Производство по реда на чл.213а във връзка с чл.231 от АПК - проверка за редовност и допустимост на частна жалба/ЧЖ/.

Подадена е ЧЖ от името на П. Н. А. – министър на земеделието и храните на Републиката, чрез упълномощен юрисконсулт. Същата е получила вх. №3280/19.05.2026г. в АСВТ.

Оспорва се Определение №1796/04.05.2026г., постановено по АД № 78/2026г. по описа на АСВТ, с което на основание чл.176а, ал.3 от АПК е допълнено Решение № 1479/14.04.2026г., постановено по адм. дело № 78/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като Министерство на земеделието и храните [населено място] е осъдено да заплати на Сдружение с нестопанка цел „Местна група Лясковец-Стражица“, [населено място], с [ЕИК], съдебни разноски за първа инстанция в размер на 15 869,20 евро /петнадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет евро и двадесет евроцента/.

При дължимата проверка, съгласно чл.213а, ал.1 във вр. с чл. 231 от АПК, съдът констатира следното:

Жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения срок, но e подадена от лице, което не е имало качеството на страна в производството, нито е правоприемник на страната ответник. Предвид това, съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2019 г. същата ЧЖ е нередовна. Следва да бъде оставена без движение, за да се уточни от чие име се подава и кого всъщност представлява юрисконсултът. Какво има предвид съдът?

В случая административният акт, който е бил предмет на производство, е издаден от д-р Л. В., в качеството ѝ на Ръководител на Управляващият орган /той и зам. министър на МЗХ/ на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027. Именно РУО на СП е бил конституиран като страна в съдебното производство, като автор на оспорения акт. Частната жалба обаче, е подадена от името на П. Н. А. – министър на земеделието и храните, съгласно Решение на Народното събрание от 08.05.2026г., обнародвано в ДВ, бр.43 от 12.05.2026г. ЧЖ е подписана от пълномощник, упълномощен да представлява министъра и съответно министерството по всички дела, по които същите се явяват страна. Изобщо не е упоменато качеството РУО на СПРЗСР, нито в пълномощното, нито в титулната част на ЧЖ. В съобразителната част на жалбата ПП се позовава на чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, като изтъква, че министърът е РУО на Стратегическия план, т.к. не е делегирал тези свои правомощия на друго лице, поради което е легитимиран да подаде тази ЧЖ.

Съдът не сподели тези доводи предвид следното:

В постановеното по делото Решение № 1479/14.04.2026г. АСВТ подробно е аргументирал извода си, че на основание §4, ал.1 и ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ, прилагането на ЗУСЕФСУ по казуса е изключено от наличието на специална уредба в ЗПЗП и ПМС № 494/30.12.2024г. Така в чл.50, ал.3 от ЗПЗП е записано, че Ръководител на Управляващия орган на Стратегическия план е заместник-министър на земеделието и храните, определен със заповед на министъра на земеделието и храните. При отсъствие на ръководителя на Управляващия орган правомощията му се упражняват от друг, оправомощен от министъра на земеделието и храните, заместник-министър на земеделието и храните. Причините поради които законодателят е приел такъв подход/различен от чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ/ са без значение в случая. В тази връзка е видно, че специалният закон не предоставя правомощия на министъра да бъде РУО, за да ги делегира същият на друго лице. Законът за подпомагане на земеделските производители изрично посочва, че РУО е зам.-министър в МЗХ. Поради това не става въпрос за правната фигура на делегиране на компетентност, т.к. министъра на земеделието изобщо не е оправомощен по закона да действа като РУО на СПРЗСР, за да приемем, че същият е избрал в случая да не делегира тези функции на друг. Съдът намира, че в случая не става въпрос за отнета компетентност на АО по силата на закона, нито за прекратена делегация на правомощия от АО, който я е учредил.

Общоизвестно е, че д-р Л. В. не е действащ заместник- министър на земеделието и храните, считано от 20.02.2026г., като видно от официалната интернет страница на МЗХ за заместник-министри, считано от 14.05.2026г., са назначени И. П., К. Н., Я. Я. и К. Ч.. Към жалбата обаче не са приложени доказателства, към датата на подаване на ЧЖ – 19.05.2026г. кой е определен да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027, нито от кого между тях се изпълняват към конкретния момент. В самата ЧЖ не е посочено, че се подава от името на РУО на СП, нито пълномощното на юрисконсулта е издадено с цел да представлява конкретен „заместник-министър на земеделието и храните“, придобил качеството на РУО на СП, възникнало по посочения в ЗПЗП ред.

Предвид изложеното следва тези указания да се доведат до знанието на подателя на ЧЖ, за да се предостави подходящ срок за отстраняване на нередовностите на жалбата и обосноваване на нейната допустимост. След изпълнение на указанията, съдът ще извърши окончателна преценка дали ЧЖ е допустима, като подадена от надлежна страна с право на жалба.

По изложените мотиви, на основание чл.231, вр. чл.213а, ал.1 от АПК, съдът в посочения състав

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частната жалба вх. №3280/19.05.2026г. в АСВТ, подадена от П. Н. А. – министър на земеделието и храните, действащ чрез упълномощен юрисконсулт.

УКАЗВА на подателя на ЧЖ, че в 7-дневен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите в жалбата си, като представи по адм. дело № 78/2026 г. на АСВТ следното:

1.Писмено уточнение дали ЧЖ следва да се счита подадена от името на РУО на СПРЗСР 2023-2027г., като в тази връзка представи и доказателства, кой е АО изпълняващ функциите на РУО на СП и препис от акта, с който същите са му възложени.

2. Да представи писмено изявление, от РУО на СП, че потвърждава действията по предявяване на посочената по-горе ЧЖ, извършени без представителна власт.

3.Потвърждаващите действия и уточнението следва да са осъществени от действащ зам.-министър на МЗХ, определен от министъра да изпълнява функциите на РУО на СПРЗСР 2023-2027г., т.к. министърът на МЗХ не може да изпълнява функциите на РУ на СП, на основание чл.50, ал.3 от ЗПЗП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА частния жалбоподател, че ако в срока не изпълни указанията на съда и посочената нередовност на ЧЖ не бъде отстранена, съобразно разпоредбата на чл. 231, вр. чл.213а, ал.1, изречение последно частната жалба ще бъде върната.

Препис от настоящото да се връчи на частния жалбоподател.