Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от същия кодекс.

 

Образувано е по жалба, подадена от адв. Х. К. от САК, като пълномощник на „Г. груп“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица]***, против действия по обезпечаване на доказателства на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 20260307Р0012379_3/ 11.03.2026 г., потвърдени с Решение № 44/ 20.03.2026 г. на заместник териториален директор на Териториална дирекция на НАП - [населено място], изпълняващ правомощията на директор на същата териториална дирекция в отсъствие на титуляра.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорените действия на органи по приходите и на потвърждаващия ги акт на администрацията, като сочи, че в протокола по обезпечаване на доказателства фактически липсват мотиви, а оспорените действия са извършени при нарушение на процесуалния и материалния закон. Намира същи за необосновани, и не намиращи опора в наличните по преписката доказателства и в закона. Твърди, че в случая не са налице сочените от органите по приходите материалноправни предпоставки по чл. 121а, ал. 2, вр. с ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на доказателства. В тази връзка сочи липсата на обосновка за заключението, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължими данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изтъква, че от органите по приходите не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено, вкл. не е посочено дали дружеството въобще има дължими данъци и какъв е техния размер. По същество развива доводи, че към момента на налагане на мерките по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, „Г. груп“ ЕООД не е имало задължения за данъци, индикации за неплатени такива задължения не са установени и при извършените проверки от от органите по приходите, при което последните са боравили единствено с предположения. С тези съображения, подробно изложени в жалбата, от съда се иска да отмени обжалваните действия, обективирани в № 20260307Р0012379_3/ 11.03.2026 г. на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени от горестоящия административен орган. Претендира се присъждане на разноски, алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез когото жалбата е изпратена, в представено писмено становище от пълномощника, заявява, че оспорва жалбата. Развива доводи за процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалваните действия по обезпечаване на доказателства, като акцентира върху обстоятелството, че в хипотезата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност. По същество излага съображения, че оспорващото дружество системно не потвърждава, получените вътреобщностни доставки на автомобили, с което нарушава чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/ 29.092023 г. на МФ, а извършеният от органите по приходите анализ на данни е обосновал извод, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде затруднено. С тези аргументи и с позовававне на мотивите в рашението си при административното обжалване, ответникът моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, също прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 07.03.2026 г. в 20:56 часа в ГКПП Калотина, органи на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] с ремарке рег. № [рег. номер], управлявано от Л. Н.. Установено е, че с посоченото МПС се извършва превоз на стока с висок фискален риск, съгласно т. 1 от Заповед № ЗМФ-1295/ 28.12.2023 г., допълнена със Заповед № ЗМФ-237 /31.03.2025 г., и двете на на министъра на финансите, за утвърждаване на списъка на стоки с висок фискален риск на МФ /пътнически автомобили и други автомобилни средства, предназначени главно за транспорт на хора/, а именно – 9 броя автомобили. При проверката е било поставено техническо средство за контрол /ТСК/ с контролен № 1100937, като действията на приходните органи са документирани със съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 20260307Р0012379_1/ 07.03.2026 година. Впоследствие на 11.03.2026 г. в 13:11 часа, при пристигането на посоченото място на получаване – [населено място], общ. Велико Търново, [улица], от органи по приходите е извършен оглед на посочения товарен автомобил и е установено, че поставеното ТСК е с ненарушена цялост, като впоследствие то е отстранено. Действията са обективирани в Протокол за отстраняване на ТСК № 20260307Р00123 79_2/ 11.03.2026 г., съставен в просъствието на водача Л. Н. и на Г. С. Л. - управител на „Г. груп“ ЕООД.

С ПИПСВФР № 20260307Р0012379_3/ 11.03.2026 г. на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК на „Г. Груп“ ЕООД е било наложено обезпечение в общ размер на 3 270,00 евро, представляващо 30% от пазарната стойността на посочените 9 броя автомобили. В протокола органите по приходите не са отразили констатации за извършени нарушения от получателя на стоките. При проверката са били събрани като доказателства копия от ЧМР и придружаващи документи и декларация от водача. От дружеството е подадена жалба срещу действията на органите по приходите от Дирекция „Фискален контрол“, пред директора на ТД на НАП – Велико Търново. След разглеждането на жалбата, с Решение № 44/ 20.03.2026 г. на заместник териториален директор на териториалната дирекция, същата е била отхвърлена. В решението си горестоящият орган е посочил, че дружеството системно не потвърждава получените вътреобщностни доставки на автомобили, с което нарушава чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/ 29.092023 г. на МФ, извършва неправомерно промяна на режима на облагане с ДДС на закупени автомобили от ЕС, има несъответствие между декларираните от него вътреобщностни придобивания и посочени от конрагентите му вътреобщностни доставки, съгласно информационната система VIES. С посочените обстоятелства е обоснован извод, че при последваща реализиция на стоките, събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни, а от там и извършеното обезпечаване на доказателства на основание чл. 121а, ал. 3, във вр. с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Решението е връчено на „Г. Груп“ ООД чрез упълномощено лице, на 24.03.2026 година. Жалбата срещу действията на органите по приходите е подадена пред АСВТ с вх. № Ж-04-58#3/ 26.03.2026 г. от деловодството на териториалната дирекция. Към същата се приложени удостоверение за липса на задължения от 20.03.2026 г., издадено от ТД на НАП – Велико Търново и протокол от 29.05.2025 г. за резултатите от извършена ПУФО на „Г.Груп“ ЕООД. От ответника са представени документите от административната преписка.

