Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по депозирана в законния срок жалба от управителя на "Чобанче" ЕООД – Г. К. Т., чрез пълномощника му - адв. М. Г. - ВТАК против Решение № 59 от 12.06.2025 г. постановено по АНД № 047/2025 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 10119001/13.12.2024 г., издаден от ОДМВР-София. С последния на основание чл.189, ал.4, вр. ал. 2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Г. Т. е наложена „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Решението се обжалва като неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон във връзка с установените факти и събраните доказателства в хода на делото. Посочва се, че в преписката от ОД на МВР е представена разпечатка от електронна система на издадения Електронен фиш, в която има нанесени корекции и не е идентична с първообраза на връчения електронен фиш, който е представен в заверено копие, заедно с депозираната жалба.

На следващо място, касационният жалбоподател излага аргументи, че неправилно административноноказващият орган издавайки електронен фиш на юридическото лице, като собственик на автомобила е наложил на последния административно наказание "глоба", а не "имуществена санкция“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС, както и да отмени издадения електронен фиш. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът - ОДМВР- София, не изпраща представител. В представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба и отправя молба към съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. При такъв изход на правния спор прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатското възнаграждение.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура - прокурор Иванова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – София област, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:

За да потвърди обжалваният ЕФ серия К, № 10119001, РС – Елин Пелин е приел за установено, че на 13.12.2024 г. в 13:25 часа в област Софийска, община Горна Малина с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM 1, с № 120сd16 фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на път Автомагистрала, номер А-2 на АМ „Хемус“ в района на 32 км., с посока на движение към гр. Варна, автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“ с рег. № [рег. номер], който се движел със скорост 107 км/ч., при разрешена скорост от 80 км/ч., въведена с пътен знак В-26, при приспаднат толеранс от минус 3% от измерената скорост.

Лекият автомобил бил регистриран като собственост на търговското дружество "Чобанче" ЕООД, [населено място], [улица][адрес], със законен представител Г. К. Т..

Въз основа на тези данни от ОДМВР - София е издаден Електронен фиш серия К, № 10119001 срещу Г. К. Т., в качеството му на законен представител на „Чобанче“ ЕООД, с който е санкциониран с налагане на „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав обаче намира, че с издадения и връчен на представляващия дружеството санкционен акт (л.10 от въззивното производство) е ангажирана отговорността на собственика на превозното средство – юридическо лице, противно на правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и при отсъствие на легално основание за това, с което по същество е допуснато нарушение на материалния закон.

Видно от текстовата част на електронния фиш, връчен на жалбоподателя административнонаказателна отговорност е потърсена именно от "Чобанче " ЕООД, с [ЕИК], като за нарушение на правилата за скоростта на дружеството е наложена "глоба" в размер на 100 лева.

В разпоредбата на чл. 12 ЗАНН изчерпателно и лимитативно са посочени административните наказания, които могат да се налагат за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Така предвидените административни наказания могат да се налагат единствено по отношение на физически лица, доколкото съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а чл. 6 от ЗАНН предвижда като елемент от състава на всяко административно нарушение и наличието на вина. За да не бъде изключена възможността за ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните търговци за извършени от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт задължения, законодателят е предвидил в чл. 83, ал. 1 ЗАНН възможността при неизпълнение от страна на посочените субекти да се налага "имуществена санкция", при това само в случаите предвидени в съответния нормативен акт. По същество се касае за ангажиране на имуществена, а не на административнонаказателна отговорност, която е лична. В тази връзка следва да се отбележи, че не съществува спор в доктрината и съдебната практика, че административнонаказателна отговорност могат да носят само физически лица, които могат да осъществяват от субективна страна състава на предвидените в закона административни нарушения, изразявайки психическо отношение към собственото си противоправно поведение, поради което само физически лица могат да бъдат адресати на административното наказание "глоба".

Разпоредбите на Закона за движение по пътищата предвиждат отговорност единствено за физически лица – водачи на пътни превозни средства. Изводът се налага, както от вида на наказанието, предвидено в съответните санкционни норми (включително приложената в случая - чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), а именно "Глоба", така и от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която: "Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. ". В конкретния случай ОДМВР е издала обжалвания електронен фиш срещу дружеството, собственик на моторното превозно средство, при управлението на което са нарушение правилата за движение по пътищата, довело до неправилна индивидуализация на субекта на отговорност, предвид отсъствието на предвидена в закона възможност да се ангажира отговорност на юридическо лице. По този начин е допуснато драстично нарушение на материалния закон, което не може да бъде отстранено на този етап от производството.

В кориците на делото са налице два съществено различаващи се помежду си, като съдържание, електронни фиша. Към жалбата, инициирала настоящото производство, е приложен електронен фиш, в който като субект на административното нарушение е вписано дружеството - жалбоподател, на което е наложено и наказание "глоба". Именно този документ е връчен на жалбоподателя. След постъпване на административната преписка в съда обаче, към нея се открива приложен електронен фиш със същия номер, чието съдържание обаче се различава от това на връчения на представляващия дружеството. В съдържателната му част, срещу графата "Собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател: " вече се чете: "Георги Кръстев Тончев – законен представител на фирма "Чобанче" ЕООД, [ЕИК] с посочено ЕГН. Ето защо съдът намира, че съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от ОДМВР с преписката, е недопустимо променено след неговото генериране и изпращане на жалбоподателя, което се явява и престъпление по смисъла на НК. Следва да се приеме, че именно с представения ЕФ от жалбоподателя на него му е предявено административното обвинение (това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на санкционния акт) и спрямо него той е реализирал правото си на защита.

На следващо място, според настоящия касационен състав в специалната процедура по издаване на атакувания санкционен акт нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение, още повече че тя касае правомощията единствено на наказващия орган. При констатация на неправилна индивидуализация на нарушителя издателят на фиша е следвало да прекрати производството по същия и да пристъпи към съставянето на нов фиш, който именно да връчи на нарушителя, а не да манипулира по недопустим начин съдържанието на вече компрометирания акт.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде отменен от въззивния съд, въпреки безспорно установеното извършване на нарушението. Достигайки до неправилни правни изводи РС –Елин Пелин е постановил оспореното съдебно решение, което следва да бъде отменено, като оспореният ЕФ –също отменен.

При този изход на спора право на разноски има касаторът, който своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски, съдът намира, че в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като до пълния претендиран размер от 500 лева, искането му следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд - София област, IV касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 59 от 12.06.2025 г., постановено по АНД № 47/2025 год. по описа на РС – Елин Пелин, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 10119001/13.12.2024 г., издаден от ОДМВР – София.

ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Г. К. Т., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.