Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.

 

Жалбоподателят П. П. М. от [населено място], ***, е оспорил решение №2153-04-26 от 3.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане №2175 – 04 - 1#1 от 20.02.2025 година на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отказано изменението на пенсията му пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Основното оплакване е, че не правилно му е отказано изменението на пенсията с оглед констатираните при проверката факти и обстоятелства. Неясно било на какво основание персоналът на Завода за изкуствена коприна в Свищов е бил категоризиран по различен начин и защо е прието, че този персонал е работил като подготовка на кадри за периода от 30.12.1974 до 31.07.1976 година. Сочи, че той не се е обучавал, като категоризацията на положения от него труд за този период следва да се определи според ПКТП /отм./. Всъщност за този период той е работил във въпросния цех, а несе е обучавал, получавал е допълнителен отпуск за работа във вредни условия, предоставяна му е безплатна храна. Следвало е да се направи нарочна проверка във ведомостите и другите налични документи, които са се съхранявали при осигурителя. Категорията на труда следвало да се извърши въз основа на характера и особеностите на положения труд, а не съобразно някаква заповед. Сочи, че индивидуалния му коефициент е неправилно изчислен, а в разпореждането не ставало ясно как е изчислен същия. Намира решението за противоречащо на материалния закон и на целта на закона, като моли да бъде отменено.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. В представената от този представител писмена защита са развити подробни аргументи досежно законосъобразността на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и срещу подлежащ на оспорване акт от процесуално легитимирано лице.

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 10.06.2025 година /видно от обратната разписка на л.120 от делото/, като жалбата срещу него е подадена чрез ответника на 23.06.2024 г., т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е легитимирана да оспори решението, тъй като то го засяга неблагоприятно.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение е прието, че административната жалба срещу разпореждането на ръководителя на „пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново с №2175 – 04 - 1#1 от 20.02.2025 година е неоснователна, като въпросното разпореждане е признато за законосъобразно.

Какво се установява от събраните от съда доказателства?

На 30.06.2015 година жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия, прилагайки съответно документи. С разпореждане №5305251400 от 28.08.2015 година на жалбоподателят е отпусната пенсия за инвалидност, като до датата на инвалидизиране му е признат осигурителен стаж от 37 години, осем месеца и 15 дни. Въпросното заявление е било последвано от молба от 02.07.2015 година за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочено, че следва да се използват данни от подадените документи към първото заявление. В резултат на развилата се процедура са събрани нови доказателства /УП – 3 от „Свилоза“ АД, касаещо периода от 30.12.1974 година до 30.12.1977 година/е издадено разпореждане №2113-04-41#3 от 27.10.2015 година на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ, с което е отказано правото на пенсия. В него е прието, че лицето има стаж от втора категория от 4 години, 11 месеца и 2 дни и стаж от трета категория от 32 година, девет месеца и 14 дни. Няма данни това разпореждане да оспорено. На 29.05.2017 година жалбоподателят е подал ново заявление за отпускане на пенсия, като то е за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Събрани са служебно нови документи, като е издадено разпореждане №53052551400 от 3.07.2017 година, с което на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В него е прието, че осигурителния му стаж от втора категория е от4 години, 11 месеца и 2 дни, а осигурителния стаж от трета категория е 33 години, три месеца и 18 дни. На 9.03.2018 година е подадена молба, с която е поискано изменение на пенсията, като е твърдяно наличието на фактически грешки и неправилно определен коефициент, както и поради документ с невярно съдържание /представеното УП-3 от „Свилоза“ АД/. В хода на административното производство е издаден констативен протокол №КП -5-04-00401111/16.04.2018 година, като са проверени РПВ и лични картони, според които лицето е било шлосер по ремонта за периода от 30.12.1974 година до 30.12.1977 година в ремонтно механичен цех в Завода за изкуствена коприна към ХК Свилоза. Констатирано е издаването на заповед №606/15.08.1990 година според която за втора категория се зачита времето прослужено на определените длъжности, работещи в ЗИК от 01.08.1976 година. Посочено е, че до това време целият персонал е работил като подготовка кадри, като в този период се е обучавал по технология на производството и ремонта на машините и съоръженията, като този труд следва да се категоризира като трета категория. Съответно, издадено е разпореждане №1013-04-164#3от 15.05.2018 година на ръководителя на ПО при ТП на НОИ, с което е отказано изменение на пенсията, като същевременно е потвърден вече посочения в разпореждането за отпускането на пенсията осигурителен стаж. Това разпореждане в крайна сметка е връчено на лицето на 5.11.2018 година, като няма данни да е обжалвано. Междувременно, пенсията на лицето е служебно преизчислена на 01.07.2018 година ,като е издадено съответното разпореждане. На 17.12.2018 година е подадена молба за изменение на пенсията от лицето, като е посочена несъществуваща разпоредба на чл.99, ал.6 от КСО като основание. Със заявление от 08.02.2019 година жалбоподателят е посочил, че не е доволен от размера на отпусната му пенсия за инвалидност от 28.08.2015 година. С разпореждане №2109-04-32 #2 от 21.03.2019 година на ръководителя на ПО е отказано изменение на пенсията, доколкото е налице по благоприятен размер на пенсията за ОСВ. Няма данни за обжалване на това разпореждане, като съдът приема, че то е стабилен акт. На 01.07.2019 година пенсията на жалбоподателя е служебно преизчислена. По същият начин същата е служебно преизчислена на 01.07.2020 и на 01.07.2021 години. На 09.08.2021 година жалбоподателят е поискал да му се отпусне добавка за починалата му съпруга, като на 01.01.2022 година е издадено разпореждане №04220360294 от 01.01.2022 година на ПО, с който това е сторено. На 01.07.2022 година пенсията на жалбоподателя е служебно изменена. На 30.09.2022 година с разпореждане отново е служебно преизчислена пенсията на жалбоподателя. Последвали са още две служебни преизчисления ,както следва: с разпореждане от 30.06.2023 година и от 30.06.2024 година.

