Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Мимоза-М“ЕООД против Уведомително писмо за отказ от изплащане на 2023г. безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба№4 от 30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, с изх.№02-230-2600/1696 от 02.05.2025г.

Релевират се доводи за отмяна на оспорения административен акт на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Оспорва се изводът на ответния орган, че дружеството не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин регламентирани в чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП. Липсват мотиви на административния орган за издаване на оспорения административен акт. Те са толкова неясни, че на практика липсват. Не става ясно каква точно информация е ползвана, за да се определят стойностите на общите приходи. Твърдят, че стойностите посочени в УП не съответстват на реалните стойности, съдържащи се във финансовата документация на дружеството. Оспореното писмо е издадено при липса на фактически установявания. При неговото изготвяне не са поискани никакви данни от дружеството и същото е лишено от участие в административното производство. Поддържат, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.54 от ЗПЗП в сила от 01.01.2023г. за кампания 2023г. Поддържат в съдебно заседание, че следва да се прилага за кампания 2023г. действащата разпоредба на чл.54 от ЗПЗП към момента на постановяване на административния акт. В писмените бележки, пълномощникът на жалбоподателя поддържа, че постановеният административен акт не е съобразен с целта заложена в Регламент /ЕС/202182115на Европейския парламент.

Ответникът оспорва така подадената жалба и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Поддържат, че са събрали данните по административната преписка и са направили фактическите установявания въз основа на подадената данъчна декларация от юридическото лице и ГОД. В Приложение №2 за ГОД бенефициентът не е посочил приходи от селскостопанска дейност, поради което и административният орган е установил, че дружеството не е активен земеделски производител. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на заплатеното на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд София област, след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, съобрази следното:

Не се спори, че дружеството е регистриран земеделски производител, съгласно Наредба №3 от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. През кампания 2023г. дружеството кандидатства за безвъзмездна финансова помощ по интервенциите под формата на директни плащания със заявление за подпомагане с УИН 23/190723/23253 за обработваните от стопанството му земеделски земи по мерки-Основно подпомагане на доходите за устойчивост/ОПДУ/, Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост/ДП-ДПДУ/, плащания за планински райони /НР1/, обвързано с производството за подпомагане на доходите за протеинови култури/ИПК/, Еко схема за намаляване използването на пестициди/Еко-НИП/, Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури/Еко РОК/. Заявени за подпомагане са парцели /БЗС/, находящ се в землището на [населено място], [населено място] и [населено място], [община].

С оспореното УП и на основание чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП , РА е информирала заявителя, че заявление за подпомагане с УР№23/190723/233253 не подлежи на администриране по интервенциите под формата на директни плащания, тъй като не отговаря на критерия за допустимост, който изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин по см. на чл.54 от ЗПЗП. Посочено е, че след извършените задължителни административни проверки по чл.70, ал.1, т.1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията на чл.54 от ЗПЗП на информацията, предоставена от съответните държавни органи, които я събират и обработват и наличните данни в Интегрирараната система за администриране и контрол/ИСАК/ е установено, че жалбоподателят не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП, като са изброени различните хипотези. След като е изискана информацията от НАП за приходите общо и от селскостопанска дейност, декларирани в ГДД и от Националния статистически институт, същата е съпоставена с наличните данни в ИСАК и резултатите са отразени в Таблица 1, неразделна част от административния акт.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я представлява. Предвид изложеното съдът, приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

Уведомителното писмо е издадено в предписаната от закона писмена форма и е мотивирано с посочване на фактически и правни основания за извършения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 г. по заявените интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията, съдържащи се в жалбата, че от страна на административния орган липсва посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на акта, в него са посочени стойности на директни плащания, приходи от извършвана дейност и съответните процентни изражения, въз основа на които административният орган е направил своите правни изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на помощта. Доколко тези изводи кореспондират с приложимите материалноправни разпоредби е въпрос на материалноправната законосъобразност на акта, а не относно формата. Следователно, обжалваното УП съдържа реквизитите на индивидуален административен акт, регламентирани в чл. 59 от АПК, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Неоснователно се поддържа, че уведомителното писмо е издадено при липса на фактически установявания, тъй като от жалбоподателя не са изисквани никакви данни, доколкото при преглед на приложените по делото доказателства се установява, че преди постановяване на оспорения в настоящото производство акт, административният орган е разполагал с всички необходими и относими данни за нуждите на административното производство. Обстоятелството, че същият не е изискал въпросните данни именно от жалбоподателя, а се е снабдил с тях по служебен път, не обосновава наличието на нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП вменява императивно задължение на административния орган да събере служебно информацията, налична при държавни и общински органи, което задължение в случая последният е изпълнил. Вписаните в Уведомителното писмо основания, Таблица 1 с резултатите от автоматизираните проверки по подаденото заявление, както и писмените доказателства, част от административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо, ясно показват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено в пълен обем правото на защита на жалбоподателя.

