Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Касаторът В. Г. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], обжалва Решение №77/21.05.2025г., постановено по АНД№97/2025г. по описа на Районен съд - Сливница. Счита, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Оспорва като неправилен и противоречащ на събраните доказателства извода на първоинстанционния съд за недоказаност на възражението на Михайлов, че не той е управлявал автомобила е недоказано, въпреки че от страна на жалбоподателя е предоставено копие от здравното му досие, където изрично е упоменато, че Михайлов е бил изписан от болница Исул в 12:30часа, на същата дата, от която е издаден процесния фиш. Посочва, че процедурата по изписване е следната: след така нареченото чекиране с лична карта в болницата се прекратява хоспитализацията му, издава се епикриза и се събират подписи за да бъде тя оформена и връчена. Подчертава, че до 11часа на същия ден му били правени изследвания на очите и за целта са му разширявани неколкократно зениците, което изисква поне два или три часа време да се възстановя в нормалното състояние, за да мога да виждам нормално и че на практика е напуснал болницата около 14.30 часа.

Твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен , а решението на районния съд е неправилно и поради това, че съдът не е отчел факта, че електронният фиш не е връчен на касатора валидно - с писмо и обратна разписка, с приложена снимка на заснетото нарушение и с приложен екземпляр от самия фиш, а връчването на процесния електронен фиш е осъществено чрез съобщение на електронна поща на Михайлов за дължима наложена глоба от КАТ.

В касационната жалба се навеждат доводи, че районният съд правилно е възприел, че предходния фиш, с който се обосновава повторност на нарушението не може да се счита за връчен само на база представена електронна справка от органите на МВР и за това, че липсва разписка, подписана от нарушителя, като доказателство, че електронният фиш е връчен. За касатора е необяснимо защо ненадлежно връчване на електронния фиш не е констатирано от съда и за процесния фиш, който е изпратен по абсолютно същия начин както първия.

Подчертава се, че от страна на районния съд не е отчетено и възражението му за това, че на снимката от електронната система на КАТ редом с автомобила на жалбоподателя на една и съща линия се движи втори автомобил, което по данни безопасност в много от случаите опорочава показанията за скорост като наслагва скоростта и заснема по-близкия автомобил и че в тази част на САТЕ, вместо да се изследват данни от практиката при работа с тези системи е цитирано част от техническото описание на автоматичната система, където естествено производителят не би посочил такива дефекти и отклонения.

В. Г. не приема и довода на съда, че въпреки неправилното посочване на материално правната норма в електронния фиш , като вместо член 21, ал.1 от ЗДвП е вписан член 21, ал.2 от ЗДвП не е от съществено процесуално значение. Счита, че всяко грешно посочване на правно основание за издаване на административен документ, издаден за налагане на санкция, е процесуално нарушение и би следвало да води до нищожност на административния акт.

По тези съображения касатора намира, че Решение№77/ 21.05.2025г., постановено по НАХД №97/2025г. по описа на РС – Сливница е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, заедно с издадения срещу В. М. Е. фиш.

В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът ОДМВР-София, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена - като неоснователна и недоказана. Моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави в сила Решение№77/2025г., постановено по НАХД№97/2025г. по описа на РС – Сливница - като правилно, обосновано и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение .

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Ц.Иванова, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила като валидно, допустимо, законосъобразно и правилно решението на районния съд .

Настоящият касационен състав на Административен съд-София област, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на оспорване е Решение рег. №77/21.05.2025г., постановено по НАХД№97/2025г. по описа на Районен съд – Сливница, с което решаващият съд е изменил Електронен фиш Серия К № 10346582, издаден от ОДМВР - София, с който на В. Г. М. е наложено наказание глоба в размер 1200 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21,ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като е преквалифицирал нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и санкционната разпоредба на чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1,т. 5 от ЗДвП, и е наложил на В. Г. М. административно наказание глоба в размер на 600 лева.

