Производството е по реда на чл. 145 – чл.178 от АПК.

Образувано е по жалба на В. Е. Е. против мълчалив отказ на Кмета на Община Костинброд по жалба с вх.№ 94-В210/20.06.2025г., с която е поискана проверка и отговор на оплакванията му за силен шум от открито детско увеселително заведение, което се намира в съседство до собствения му имот.

Видно от изпратената административна преписка, ответникът е приложил копие от писмо с изх.№ 94-В-210/21.07.2025г. на Заместник-кмета на Община Костинброд до В. Е. Е., с което го уведомява за предприетите действия във връзка с жалба № 94-В-210/20.06.2025г.

Съдът, съобразявайки данните по приложената административна преписка установи, че жалбата е подадена от жалбоподателя на 20.06.2025г. с вх. № 94-В-210/20.06.2025г. до кмета на Община Костинброд. Срокът за произнасяне от административния орган, съгласно чл.57 ал.5 от АПК е едномесечен, като такъв е предвиден в случаите, в които следва да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят. В случая от административната преписка се установява, че има заинтересовани страни, по чиито жалби са образувани административни преписки, с които административният орган се е запознал. Съобразно чл.57, ал.5 от АПК срокът за произнасяне на административния орган изтича на 21.07.2025г./понеделник/. Административният орган се е произнесъл с писмо с изх.№ 94-В-210/21.07.2025г. до В. Е. Е., с което го уведомява за предприетите действия във връзка с жалба № 94-В-210/20.06.2025г.

Към момента на подаване на жалбата в съда, административният орган не се е произнесъл по искането, с което е сезиран, съответно жалбата е подадена срещу мълчалив отказ, какъвто е формиран. Едва след подаване на жалбата, административният орган се е произнесъл с писмо, в което е уведомил жалбоподателя за предприетите действия, поради което е постигнат целеният правен резултат. Предпоставките за констатиране на правен интерес у жалбоподателя са били налични към датата на подаване на жалбата, но са отпаднали в хода на съдебното производство. Ето защо, съдът приема, че с оглед удовлетворената претенция за извършване на заявената услуга по отношение на жалбоподателя, същият няма правен интерес от поддържане на претенцията си и продължаване на делото.

Отделно от това при служебно извършена проверка в системата на съда се установи, че има образувано адм. дело № 755/25г. по описа на АССО с идентичен предмет. По делото има постановено Определение №1052/30.07.25г., което е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“, а във връзка с чл. 299, ал. 1 ГПК „спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго“. При тълкуването на цитираните разпоредби се обуславя извод, че влязлото в сила определение, с което жалбата срещу заповедта е отхвърлена, е задължително и за съда, който разглежда последващо подадена жалба срещу същия административен акт, и който е длъжен да зачете действието на решението, с което е разрешен спорът за законосъобразност на акта.

В конкретния случай е налице обективен и субективен идентитет между решеното дело /адм. дело № 755/2025 г. на АССО, чието определение е влязло в сила на 15.08.25г. и новото дело /образуваното пред същия съд/, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, доколкото наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост.

Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и 6 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Е. Е. против мълчалив отказ на Кмета на Община Костинброд по жалба с вх.№ 94-В210/20.06.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 840/2025г. на Административен съд - София - област.

Определението може да се обжалва в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България.