото). Вещото лице, след проверка на приложените по делото документи и получените такива от счетоводителя на „Пако транс 93“ ЕООД посочва, че за периода 2017 г. – 2022 г. на П. Д. са изплащани значителни суми в качеството му на подотчетно лице, осчетоводявани по с-ка 422 „Подотчетни лица“. Тези суми са формирали нарастващо през годините дебитно салдо по сметката, което към 31.12.2020 г. достига 283 000,00 лв. Според експерта така получените средства не са били възстановявани или отчетени, като към 31.12.2021 г. салдото възлиза на 207 000,00 лв., а към 31.12.2022 г. – на 170 096,70 лв. Вещото лице посочва също, че през 2021 г. и 2022 г. са начислявани дивиденти, осчетоводявани по с-ка 425 „Задължения за съучастия“, като част от тях са използвани за частично погасяване на задълженията по с-ка 422 „Подотчетни лица“ чрез съответните счетоводни операции (дебит с-ка 425 / кредит с-ка 422), а друга част са изплатени в брой (дебит с-ка 425 / кредит с-ка 501), без данни за последващото им възстановяване. Експерта посочва, че за 2021г. са начислени дивиденти в общ размер на 110 000,00 лв. от които 76 000,00 лв. са използвани за прихващане със задълженията по с-ка 422 „Подотчетни лица“, а 28 500,00 лв. са изплатени в брой. За 2022г. начислените дивиденти са в размер на 122 000,00 лв., като 35 900,00 лв. са използвани за погасяване на задълженията по с-ка 422 „Подотчетни лица“, а 80 000,00 лв. са изплатени в брой. Използвайки резултатите относно получените средства като подотчетно лице – в размер на 207 000 лв. за 2021г. и в размер на 170 096,70 лв. за 2022г., и получените в брой от П. Д. дивиденти – в размер на 28 500 лв. за 2021г. и в размер на 80 000 лв. за 2022г., и съобразявайки данните за останалите доходи и разходи, отразени в таблиците на стр.36 до ст.42 от РД, вещото лице е изготвило паричен поток на жалбоподателя за процесните години – 2021г. и 2022г. В резултат за 2021г. е установен положителен резултат в размер на 124 244,76 лв., а за 2022г. – положителен резултат в размер на 137 340,69 лв. В заключение, с оглед на така установените резултати, вещото лице приема, че за процесните периоди – 2021г. и 2022г., е налице съответствие между получените доходи и източниците на финансиране, от една страна, и извършените разходи и имущественото състояние, от друга, поради което не се формира допълнително данъчно задължение по реда на ЗДДФЛ, съответно не се дължат и лихви.

 

При така установеното от фактическа страна, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК срещу РА в потвърдената му част. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № 688/25.06.2024г. на Директор на ТД на НАП В. Търново стр.56-57 в папка № 1 от адм. преписка на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, са определени органите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, поради което ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентни органи.

Възложената ревизия е осъществена от определените със ЗВР и ЗИЗВР органи, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, определен за това с акт на Директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и от ръководителя на ревизията, определен със ЗВР- чл.113, ал.1, т.2 ДОПК, което е станало и в настоящия случай. Следва само да се посочи, че представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител, приложения CD-R. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис, поради което обжалвания РА не е нищожен.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

По делото е приложено доказателство - уведомление за връчване на ЗВР по електронен път, поради което съдът намира, че жалбоподателят е бил уведомен за нейното започване, поради което издаденият РА не се явява нищожен като постановен при едно недопустимо производство. Всички доказателства са събрани в хода на ревизионното производство, което започва от момента на връчване на ЗВР до издаване на РА. Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122-124а от ДОПК даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка съответно на осигурителни вноски, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа или осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 и т.7 от ДОПК на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започването на ревизията не е подадена декларация, респ. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.

В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с разпореждането по насрочване на делото. Горните факти ще бъдат обсъждани касателно материалната законосъобразност на РА.

От органа по приходите е спазена горепосочената процедура, като на жалбоподателя е връчено Уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред, както му е дадена възможност да попълни Декларации за семейното и имотно състояние. Освен това жалбоподателят е бил уведомен за събраните в хода на производството доказателства от трети лица, като му е дадена възможност многократно да дава обяснения да сочи доказателства и да прави доказателствени искания. Поради което настоящата инстанция намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, всички събрани доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при което дали едни факти се приемат за доказани или не, и от там дали органът е достигнал до правилни или не правни изводи е въпрос по съществото на спора, и не представлява нарушение на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон съдът намира следното :