На 21.10.2024 година жалбоподателят е подал т.н. молба –запитване, като в нея е посочил, че пенсията следва да бъде изменена като размер, доколкото е манипулиран индивидуалния му коефициент при определянето и, като е използван документ с невярно съдържание /описаното по-горе УП 3 на „Свилоза“ АД/. На тази молба –запитване е отговорено с писмо №1013-04-1117#1 от 24.10.2024 година. Същото е оспорено с жалба от 13.11.2024 година /лист 109 от делото/ до ответника. В резултат на посоченото, ответникът е издал писмо №1012-04-93#1 от 21.11.2024 година, като е прието, че жалбата е нередовна. С определение №48 от 07.01.2025 година, постановено по АД №1012 от 2025 година по описа на АСВТ, съдът е изпратил на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Велико Търново заявлението на жалбоподателя за изменение на пенсията му, обективирано в молбата – запитване от 21.10.2024 година.

При това положение, ръководителят на „пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново е издал разпореждане №2175-04-1#1 от 20.02.2025 година, с което е потвърдил в мотивите, че трудът на жалбоподателя за периода от 30.12.1974 година до 31.07.1976 година е такъв от трета категория. В крайна сметка е отказано изменение на размера на пенсията, като по отношение на коефициента е посочена разпоредбата на чл70, ал.3 от КСО.

Посоченото разпореждане е обжалвано пред АСВТ, който с определение №1177 от 10.04.2025 година, постановено по АД №298/2025 година на съда е прекратил производството и е изпратил жалбата на директора на ТП на НОИ – Велико Търново за произнасяне по жалбата по административен ред.

Съответно, издадено е и оспореното понастоящем решение на ответника.

Видно от мотивите на оспорения акт, ответникът е приел същата фактическа обстановка, отбелязвайки, че с оглед резултатите от проверката, обективирани в констативен протокол № КП-5-04-00401111/16.04.2018 година, удостоверение, образец УП-3 на „Свилоза“ АД №392/07.10.2015 година правилно е посочил, че стажът на лицето за периода от 30.12.1974 година до 01.08.1976 година е такъв от трета категория. По отношение на определянето на индивидуалния коефициент ответникът е посочил, че приложима е разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО във връзка с чл.70, ал.3. Описани са съотношенията по чл.70, ал.5 от КСО във връзка с ал.4 , като е констатирано кои данни са използвани /още при определянето на пенсията/, посочено е, че индивидуалният коефициент е 1,027, като той е функция от констатираният осигурителен доход в размер от 618 985 лева за периода 1.01.1994 година до 31.12.1996 година, осигурителен доход в размер от 5 983 700 неденомирани лева за периода от 01.01.1997 година до 30.06.1999 година и осигурителен доход в размер от общо 40 363, 10 лева за периода от 01.07.1999 година до 04.01.2016 година. Отбелязано е и обстоятелството, че зачитането на осигурителен стаж за периода от 30.12.1974 год0ина до 01.08.1976 година не влияе върху индивидуалния коефициент.

