Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на „Биовет“ АД, ЕИК 112029879, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И. против Заповед № 26/16.01.2019 г. на Кмета на Община Пещера, с която е одобрен ПУП-ПРЗ.

С Определение № 12055/06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10944/2023 г. по описа на ВАС – Второ отделение, делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения, тъй като липсва уведомяване на заинтересованото лице „Биовет“ АД. Посочено е, че процесната заповед е оспорена своевременно в срока за обжалване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, същата не е съобщавана по надлежния ред на дружеството жалбоподател, поради което и срокът за обжалване за него не е започнал да тече. Твърди се, че „Биовет“ АД е собственик на главна водопроводна мрежа в имота, предмет на ПУП-ПРЗ, предвид на което и се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, като носител на ограничено вещно право. В жалбата се съдържат и доводи за немотивираност на оспорената заповед. Счита, че не е налице основанието на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не са настъпили съществени промени по смисъла на посочената разпоредба. Посочено е, че имотът, предмет на заповедта, не е урегулиран с предишен подробен устройствен план по чл. 15, ал. 1 от ЗУТ, за да бъде извършено последващо изменение на урегулирането. Не на последно място се твърди, че издадената заповед противоречи на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като разпоредбата изисква съгласие за изменение на ПУП и от носителите на ограничени вещни права. Моли се да бъде отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. С. САК, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът – Кмет на Община Пещера, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – С. О. Д., редовно призован се явява лично и с адв. К. АК – Пазарджик, който по изложени съображения моли съда остави без разглеждане жалбата като недопустима и прекрати производството по делото. Счита, че жалбата е подадена от лице без правен интерес от оспорването, тъй като не е удостоверил, че е собственик или носител на ограничено вещно право. Счита, че дружеството жалбоподател не е от кръга на лицата, посочени в чл. 131 от ЗУТ, които имат качеството си на заинтересована страна, тъй като (макар и да твърди) в действителност не представя документи, удостоверяващи правото му на собственост върху процесния водопровод, нито документи за право на строеж върху процесния имот/или концесия. Моли съда да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото. Алтернативно излага съображения за неоснователността на жалбата. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски съобразено списък на разноските.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед № 26/16.01.2019 г. на Кмета на Община - Пещера, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за отреждане на част от поземлен имот с идентификатор 56277.4.23, с площ от 2957 кв.м. (проектен поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера, който става с площ от 1777 кв.м.), а останалата част от досегашния имот, с площ от 1180 кв.м., получава нов идентификатор 56277.4.1711 по КККР на гр. Пещера в местност „Баташки път“, землището на гр. Пещера, от „нива“ в УПИ V-4.1712, „За автошоурум и крайпътно заведение“.

Като доказателства по делото е представена и приета цялата административна преписка по одобряване на ПУП-ПРЗ, както и следните документи:

Разрешение за ползване № 14/15.01.1997 г., издадено от ръководител РИТСК (лист 16), с което на „Биовет“ ЕАД се дава разрешение за ползване на строеж – „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“. В същото е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г.

Протокол от 17.12.1996 г. (лист 17) на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“. В протокола е посочено, че инвеститор на строежа е „Биовет“ ЕАД гр. Пещера.

Разрешение за ползване № 83/09.02.1998 г., издадено от ръководител РИТСК (лист 20), с което на „Биовет“ АД се дава разрешение за ползване на строеж – „Външно промишлено водоснабдяване – ІІ етап, включващ водопровод от изравнителя – 90 хил.куб.м до складовата база, външно промишлено водоснабдяване – напоителни полета“. В същото е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г.

Протокол от 19.12.1997 г. (лист 21) на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – ІІ етап, включващ водопровод от изравнителя – 90 хил.куб.м до складовата база, външно промишлено водоснабдяване – напоителни полета“. В протокола е посочено, че инвеститор на строежа е „Биовет“ АД гр. Пещера.

Разрешение за ползване № 196/29.12.1998 г., издадено от Началник РДНСК – Пазарджик (лист 24), с което на „Биовет“ АД се дава разрешение за ползване на строеж – „Външно промишлено водоснабдяване – ІІІ етап Подобект: 1. Водопровод 1220х10 мм – облицовка; 2. Водопровод 108х4 мм – до площадка Айвермектин; 3. Водоем „Ямата“ – ограда. В същото е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 2/08.03.1995 г.