Ревизионното производство, приключило с издаването на оспорения пред административния съд РА, е проведено по особения ред, регламентиран в чл. 122 - 124 от ДОПК, като ревизия по този ред се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1, като същите не се намират в отношение на кумулативност, т.е. наличието само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането им. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е установено нормативното задължение за органа да се приложат всички критерии. В този случай определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до действителната, без да е точна, поради което облагането по този ред се нарича облагане по аналог. С разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се предоставя правна възможност орган по приходите да приложи установения от съответния закон, в случая ЗДДФЛ, размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените в алинея 1 обстоятелства, които са относими и приложими в конкретния случай. В настоящия случай органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1 и т.7 от ДОПК. Посочените обстоятелства са обосновани въз основа на съпоставка, представена в табличен вид (т.нар. паричен поток), между доходите и източниците на финансиране на П. Д., от една страна, и извършените от него разходи, от друга страна, при която съпоставка е установено превишение на извършените разходи над получените доходи за 2021 г. в размер на 82 755,24 лв. и за 2022 г. в размер на 32 756,01 лв. При формирането на паричните потоци от страна на органите по приходите, като разполагаеми парични средства в брой към началото на всеки от ревизираните периоди е взета твърдяната от ревизираното лице сума, съответно към 01.01.2021 г. – в размер 22 396,88 лв., към 31.12.2021 г., съответно към 01.01.2022 г. в размер на 119 728,48 лв. и към 31.12.2022 г. - в размер на 228 909,96 лева. Разполагаемите парични средства в банки са определени в съответствие с данните от „Уникредит Булбанк“ АД и „ОББ“ ЕАД. Като приходи са взети предвид получени дивиденти от „Пако транс 93“ ЕООД, получени потребителски и стокови кредити от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕООД, доходите от трудови правоотношения през 2022 г. от „Ботеви 64“ ЕООД, получени 4000,00 лв. от Р. Ж. през 2022 г. чрез „Изипей“ АД, а като разходи - платените суми за телекомуникационни услуги, по данни от доставчика на тези услуги; плащания за покупки, извършени по банков път чрез ПОС терминал; декларираните от лицето разходи за издръжка и живот в размер на 10 000,00 лв. за всяка от ревизираните години 2021 г. и 2022 г.; предоставени парични средства на „Пако Транс 93“ ЕООД; платени суми във връзка с придобиването на движимо имущество; платени суми за глоби; медицински разходи; заплатени суми по наложени платежи във връзка с получени пратки; платени суми за погасяване на заеми.

Отделно от това, при анализ на получената информация от „Изипей“ АД е установено наличие на получена на 09.06.2022 г. от П. Д. сума в размер на 4 000,00 лв. от Р. С. Ж., като предвид липсата на доказателства за основанието за получаването й, същата е квалифицирана от органите по приходите като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Във връзка с това са определени общи годишни данъчни основи за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, за всеки един от ревизираните периоди, като за 2021 г. същата е определена в размер на 82 755,24 лв., формирана от констатираното несъответствие между направените от лицето разходи и получените доходи и финансирания. За 2022г. данъчната основа е определена в размер на 37 157,94 лв., представляваща сбор от констатираното несъответствие между направените от лицето разходи и получените доходи и финансирания в размер на 32 756,01 лв., сумата от 4 000 лева – постъпили средства от Р. Ж. чрез „Изипей“ АД, за които е прието, че представляват доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и сумата от 401,93 лв. - доходи от трудови правоотношения. В хода на административното обжалване на РА, директорът на ДОДОП е редуцирал превишението на разходите над доходите за 2022г., определяйки същото в размер на 29 414,74 лв., тъй като е намерил, че платените през 2022г. чрез кредитна карта суми в общ размер на 3 341,27 лв. не са били отразени в приходната част на съпоставката, а само в разходната й такава.

Така направените констатации и определената въз основа на тях данъчна основа се оспорват от жалбоподателя, като се претендира, че не е налице несъответствие между получените доходи и извършените разходи за процесните периоди. В тази връзка се твърди, че получените от него суми като служебни аванси от „Пако транс 93“ ЕООД неправилно са били декларирани като налични парични средства към 01.01. и към 31.12. на съответните години и съответно неправилно са били включени при извършената съпоставка между приходите и разходите. Поддържа се, че при правилно формиране на паричния поток, включително при изключване на тези средства като налични в брой, се установява наличие на достатъчен финансов ресурс за покриване на извършените разходи. Оспорва се и квалификацията на сумата от 4 000 лв. като облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Предвид изложените от жалбоподателя твърдения, съдът намира, че основният спор по делото се концентрира върху правилното формиране на размера на наличните парични средства в брой в началото и в края на всеки един от ревизираните периоди. Този въпрос има определящо значение за изхода на спора, доколкото именно началните и крайните наличности представляват съществен елемент при формиране на паричния поток и обуславят извода относно наличието или липсата на превишение на разходите над декларираните и установени приходи.