В хода на съдебното дирене съдът не събра „нови“ доказателства, които да са възникнали след датата на отпускането на пенсията за осигурителния стаж и възраст или които да са възникнали преди това, но да са станали известни на жалбоподателя или ответника след тази дата. Бяха събрани четири заповеди /за назначаването на лицето, и за преназначаването му, за освобождаването му от длъжността шлосер ЗИК в РМЦ – Завод за изкуствена коприна, обяснението на мениджъра „човешки ресурси“ в „Свилоза“, преписи от личните картони на лицето, водени в ХК „Свилоза“ за спорните периоди. Въпросните доказателства са изследвани и обсъдени в констативен протокол № КП-5-04-00401111/16.04.2018 година, поради което - както се констатира - нямат параметрите на нови доказателства по смисъла на чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ от КСО.

Извън посочените доказателства, по делото бе допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, изводите на която следва да се кредитират. Според заключението на ВЛ, личните картони, които са приложени към преписката /събрани от съда/ на практика представляват РПВ на жалбоподателя за периода 01.01.1975 година до 01.01.1978 година. От тях се установяват ползвани отпуски и същите са заплащани, но това не води до извод че на лицето са заплащани или начислявани допълнителни размери за вредни условия на труда. Всъщност тези лични картони съдържат информация за отработени дни, начислени средства за ФРЗ, начислени средства за сметка на ДОО, за начислени удръжки вкл. ДОД, изплатени аванси и крайно получени суми. От тях не може да се извлече информация за предоставяна на работниците, вкл. и на жалбоподателя безплатна храна, нито за начислена сума за безплатна храна за спорният период от 01.01.1975 до 31.12.1977 година,с изключение на месец май 1976 година, за който период е начислени суми от 052/0,27 с код безплатна храна. Не са представени /не са и събрани/ документи, които да сочат на какво основание е предоставена тази безплатна храна, за да се извърши съпоставка на предоставените на работниците от Завода за изкуствена коприна безплатна храна с оглед категоризирането на труда им като такъв от първа категория. ВЛ е посочило и, че при анализ на въпросните лични картони за посочените периоди не може да бъде установено дали лицето е получавало работно облекло и предпазни средства, свързани с изпълнение на трудовите му задължения. По тази причина експертът е посочил, че не може да отговори на въпроса дали за процесният период на жалбоподателя е предоставяно работно облекло и дали така предоставеното облекло и това, което е предоставяно на работници, работещи в Завода за изкуствена коприна при условията на първа категория труд, са идентични. С оглед оспорването на размера на пенсията и конкретно на определения към момента на отпускането на пенсията индивидуален коефициент, който участва в определянето на този размер, ВЛ е посочило следното: брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя /осигурителният му доход за периода от 01.01.1994 до 31.12.1996 година е 619 985 лева или 316993, 30 евро. Този доход за периода от 01.01.1997 година до 04.01.2016 година /при съобразяване на деноминацията/е от 46 346, 80 лева или 23 696, 74 евро. При това положение индивидуалният коефициент въз основа на определения осигурителен доход е в размер от 1,027. Съответно, средномесечният осигурителен доход за страната за периода 05.2016 до 04.2017 година е в размер от 785, 68 лева или 401,71 евро, като дохода, от който следва да се изчисли размера на пенсията е от 806, 89 лева. Съответно процентът за осигурителен стаж е 44,38 % /предвид стажа от трета категория/. ВЛ е посочило, че индивидуалния коефициент е съотношение между осигурителен доход и средния осигурителен доход за страната за съответният период, коригирано спрямо броя на отработените дни /каквито са изискванията на чл.70, ал.4 и 6 от КСО/. Посочено е, че в конкретният случай няма данни за промяна нито на осигурителния доход на жалбоподателя, нито на средния осигурителен доход за страната, като определеният индивидуален от пенсионният орган индивидуален коефициент на жалбоподателя към датата на отпускането на пенсията е меродавният. В крайна сметка ВЛ е заключило, че не са налице данни, от които да може да се направи извод, че има основание за различен размер на отпуснатата на жалбоподателя пенсия. Посочено е под условие, че дори и да се признае претендираният от жалбоподателя стаж /в периода от 01.08.1976 година до 31.12.1977 година/ за такъв от първа категория, то след преизчисляването и приравняването му към стаж от трета категория би се получил трудов стаж от общо 40 години и 16 дни и в този случай процента за осигурителния стаж би бил от 45, 04%, а пенсията /към момента на отпускането и през месец юли на 2017 година/ би следвало да е в размер от 363, 43 лева или с 1,49% повече.

