РЕШЕНИЕ

№

град София, 19. 09. 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ МАРИНОВА

мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 12526/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 14. 07. 2020 год., постановено по гр. д. № 36569/2017 год. на СРС ІІ ГО 54 състав е признато за установено, че ЗК Н.АД дължи на Сдружение АЛДДЗО сума от 4500 лева неплатен годишен членски внос за периода 2013-2015 год. и сумата 301.37 лева обезщетение за забава за периода 30. 03. 2016 год. – 25. 11. 2016 год., като е отхвърлен искът над сумата главница до пълен предявен размер от 12000 лева и за периода 2010 год. до 2012 год. и за разликата на 301.37 лева до пълен предявен размер от 804.94 лева. С решението са възложени разноски на страните съобразно изхода на делото.

С въззивна жалба ответникът е недоволен от установителната на решението част, като се иска отмяната й и отхвърляне на иска с ново решение.

Съдът не е разгледал възражението за неоснователност на предявените искове. Участието в Асоциацията е доброволно и незаплащането на членски внос може да доведе до последици само по чл. 9 ал. 1 т. 3 вр. чл. 9 ал. 2 от Устава. Дружеството не се е ползвало от правата си на член на Сдружението, като не е участвало в общи събрания за целия период 2010 – 2016 год. Дружеството не се е ползвало с правата на член по чл. 8 ал. 3 от Устава, тоест е следвало да бъде изключено.Неправилно съдът е приел възражението, че посоченото вземане не може да бъде събирано принудително. Отново единствена санкция е изключване на дружеството от Сдружението. Претендират се разноски в размер на 97 лева, държавна такса.

Постановено е определение по чл. 267 ГПК на 23. 03. 2021 год., към мотивите на което се препраща с настоящите с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

Не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Не са заявени доказателствени от страните искания пред въззивния съд.

Жалбата е допустима като подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна. Поради това следва да се разгледа по същество.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

С доклада по чл. 140 и сл. ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че ответникът е бил член на Сдружението за периода 2010 – 2015 год., че размерът на годишния членски внос за същия се е равнявал на сумата общо 12000 лева.

Проектът за доклад без възражения на страните е финализиран да е окончателен. Страните са заявили, че нямат други искания по доказателствата.

Приетите без оспорване писмени доказателства удостоверяват приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия по делото.

Съобразно Устава на Асоциацията чл. 9 ал. 1 т. 2 решение за изключване са взема от Общото събрание при невнасяне на членски внос – прекратяване на членството чл. 9 ал. 1 т. 3 от същия Устав.

Няма спор, че членският внос ответникът не е заплатил за процесния период от време. Съобразно чл. 8 ал. 4 от Устава всеки член е длъжен да внася имуществени вноски и членски внос в размери и по начин определени от Общото събрание.

Асоциацията е за доброволно здравно осигуряване, тоест членството е доброволно и неплащането на членски внос води до единствен извод, че при такова неплащане следва изключване на неизправния член, в случая на ответника. Не се установява от доказателствата по делото нито участие на ответника в Общи събрания, нито изключването му поради причина неплащане на членски внос.

Други санкционни последици Уставът и законът не е предвиждат.

Не случайно в Устава е залегнал и текст за задълженията на Асоциацията членът отговаря до внесените от него имуществени вноски, като членът не отговаря лично за задълженията на Асоциацията – чл. 8 ал. 5, като тази алинея и ал. 4 ясно разграничават имуществените вноски от членския внос и какви са последиците от невнасянето им.

Не се оспорва от Сдружението, че членуването в него е доброволно, което ясно личи от пълното му наименование. Ответникът се е дезинтересирал от участие в Сдружението и поради това не е плащал членски внос, тъй като не се е ползвал с правата по чл. 8 от Устава. С това се е поставил единствено в положение да бъде изключен от Асоциацията, което последната не е сторила, а при липса на търговска сделка между страните е предявила претенции за неплатен членски внос, което води до неоснователност на исковите претенции изцяло.

Районният съдия е приел неправилен извод за основателност на исковите претенции, в какъвто смисъл възражението с жалбата се явява основателно. Доброволен членски внос не може да бъде събиран принудително. В случая, предвид Устава, единствена последица е изключване на неплатилия членския си внос член на Сдружението.

При правилно разпределена доказателствената тежест от районния съдия в проекта за доклад, който е приет за окончателен без възражения, ищецът не е доказал по реда на чл. 154 ал. 1 ГПК при условия на пълно и главно доказване свиете претенции, вследствие на което същите следва да бъдат отхвърлени и в обжалваната част посочените суми.

По отношение на иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като акцесорен на главния иск, същият е недоказан и неоснователен.

В правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Това е регламентът на чл. 269 ГПК. При прилагане на същия, настоящият съдебен състав намира решението валидно, допустимо, но неправилно. След обсъждане на доводите на страните и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че решението е валидно, като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано, същото се явява и допустимо, като постановено по предявен от ищеца допустим иск, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Съдът се е произнесъл в нарушение на материалния закон по отправеното искане за защита и в рамките на представената му от закона власт да разреши правния спор.

При това положение, решението на районния съдия следва да бъде отменено и вместо това постановено друго за отхвърляне претенциите изцяло.

При този изход на делото на ответника се следват всички разноски в размер на 997 лева.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 14. 07. 2020 год., постановено по гр. д. № 36569/2017 год. на СРС ІІ ГО 54 състав, в обжалваните части, включително за разноските и вместо това постанови

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Сдружение АЛДДЗО срещу ЗК Н.АД в обжалваните части, а именно за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 4500 лева и 301.37 лева на основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Сдружение АЛДДЗО, съдебен адрес *** да заплати на ЗК Н.АД ЕИК *******разноски на основание чл. 78 ГПК в размер на 997 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.