Доколкото процесното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт (чл. 21, ал. 1 АПК) за административното производство, свързано с издаването му са приложими нормите на чл. 34, ал. 3 и най вече – чл. 35 АПК. Следва да се съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта.

В случая съдът констатира наличие на допуснати нарушения на административно производствените правила, а именно непълно изясняване от страна на ответника на фактите и обстоятелствата, свързани с преценката относно изпълнение на изискванията за допустимост на заявителя вменени в чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП. Тези факти и обстоятелства бяха изяснени в хода на съдебното производство чрез допуснатата по делото ССЕ, която потвърждава в допълнителното си заключение изводите направени от административния орган, а именно, че заявителят не отговаря на нито едно от изискванията на чл.54, ал.1, т.4 ЗПЗП, поради което и съдът намира, че допуснатите нарушения в административното производство не са съществени, тъй като не би могло да се обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта. Това е така, тъй като, дори и с предоставените допълнителни доказателства в съдебното производство от жалбоподателя, които не са били известни на административния орган, вещото лице по допуснатите две експертизи е достигнало до същите фактически установявания като тези в УП.

Според разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗПЗП когато при извършена проверка се установи, че бенефициентът не изпълнява критерии за допустимост, ангажименти или други задължения по интервенции, включени в Стратегическия план, помощта не се предоставя, не се изплаща изцяло или частично, оттегля се изцяло или частично и когато е приложимо, се налагат административните санкции, предвидени в раздел VI и VII.

В случая ответникът отказва предоставянето на заявената помощ позовавайки се на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, с аргумент, че „Мимоза-М“ЕООД не отговаря на нито едно от посочените условия.

Според приложимата съобразно органа правило редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗПЗП директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: 1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент /ЕС/ № 2021/2115; 2. са вписани в регистъра по чл. 7; 3. не извършват нито една от дейностите по ал. 2; 4. отговарят на едно от следните условия:а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност.

Спорна по отношение на жалбоподателя е липсата на една от алтернативните предпоставки на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "а" и б. "в", подбукви "аа" и "бб" от ЗПЗП.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че кодът на икономическа дейност на жалбоподателя, определен в ТР и удостоверен от Националния статистически институт към 2023 г., е с код за 2022г. 49.41 „Товарен автомобилен транспорт“. Следователно за него не е спазено първото алтернативно условие на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗПЗП, а именно основната му дейност да е упражняване на селскостопанска дейност.

На второ място, жалбоподателят би бил активен фермер, ако е доказал втората алтернативно условие на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "в", подбуква "аа", а именно доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общите приходи на предприятието.

От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че общият размер на приходите от „Мимоза-М“ЕООД през 2022г. е 882 360,15лв. Приходите от селскостопанска дейност са в размер на 94919,52лв. Вещото лице е категорично, че доходите от селскостопанска дейност не съставляват 1/3 от общите приходи на дружеството, а представляват 10,76% от общия размер на приходите. За да представляват 1/3 от общите приходи на дружеството, приходите от селскостопанска дейност би трябвало да бъдат минимум 294120лв.

Предвид горното, законосъобразен е изводът на административния орган, че оспорващият не отговаря на условието на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "в", подбуква "аа" от ЗПЗП.

Третото алтернативно условие на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "в", подбуква "бб" от ЗПЗП, е годишният размер на директните плащания да е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

В разпоредбата на чл. 38а, ал. 1 ЗПЗП са регламентирани видовете схеми за директни плащания, а именно: 1. Схема за единно плащане на площ (СЕПП); 2. Схема за преразпределително плащане; 3. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания); 4. Схема за млади земеделски стопани; 5. Схеми за обвързано с производството подпомагане; 6. Схема за дребни земеделски стопани; 7. Специално плащане за култура – памук.

Сумите, оторизирани по схемите и мерките по директни плащания, описани в чл. 38а, ал. 1 от ЗПЗП са общо в размер на 19609,52 лв. Общият размер на реализирани приходи от неселскостопанска дейност на „Мимоза-М“ЕООД за 2022г. е 787 440,63лв. Вещото лице е изчислило, че директните плащания за 2022г. от приходите на неселскостопанска дейност представляват 2,49% . Следователно, жалбоподателят не отговаря и на третото алтернативно условие по чл.54, ал.1, т.4, б.“, подбуква „бб“, годишният размер на директните плащания да е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година.

