Производството е по реда на чл.405а, ал.7 от КТ.

 

Делото е образувано по жалба на „Алпи Фарм“ ЕООД – Г. О. против постановление за обявяване на трудово правоотношение от 01.09.2025 година и предписание за сключване на трудов договор от същата дата, които са възпроизведени в един документ на инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново.

Прави се оплакване за неправилно и превратно установена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложен материален закон. Иска се отмяната и на двата административни акта, като се претендират сторените разноски.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, чрез представителя си, отрича основателността на жалбата и моли същата да се отхвърли. В представеното по делото писмено становище се излагат подробни аргументи за този претендиран правен резултат.

Заинтересованата страна Н. Х. П. намира жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни И. Х. Х. и Е. Х. Т. не са заели становище по жалбата.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от заинтересовано лице, засегнато от правните последици на оспорения административен акт. От съдържанието на документа, който съдържа и обжалваното постановление и обжалваното предписание се установява, че двата акта са връчени на 01.09.2025 година, като жалбата е подадена чрез ответника на 12.09.2026 година, при което е спазен срока по чл.149 от АПК, като жалбоподателят е легитимиран да оспори двата акта, доколкото е адресат на неблагоприятните им последици.

По същество жалбата е основателна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка, която впрочем не е и спорна между страните:

На 01.09.2025 година е извършена проверка в предприятието на жалбоподателя по повод на възникнал инцидент в обекта, представляващ животновъдна ферма, намираща се в [населено място], местност Гладнира. Констатирано е, че пострадалото при инцидента лице П. Х. Х. е полагал труд, предоставяйки работната си сила в обекта за работодателя, който е оспорващото дружество. В писмените обяснения е било отразено, че лицето е извършвало трудови дейности в обекта, като е полагал труд за отглеждането на животните във фермата – хранил ги е, почиствал е и е охранявал фермата. Отношенията между дружество и посоченото лице не са били уредени като трудови такива чрез учредяване на трудово правоотношение със сключване на трудов договор в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.

В даденото по преписката писмено сведение на управителя на работодателя е посочено, че пострадалият П. Х. е дошъл при него във фермата бос,гладен и в не добро състояние. Управителят го е познавал задочно и е бил запознат с историята на неговия живот, че няма роднини и няма къде да живее, затова го е приютил във фермата. Посочено е, че през времето, прекарано във фермата П. е започнал да извършва задължения по отглеждането на животните и понеже е живеел в тази ферма, бил е и като пазач. До настъпването на инцидента му е било възложено да се грижи за реда в нея. Посочено е, че не е сключен трудов договор заради липсата на лични документи у П..

По делото е установено, че П. Х. Х. е починал на 2.09.2025 година, оставяйки трима наследници, които са конституирани като заинтересовани страни по делото.

Приети са като писмени доказателства протоколи за разпити на свидетелите П. Г. Й., Н. М. Д., М. М. А., А. Н. В., П. Р. С., К. И. П., С. Д. Г., П. Г. Й., като общото в показанията им е, че на 29.08.2025 година в обекта на жалбоподателя е избухнал пожар, в този момент пострадалият П. се е намирал в този обект, като се е появил там значително по-рано, като не се сочи в кой именно момент се е появил. В тези показания липсва точната дата, на която въпросното лице се е появило, в процесната ферма, като липсва и установяване на релевантни за спора факти като например точните параметри на изпълняваните от лицето трудови функции, приблизителният размер на получаваното възнаграждение, работното време, през което пострадалото лице е следвало да изпълнява конкретните трудови функции. Следва да се отбележи, че протоколите са създадени като официални документи или на датата, на която ответника приема за възникнало индивидуалното трудово правоотношение или на дата, следваща тази дата, като същите не са съобразявани при издаването на спорните административни актове.

