Производството е по реда на чл. 166, ал. 2-4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

В Административен съд София - област е депозирана жалба от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве АД срещу определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-830/2025г., с което на основание чл. 63, във връзка с чл. 97, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията 1) забранява разпространението на реклама с описаното в т. III съдържание под формата на писма, изявления и други форми на разпространение; 2) спира разпространението на рекламите по т. I, т. II и т. IV под формата на радиоклипове, рекламни брошури/флаери и публикации на Фейсбук страницата на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и 3) задължава „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1172, район Изгрев, [жк], [улица], № 1, в еднодневен срок от уведомяването му за настоящото определение да преустанови разпространението на рекламите по т. 2.

В жалбата се съдържа особено искане съдът да разпореди спиране на изпълнението на временните мерки по чл. 97, ал. 1 от ЗЗК.

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с жалба срещу определение, с което се налага временна мярка по чл. 97, ал. 1 от ЗЗК, която по своята правна същност представлява принудителна административна мярка. (в този смисъл вж. Ръководство на административния съдия обща и специална част, книга втора, ISBN 978-619-7798-02-9, стр. 13).

Съгласно чл. 97, ал. 2 от ЗЗК временната мярка по ал. 1 се прилага с определение, което подлежи на незабавно изпълнение. Временната мярка се прилага до приемане на решението на комисията по същество. Определението може да се обжалва по реда на чл. 64, ал. 3. Жалбата не спира изпълнението на определението, освен ако съдът разпореди друго.

В чл. 64, ал. 3 от ЗЗК е разписано, че определенията на Комисията, за които това е предвидено, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност от страните в производството по реда за обжалване на решенията на Комисията. Определенията се обжалват в 7-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд - София област.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в Административен съд София – област е постъпила жалба срещу приложени принудителни административни мерки, под формата на временни мерки по чл. 97, ал. 1 от ЗЗК, постановени от КЗК с определение № 959 от 16.10.2025 г. по преписка № КЗК-830/2025г.

Определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-830/2025г. е връчено на жалбоподателя на 22.10.2025 г., като жалбата е подадена в 7 – дневния преклузивен срок по чл. 64, ал. 3 от ЗЗК.

Предвид обстоятелството, че принудителната административна мярка по своята правна природа е индивидуален административен акт, приложен с Определение на КЗК съгласно чл. 97, ал. 2 от ЗЗК, се налага изводът, че жалбата следва да бъде разгледана по реда за обжалване на решенията на Комисията съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗЗК.

В жалбата се съдържа искане за спиране на изпълнението на Определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-830/2025г., с което са наложени временните мерки по чл. 97, ал. 1 от ЗЗК, което обосновава и произнасянето на настоящият съдебен състав по това искане.

Искането следва да бъде квалифицирано като искане по чл. 166, ал. 4 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира искането за допустимо: насочено е срещу подлежащ на незабавно изпълнение съгласно чл. 97, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията индивидуален административен акт, по отношение на който съдебният контрол е допустим и не е налице забрана за спиране изпълнението по съдебен ред; заявено е от легитимирана страна адресат на разпоредителната част на акта, следователно с правен интерес от оспорването и жалбата срещу определението е депозирана в законоустановения срок.

По същество искането за спиране на незабавното изпълнение е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл. 97, ал. 2 от ЗЗК временната мярка по ал. 1 се прилага с определение, което подлежи на незабавно изпълнение.

В конкретния случай с т. 1 - 3 от Определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-830/2025г. се забранява разпространението на реклама с описаното в т. III съдържание под формата на писма, изявления и други форми на разпространение; спира се разпространението на рекламите по т. I, т. II и т. IV под формата на радиоклипове, рекламни брошури/флаери и публикации на Фейсбук страницата на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и се задължава „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1172, район Изгрев, [жк], [улица], № 1, в еднодневен срок от уведомяването му за настоящото определение да преустанови разпространението на рекламите по т. 2.

Незабавното изпълнение на оспореното определение е допуснато по силата на закона - чл. 97, ал. 2 от ЗЗК, обосноваващ изпълнение на целите по чл. 60 от АПК, за постигане на които се прилага изключението от общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК. (в този смисъл Определение № 7415 от 04.07.2025 г. по адм. дело 6941/2025 по описа на ВАС, четвърто отделение).

При тази законова уредба в тежест на жалбоподателя е да докаже, че за него е налице интерес, противопоставим на интереса, предпоставен от законодателя в чл. 97, ал. 2 от ЗЗК, който по своята значимост да е способен да мотивира съда да спре предварителното изпълнение на оспореното Определение на КЗК. За да аргументират необходимост от спиране на незабавното изпълнение, жалбоподателят следва да докаже с допустими и достатъчно убедителни доказателствени средства, че от изпълнението за него ще последва значителна или трудно поправима вреда - арг. чл. 166, ал. 2 вр., ал. 4 АПК.

От изложеното в искането обаче такъв извод не може да се направи. За да упражни съдът своето правомощие и да постанови спиране на законово допуснато предварително изпълнение, следва да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда, засягаща оспорващия, която по своята значимост да надхвърля законоустановения с нормата на чл. 97, ал. 2 от ЗЗК интерес от незабавното изпълнение.

В искането си жалбоподателят не е представил никакви доказателства за настъпили вреди, като в този смисъл твърденията са общи и бланкетни и към тях не са представени никакви доказателства за настъпването на конкретни вреди, противопоставими на законовата разпоредба, предписваща незабавно изпълнение. Законодателят е упражнил своята преценка за значимост на охраняемото обществено благо в хипотезата на чл. 97 от ЗЗК, на което благо съдът не може да противопостави хипотетичен, необоснован и недоказан интерес. (В този смисъл Определение № 9254 от 06.10.20235 г. по адм. дело 9643/2025 по описа на ВАС; Определение № 7818 от 13.07.2023 г. по адм. дело 6708/2023 по описа на ВАС и др.).

На следващо място при преценката си за наличие на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът не е длъжен да изследва обстоятелства във връзка с вероятната основателност на жалбата, тоест съдът не следва да се съобразява с последиците от едно уважаване на жалбата, тъй като на практика това означава да обсъжда евентуалните последици от настъпването на бъдещи несигурни събития и то такива, свързани със съществото на спора. Съдът не може в това акцесорно по своя характер производство по направеното от оспорващия искане за спиране на изпълнението, да обсъжда твърдения за незаконосъобразност на самото оспореното определение. Доводи, които са свързани с незаконосъобразност на Определението следва да бъдат преценявани при разглеждането на главния спор относно законосъобразността на Определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-830/2025г., защото тази преценка на този етап е недопустимо да бъде извършвана, тъй като това е въпрос по съществото на правния спор. Предметът на исканото за спиране на предварителното изпълнение е различен. Както се каза по-горе, спрямо искането за спиране са относими други предпоставки.

На последно място следва да бъде посочено, че според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 97, ал. 2 от ЗЗК/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК - само въз основа на нови обстоятелства, като в конкретния случай не са представени никакви конкретни нови факти и обстоятелства – които да са се осъществили след издаването на акта.

По изложените съображения, съдът следва да отхвърли искането. Ето защо и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве АД за спиране на незабавното изпълнение на определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-830/2025г.

Делото да се докладва на председателя на Административен съд София – област за определяне на съдия – докладчик по жалбата на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве АД срещу определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-830/2025г.

Определението, с което се отхвърля искането за спиране на незабавното изпълнение подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.