Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Ц. И. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [област], [община], [улица], чрез процесуален пълномощник адв. П. Д., против решение 139 от 05.05.2025г. постановено по анд № 762/2024 г. по описа на районен съд Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление № 392/12.11.2024 г. на „за“ директора на РДГ- София, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер от 400 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закон за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Решението се обжалва като неправилно поради нарушения на процесуалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът – директорът на регионална дирекция по горите гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представен е писмен отговор на касационната жалба, в който дава становище за неоснователност на оспорването и моли потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура, счита за правилно обжалваното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – София област, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Обжалваното решение е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение 139 от 05.05.2025г. постановено по анд № 762/2024 г. по описа на районен съд Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление № 392/12.11.2024 г. на „за“ директора на РДГ- София, с което на Ц. И. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер от 400 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 10.07.2024г. при извършена съвместна проверка от органите на РДГ –София и РДГ –Пловдив в отдел 276, подотдел „М“ землището на с. Врачеш, община Ботевград, област София –държавна горска територия, е установено, че е извършена сеч на 21 броя дървета от дървесен вид „зимен дъб“ ,равняващи се общо на 8.0 куб. лежаща маса дървесина немаркирана с КГМ. Като лицензиран лесовъд, вписан в публичният регистър на чието име е издадено Позволително за сеч с № 0760484 от 09.02.2024г. Ц. И. Г. отговаря за осъществяването на дейността по добив на дървесина.

За да потвърди наказателното постановление решаващият съд е приел, че правилно АНО е издирал и приложил материалния закон, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо Ц. Г.; приел е за безспорно установено, че последният в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска дейност, вписано в съответния публичен регистър не е упражнил контрол да следи за спазване правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, в резултата на което са били отсечени 21 броя дървета, равнени на 8 куб. лежаща маса дървесина немаркирана с контролна горска марка; В АУАН и НП са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; посочени са нарушените разпоредби.

Решението е правилно.

Касационният състав на Административния съд счете, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд – Ботевград е установил в пълнота и всестранно фактическата обстановка, въз основа на която е формирал обоснован от доказателствата и съответен на материалния закон извод за липса на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство и доказаност на релевираните административни нарушения по несъмнен и категоричен начин.

Оплакванията в касационната жалба съдът намира са неоснователни. Релевантните и доказателствените факти са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са формирани обосновани фактически изводи и решаващи правни съображения в съответствие с материалния закон.

Неоснователен и доводът на касационния жалбоподател за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите на районния съд, че правилно и обосновано административнонаказващият орган е квалифицирал установеното административно нарушение и съответно - правилно е приложил санкционната разпоредба.

В случая безспорно е обстоятелството, че Ц. Г. е лицензиран лесовъд към община Ботевград, землище на с. Врачеш, отдел 276, подотдел „м“ и в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ му е било издадено позволително за сеч № 0760484/09.02.2024 г. за процесния горски участък. Същият не е осъществил възложените му по закон правомощия - не е изпълнил задълженията си да упражнява контрол и да следи за спазване на правилата на сечта, в това число да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета, съгласно цитираната Наредба, следствие на което е допуснал сеч на 21 бр. дървета дъб с общ обем 8,0 м. куб., немаркирани с контролна горска марка, в нарушение на чл. 257, ал.1, пр.2, т.1 от ЗГ, вр. чл. 108, ал.3 от с.з., във вр. чл. 12б, ал.1, т.5 от НКОГТ. Като не е упражнил контрол и не е следил за спазването на правилата за сеч, касаторът е нарушил горецитираните законови и подзаконови разпоредби, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

По тези съображения съдът счете, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд София-област, ІV-ти касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 139 от 05.05.2025г. постановено по анд № 762/2024 г. по описа на районен съд Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление № 392/12.11.2024 г. на „за“ директора на РДГ- София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.