Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.39 Закон за защита на личните данни (ЗЛД) и чл.12, т.3 вр.чл.15, т.1 и т.3 от Регламент 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.

Образувано по жалба на Д. В. Ш. от [населено място], срещу мълчалив отказ на председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) по заявление от 17.07.2025 г.

С разпореждане № 1656/23.09.2025 г. съдът във връзка с направеното искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна така е указал на жалбоподателя Шакота да представи коректно попълнена декларация за имотното си състояние, поради което е оставил производството по делото без движение.

С молба вх. № 5864/29.09.2025 г. жалбоподателят Шакота е представила попълнена декларация за материално и гражданско състояние, към която е приложила и относимите медицински документи, удостоверяващи здравословното й състояние.

Съдът след като се запозна със съдържанието на представените писмени доказателства намира следното:

В нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е предоставена възможност на съда за освобождаване от задължението за внасяне на такси съобразно законоустановени критерии, като от задължението за освобождаване от такси и/или разноски могат да бъдат освободени само физически лица, но не и юридически. По искането за освобождаване от задължението за внасяне на съдебна такса или от разноски се произнася съдът, пред който следва да се извърши съответното процесуално действие, във връзка с което възниква задължението за внасяне на такса. Освобождаването от задължението за заплащане на държавна такса се извършва с изричен и мотивиран съдебен акт и в него следва да се посочи изрично от кое задължение е освободена страната и причините за това. По молбата за освобождаване съдът взема предвид-доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, други констатирани обстоятелства, които могат да способстват за формиране на извод дали конкретно дължимият размер на съдебната такса или на разноските, които трябва да се внесат, практически би лишило страната от достъп до правосъдие, като преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или разноските и с оглед конкретните обстоятелства, които препятстват възможността на страната да изпълни задълженията си по внасянето им.

Извършвайки дължимата преценка в конкретиката на настоящия казус съдът счита, че са налице основания за освобождаването на жалбоподателя Шакота от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Ето защо и на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА от заплащане на държавна такса в размер на 10 лева жалбоподателят Д. В. Ш. по адм. дело № 1008/2025 година по описа на АССО.

Определението не подлежи на обжалване.