Протокол от 17.12.1998 г. (лист 25) на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Външно промишлено водоснабдяване – Водопроводи ІІІ етап“. В протокола е посочено, че собственик на строежа е „Биовет“ АД гр. Пещера.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените му въпроси вещото лице е заявило, че процесният имот с идентификатор 56277.4.23 се намира в землището на гр. Пещера (номер на имота по предходен план - КВС 038020), м. „Баташки път“, земеделска територия, с площ 2957 кв.м., начин на трайно ползване: нива, пета категория, т.е. имотът не е урбанизирана територия, не е урегулиран и за него не е одобряван ПУП, преди издаването на обжалваната заповед.

Вещото лице е посочило, че в картата на възстановената собственост за имот 56277.4.23, който по КК е с идентификатор 56277.4.23 не е нанесено графично ограничение поради наличие на „главна водопроводна мрежа“, но такова е посочено текстово.

Вещото лице е категорично, че няма предишен влязъл в сила ПУП за имот 56277.4.23, респ. няма неприложена първа регулация по предходен устройствен план. В преписката по одобряване на ПУП за имот 56277.4.23, за който е издадена Заповед № 26/16.01.2019 г на кмета на община Пещера, не е налично нотариално заверено съгласие на носителя на ограничено вещно право на водопровода - „Биовет“ АД за изготвяне на проект. Проектът за ПУП, както и заповедта за одобряването му, не са съобщавани на „Биовет“ АД - Пещера.

В заключението се казва, че части от имоти с идентификатори 56277.4.1712 и 56277.4.1711 не попадат в речното легло. Предвиденият обхват на застрояване съгласно одобрения план за застрояване попада в зона - район със значителен потенциален риск от наводнения. Съгласно писмо на Басейнова дирекция това обстоятелство следва да се вземе предвид при проектиране на бъдещите сгради в имота. Планът за застрояване показва само зоната на застрояване, но не и вида на бъдещото строителството, за последното се изготвя впоследствие инвестиционен проект.

Според вещото лице в КК на гр. Пещера не е нанесен „промишлен водопровод“, който да преминава през процесния УПИ У-1712 (поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712). Досежно процесния поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712, кадастралната карта не съдържа зони на ограничения, произтичащи от сервитут, договор и/или нормативен акт, съгласно чл. 31а от ЗКИР. В КК няма нанесени сервитутни ивици, отразяващи учредено право на водопрекарване по чл. 112, ал. 2 от Закона за водите.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ (в редакцията на ЗУТ към 20.12.2017 г.), заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план (ПУП), а според чл. 131, ал. 2, т. 1-5 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

Жалбоподателят може да упражни право на оспорване на административния акт ако докаже, че е адресат на акта, участвал е в административната процедура по приемането му или последният непосредствено засяга неговите права, свободи или законни интереси или му създава задължения. В случая дружеството жалбоподател не е бил страна в развилото се административно правоотношение, не е участвал в административното производство и не са адресат на акта.

Дружеството жалбоподател обосновава правния си интерес с представените по делото с Протокол № 16 на ДПК от 17.12.1996 г. за строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи І етап“, Разрешение за ползване № 14 от 15.01.1997 г., Протокол № 16 на ДПК за строеж „Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи ІІ етап“ и Разрешение за ползване № 83 от 09.02.1998 г., като твърди, че е носител на ограничени вещни права върху преминаващия през имота водопровод.

Освен това съдът с Определение № 1480 от 36.10.2023 г. е приел жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е отменено с Определение № 12055/06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10944/2023 г. по описа на ВАС – Второ отделение и делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е приела, че с приетите по делото доказателства „Биовет“ АД е доказало собствеността си върху въпросния промишлен водопровод.

С оглед на това, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, предл. първо от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., доп., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 13 от 2017 г., изм., бр. 16 от 2021 г.) подробният устройствен план в обхват до един квартал се одобрява със заповед на кмета на общината. Заповедите на кмета на общината се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедите на кмета на общината се съобщават на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Според тази законова регламентация, кметът на Община Пещера е компетентният орган, който да издаде оспорената заповед, тъй като в случая се касае до изменение на ПУП в обхват до един квартал. Не е допуснато нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК.

