Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. последно от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от А. Г. П. с [ЕГН], чрез адв. Д. Д. срещу Решение № 27/07.04.2025 постановено по АНД № 314/2023 г. по описа на Районен съд– Костинброд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0286-000355 от 14.09.2023 г., издадено от Началник РУ Костинброд, с което на А. Г. П., [ЕГН], на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Решението се оспорва като, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че АУАН не е съставен в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели, както и че не му е и надлежно връчен, с което е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 42, ал.1, т.7 от ЗАНН. Сочи, че не е установен по безспорен начин нарушителя. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени решението на РС- Костинброд и потвърденото с него НП. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В с. з. касационният жалбоподател А. Г. П., редовно призован се представлява от адв. Дончева. Подържа касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС-Костинброд.

Ответникът по касационната жалба-Началник РУ-МВР [населено място], редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура изразява становище, че процесното решение е правилно и законосъобразно, като следва същото да бъде оставено в сила.

Административен съд София - област, ІІ - ри касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационно обжалване е Решение № 27/07.04.2025 г. постановено по АНД № 314/2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0286-000355, от 14.09.2023 г., издадено от Началник РУ Костинброд, с което на А. Г. П., [ЕГН], на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на А. Г. П. е била ангажирана за това че на 02.06.2023 г. около 16:16 часа в обл. София, в община Костинброд, [населено място], [улица], с посока от [населено място] към [населено място], в населено място управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е200 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], лична собственост, като при максимална разрешена скорост за движение 50 км/ч., се движи с 110 км/ч. Скоростта на движение е измерена с регистрирана с техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и с фаб. № 120ССА2.

За констатираното нарушение на 10.08.2023 г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 535087, с който деянието било квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без да представя възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 14.09.2023 г. Началник РУ в ОДМВР- София, РУ Костинброд, издал обжалваното НП № 23-0286-000355, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на А. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца както и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 18 контролни точки.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаването на НП, които съдържали законоустановените реквизити. Обсъдил е направените от жалбоподателя възражения, като е приел същите за неоснователни. Безспорно било установено извършването на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като наложените наказания били правилно определени. Липсвало основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното НП.

За да постанови своето решение РС е приел, че от събраните писмени доказателства безспорно е установено, че на въпросната дата касаторът е управлявал посоченото МПС със скорост, превишаваща максимално разрешената за движение в населено място, както и че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършеното нарушение на ЗДвП.

РС е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относимите и допустими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил правилни и законосъобразни изводи.

Решението е валидно, допустимо и правилно, съответно на събраните по делото доказателства.

За да постанови обжалваното съдебно решение РС е събрал и обсъдил всички доказателства по делото и е стигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Касационната инстанция в настоящия състав, споделя извода на районния съд, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по категоричен начин извършеното нарушение. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка за доказаност на нарушението. Нарушението е заснето с техническо средство от одобрен тип, както правилно е прието и от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че скоростта на движение е установена с годно техническо средство. Приложеният по делото протокол съдържа описание на техническо средство, дата на използване, времетраене на осъществения контрол, мястото на контрол, максимално разрешена скорост въведена с пътен знак В-26 и брой установени от АТСС нарушения. Протоколът също е подписан от съответния служител. Горното дава основание да се приеме, че съставеният протокол съдържа минимално необходимите реквизити. Оплакванията в обратен смисъл са неоснователни.

Съгласно чл. 182, ал. 1 . т 6 от ЗДвП водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Приложените по делото доказателства дават основание да се приеме за безспорно доказано, че А. Г. П. , се е движил със скорост от 106 км/ч. след приспаднат толеранс при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведена с пътен знак Д – 11. В този смисъл е нарушена разпоредбата на 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл.188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следва да се отбележи, че АУАН е съставен на касатора след прилагане на декларация от негова страна, с която на 10.08.2013 г., което е датата на съставяне на АУАН, е декларирано от негова страна, че на 02.06.2023 г. е управлявал собственият си автомобил с рег. № [рег. номер].

При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание, и довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне. На извършеното нарушението е дадена правилна правна квалификация. Административното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и отговаря на целите на наказанието, очертани в чл. 12 от ЗАНН. Правилно е посочен и нормативният акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на основание на която наредба на водача са отнети контролни точки.

Настоящата инстанция счита, че несъмнено са установени скоростта, местоположението, регистрационния номер на автомобила, както и водача, който го е управлявал. Касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като правилно е бил санкциониран по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като наказанието е съобразено с извършеното нарушение и е в предвидените от закона граници.

Съдът намира, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, е законосъобразно, както правилно е приел районният съд. Съдебното решение е правилно, като по отношение на него не са налице касационните основания на чл. 348 от НПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 - ро от ЗАНН, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция не се представиха нови писмени доказателства от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни изводи на районния съд. Сочените в касационната жалба нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП са подробно обсъдени в мотивите на проверявания съдебен акт.

Изцяло се споделят и всички останали съображения на районния съд по съществото на спора като на основание чл. 221, ал.2 от АПК касационният съд препраща към мотивите на първата съдебна инстанция.

Предвид изхода на спора ответникът по касация има право на разноски, като изявление в тази връзка не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне .

По изложените съображения, Административен съд София - област, ІІ - ри Касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/07.04.2025 г. постановено по АНД № 314/2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.