За да постанови съдебния си акт, районният съд, анализирайки събраните доказателства е приел, че обжалваният електронният фиш е издаден от компетентния за това орган, както и че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, че ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява нарушението, като са посочени всички обстоятелства, относими към разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Районен съд - Сливница се е аргументирал защо намира за недоказано възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал процесния автомобил на датата на нарушението, изтъквайки, че съгласно разпоредбата на чл.187а,ал.1 от ЗДвП, когато нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, както е в случая, се презумира, че ППС е управлявано от собственика и че за да избегне носенето на отговорност, собственикът на заснетото МПС е следвало, в 14 - дневен срок от връчване на електронния фиш, да представи декларация, че друг е управлявал МПС-то, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, а това в случая не е сторено, поради което и на основание чл.187а, ал.1 от ЗДвП отговорността е за собственика. Съдът е подчертал, че собственикът не може да заобикаля разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП като установява обстоятелството, че друг е управлявал автомобила, чрез разпит на свидетели или по друг начин, а не по установения, императивно, от закона ред.

Съдът се е мотивирал и защо не споделя и възражението на жалбоподателя, че не била ясна фактическата обстановка, изложена във фиша, както и не било конкретизирано мястото на което е извършено нарушението. Подчертал е, че във фиша изрично е посочено мястото на извършване на нарушението, както и че е отчетена допустимата грешка за измерване на скоростта от конкретното АТСС, а именно - от 3км./ч., което е в съответствие с чл.6,ал.1 от Наредба№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Посочил е, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че към електронния фиш няма приложен снимков материал, тъй като такъв се съдържа в кориците на административно-наказателната преписка. Анализирайки събраните доказателства е приел за безспорно установено, че е извършено визираното административно нарушение, че административно- наказващият орган неправилно е посочил нарушената материално-правна норма и е посочил правилно действително нарушената правна норма – чл.21,ал.1 от ЗДвП, както и е преквалифицирал извършеното деяние като такова, представляващо нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е счел, че от страна на административно-наказващият орган не са представени годни доказателства, които да обосноват извод , че се касае за административно нарушение, извършено при условията на повторност, аргументирайки се, че представената електронна справка/л.19 от делото/ не е годно доказателство за това, че електронният фиш е влязъл в сила на 03.10.2024г., тъй като липсва разписка подписана от нарушителя, че електронният фиш му е връчен и дата за това, както и че не е представен документ, удостоверяващ плащането на наложената глоба и дата, на която това е станало. Мотивирайки се, че липсват годни доказателства, че се касае за нарушение, извършено при условията на повторност решаващият съд е счел, че следва да отпадне квалифициращия състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП и е определил наказание – глоба в размер на 600лв.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК , от надлежна страна, съгласно чл.210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в, от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН-Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение е правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните :

Настоящият касационен състав на Административен съд-София област намира, че решаващият съд, въз основа на всестранно и пълно изясняване на всички правно релевантни факти, е направил обоснован и правилен извод за неоснователност на подадената жалба.Правилно и аргументирано, съобразно събраните доказателства е посочил нарушената материално-правна норма – чл.21,ал.1 от ЗДвП. Доколкото касационната инстанция изцяло споделя аргументите за неоснователност на доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, изложени от районния съд, по всеки един от наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК, не счита за необходимо да ги преповтаря. Де факто в касационната жалба се преповтарят доводите за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, които да била развити пред въззивния съд и на които доводи, Сливнишкият районен съд е изложил ясно и подробно съображения защо счита за неоснователен всеки един довод и които мотиви изцяло се споделят от настоящия касационен съд.Тук е мястото обаче да бъде посочено, че съдът не споделя изложеното от районния съд, че представените от административно-наказващия орган доказателства не са годни да обосноват извод, че конкретното административно нарушение е извършено при условията на повторност. Съдът е следвало да изпълни задълженията си си,произтичащи от принципа на служебното начало, и да укаже на административно-наказващия орган какви доказателства по принцип счита за необходимо да бъдат представени, за да се приеме за доказано от съда , че за първото по време административно нарушение е налице влязъл в сила акт – електронен фиш или наказателно постановление.

По изложените съображения Административен съд – София област , IV –ти касационен състав счита, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба – като неоснователна – да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици.

При този изход от правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна. На Областна дирекция на МВР-София следва да се присъди сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – София област, IV-ти касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. №77/21.05.2025г., постановено по НАХД№97/2025г. по описа на Районен съд – Сливница,

ОСЪЖДА В. Г. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София сумата от 80лв./Осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.