Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на А. Н. Н. с УРН ***, с постоянен адрес – [населено място], [община], Софийска област, представляван по пълномощие от адв. Х. С. – САК, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-230-6500/9202 от 05.08.2021г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта на извършените намаления. Излагат се съображения, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК тъй като не съдържа фактически и правни основания за извършените намаления. Иска се отмяна на оспореното уведомително писмо и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Иска се присъждане на деловодни разноски, като се представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по препр. от чл. 144 АПК.

 

Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" /ДФЗ/, представляван по пълномощие от юрисконсулт Г. Б., оспорва жалбата. Иска се отхвърлянето й. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, по преценката за допустимостта и основателността на жалбата, счете следното:

 

Жалбата е подадена в срок – оспореното уведомително писмо е съобщено на жалбоподателя на 29.01.2025г. /известие за доставяне в приложения класьор, съдържащ преписката/, а жалбата е подадена по пощата на 11.02.2025г. /вж. КЕП, с който жалбата е подписана/, от надлежна страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:

 

А. Н. Н. с УРН 209544 е подал заявление за подпомагане с УИН: 23/210519/98216. Николов е заявител за кампания 2019г. за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ.

 

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-230-6500/9202 от 05.08.2021г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е намалено исканото финансово подпомагане, както следва: по Подмярка 13.1/НР 1 – 2969, 33 лева; по СЕПП – 6398 лева; по СПП – 58, 98 лева; по СПК – 71, 39 лева; по ЗДП – 1723, 56 лева.

Съгласно чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция съгл. изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Със заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г., т. 1, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор – П. Д. С. изрично посочените в нея правомощия. Сред тях са издаване и подписване на всички УП по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане.

От гореизложеното следва, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган при условията на надлежно осъществена и законово разрешена делегация на правомощия.

 

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква административният акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол, респективно представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В таблица 1 на оспореното уведомително писмо, в колона 1 са посочени схемите и мерките за подпомагане; в колона 2 са посочени исканите суми; в колона 3 – намаленията; в колона 4 – редукции, които са в размер „0“; в колона 5 – намаления поради достигане на таван на субсидията, които са в размер „0”; в колона 6 - оторизирана сума.

Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно извършените намаления, съставляващи мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, в Таблица 1 - „Оторизирани суми“, в колона 1 са посочени съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателя суми, в колона 3 извършените от органа намаления, които в случая са, както следва: по Подмярка 13.1/НР 1 – 2969, 33 лева; по СЕПП – 6398 лева; по СПП – 58, 98 лева; по СПК – 71, 39 лева; по ЗДП – 1723, 56 лева; в колона 4 – редукции, които са в размер „0“ и в колона 5 са посочени оторизираните суми.

Поясненията, които следват Таблица 1, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, съставляват мотивите за издаване на уведомителното писмо.

 

В конкретния случай в Таблица 1 – „Оторизирани суми", колона 3 „Намаления“ административният орган е посочил, че се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

- Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.

Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.

Така наречените пояснения към колона 3 за извършените намаления в разглеждания случай не съставляват мотиви на административния орган. Същите представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г., но не и конкретни такива. Още по-малко пък представляват фактически основания, мотиви на органа за разпоредените намаления. Т.е., с оспореното УП не е посочено конкретното правно основание, съобразно което са извършени оспорените намаления. Липсва и съответстващо на него фактическо основание. Напълно неопределено е кое от посочените четири правни основания в поясненията към колона 3 "намаления" е относимо в случая и е взето предвид от органа за извършените намаления, съответно кои са конкретните факти, които органът е взел предвид и към които е приложил някое /неопределено кое/ от изброените правни основания.

Липсата на посочените в предходния абзац фактически и правни основания съставлява пълна липса на мотиви на оспореното уведомително писмо.

Относими конкретни мотиви са изложени едва след оспорване на уведомителното писмо пред съда - в Становище от 14.03.2025г., с което заместник изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил на съда жалбата, ведно с административната преписка. Едва в това становище, са развити съображения за извършените намаления.

Действително, мотивите на органа биха могли да се съдържат извън текста на индивидуалния административен акт, в други предхождащи или съпътстващи издаването му документи, протоколи от извършени проверки с резултатите от тях, констатации, анализи и изводи на помощни експертни органи, към които крайният акт препраща и т.н.

Цитираното становище съдържа правни и фактически основания за оспорените намаления, но то е развито и представено едва след постъпване на оспорването и в отговор на развитите в жалбата оплаквания за незаконосъобразна форма. Не следва да бъде прието като съдържащо мотивите на органа за издаване на оспореното уведомително писмо, Становище, което развива и подкрепя защитната теза на органа, вече в качеството му на ответник в съдебното производство и едва на този етап. Всъщност, анализираното Становище съдържа защитната теза на ответника по делото и при условията на равнопоставеност на страните, твърденията и съображенията в същото подлежат на установяване и доказване, респективно не следва да послужат за саниране на допуснатите пороци на оспорения акт. Напротив, само по себе си съдържанието на Становището на ответника е израз и сочи пълната липса на мотиви на оспорения акт – съдържа тези правни и фактически основания, които е следвало да намерят място в именно в съдържанието на акта.

Поради допуснати пороци по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, следва отмяна на оспореното уведомително писмо и на основание чл. 173, ал. 2 АПК връщане на преписката за произнасяне по подаденото заявление при спазване на съдържащите се в настоящите мотиви задължителни указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат направените за производството разноски за заплатена държавна такса за оспорване в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, относно което и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото възражението за прекомерност е неоснователно.

 

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 АПК, СЪДЪТ РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А. Н. Н. с УРН 209544, с постоянен адрес – [населено място], [община], Софийска област, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-230-6500/9202 от 05.08.2021г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените намаления и

ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по подаденото заявление, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК едномесечен срок за издаване на административния акт.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на А. Н. Н. с УРН ***, с постоянен адрес – [населено място], [община], Софийска област, сумата от 1410 лева деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.