Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Й. И. П., чрез адвокат Паров против Решение № 26 от 07.04.2025 г. на РС –Костинброд, постановено по АНД № 72/2024 г., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия „К“ № 6241017/11.08.2022 г. издаден от ОДМВР София, с който на Й. И. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението се обжалва като неправилно като се посочва, че не е установен съществен елемент от описаното административно нарушение. Според касационният жалбоподател, РС не е събрал доказателства, които да обосновават наличието на повторност. Моли за отмяна на постановеното съдебно решение. Алтернативно моли делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Редовно призован за датата на съдебното заседание, касационният жалбоподател Й. И. П., не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР – София, редовно призован, не се представлява. В подадена по делото писмена защита моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура счита, че решението на РС като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - София област, Касационен състав намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата пороци на решението на въззивния съд. Не се констатират нарушения, касаещи валидността и допустимостта на оспорваното решение при служебно извършената проверка.

С обжалваното решение Районен съд-Костинброд е потвърдил като законосъобразен електронен фиш (ЕФ) серия „К“ № 6241017/11.08.2022 г. издаден от ОДМВР София, с който на Й. И. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на вярно установените релевантни за спора факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция.

Административнонаказателната отговорност на Й. И. П. е ангажирана за това, че на 11.08.2022 г., в 15.43 часа, по път II-81, км. 44 в [населено място] общ. Годеч, с поска на движение от [населено място] към [населено място], при ограничение на скоростта 50 км.ч. за населено място, въведено с пътен знак Д11 е заснет автомобил собственост на Павлов марка/модел „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], докато същият се е движил със скорост от 69 км.ч. Заснемането е осъществено с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая преносима система ARH CAM S1 с № 120CCA2 /неправилно в ЕФ е обозначено като средство/.

За да потвърди процесния ЕФ, въззивният съд е приел, че при съставянето му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нерушението от страна на санкционираното лице е безспорно установено.

РС- Костинброд правилно е приел, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП като съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. РС правилно е изложил подробни мотиви за наличието на основанията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като заключение е приел, че извършеното нарушение е безспорно доказано, от събраните по делото доказателства и заснетият снимков материал, на който са записани дата, час, засечена скорост на движение и регистрационен номер на автомобила, посредством годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред, и въз основа на което е потвърдил процесния електронен фиш.

За да постанови обжалваното съдебно решение, РС е събрал и обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство съдът не е констатирал допуснати нарушения, които изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Оспореният пред въззивния съд ЕФ е издаден от компетентен орган, в утвърдената от министъра на вътрешните работи форма и има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Събраните по делото доказателства сочат, че е налице нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В настоящия случай Й. И. П. е получил процесния електронен фиш и не е посочил с декларация, че автомобилът е бил управляван от друго лице, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за описаното нарушение.

Твърденията относно неизяснения факт чия скорост е засечена от видимите няколко автомобила на приложения снимков материал са неоснователни, тъй като средството за измерване - тип ARH CAM S1 е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, като същата измерва скоростта посредством лазерен скоростомер. Съгласно чл. 745, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на лазерни импулси към дадено /конкретно/ МПС и приемане на отразените от повърхността му сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и обратно. Според чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от същата Наредба, конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост. Именно за проверка на това дали конкретното средство за измерване отговаря на изискванията на посочената наредба, в частност на горепосочените изисквания, предвидени в нея, се извършва първоначален контрол за съответствие преди одобряване на типа средство за измерване, ежегодно се извършва и периодичен контрол за съответствие с изискванията на горепосочената наредба. Процесната мобилната система с № 120ссА2 е преминала проверка от 10. 05. 2022 г., за което е съставен протокол, като допустимата грешка при измерване на скоростта при реални условия на измерване на скорост е 3 км/ч до 100 км/ч., 3 % над 100 км/ч. Поради това настоящата касационна инстанция приема, че представената по делото снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена от лазерния скоростомер, независимо, че на снимката е заснето повече от едно МПС.

Неоснователно се явява и възражението за липса на доказателства за повторност. По делото пред РС е приложена справка на водача, от която е видно, че ЕФ № 4122494 е влязъл в сила, поради което АНО правилно е квалифицирал нарушението в условие на повторност.

Предвид изложеното, съдът намира, че електронният фиш, предмет на съдебен контрол е законосъобразен, както правилно е приел районният съд. Ето защо, съдебното решение предмет на касационен контрол е правилно, тъй като по отношение на него, не са налице касационните основания на чл. 348 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – София сумата от 130 лева, представляваща възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от изложеното на основание чл.221, ал.2 от АПК Административен съд – София-област, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 07.04.2025 г., постановено по АНД № 72/2024 г . по описа на Районен съд –Костинброд,

ОСЪЖДА Й. И. П. да заплати на Областна дирекция на МВР – София сумата от 130 лева.

Решението е окончателно.