От показанията на свидетелката Х. П., която е служител на ответника, проверката е правена по повод на сигнал, като са събрани писмени сведения от управителя на работодателя. Други доказателства за релевантни към предоставянето на работната сила обстоятелства в показанията липсват.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

И постановлението за обявяване на индивидуалното трудово правоотношение и предписанието, които се оспорват, са валидни актове, издадени от компетентен по степен, материя и територия административен орган. По делото са представени длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ при ДИТ – Велико Търново и заповед за назначаване на тази длъжност на лицето, което я изпълнява. Изискването на нормите на чл.450а, ал.1 и на ал.4 от КТ е постановлението и предписанието да са издадени от контролните органи на Инспекцията по труда, като посочените доказателства установяват именно това обстоятелство.

Постановлението противоречи на закона и е издадено при съществено нарушение на административно производствените правила, което е неотстранимо понастоящем.

Съгласно нормата на чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В българското право липсва легална дефиниция на понятията "трудов договор" и "граждански договор". При съпоставка между техните съществени елементи се установява, че основната прилика между тях се състои в това, че и при двата вида договори се предоставя труд срещу възнаграждение. Налице са обаче съществени разлики между тях. При трудовия договор се дължи полагането на личен труд в рамките на определено работно време, на определено работно място, на определена длъжност, за изпълнение на определена, трайно осъществяваща се работа, със средства и материали на работодателя. Докато при гражданския договор, се дължи постигането на определен трудов резултат, без да е необходимо да бъде договорено определено работно време, длъжност, работно място, непременно лично постигане на резултат, а средствата и материалите се осигуряват от възложителя. В този ред на мисли докато при трудовият договор се дължи работна сила, то при облигационна връзка се дължи резултат. В тежест на органа, издал посоченото постановление е да установи с всички доказателствени средства, че волята между страните посочени в акта е да имат сключен трудов договор. Както е посочено например в решение № 1406 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2024 г. приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

На практика единственото доказателство, което към момента на издаването на постановлението е съобразено от ответника, е писменото сведение на представителя на дружеството, претендирано като работодател. От една страна писменото сведение, на което се е позовал ответника, е дадено не от неучастващо в производството лице /вж. чл.44 от АПК/, като от друга страна в него липсват данни за есенциалните елементи, които са присъщи на трудовото правоотношение - характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на престацията на работна сила, продължителност на работния ден, уговорени почивки или отпуски, поне приблизителен размер на трудово възнаграждение. Дори и да се приеме, че става въпрос за дадено от страна в производството сведение, то единствено неговото наличие не може да обоснове несъмненото установяване на предоставяне на работна сила от страна на починалото лице за оспорващото дружество в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, доколкото изискването на чл.35 от АПК не е спазено, както впрочем не са спазени изискванията на чл.34, ал.3 и 4 от АПК.

Следователно, не е установено от страна на ответника, при негова тежест за това, предоставянето на работна сила от страна на пострадалото лице за конкретно посоченият в постановлението период от 29.08.2025 година до 01.09.2025 година.

Що се касае до предписанието, с което се предписва да бъде предложено на работника сключването на трудов договор, то извън посочените по – горе доводи, следва да се констатира, че смъртта на пострадалият П. Х. на 2.09.2025 година като обстоятелство се вписва в хипотезата на чл.142, ал.2 от АПК. По аргумент от чл. 405а, ал.5 от КТ предписанието се явява незаконосъобразно. Потвърждаването на акт, който обективно не може да бъде изпълнен от адресата си, би довело до удар в празно правно пространство и би било правно нетърпимо.

Разноски: На оспорващото дружество следва да се присъдят разноски за държавна такса от 25, 56 евро /равностойност на 50 лева/, доколкото други разноски не са установени. Същите следва да се поемат от И. А. „Главна инспекция по труда“по аргумент от §1, т.6 от АПК.

Водим от изложеното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Постановление за обявяване на трудово правоотношение и Предписание за обявяване на трудово правоотношение от 01.09.2025 година и Предписание за сключване на трудов договор от 01.09.2025 година, издадени от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Алпи Фарм“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], разноски от 25, 56 евро.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.