Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 68л от Закона за защита на потребителите /ЗЗПотр.

Образувано е по жалба от "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД, [ЕИК], депозирана чрез юрк. Тосев против Заповед № 6235/11.07.2025 г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите.

С оспорения индивидуален административен акт на дружеството -жалбоподател на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68 г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закона за защита на потребителите, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията и решение на КЗП по т. 2, съгласно протокол № 35/11.07.2025 г., е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в следното:

Предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганата стока (немска шунка) чрез етикета на стоката, а именно наличието на 20 % промоция, като намалената цена не се изчислява при заплащане, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика.

С жалбата се претендира отмяна на оспорената заповед, като се твърди, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се аргументи, че установената и описана фактическа обстановка в процесната заповед не отговаряла на действителната такава. Неточно било посочено, че „намалението не се прилага автоматично, а само ако потребителят сам сканира баркода от стикера“. В случая при касите на самообслужване индивидуално намалените бройки, поради изтичане на срока им на годност, било технически невъзможно да бъдат автоматично намалени, без сканиране баркода на стикера – етикет за индивидуално намаление. Артикулът „немска шунка традиционна слайс“ не е била в намаление, като цената само на индивидуални бройки от продукта е била намалена, поради изтичане на срока им на годност. Според практиката на „Лидл“ всички намалени стоки, поради изтичащ срок на годност се поставяли на специално определено място, където имало обозначение „-20%“ . На всяка отделна опаковка бил поставен етикет с намалението на цената. Този етикет съдържал собствен баркод, чрез сканиране на който на касата на самообслужване се отчитало намалението. Ако обаче потребителят сканирал стандартния баркод на индивидуално намален със стикер продукт, тогава на касата се отчитала стандартната цена, т.е. цената преди намалението. Тази грешка можела да се отстрани чрез помощта на служител, който да извърши сторниране и повторно сканиране, за да се отчете цената с намалението от 20 %. При това положение, според изложеното в жалбата отпадал най-същественият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика –наличието на заблуда, която е годна да повлияе върху търговското решение на средния потребител.

На следващо място, в жалбата се сочи, че диспозитивът на оспорената заповед е формулиран твърде общо и не кореспондирал с фактическите констатации в същата. Навеждат се и доводи за нарушение на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК. Претендира се присъждане на сторените разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание дружеството –жалбоподател, редовно призовано не изпраща представител.

Ответникът – председател на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Производството пред КЗП е започнало във връзка с жалба от клиент на магазин на дружеството – жалбоподател, като в съставен акт и в процесната заповед се излагат следните факти, които не се оспорват по делото:

Жалбата от потребител е с регистриран вх. № П-03-520 от 09.06.2025 г. относно разлика в цената на закупен артикул (немска шунка) при маркиране на каса на самообслужване в магазин на „Лидл България“, като не е отчетено намалението, посочено на етикет на стоката и вместо обявената цена от 7,14 лева, артикулът е таксуван от 8,93 лева.

Във връзка с изложеното в жалбата длъжностни лица от КЗП извършили проверка в магазин "Лидл", находящ се в [населено място], [улица]. Обстоятелствата по извършената проверка са обективирани в Констативен протокол (КП) № К-2709617 от 28.04.2025 г.

В хода на проверката е установено, че цената на стоката немска шунка -31,89 лева не е била променяна или промоционално намалявана в системата. Артикулът бил индивидуално намален с 20%, поради изтичащ срок на годност, обозначен чрез стикер със собствен баркод. Намалението не се прилагало автоматично, а само ако потребителят сам сканира баркода от стикера. В противен случай системата отчитала редовната цена на стоката.

При тези фактически констатации контролните органи са направили извод, че обективният външен вид на продукта със стикер за намаление от 20% на видно място създавал основателно очакване у потребителя, че посочената намалена цена ще бъде начислена при заплащане, особено когато няма ясно и видимо предупреждение или инструкция, че е необходимо сканиране на втори, допълнителен баркод, за да се приложи намалението. Този начин на представяне на цената бил в състояние да въведе потребителя в заблуждение относно действителната цена на стоката.

В заключение се изразява становище, че по този начин търговецът "Лидл България" ЕООД енд Ко“КД променя икономическото поведение на потребителите, което води до вземане на решение от средния потребител да закупи съответната стока, тъй като цената на етикета на стоката е по –ниска от маркираната във фискалния бон цена, а по –високата цена –маркираната от фискалното устройство става известна на потребителя след извършване на конкретната покупка. Касаело се за използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр.чл.68в от ЗЗП, тъй като информацията относно цената на стоката е съществена за вземане на решение от потребителя дали да закупи или не дадена стока. В случая информацията относно цената на продукта – немска шунка била невярна и следователно подвеждаща, като не позволявала на потребителя да направи информиран, осъзнат и ефективен избор.

Резултатите от проверката са обсъдени от КЗП, която с решение по протокол № 35 от редовно заседание, проведено на 11.07.2025 г. единодушно е приела, че "Лидл България" ЕООД енд Ко“КД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във вр. с чл.68д, ал.1 вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. с ЗЗП, тъй като търговецът представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганата стока (немска шунка) чрез етикета на стоката, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика.

Последвало е издаването на обжалваната в настоящото съдебно производство заповед № 6235/11.07.2025 г. на председателя на КЗП, с която на Лидл България" ЕООД енд Ко“КД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.първо във вр.чл.68 г, ал.4, вр.чл.68в от ЗЗП, а именно –дружеството да предоставя на потребителите невярна информация относно наличието на промоция за продуктите чрез етикети за намаление от 20%, създаващи основателно очакване у потребителите, че посочената намалена цена ще бъде начислена при заплащане.