 

При така установената фактическа обстановка е налагат следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж от ДОПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

След служебно извършена проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 20260307Р0012379_3/ 11.03.2026 г., са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочените норми определят материалната компетентност на органите по приходите, извършили оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, предмет на ВОД, за които съществува висок фискален риск, и на превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за контрол. Не се спори и посоченото в ПИПСВФР № 20260307Р0012379_3/ 11.03.2026 г. и в преди това съставените протоколи от същата дата, че съставилите го инспектори по приходите имат качество на органи по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Правомощията на органите по приходите при извършване на фискален контрол, вкл. проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален риск са регламентирани в Глава петнадесет „а“ от ДОПК /чл. 127а – чл. 127з от кодекса/, отделно правомощия на тези органи са въведени с чл. 121а от ДОПК. Конкретно, същите имат правомощието, при наличието на хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея трета от същия член, да предприемат действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. Потвърдителното решение също е издадено от компетентен орган, в хипотезата на заместване на директора на ТД на НАП - [населено място] /заповеди на л. 106 и л. 107 от делото/, в рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне. Актовете на органите по приходите и на заместник директора на ТД на НАП са издадени в писмена форма.

 

Съдът намира, че в процедурата по налагането на мерки за обезпечаване на доказателства /каквито са процесните/ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че в съставените от органите по приходите протоколи, вкл. процесния, фактически липсват мотиви, които да обосноват извода за наличие на хипотезата на чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2 от ДОПК, която се сочи като основание за налагане на обезпеченията. В конкретния случай тази липса на мотиви е цялостна и пълна, като в раздела на ПИПСВФР № 20260307Р0012379_3/ 11.03.2026 г., отреден за отразявания по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК /л. 46/, липсват каквито и да е отбелязвания, вкл. такива подкрепящи извода, че след последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Отделно не става ясно и каква точно е целта на обезпечението, по начина, по който то е предприето. Пълната липса на изложение относно изброените обстоятелства ограничава правото на защита на данъчния субект, поставяйки го в невъзможност да узнае конкретните фактически основания за предприетите обезпечения и начина на определянето на техния размер. Освен това то затруднява и последващите проверки на горестоящия орган и на съда относно наличието на материалноправните предпоставки за предприемане на обезпечителните действия и относно съответствието на същите с целта на закона.

 

Оспорените действия на органите по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск са и материално незаконосъобразни. Органите са се позовали на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно – при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Както се посочи, в ПИПСВФР изцяло липсва фактическа обосновака на тези изводи. В решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК е посочено, че „Г.Груп“ ЕООД извършва неправомерно промяна на режима на облагане с ДДС на закупени автомобили от ЕС, като не начислява ДДС върху пълната стойност при продажба на автомобила /декларирания резултат ДДС, подлежащ на внасяне, не съответства на размера на оборотите за съответния период/, има несъответствие между декларираните от него вътреобщностни придобивания и посочени от конрагентите му вътреобщностни доставки, съгласно информационната система VIES, дружеството системно не потвърждава получените вътреобщностни доставки на автомобили, не е издало протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС и съответно не е начислило ДДС в размер на 782 лв., с подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за предходните пет финансови години декларира ниска рентабилност на продажбите.

Принципно извършването на изброените от ответника евентуални нарушения на данъчното законодателство или начисляването на ДДС в неправилен размер /за тях не са представени доказателства/, представлява основание за налагане на административно наказателни санкции на лицето и/или за определяне на допълнителен данък след проведено производство по установяване на данъчните задължения. Нито едно от тези обстоятелства обаче не е относимо към основанията за налагане на спорните обезпечения, защото не влияе нито на размера на предполагаемо задължение, нито върху възможността за неговото плащане. Т. обстоятелство не съставлява и констатираната ниска рентабилност на извършваната от оспорващото дружества търговска дейност, а ако органите по приходите са имали предвид евентуално укриване на данъци, то също следва да бъде установено чрез провеждане на съответното административно или съдебно производство.