Разпоредбата на чл.99, ал.1,т.1, буква „а“ от КСО предвижда следното: „Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за: осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17;“.

От самата разпоредба следва, че за да се измени разпореждането, с което е отпусната пенсията, вкл. и тази за осигурителен стаж и възраст, следва лицето, което е адресат на разпореждането, с което му е отпусната същата, да представи нови доказателства, релевантни за осигурителния му стаж или за осигурителния му доход, въз основа на които въпросната пенсия му е била отпусната. Тези нови доказателства могат да бъдат новосъздадени, т.е. несъобразени от пенсионният орган, доколкото към момента на издаването на разпореждането за отпускането на пенсията не са съществували, или да бъдат новооткрити, т.е. такива, които са съществували към този релевантен момент, но по обективни причини не са били известни на претендиращият пенсията и съответно не са били представени или неса били известни на пенсионният орган и не са съобразени от него.

Както съдът посочи, такива нови доказателства не са представени. Събраните от съда доказателства от „Свилоза“, представляващи заповеди и личните картони на лицето, водени в ХК „Свилоза“ за спорните периоди, които , като и ВЛ сочи в заключението си, имат параметрите на разчетно платежни ведомости. Въпросните доказателства, както и обяснението на мениджъра „човешки ресурси“ са съобразени при проверката, която е приключила с издаването на констативен протокол № КП -5-04-00401111/16.04.2018 година, и съответно след издаването на който е последвало издаването на разпореждане №1013-04-164#3от 15.05.2018 година на ръководителя на ПО при ТП на НОИ, с което е отказано изменение на пенсията, като същевременно е потвърден вече посочения в разпореждането за отпускането на пенсията осигурителен стаж, и което е стабилен административен акт. Всъщност по делото не са събрани доказателства които да опровергават констатациите, посочени в този констативен протокол, който по правната си природа представлява официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила /вж. чл.179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК/.

Заключението на експерта не опровергава посочените в констативният протокол факти и обстоятелства, а ги потвърждава. Условното изявление на експерта по отношение на стажа за периода от 01.08.1976 година до 31.12.1977 година не следва да се съобразява, доколкото не са събрани доказателства, които да променят извода на пенсионният орган, направен в разпореждането, с което е отпусната пенсията на лицето, респ. направен и от ответника в неговото решение.

Свидетелските показания на свидетелят И. И. не установяват релевантни към спора обстоятелства. Свидетелят дава показания, че е работил в цех „Предилен“ в ЗИК и са му давали десет дена повече отпуска, както и работно облекло. Сочи, че е била безплатна храната му. Както е посочено в разпоредбата на чл104, ал.10, изречение второ от КСО „За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.“. В случая доказателствата установяват, че жалбоподателят е работил в Ремонтно механичния цех, а не в цех „Предилен“, при което няма как показанията на свидетеля за полагания от него вид на труда и за вредността му, да бъдат съобразени на плоскостта на спорните обстоятелства, установени с вече цитирания многократно констативен протокол.

Не е налице и хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО, доколкото не са събрани по вътрешнослужебен път никакви релевантни доказателства, които да обосновават промяна на разпореждането, с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски:

Съдът намира, че следва да присъди в полза на НОИ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 102, 26 евро предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. М. от [населено място], [улица]против разпореждане №1013-04-164#3от 15.05.2018 година на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Велико Търново.

ОСЪЖДА П. П. М. от [населено място], [улица], [ЕГН], да заплати на Националния осигурителен институт –София, разноски в размер от 102,26 евро.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.