Спорна е също така между страните, коя от редакциите на чл.54 от ЗПЗП е относимата материалноправна разпоредба.

По отношение изискванията за спазване на приложимите изисквания на материалния закон, същите принципно следва да се проверяват към момента на неговото издаване, т. е. към датата 02.05.2025 г, съобразно указаното в нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Самото административно производство е започнало в конкретния случай с подаване на процесното заявление за подпомагане №19997617/09.05.2023г., и възможността за неговото подпомагане е уредена с норми от материалноправен характер, чиито изисквания следва да се съобразяват към този момент, защото последващи изменения от рестриктивен /ограничителен/ характер не биха могли законосъобразно да обосноват отказ от исканото подпомагане по посочените интервенции.

В случая, ответникът се позовава на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, като твърди, че заявителят не отговаря на нито едно от посочените условния.

Съгласно чл. 54. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) (1) Директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които т. 4 отговарят на едно от следните условия: а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) (изм. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) (изм. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) доходите му от селскостопанска дейност съставляват минимум 10 на сто от общия приход на предприятието, или бб) (изм. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) годишният размер на директните плащания е минимум 2 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

Измененията от 01.05.2024 г. са влезли в сила около 1 година след подаване на заявлението.

Съгласно § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители /ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г. /, за кампания 2023 г. /за която кампания е постановен и процесният отказ/ се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП.

Според приложимата съобразно горецитираното правило редакция на чл. 54. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) (1) Директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които:

1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 2021/2115;

2. са вписани в регистъра по чл. 7;

3. не извършват нито една от дейностите по ал. 2;

4. отговарят на едно от следните условия:

а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност.

Приетото от органа в процесното УП, а именно, че "Мимоза-М“ЕООД не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП/ ред. ДВ бр.102/22г./, кореспондира с действителното фактическо положение, установено със събраните по делото доказателства и най-вече от ССЕ/ основна и допълнителна/, която не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентно изготвена.

С приемането на Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители(ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г., доп., бр. 24 от 2026 г.)§ 16. (1) За кампания 2023 г. изрично е посочено, че се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП, който правилно е приложен от административния орган в ред./ - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. /, които преповтарят разпоредбите на ЗПЗП /ДВ,бр.102/22г. в сила от 01.01.2023г./. Не са налице рестриктивни мерки спрямо заявителят, подал заявлението си на 09.05.2023г., както твърди жалбоподателят. Това е така, тъй като едновременно с приемането на по-благоприятните изисквания на чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП/ДВ, бр.39,/24 в сила от 01.05.2024г., законодателят изрично с разпоредбата на параграф 16 е вменил задължението на органа за кампания 2023г. да приложи предишните разпоредби на ЗПЗП/ДВ.бр.102/2022г. и ДВ, бр.66/23г./.

Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл.14, ал.1 от ЗНА, според който не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Изброените изисквания в чл.54 от ЗПЗП не представляват санкции, а предпоставки за реализиране на подпомагането на земеделски стопани, които извършват разнородна дейност съобразно съображение 19 от преамбюла на Регламент /ЕС/2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021г. за установяване на правила за подпомагане за стратегически планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонда за развитие на селските райони, и за отмяна на регламенти/ЕС/№1305/2013 и ЕС№1307/2013.

Съдът намира, че приемането на изисквания/критерии за земеделските производители с разнородна дейност и приложението на Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители(ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г., доп., бр. 24 от 2026 г.) § 16 за приложението на досегашния чл.54 от ЗПЗП не противоречат на целта заложена в Регламент /ЕС/2021/2115 на Европейския парламент, тъй като не се прилагат необективни и дискриминационни критерии според чл.4, параграф 5. Да се приеме, че определените критерии за подпомагане са необективни и дискриминационни, би означавало, че всеки земеделски производител, който не отговаря и на най-минимално определените критерии за допустимост/ като параметри/ за подпомагане, би се оказал дискриминиран.

С оглед на гореизложеното и съдът намира, че постановеният административен акт е законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените правила, относимите материалноправни норми и е съобразен с целта на закона, поради което и жалбата ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София област

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мимоза-М“ЕООД против Уведомително писмо за отказ от изплащане на 2023г. безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба№4 от 30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, с изх.№02-230-2600/1696 от 02.05.2025г.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дн. срок от получаване на съобщението за изготвянето му.