В конкретния случай, както се посочи и по-горе, органите по приходите са възприели като налични парични средства в брой към началото и края на съответните ревизирани периоди (2021 г. и 2022 г.) сумите, декларирани от самия жалбоподател в представена от него декларация в хода на предходното ревизионно производство (папка № 2, л. 11). Тези данни са използвани като отправна стойност при изготвяне на паричния поток, доколкото представляват изрично заявено от лицето обстоятелство относно размера на наличните му парични средства в брой към релевантни дати. Към момента на декларирането жалбоподателят не е посочил произход на тези средства, включително такъв от получени служебни аванси от „Пако транс 93“ ЕООД, нито е направил уточнения в тази насока. Подобни твърдения не са били въведени и в хода на ревизионното производство. Твърдението, че декларираните наличности в брой представляват служебни аванси, получени от „Пако транс 93“ ЕООД, е наведено едва в съдебната фаза на производството, поради което същото следва да бъде преценено при съвкупна оценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периода 2017 г. – 2022 г. жалбоподателят е получавал значителни суми от „Пако транс 93“ ЕООД в качеството си на подотчетно лице, осчетоводявани по сметка 422 „Подотчетни лица“, които са формирали нарастващо през годините дебитно салдо – към 31.12.2020 г. в размер на 283 000,00 лв., към 31.12.2021 г. – 207 000,00 лв. и към 31.12.2022 г. – 170 096,70 лв. Така изложените данни сочат на предоставяне и счетоводно отразяване на служебни аванси, но сами по себе си не обосновават извод за тяхната фактическа наличност в брой към конкретните релевантни дати – началото и края на ревизираните периоди. Наред с това не се установява съответствие нито по размер, нито по времеви параметър между декларираните от жалбоподателя наличности в брой и сумите, отчетени по счетоводните регистри като служебни аванси, като наличните по делото доказателства не позволяват да се проследи движението на паричните средства по начин, който да обоснове извод, че декларираната наличност в брой произхожда от предоставените служебни аванси. Самото счетоводно отразяване по сметка 422 „Подотчетни лица“ не е достатъчно да обоснове наличност на парични средства в брой у физическото лице към конкретен момент, нито да докаже, че декларираната наличност представлява служебни аванси. Действително, при доказване на идентичност между декларираните налични средства в брой и предоставените служебни аванси, същите не биха могли да бъдат квалифицирани като личен доход на жалбоподателя и не би следвало да участват при формирането на паричния му поток. В конкретния случай обаче такава идентичност не се установява, поради което съдът намира, че поддържаната от жалбоподателя теза относно произхода на декларираните наличности остава недоказана. Следва да се подчертае, че именно в тежест на жалбоподателя е да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително твърдяната връзка между декларираните наличности в брой и получените служебни аванси. Тъй като такова доказване в случая не е проведено, тези твърдения не могат да обосноват изключването на вече декларираните наличности в брой от паричния поток и не са годни да оборят изводите на органите по приходите относно установеното превишение на разходите над приходите.

Предвид изложеното съдът намира, че при изготвяне на паричния поток органите по приходите законосъобразно са се позовали на декларираните от жалбоподателя налични парични средства в брой и правилно са ги включили при съпоставката между приходите и разходите за ревизираните периоди.

Не са спорни като основание и размер доходите и разходите на П. Д., възприети от ревизията, а други доходи и разходи не се сочат и не се доказват в хода на съдебното производство, поради което съдът възприема установените такива с РА.

В жалбата не са изложени конкретни мотиви и срещу определените от органите по приходите размери на получените доходи от трудови правоотношения. Изложени са обаче възражения по отношение на приетата като облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ сума в размер на 4 000 лв., получена от жалбоподателя чрез „Изипей“ АД от Р. С. Ж.. По отношение на същата се поддържа единствено бланкетно оспорване, без да се навеждат конкретни твърдения относно правното основание за получаването ѝ. Следва да се отбележи, че в хода на ревизионното производство, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000424004421-040-002/20.01.2025 г., жалбоподателят е представил писмени обяснения /папка 1, л.116-гръб/, в които сочи, че получената сума от Р. С. Ж. не е свързана с търговска дейност, издаване на фактури или друга облагаема икономическа дейност, а същата е предоставена като услуга/заем и впоследствие възстановена чрез „Изипей“ АД. Не са ангажирани обаче доказателства, удостоверяващи твърдяното основание за превода, нито документи, обективиращи съществуването на заемно или друго облигационно правоотношение между страните. Поради това правилно органите по приходите са приели, че същата представлява облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

При така изложеното, съдът намира, че в случая са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.7 от ДОПК, поради което органите по приходите правилно са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

 

 

 

С оглед на приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя доказателства, събрани в хода на ревизията, настоящата съдебна инстанция приема, че правилно са определени относимите към жалбоподателя критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа за облагане. Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В случая по делото са събрани доказателства както относно наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, така и относно критериите за определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поради което съдът приема, че не са оборени с насрещно доказване ползващите се с презумптивна истинност констатации в ревизионния акт.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответника, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в редакцията, актуална към момента на приключване на устните състезания, следва да се заплатят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 675,00 лв. съгласно чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлизат на 345,12 евро. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да се присъдят в полза на Националната агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. Д., с постоянен адрес [населено място], ***, [улица], против Ревизионен акт № Р-040004243790-091-001/17.02.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение №64/30.05.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново, с която са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 8 275,52 лв. и лихви в размер на 2 889,61 лв. и за 2022 г. в размер на 3 341,46 лв. и лихви в размер на 812,15 лв.

 

ОСЪЖДА П. А. Д., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], *** [улица]да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 345,12 евро /триста четиридесет и пет евро и дванадесет евроцента/ с равностойност 675,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.