Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 404-405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „Стефи Експрес“ ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника му – адв. К. А. против Протокол за извършена проверка № ПР2534622/03.09.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с който са дадени 44 бр. предписания за начисляване и изплащане на заплати.

В жалбата са изложени подробни съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на производството и за материална незаконосъобразност на съдържащите се в протокола предписания. В заключение се отправя искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на предписанията. В тази връзка се твърди, че незабавното изпълнение на дадените предписания ще доведе до значителни финансови и организационни затруднения, изразяващи се в необходимост от едновременно начисляване и изплащане на множество възнаграждения за минали периоди, което ще създаде остър недостиг на парични средства, блокиране на текущата дейност и риск от неплатежоспособност. Сочи се още, че дружеството не може да мобилизира в кратки срокове човешки и финансов ресурс за изпълнение на всички предписания едновременно, без това да доведе до спиране на оперативни процеси, невъзможност за обслужване на други изискуеми задължения към доставчици и бюджета и последващи санкции.

Съгласно чл. 405 КТ предписанията по чл. 404 КТ подлежат на незабавно изпълнение, като обжалването им не спира изпълнението.

На основание чл. 166, ал. 1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Съгласно алинея втора на същия член, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно ал. 4 на чл. 166 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

С оглед на гореизложеното съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за допустимо, съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК. Искането е подадено от легитимирано лице – адресат на оспорвания акт, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за този извод на съда са следните:

В конкретиката на настоящия казус не са представени каквито и да било доказателства, които да позволят на съда да извърши обективна преценка за наличието на твърдяната опасност от неплатежоспособност спрямо защитения обществен интерес: липсват данни за размера на сумите, подлежащи на начисляване и изплащане по всяко от предписанията, липсват оборотни ведомости, извлечения от разчетни сметки за заплати, справки за неизплатени възнаграждения, както и текущи финансови отчети (приходи/разходи), годишни финансови отчети, касови потоци, сведения за наличности по банкови сметки, размер на текущите задължения към доставчици и бюджета, обороти и печалби по периоди. Не са ангажирани и доказателства за невъзможност за поетапно или частично изпълнение чрез вътрешна организация (напр. графици, план-сметки, периодичност на плащанията, разчети за ефекта върху ликвидността). Общите твърдения за „организационна и финансова тежест“ остават абстрактни и недоказани по своя вид, размер и неизбежност. Освен това, в случая тези твърдения на жалбоподателя не представляват нови обстоятелства, настъпили след издаването на акта, като не се сочат никакви други факти и обстоятелства свързани с дейността и икономическото състояние на дружеството - жалбоподател, което освен разходи, безспорно реализира и съответни приходи. Не се представят никакви конкретни доказателства, че същото ще понесе значителни финансови загуби във връзка с допуснатото изпълнение на процесния акт.

При горните изводи съдът намира за недоказано, че допуснатото предварителното изпълнение на оспорения административен акт е от естество да причини на жалбоподателя такива вреди, които по степен на важност да са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно да са значителни или трудно поправими, и сами по себе си да са противопоставими на обществените интереси и цели.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК Административен съд София-област

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Стефи Експрес“ ЕООД за спиране на допуснатото предварително изпълнение на предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2534622/03.09.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВАС.

Преписи от определението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпратят на страните.