Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 395/20.11.2025 г., постановено по АНД № 20254110200641/2025 г., с което състав на Районен съд – Велико Търново е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 24-1275-002568 от 19.09.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново, с което на Б. В. Т. от [населено място] за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 10 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от името на Б. В. Т. чрез адв. Ц. Т. от САК. Според касатора решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за недоказано от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран, като излага съображения в тази насока. Счита деянието за несъставомерно поради липса на умисъл за извършване, а поднасянето на автомобила се дължало на мократа настилка. Иска се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски за настоящата касационна инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново, уведомен за оспорването, не представя отговор и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора решението е постановено въз основа на вярно установена фактическа обстановка при правилно приложение на материалния закон. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

Оплакванията в жалбата съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК вр. чл. 63 от ЗАНН.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 27.08.2024 г., в 22:15 часа, в гр. Велико Търново на [улица], кръгово кръстовище „Качица“ в посока гр. София, Б. В. Т. управлява собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, изразяващо се в навлизане в кръговото кръстовище и умишлено занасяне на автомобила първо с дясната част, след това наляво, превъртайки умишлено гумите и форсирайки силно двигателя, след което излиза от кръстовището в посока гр. Варна и отново занася автомобила последователно вдясно и наляво, демонстративно показвайки шофьорските си умения. При проверката е установено и че водачът не носи СУМПС. Съставен е АУАН серия GA № 1331573 от 27.08.2024г., връчен на нарушителя и подписан с възражения. В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани възражения срещу съставения АУАН. Последвало е издаването на НП №24-1275-002568 от 19.09.2024 г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. В. Т. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 10 лева. НП е връчено на лицето на 19.04.2025г., което в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е оспорено пред РС – Велико Търново.

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. Съдът е кредитирал показанията на двамата полицейски служители, разпитани като свидетели по делото – актосъставителят К. Р. и Д. Г., свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, преценени като съответстващи на събраните по делото писмени доказателства и описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. За правилно и законосъобразно е намерено определеното за нарушенията наказание по вид и размер. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция счита постановеното решение от РС за правилно.

Настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Противно на наведените в жалбата твърдения, настоящият касационен състав намира, че в обжалваното решение от състава на РС – Велико Търново са обсъдени всички направени пред него възражения, които по своята същност се свеждат до недоказаност на вмененото нарушение и са идентични с тези, наведени и пред настоящия състав, като правилно същите са преценени за неоснователни. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Мотивите в обжалваното решение са обосновани от събраните по делото доказателства. Констатациите съответстват на събраните по предвидения процесуален ред писмени и гласни доказателства, а изводите на въззивния съд са правно издържани.

Изложените от въззивния съд мотиви относно съставомерността на деянието се споделят от настоящата инстанция. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за две нарушения по ЗДвП - на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в касационната жалба излага съображения за неправилност на решението единствено по отношение на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

С нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като подробно, ясно и точно са описани извършените от него действия – превъртане на гумите на МПС и форсиране силно на двигателя, отклонявайки посоката си на движение наляво и надясно в и извън кръговото кръстовище в населеното място. Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. Р. и св. Г., преки очевидци на нарушението и непосредствено възприели извършването му, които са в пълно съответствие по между си и на приобщените по делото писмени доказателства. В своите показания двамата полицейски служители са описали подробно възприетото от тях фактическо положение при управлението на автомобила от касатора на посочените в НП време и място, от които убедително се установява деянието от обективна страна - извършване на рискови маневри, въртене на гумите на МПС и форсиране на двигателя, извеждайки го извън контрол. Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено.

Неоснователни са възраженията на пълномощника на касатора, че поведението на санкционираното лице не е умишлено, тоест, че става въпрос за непредпазливо деяние. По делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи тезата на оспорващия, че неправомерното поведение се дължи поради особеностите на пътната настилка /мокра/, което изключва възможността движението на автомобила в посока наляво и надясно да е по непредпазливост. Тези оплаквания съдът възприема единствено като защитна теза. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение по оживени улици в градовете застрашават живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност и не следва да се толерира. Осъществени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП и правилно е ангажирана отговорността на водача на процесното МПС.

По отношение на второто нарушение, описано в НП, не са наведени конкретни възражения, но съдът намира същото за безспорно доказано. Установява се, че касаторът като водач на МПС от категория „В“ не е носил и не е представил при проверката СУМПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1,т.1 от ЗДвП.

Налице е пълно съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и сочената за нарушена законова разпоредба. Наложеното административно наказание за всяко едно от двете нарушения съответства на предвиденото в приложената санкционна разпоредба. Наложената санкция за нарушенията е в предвидения абсолютен размер в относимата към датата на извършване на деянието редакция на чл. 175а,ал.1 и чл. 100,ал.1,т.1 от ЗДвП и съгласно чл.27,ал.5 от ЗАНН е недопустимо да бъде определена под него. Не следва да се обсъжда евентуалното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, макар разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), да е обявена за противоконституционна. Това е така, т.к. от фактическа страна не се установяват обстоятелства, които да сочат по-ниската обществена опасност на деянието или дееца.

В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Независимо от изхода на спора, от ответника по касация не се претендират разноски, при което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 395/20.11.2025 г., постановено по АНД № 20254110200641/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.