Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Агро-А-Н-Николови” ЕООД, чрез адв. Х. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. № 02-230-2600/4621 от 31.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП и ЗДП и мярка 13.1/НР1.

Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен и неправилен индивидуален административен акт, поради което моли за неговата отмяна като претендира разноски по делото.

Посочва, че така приложените мотиви от административния орган са непълни и по същество могат да се приравнят на липса на мотиви, което от своя страна представлява неспазване на установената форма на акта – отменително основание по чл. 146 т.2 от АПК. Претендира разноски по делото.

Ответната страна – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира и присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят е кандидатствал със Заявление за подпомагане № 23/300518/94656 по множество схеми и мерки за подпомагане, като относими към предмета на делото са Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и подмярка 13.1/НР 1.

С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-230-2600/4621 от 31.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, получено от жалбоподателя на 29.01.2025 г. (л. 40).

Същият е уведомен, че при извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени с наличната информация съдържаща се в ИСАК, е изчислен следният размер на финансово подпомагане, касателно процесните схеми: по СЕПП от претендирана сума в размер на 57 268.64 лева, е оторизирана 42 903.59 лева (намаление 14365.05 лева); по СПП от претендирана сума в размер на 4126.5 лева, е оторизирана 4068.24 лева (намаление 58.26 лева); по ЗДП претендирана сума в размер на 35941.76 лева, е оторизирана 32061.5 лева ( намаление 3880.26 лева) и по подмярка 13.1/НР 1 от претендирана сума в размер на 30858.03 лева, е оторизирана 23515.02 лева (намаление 7343.01 лева).

По делото е постъпило становище от страна на ответника с изх. № 02-230-2600/4621 от 04.03.2025 г. по повод обжалването на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-230-2600/4621 от 31.03.2021 г.

По делото е изслушана съдебно техническа експертиза, която е установила, че от извършените справки в ДФЗ - РА, дирекция „Директни плащания“ Декларираните площи на АГРО-А-Н НИКОЛОВИ ЕООД за кампания 2018 г. са в размер на 292,59 ха, а установени спрямо Площи в слой „Площи допустими за подпомагане“ - 288 ха. Недопустимите площи общо в размер на 27.85 ха са в резултат на някое от три възможни хипотези - липса на правно основание, двойно заявените площи и площи излизащи извън слой „Площи допустими за подпомагане“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима за разглеждане. Същата е подадена от адресата на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Спазен е преклузивния срок за упражняване на правото на оспорване по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебното производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. № 02-230-2600/4621 от 31.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, само в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1/НР1.

Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от закона.

С оглед на това обстоятелство и предвид Заповед № 03-РД-2891/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, съдът намира, че оспореното Уведомителното писмо, е издадено от материално компетентен орган, с оглед на което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че процесният административен акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК. Аргументите за това са следните:

Нормата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което се налага извода, че императивно изискване на закона е същият да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол. В този смисъл липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи т.нар. мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е отказал финансово подпомагане, с данните в колоните от таблица 1 от уведомителното писмо. Поясненията към колона 3, по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил намаление по СЕПП 14365.05 лева; по СПП намаление 58.26 лева; по ЗДП намаление 3880.26 лева и по подмярка 13.1/НР 1 намаление 7343.01 лева, но в обстоятелствената част на оспорения административен акт не са изложени основанията въз основа на които е възприето процесното намаление.

Видно от вписаното съдържание на таблица 1, в Колона 3 „Намаления“ се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗМ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

В конкретния случай изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя по процесните схеми. В оспорения акт, административният орган единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай. Не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия по процесните мерки.

Наредба № 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи.

Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище с изх. № 02-230-2600/4621 от 04.03.2025 г., изготвено по повод подадената жалба. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. В процесния случай АО е извършил опит да мотивира оспореното УП с издадено след депозиране на жалбата в административния съд с изх. № 02-230-2600/4621 от 04.03.2025 г., което е недопустимо, защото този документ не е допълващ акт по см. на ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК.

Недопустимо е и мотивите към административният акт да се извличат от изслушана съдебно техническа експертиза, която освен това не може да даде отговор каква е била волята на административния орган да приеме определени площи за недопустими дали поради липса на правно основание, двойно заявените площи или площи излизащи извън слой „Площи допустими за подпомагане“.

Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. (в този смисъл Решение № 398 от 15.01.2025 г. по адм. дело 283/2024 по описа на ВАС; Решение № 225 от 10.01.2025 г. по адм. дело 6339/2024 по описа на ВАС; Решение № 3567 от 22.03.2024 г. по адм. дело 6732/2023 по описа на ВАС;)

Предвид така установеното по делото настоящият съдебен състав приема, че нито в поясненията към съответните колони на издадения административен акт, нито в придружаващите акта и приложени към преписката писмени доказателства е посочено кои точно изисквания не са спазени от жалбоподателя, с оглед на което се установява, че процесният административен акт е издаден без изложени мотиви, от които да бъде преценявано дали законосъобразно е отказано подпомагане.

По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а това означава, че оспореното Уведомително писмо следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Предвид факта, че естеството на отменения акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Съдът след като съобрази направеното възражение за прекомерност и след като съобрази действителната фактическа и правна сложност на спора намира, че ДФ „Земеделие“ следва да бъден осъден на заплати на „Агро-А-Н-Николови” ЕООД, направените по делото разноски в общ размер на 1050 лв. - от които 50 лв. държавна такса и 1000 лв. - за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд София-област

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. № 02-230-2600/4621 от 31.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП и ЗДП и мярка 13.1/НР1.

ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по Заявление за подпомагане № 23/300518/94656, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ двумесечен срок за произнасяне по Заявление за подпомагане 23/300518/94656, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - РА да заплати на „Агро-А-Н-Николови” ЕООД, направените по делото разноски в общ размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.