Всъщност между страните няма спор, че жалбоподателят реализира продажби на стоки при осъществяване на дейността си и извършва разплащания. В решението на директора на ТД на НАП – В. Търново е посочено, че дружеството към момента на проверката има непогасени и просрочени задължения, но от представеното удостоверение от 20.03.2026 г. се установява обратния факт – че дружеството няма задължения към приходната администрация. Що се отнася до соченото от горестоящия орган обстоятелство за дължими в миналото суми по ЗДДС в размер на 3 458,67 лв., изцяло погасени на 15.12.2025 г., то единствено налага извод, че оспорващото дружество не допуска наличието на големи по размер данъчни задължения и че е в състояние да погасява без проблем евентуално натрупани такива. В потвърждение на този извод е и представения протокол от 29.05.2025 г., съгласно който в резултат на извършената ПУФО на „Г.Груп“ ЕООД, не са констатирани факти и обстоятелства, налагащи предприемане на последващи процесуални действия спрямо дружеството.

Както многократно е посочвано в решения на АСВТ по казуси, аналогични на процесния, при описаната по-горе фактология, не става ясно какви данъчни задължения има риск да останат неплатени, на кое законово основание, кога ще настъпи техния падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Вярно е, че в чл. 121а от ДОПК няма изрично нормативно изискване за посочване на изброените данни, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице поне някакви предварителни такива за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед зачитането на основните правни принципи в административния процес, регламентирани в Глава първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни от вида на посочените. Само твърдения за неотчетени облагаеми доставки или неначислен ДДС в пълен размер, не могат да обосноват налагането на обезпечения за бъдещи задължения. В тази връзка следва да се отбележи, че произнасяне на администрацията при условията на оперативна самостоятелност не означава административен произвол и не освобождава ответника от задължението да мотивира адекватно акта си в посока кое налага обезпечението. Без да е посочено, а по възможност и мотивирано, събирането на кой данък и в какъв размер ще бъде затруднено, съдът не е в състояние провери основанието за обезпечението и обезпечителната нужда.

В случая, не е обоснована обезпечителна нужда и защото не е надлежно установено, че обезпечаването и събирането на посоченото задължение ще бъде затруднено, респ. невъзможно. Такава обосновка е не по-малко наложителна, отколкото тази за размера на евентуалните задължения. Не винаги наличието, още повече евентуалното установяване на задължения, води до налагане на предварителни обезпечения. Необходимо е да се обоснове, че от данните за дейността и имуществото на длъжника може да се направи извод, че ще се избегне или затрудни погасяването на тези задължения. В конкретния случай това също не е сторено. Както се каза, дружеството няма надлежно установени данъчни задължения към НАП, а с жалбата по административен ред е представена оборотна справка, чиито данни не се оспорват от ответната страна. Видно от отразеното в нея дружеството има активи на стойност, която покрива и надхвърля предполагаемия размер на задълженията, посочени в решението по чл. 41, ал. 1 от ДОПК. Ето защо съдът приема, че дори да са обосновани предположенията за наличие на задължения, в конкретния случай е налице имущество, което да ги обезпечи, затова не може обосновано да се заключи, че следва да се налагат обезпечения по този процесуален ред. На последно място, размерът на наложеното обезпечение многократно надвишава евентуалните предполагаеми бъдещи задължения, посочени от ответника.

 

С оглед горното съдът намира, че оспорваните действия по обезпечаване на доказателства са извършени в противоречие с правилата на ДОПК и протокола, с който те са предприети следва да се отмени.

 

При този изход на делото разноски на ответната страна не следва да се присъждат. Основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството в бщ размер на 325,56 евро, от които 25,56 евро - внесена държавна такса и 300,00 евро заплатен адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2026 г., съдържащ и разписка за получаване на сумата. Възражението на ответната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид на материалния интерес по делото /размера на наложеното обезпечение/, фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство.

 

Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Отменя по жалба на „Г.груп“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица]***, действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 20260307Р0012379_3/ 11.03.2026 г. на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 44/ 20.03.2026 г. на заместник териториален директор на ТД на НАП - [населено място].

 

Осъжда Национална агенция за приходите да заплати на „„Г.груп“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица]***, разноски по делото в размер на 325,56 евро /триста двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Определението да се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.