Заповедта е връчена на представител на жалбоподателя на 25.07.2025 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подадена е в законоустановения срок за оспорване, от активно легитимирано лице - адресат на акта и при наличие на правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод на съда са следните:

Оспорената заповед е издаден от компетентен административен орган - председателят на Комисията за защита на потребителите, чиято компетентност следва от разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, която предвижда, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, доколкото разпоредбите на ЗЗП не предвиждат различни изисквания от установените в АПК. Актът е издаден в писмена форма, в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на жалбоподателя да организира адекватно защитата си. Неоснователни са възраженията на последния в този смисъл. Точно са описаните установените факти, доказателствата, от които същите се установяват и правната квалификация на извършеното нарушение.

При постановяване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. Съгласно установената съдебна практика, нарушенията на административнопроизводствените правила следва да се определят като съществени единствено в случаите, когато при недопускането им би се достигнало до различен резултат от проведеното производство. В случая, фактическата обстановка е установена правилно от доказателствата по преписката, не се правят никакви доказателствени искания от страна на жалбоподателя, които да обусловят установяването на различна от възприетата от адм. орган и от съда фактическа обстановка, респ. да обусловят нарушение на материалния закон при постановяване на процесния акт.

Налице е единство между диспозитив и мотиви, външен израз на фактическите и юридически съображения на решаващия орган за извършеното деяние, като волята на органа е ясно формулирана и по никакъв начин не е препятствано и ограничено правото на защита на търговеца. Ето защо, възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административното производство не могат да бъдат споделени от съда.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга направените констатации в оспорения административен акт. От същия, в настоящото производство не са ангажирани никакви доказателства, оборващи констатациите на КЗП, възприети изцяло от административния орган в мотивите на атакуваната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.68в. ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.

Според чл. 68г. търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Съгласно чл. 68 г., ал. 4 от ЗЗП -Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д -68к, като нормата на чл.68д, ал.1 регламентира, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП изисква да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: осъществяването на търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика да съдържа заблуждаваща, невярна информация и следователно подвеждаща; да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Обявяването на цената на стоката представлява действие на търговеца, свързано с предлаганата от него стока, насочено към потребителя, поради което е налице търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Тази търговска практика съдържа невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганата стока (немска шунка) чрез етикета на стоката, а именно наличието на 20 % промоция, като намалената цена не се изчислява при заплащане, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика.

От събраните в производството доказателства по несъмнен начин се установява, а и относно фактите не се спори по делото – че в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател артикулът (немска шунка) бил индивидуално намален с 20%, поради изтичащ срок на годност, обозначен чрез стикер със собствен баркод. Намалението не се прилагало автоматично, а само ако потребителят сам сканира баркода от стикера. В противен случай системата отчитала редовната цена на стоката. Потребителят сканирал баркода на стоката на каса на самообслужване, като вместо намалената и посочена на етикета цена от 7,14 лева, стоката била таксувана с редовна цена от 8,93 лева.

Според търговеца потребителят не е сканирал баркода от стикера за намалението, поради което и системата отчела редовната му цена, като допълва, че потребителят е бил компенсиран чрез издаване на ваучер от 2 лева от клиентската линия на търговеца и счита, че в случая не е извършено нарушение, тъй като потребителят не е маркирал правилно стикера. Това становище на търговеца съдът намира за неправилно, като в този смисъл обоснована се явява преценката на административния орган за наличие на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. След като са осъществени визираните в посочените норми предпоставки, то правилно и законосъобразно административният орган е наложил забрана на търговеца при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация относно цената на предлагани за продажба стоки в намаление.

Според практиката на СЕС (решение от 12 май 2011 г., Ving Sverige, С-122/10, EU: C: 2011: 299, точка 22; решение от 26 октомври 2016 г., Canal Digital Danmark, С-611/14, EU: C: 2016: 800, точка 39; решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, точка 56) и видно от Съображение 18 от преамбюлната част на Директива 2005/29/ЕО "средният потребител" е добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Несъмнено продажната цена има съществено значение при предлагането на стоките и е един от факторите, мотивиращи потребителите да вземат решение за закупуването им, като потребителят се информира за цената от изложеното на табелите на щандовете и местата, на които е подредена, както и от етикетите на самите стоки. Посочената по този начин цена, по-ниска от действителната, би могла да мотивира средният потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. По този начин невярното представяне на информация за цената е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Същата привлича потребителя към така предлаганата стока и дава необоснована увереност за спестяване, което всъщност го мотивира да направи избора си, макар да липсва реално спестяване на парични средства. Предвид изложеното може да се направи обоснован извод, че описаната търговска практика променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, тъй като влияе отрицателно върху способността му да направи информиран избор, обуславящ търговското му решение да закупи стоката – последица, която не би настъпила при липсата на разглежданата търговска практика.

Съставът на заблуждаващата нелоялна търговска практика не включва в себе си задължително осъществено заблуждение у средния потребител, а е достатъчно да съществува възможност такова заблуждение да бъде създадено, което обстоятелство в случая безспорно е налице. В този смисъл е Решение № 1043 от 04.02.2022 г. по адм. д. № 6798/2021 г. по описа на ВАС, VII отд. и др.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

На последно място, съдът приема, че административният акт е съответен и на целта на закона, формулирана в чл. 68б ЗЗП – осигуряване защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. С наложената принудителна административна мярка се постига заложената цел да бъде прекратена констатираната нелоялна търговска практика, както и да бъде осуетено бъдещото й ползване, като не се нарушава принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че обжалваната заповед се явява правилен и законосъобразен административен акт, поради което и оспорването й следва да се отхвърли.

При този изход на спора, неоснователна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Право на разноски има ответникът, който не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд- София област

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД, [ЕИК] против Заповед № 6235/11.07.2025 г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.