В случая оспорената заповед е издадена при неспазване на установената от закона форма. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган и да се защитят адекватно правата и интересите на засегнатите от акта лица. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В случая обжалваната заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА и Решение № 540 от Протокол № 42/31.10.2018 г. на ОС гр. Пещера, Решение V от Протокол № 1/11.01.2019 г. на ОбЕСУТ гр. Пещера.

Безспорно по делото се установи от приетата и неоспорена съдебна експертиза, че процесният имот с идентификатор 56277.4.23 се намира в землището на гр. Пещера (номер на имота по предходен план - КВС 038020), м. „Баташки път“, земеделска територия, с площ 2957 кв.м., начин на трайно ползване: нива, пета категория, т.е. имотът не е урбанизирана територия, не е урегулиран и за него не е одобряван ПУП, преди издаването на обжалваната заповед. Вещото лице е категорично, че няма предишен влязъл в сила ПУП за имот 56277.4.23, респ. няма неприложена първа регулация по предходен устройствен план.

С оглед на това, съдът намира, че описанието на фактическата обстановка в обжалваната заповед не съответства на посоченото правно основание за издаването й. Касае се за имот, който не е урегулиран и за него не е одобряван ПУП, преди издаването на обжалваната заповед, а е посочено правно основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, който регламентира изменение на влязъл в сила ПУП. С оглед на това не може категорично да се установи волята на административния орган при издаване на обжалваната заповед и на какви фактически обстоятелства се основава тя. Не може да се установи дали е целял първоначално урегулиране на процесния имот или изменение на влязъл в сила ПУП. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспорената заповед, което не само препятства съда да извърши проверка за нейната законосъобразност, но и поставя в невъзможност адресата му да защити интересите си.

От друга страна обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон. В случай, че приемем, че правилно е посочено правното основание при издаване на заповедта, то съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 и носители на вещни права върху тях. Не е спорно по делото, че няма дадено съгласие от „Биовет“ АД за одобряване на проект на ПУП – ПРЗ, при положение, че дружеството е носител на ограничени вещни права върху имота, като собственик на промишлен водопровод, преминаващ през него. Това се установява и от заключението на вещото лице според което в преписката по одобряване на ПУП за имот 56277.4.23, за който е издадена Заповед № 26/16.01.2019 г на кмета на община Пещера, не е налично нотариално заверено съгласие на носителя на ограничено вещно право на водопровода – „Биовет“ АД за изготвяне на проект. Проектът за ПУП, както и заповедта за одобряването му, не са съобщавани на „Биовет“ АД – Пещера. Липсата на изрично писмено съгласие за това изменение от всички заинтересовани лица не би било пречка за издаване на заповедта на посоченото правно основание, ако същите са били надлежно уведомени. От данните по делото е видно, а и не е спорно между страните, че „Биовет“ АД не са били надлежно уведомени за започналото административно производство по издаване на заповедта и не са могли да изложат възраженията си по приемането й. В тази насока е и практиката на ВАС - Решение № 11264 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2023 г., II о.

В случая липсва съгласие на „Биовет“ АД, като носител на ограничени вещни права върху процесния имот, за одобряване на проект на ПУП – ПРЗ, поради което обжалваната заповед не отговаря на разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.

С оглед гореизложеното, съдът намира обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1500 лева, от които 50 лева за държавна такса, 200 лева за вещо лице и 1250 лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 26/16.01.2019 г. на Кмета на Община – Пещера, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за отреждане на част от поземлен имот с идентификатор 56277.4.23, с площ от 2957 кв.м. (проектен поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера, който става с площ от 1777 кв.м.), а останалата част от досегашния имот, с площ от 1180 кв.м., получава нов идентификатор 56277.4.1711 по КККР на гр. Пещера в местност „Баташки път“, землището на гр. Пещера, от „нива“ в УПИ V-4.1712, „За автошоурум и крайпътно заведение“.

ОСЪЖДА Община – Пещера да заплати на „Биовет“ АД, ЕИК 112029879, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И., направените по делото разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.